Определение по дело №90/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 27.01.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ  ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  90/ 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” -гр.София, представлявана от изпълнителния директор Валери Стоянов, чрез юриск. М. А.-Ч., против Решение № 694/15.10.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 460/2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против В.С.Д. иск- да бъде установено че същият му дължи 1591.65 лв., представляващи обезщетение по договор за наем, сключен между страните, по реда на Наредба-No Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата, както следва:

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил спорния факт по делото, че след датата на прекратяване на договора за наем ответникът е продължил да ползва имота. Според въззивника това е ирелевантен за спора факт, тъй като в договора за наем е предвиден специален ред за предаване на владението на имота, което се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Въззивникът счита, че в тежест на наемателя-ответник е да докаже с писмени доказателства - приемо-предавателен протокол, че е предал имота. Такъв документ не е подписан от страните поради виновното и недобросъвестно поведение на ответника. Твърди се още, че дори и той да не е ползвал имота, е могъл да го ползва и затова дължи обезщетение, щом не е предал държането. Агенцията е била лишена от правомощието си да предостави имота си на друго лице и така да получи приходи от него. Затова е уредено в договора за наем и Наредба-№ Н-22/16.07.2010 г. обезщетение. В разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от последната е определена санкцията за лица, неосвободили имотите, след изтичане на срока на договора за наем, като е използвана думата „неосвободили", а не „използвали.

Съдът не е уважил искането на ответната страна за допускане до разпит на свидетел за доказване на периода, в който тя е ползвала процесното жилище, с мотив, че това доказателството е неотносимо към спора. В жалбата се иска, ако съдът счете, че ползването на процесния имот след прекратяването на договора за наем, въпреки непредаването на владението му по предвидения в договора за наем ред, е факт, който се нуждае от доказване, да има предвид обстоятелствата, които доказват това ползване. Да вземе предвид направена по делото служебна справка, още в заповедното производство, че ответникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес *** от 2001 г. до 20.07.2018 г., което само по себе си е форма на ползване на процесния имот. Също така да кредитира Протокола за фактическото изземване на имота на основание Заповед № ЗС-175 от 20.07.2017 г. на Министъра на отбраната, което изземване се е състояло на 18.10.2017 г. Според документа в процесния имот е имало вещи от първа необходимост - 1 бр. ел. котлон, перде, якета, аспиратор, уред за готвене, библиотечка със стъклена витрина, стъклени чаши, книги и др., които са косвено доказателство, че имота е бил ползван. Излагат се доводи против становището на съда, че след като ответникът не е бил намерен на адреса за връчването на различни уведомления и книжа, с необлагоприятен за него ефект, може да се заключи, дори по косвен път, че лицето не ползва имота. Въззивникът изтъква факта, че некоректният длъжник се крие при получаване на документи, които биха имали необлагоприятен за него ефект и биха му навредили, като е налице типична злоупотреба с право от страна на ответника.

Искането на въззивника е за отмяна на обжалваната част на решението и уважаване на иска.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Предвид горното, ЯОС

 

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 14.04.2020 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

Определението не подлежи на обжалване.           

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

                                                                

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

                                                                                                   

 

                                                                                        2.