Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2020 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав в публично
съдебно заседание на пети декември през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора при
Варненска окръжна прокуратура Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 2939/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Х.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Ж. против решение № 1659/12.09.2019 г. постановено по НАХД №
3021/2018 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е потвърдено наказателно
постановление № 338023-F378299/21.05.2018 г. издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на М.Х.Д. , ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 11 314,29 лв. на основание
чл.180,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Касаторът
навежда доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че
в хода на АНП не са събрани доказателства, които да установяват обективната и
субективната съставомерност на санкционираното деяние. Твърди се, че касаторът е бил въвлечен в схема за
избягване плащането на ДДС и липсва негово виновно поведение. Счита за
недоказано извършването на облагаеми доставки, като не е подписвал касови
ордери за получени суми от куриерска служба и доставките били извършени от
други лица. Счита, че не се установяват предпоставките за задължителна
регистрация по ЗДДС. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде отменено и да
се отмени наказателното постановление.
Ответникът – ТД на НАП-Варна оспорва жалбата в
представено писмено становище. Счита, че събраните доказателства установяват
законосъобразността на издаденото срещу касатора наказателно постановление,
неговата вина и обективната съставомерност на санкционираното деяние. Моли
решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение на ВРС е неправилно, постановено при нарушение на закона и допуснати
съществени процесуални нарушения.
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства,
мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.
2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима - подадена е от страна,
участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по
жалба на М.Х.Д. против наказателно постановление № 338023-F378299/21.05.2018
г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което
на лицето е наложена глоба в размер на
11 314,29 лв. на основание чл.180,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Районен съд – Варна е установил от фактическа страна,
че М.Д. е санкциониран поради това, че осъществявайки продажби на стоки е
достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над
50 000 лева към 31.08.2016 г., а именно 58 862,87 лв. Нарушението е
установено в хода на извършена проверка приключила с Протокол № 031831800526732/15.03.2018
г. М.Д. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
14.09.2016 г. , но такова не било подадено в ТД на НАП-Варна. Проверката въз
основа на която било установено нарушението е извършена по повод получена
информация от „Еропът-2000“ АД , че лицето е изпращало пратки с наложен платеж.
Към 31.01.2018 г. облагаемият оборот бил 47 200,65 лева, поради което
основанията за задължителна регистрация по ЗДДС по чл.96 от Закона отпаднали.
За периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация – 29.09.2016 г. , до датата на която основанията за нея са
отпаднали – 31.01.2018 г. има реализиран оборот от облагаеми доставки в общ
размер от 67 885,75 лв. и неначислен косвен данък от 11 314,29 лв. .
Районният съд е приел от правна страна, че в хода на
АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган , АУАН и НП са издадени в рамките
на сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Приел е, че административното
нарушение е доказано чрез събраните в хода на АНП и в хода на въззивното
производство писмени доказателства и чрез показанията на разпитаните свидетели.
Приел е, че за периода от 01.01.2016 г.
до 20.09.2017 г. Д. е извършвал търговска дейност чрез куриер и е
реализирал приходи, получавани с „наложен платеж“ в размер на 13 3295,57 лв.,
т.е. е извършвал стопанска дейност като физическо лице. Осъществяваната дейност
е квалифицирал като независима икономическа дейност по смисъла на чл.3,ал.1 и
ал.2 от ЗДДС. Приел е за неоснователно възражението във въззивната жалба
относно недоказаност на авторството на деянието. Обсъдил е заключенията на
работилите по делото съдебно-почеркова и допълнителна съдебно-почеркова
експертизи. Приел е за установено, че подписите положени за „подател“ в РКО
приложени по списък не са изпълнени от едно и също лице, както и , че вписаният
мобилен телефон ********** се води на името на други две лица В. С.А. и Ж. И. И.
Направил е извод, че има възможност други лица да са приемали и изпращали
куриерски пратки, но няма данни въззивникът да е сигнализирал за злоупотреба с
личните му данни, както и , че е житейски обосновано и близки на въззивника да
са изпращали пратките и да са подписвали разписки за получаването им. Приел е,
че отсъстват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и при доказаност
на нарушението , неговото авторство и вината на санкционираното лице, е
потвърдил наказателното постановление.
Така постановеното решение е неправилно.
М.Х.Д. е санкциониран на основание чл.180,ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2 от с.з.
Деянието е осъществено чрез бездействие да начисли данък върху добавената
стойност в предвидените в закона
срокове. Необходимо за преценката
относно обективната и субективната съставомерност на деянието е да се установи,
че лицето е данъчно-задължено лице по ЗДДС, т.е. , че е извършвало облагаеми
доставки и е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно
чл.96 от ЗДДС, както и , че след датата, на която е трябвало да се регистрира е
извършвало облагаеми доставки, тяхната данъчна основа и съответно размера на
данъка. При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и НП
обаче не съдържат задължителните реквизити по см. чл. 42
и 57 от ЗАНН.
В АУАН и в НП не са описани всички обстоятелства, които са относими към преценката
за извършеното нарушение. Онези факти,
от които зависи изводът възникнало ли е задължение за задължителна регистрация,
кога е възникнало, какви доставки са извършени след тази дата ,са пряко
относими към съставомерните елементи от нарушението и изписването им в АУАН и в
НП е винаги дължимо. Именно срещу фактите се осъществява защитата. Без тези
факти съдът е лишен от възможност да извърши проверка дали действително лицето
е било задължено да подаде заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС, кога е
формиран оборота от над 50 000 лева, дали е формиран от облагаеми сделки или
не, в какъв срок е следвало да се подаде заявлението, от кой момент е следвало
да начислява данъка, какъв е размерът на неначисления данък. Нарушено е правото
на защита на лицето , като не са описани доставките, които са формирали оборота
и съответно тези за които не е начислен данък и не става ясно дали те са облагаеми, или не. В
съдържанието си АУАН и наказателното постановление препращат към приложена
таблица за реализирания оборот по ЗДДС.
АУАН и наказателното постановление се основават на констатациите на
Протокол № 031831800526732/15.03.2018 г., съдържаща данни за месеците на
облагаем оборот и облагаем оборот с натрупване. В посочения протокол не се
съдържат факти и обстоятелства за конкретното административно нарушение по
чл.180,ал.2 във вр. с чл.180,ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Данни за нарушението , включващо във фактическия си състав реализирането на
облагаеми доставки за периода 29.09.2016 г. до 31.01.2018 г., органите по
приходите са установили в издадения при ревизията на санкционираното лице РД №
Р-03000318002556-092-001/16.08.2018 г. , но такива данни не се съдържат в
протокола въз основа на който е установено нарушението, нито са описани в АУАН
съответно и в наказателното постановление. От фактическа страна също не става
ясно кои са облагаемите доставки въз
основа на които е формиран оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, кои са доставките
, за които не е начислен данъка. Недопустимо е релевантните за състава на
нарушението факти, да се установяват едва в съдебното производство. Липсата на относимите
факти в НП и в АУАН, ограничава правото
на защита на санкционираното лице, не позволява нито на въззивника, нито на
съда, да очертае фактическите рамки на нарушението. Не са посочени фактите,
които водят до извода, че към 31.08.2016 г. е бил достигнат оборота от 50 000
лева, тъй като не са посочени конкретните доставки. Поради това не може да се
прецени налице ли са облагаеми доставки и в какъв размер. Не са описани и
фактите, въз основа на които АНО е направил извод, че за периода 29.09.2016 г.
до 31.01.2018 г. има реализирани облагаеми доставки, на коя дата са извършени, каква
е конкретната данъчна основа за всяка поотделно и съответно размера на
неначисления данък. Без тези фактически положения е невъзможно да се направи
преценка за нарушението по чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС, наказуемо на осн.
чл.180,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Не е достатъчно относимите към състава на нарушението факти
да стават ясни от доказателствата, дължи се описването им в АУАН и НП за да се
гарантира защитата на санкционираното лице. Тези факти именно определят
предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да
прецени дали е извършено именно описаното в НП. Отделно от това фактите следва
да се съдържат в АУАН и НП, а не в
допълнително приложени таблици. Защитата се гради срещу фактите и всички факти
следва да са предявени на нарушителя, чрез описването им в АУАН и НП Именно
поради това и законодателят е предвидил задължително връчване на АУАН и
наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приложил
материалния закон. Решението на Районен съд-Варна следва да се отмени и да се отмени
наказателното постановление.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл. 222, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1659/12.09.2019 г.
постановено по НАХД № 3021/2018 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е
потвърдено наказателно постановление № 338023-F378299/21.05.2018 г. издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на М.Х.Д. , ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 11 314,29 лв. на основание
чл.180,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 338023-F378299/21.05.2018
г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което
на М.Х.Д. , ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 11 314,29 лв. на
основание чл.180,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2
от ЗДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1……………2.