Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.
Варна, 24.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1108/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Е.А.П. ЕГН **********,
Т.Н.М. ЕГН ********** и М.Г.Н. ЕГН ********** срещу Заповед № 88/04.05.2020 г.
издадена от кмет на район „Одесос“ при Община Варна, с която е наредено в срок
от 7 /седем/ дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен
строеж: „Метална конструкция с изпълнено покритие от поликарбон над 3 бр.
паркоместа“ в имот с ид. 10135.1508.93 и административен адрес: ул. Любен
Каравелов № 16, гр. Варна.
С определение № 1413/30.06.2020 г. по
адм. д. № 1109/2020 г. по описа на Адм. съд – Варна е присъединено адм. д. №
1109/2020 г. образувано по жалба от М.Г.Н. срещу Заповед № 88/04.05.2020 г.
издадена от кмет на район „Одесос“ при Община Варна към адм. д. № 1108/2020 г.
по описа на Адм. съд – Варна.
Жалбоподателите сочат, че при съставяне
на констативен акт /КА/, длъжностните лица не са се съобразили, че дейностите
по обекта не са завършени, теренът е с денивелация и данните са нанесени
окомерно. Подаденото възражение срещу КА не е разгледано, което е съществено
процесуално нарушение. Неправилно е приложен закона, поради това, че навеса не
е строеж, за него има съгласие от Община Варна и не пречи за нормалната
експлоатация по предназначение на имота и съседните такива. Навесът е изработен
1970 г. в съответствие с тогавашните правила и е търпим строеж. Дейността им се
изчерпва в текущ ремонт и подмяна на покривните елементи. Отстоянията от навеса
до границите на имота са достатъчно големи, ситуиран е в градинската част на
дворището и е с височина до 2,5 м.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител жалбата се поддържа. Сочи, че чрез съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/ се е установило, че обекта в най-високата си част е 2,50 м. Неприемливо е
да се счита, че това не са отделни конструкции. Намира, че обекта е
преместваем. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
сторените разноски в производството.
Ответната страна – Кметът на Район „Одесос“
при Община Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата,
като счита същата за неоснователна, а издадената заповед за правилна и
законосъобразна. Налице са доказателства, че строежът е изпълнен без
необходимите разрешения и строителни документи, което се потвърждава и от
твърдението на жалбоподателите, че са изпълнили заповедта и са преустроили
строежа във временен строеж. Моли за отхвърляне на жалбите и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно Договор за покупко – продажба
от 09.10.2009 г. вписан в СВ – Варна с № 96/12.10.2009 г. Е.А.П. е придобила
недвижим имот – частна общинска собственост 25,44 кв. м ид. ч. от поземлен имот
/ПИ/ с ид. 10135.1508.93, целия с площ 1 549
кв. м, в гр. Варна, *** /л.9 – 10 от адм. пр./.
Съгласно Договор за покупко – продажба от 01.09.2009
г. вписан в СВ – Варна с № 117/02.09.2009 г. Т.Н.М. е придобил недвижим имот –
частна общинска собственост 20,82 кв. м ид. ч. от 316 кв. м застроена площ на
жилищна сграда разположена в поземлен имот с ид. 10135.1508.93, целия с площ 1 549 кв. м,
в гр. Варна, *** /л.11– 12 от адм. пр./.
Съгласно Договор за покупко – продажба от 10.03.2010
г. вписан в СВ – Варна с № 143/11.03.2010 г. Г.М.Н. и Е.Б.Н.са придобили
недвижим имот – частна общинска собственост 17,61 кв. м ид. ч. от 316 кв. м
застроена площ на жилищна сграда разположена в поземлен имот с ид. 10135.1508.93, целия с площ 1 549 кв. м,
в гр. Варна, *** /л.85 от делото/.
Г.М.Н. е починал на 10.12.2017 г. и
негови наследници са Е. Б.Н., М.Г.Н. и Надежда Георгиева Н., видно от
Удостоверение за наследници № 171205/14.12.2017 г. издадено от район „Одесос“,
Община Варна /л. 129 от адм. пр./.
От скица за имот с ид. 10135.1508.93 издадена от СГКК – Варна и
кадастрален регистър /л.73-77 от делото/ се установява, че имотът е 790 кв. м.,
собственици на имота са Е.А.П., Г.М.Н., Т. ***, В. Н. В.в, Е. Б.Н., Б. Л. А., Т.Н.М..
Постъпил е сигнал на 17.09.2019 г. в
район „Одесос“ от С.С., в който посочва, че живее на ***имот с ид.
10135.1508.281, като достъпа до имота му се осъществява през имот с ид.
10135.1508.93. Поради строителство на заслони за паркоместа, преминаване през
последния имот е затруднено /л.2 от адм.
пр./.
С Констативен протокол от 17.09.2019 г.
съставен от двама служители на район „Одесос“ в присъствие на Е.П. и Т.М. е
установено, че в имот с ид. 10135.1508.93 е монтирана метална конструкция
/винкел/ с размери около 5/5 м, същата е трайно прикрепена към терена, чрез 9
бр. бетонови стълба, като към момента на проверката не е било монтирано
покритие /л.4 от адм. пр./.
С писмо рег. № РД17018392ВН_002ВН/02.11.2017
г. издадено от директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и
стопански дейности“ в Община Варна е дадено съгласие за обособяване на пет броя
паркоместа върху ПИ ид. 10135.1508.93 /л.18 от адм. пр./, във връзка със заявление от 10.01.2019 г. /л.29-32
от адм. пр./. С писмо рег. № РД17018392ВН_006ВН/03.10.2018 г. издадено от
директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ в
Община Варна е дадена съгласие за извършване на бъдещи строителни дейности за
изграждане на паркинг в имот с ид. 10135.1508.93, като е уточнено, че трябва да
се ползва от всички носители на вещни права върху имота /л. 20 от адм. пр./.
Съставен е Констативен протокол от
14.01.2020 г. от двама служители при район „Одесос“, които са установили при извършена
служебна проверка в имот с адрес: гр. Варна, ***, че е изграден навес с размери
около 5/5 м и височина около 2,60 м, изпълнен е от метална конструкция /винкел/
с положено покритие от поликарбон /л.107 от адм. пр./.
Дадено е становище на 03.02.2020
г. от гл. архитект на р-н „Одесос“,
който е приел, че изградения „навес“ – изпълнен от метална конструкция и
покритие от поликарбон в собствения имот, би могъл да бъде разглеждан като
„второстепенна постройка на допълващото застрояване“, отговаряща на изискванията
на чл. 46, ал.1 от ЗУТ /л.110/.
Съставен е Констативен протокол от
10.02.2020 г. от двама служители при район „Одесос“, които са установили при
извършена служебна проверка в имот с адрес: гр. Варна, ***, ид. 10135.1508.93,
че е изградена метална конструкция с размери 5/7,6 м за обособяване на 3 бр.
паркоместа. Върху менталната конструкция е изпълнено покритие от поликарбон.
Височината е 2,75 м /л. 128 от адм.
пр./.
Съставен е КА №2/13.02.2020 г. от двама
архитекти, изпълняващи длъжността - главни експерти ОРК в район „Одесос“ /л.
131-135 от адм. пр./, в който са изложени подробни констатации относно
възложителите на строежа /жалбоподателите по делото/ и е описан строежа в имот
ид. 10135.1504.93, представляващ метална конструкция /винкел/ до страничната
регулационна линия с имот ид. 10135.1504.94, конструкцията е с размери 5/5 м,
състои се от 9 бр. метални колони /три реда по три броя/, върху тях е монтирана
метална скара от три броя надлъжни греди от метален профил/ по една за всеки
ред колони/, свързани напречно с три дъговидни метални греди. Конструкцията е
трайно закрепена към терена, като металните колони са бетонирани в 9 бр.
бетонови стъпки в терена.
Срещу
КА №2/13.02.2020 г. са подадени възражения от Е.А.П., Т.Н.М. и М.Г.Н.
/л. 145- 149 от адм. пр./.
Издадено е становище на 13.03.2020 г.
от гл. арх. на район „Одесос“, съгласно което строеж – метална конструкция с
изпълнено покрити от поликарбон над 3 броя паркоместа в имот с ид.
10135.1508.93 и административен адрес: гр. Варна ***, гр. Варна не е търпим
строеж по см. на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /л.
155 – 156 от адм. пр./.
Издадена е оспорената Заповед №
88/04.05.2020 г. от кмет на район „Одесос“, Община Варна.
В качеството на свидетели по делото са
разпитани: свид. В. Н. В., чрез който е установено, че навеси в имота е имало
изградени около 1970 г., но поради амортизация се е наложила подмяната им.
Лично той, въпреки, че живее на същия адрес – гр. Варна *** е демонтирал стария
си навес и не е предприел изграждане на нов, поради започналото производство по
премахване на процесния строеж.
Свид. М.Н.С., сестра на Т.Н.М. твърди,
че навесите за автомобили са направени 1966 г. – 1970 г. Поради овехтяване и срутване
на навесите се е наложил ремонт, който е започнал около 17.09.2019 г., но е
дошла проверка по сигнал. Навесите са изградени от тримата собственици Т.М., М.
Н. и Е.П.. От старите навеси е използвана основата, където са сложени
подпорите. Счита, но не е категорична, че от старата метална конструкция са
използвани части за новите навеси.
По делото е приета съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и чиито
установявания ще бъдат обсъдени в
мотивите на решението.
С оглед
установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Варна, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството:
Жалбоподателите са адресати на оспорения административен акт, поради което за
същите е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 от АПК. Жалбите са подадени на
01.06.2020 г., поради което е спазен изискуемият 14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ за обжалване, с оглед съобщаването на заповедта на 12.05.2019 г. на Е.А.П.,
на 13.05.2020 г. на Т.Н.М., на М.Г.Н. заповедта не е била съобщена по надлежен
ред, тъй като пощенската пратка се е върнала с отбелязване – „адресът
недостатъчен“. Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със
спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Констативен
акт № 2/13.02.2020 г. от двама архитекти, експерти ОРК в район „Одесос“ при
Община Варна, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. Метална
конструкция с изпълнено покритие от поликарбон над 3 броя паркоместа е допълващо
застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 и чл.42 от ЗУТ и е пета категория строеж,
съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. в“ от ЗУТ и чл. 10, ал.3 от Наредба
№ 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
С т. 6 от Заповед № 0508/07.02.2020 г.
/л. 33-34 от делото/ кметът на Община Варна,
в съответствие с §1, ал.3 от ЗД на ЗУТ, вр. чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е
делегирал на кметовете на райони правомощие да издават мотивирани заповеди по
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шества категория
или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. С оглед така предоставените правомощия оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмет
на Район „Одесос“ при Община Варна.
Констативен акт № 2/13.02.2020 г. е
връчен на 20.02.2020 г. на Е.А.П. и Т.Н.М. и на 04.03.2020 г., чрез залепване
на съобщение относно М.Г.Н., тъй като съобщението до него е върнало с
отбелязване – непотърсено.
Постъпили са възражения в срока по чл.
225а, ал.2 от ЗУТ, на 26.02.2020 г. от Е.А.П. и Т.Н.М. и на 09.03.2020 г. от М.Г.Н..
Същите са обсъдени в оспорената заповед, като с оглед становището на гл.
архитект на Район „Одесос“, че строежът не е търпим възраженията са отхвърлени.
Описанието на строежа дадено в КА
№2/13.02.2020 г. и Заповед № 88/04.05.2020 г. на кмет на район „Одесос“
отговаря на установеното при огледа в периода до 10.08.2020 г. от вещото лице,
което се установява от отговор 6 от СТЕ.
Единственото различие е във височината на терена до най – високата точка на
поликарбона, която вещото лице е установило, че е 2,60 м, а в КА и оспорената
заповед е посочено, че е около 2,75 м. Същото не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не е препятствало правото на защита на жалбоподателите.
Оспорената
заповед е издадена по реда на чл. 225а от ЗУТ и съдържа
съществените елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от
АПК, приложим съгласно препращащата
разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Същата е мотивирана, изложени са фактически и правни
основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От изложеното следва, че оспорената заповед е
издадена при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила.
Видно от съдържанието на процесния
административен акт, описаният строеж е
квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно
цитираната правна норма, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По
силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, а според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон.
Жалбоподателите не оспорват, че са
извършители на строежа. Свид. С. също твърди, че те са извършителите.
В сигнал рег. №
АГУП19001451ОД/17.09.2020 г. от С.С. е посочено „В момента се обособяват
паркоместа и се строят заслони за тях“. В Заявление рег. № АГУП
19001460ООД/18.09.2019 г. от жалбоподателите е посочено, че подменят и
реновират старите навеси, като считат, че за тях не се изисква разрешение за
строеж. С Констативен протокол от 17.09.2019 г. съставен от двама служители на
район „Одесос“ в присъствие на Е.П. и Т.М. е установено, че в имот с ид.
10135.1508.93 е монтирана метална конструкция /винкел/ с размери около 5/5 м,
същата е трайно прикрепена към терена, чрез 9 бр. бетонови стълба, като към
момента на проверката не е било монтирано покритие /л.4 от адм. пр./. С
констативен протокол от 14.01.2020 г. съставен от двама служители в район
„Одесос“, Община Варна е констатирано, че е изграден навес с размери около 5/5
м и височина 2,6 м, изпълнен от метална конструкция /винкел/ с положено
покритие от поликарбон.
С оглед направените установявания съдът
приема, че строежът е започнал около 17.09.2019 г., когато е подаден сигнала и
е довършен около 14.01.2020 г., което е констатирано от служители на район
„Одесос“. От установеното следва, че правилно ответникът е приел, че строежът е
изпълнен в периода септември 2019 г. – януари 2020 г.
Чрез СТЕ /отг. 2 и отг.5/ е установено,
че процесният строеж „Метална конструкция
с изпълнено покритие от поликабон на 3 бр. паркоместа“ с размери в план 5 м х 7,60 м е ситуиран в североизточния край на
ПИ 10135.1508.93 (*** ), на 90 см от страничната граница с ПИ 10135.1508.94 и
на 100 см от дъното на имота с ПИ
10135.1508.98 и ПИ 10135.1508.99. Същият не създава пречки за нормалната
експлоатация на съществуващата жилищна сграда в имота .
От първи оглед на място, в периода до 10.08.
2020 г. вещото лице е установило, че
строежът се състои от: 12 /дванадесет/ бр. метални колони от кух профил 40 х 40 мм, прикрепени трайно към терена
в бетонови стъпки (по информация от собствениците, тъй като монтажът е
под терена) по всички оси от 1 до 4,
между колоните са монтирани греди чрез
заварки, които в ос 1 и в ос 4
са метални ленти, а в ос 2 и ос 3 с по два кухи
метални профила. Върху всички
колони са заварени метални планки (като основа на металните дъги
над тях. В оси А, Б и В, между всеки две
колони са монтирани метални дъги от кух профил, заварен за планката над колоните
във всяка дъга са вградени, чрез заварки
ребра от кух метален квадратен профил (по 3 бр. за всяка ос ), върху които е
прикрепено покритие от поликарбон,
самостоятелно за всяко паркомясто.
Цялостно
или самостоятелно покритие на паркоместата не променят категорията на строежа и
характеристиките му, също така не обосновават законността му, поради което
непосочване в оспорената заповед, че покритието от поликарбон е самостоятелно
за всяко паркомясто не е съществено процусуално нарушение, което да е довело до
неправилни изводи относно незаконността на строежа направени от ответника.
От втори
оглед на място, по искане на жалбоподателите (извършен самостоятелно от
вещото лице на 23.08.2020 г.) е
констатирано, че всички 12 колони са
отрязани от основата си на височина около 40 см от прилежащия терен
и чрез
монтаж на метална втулка са прихванати
към основата с болтове. Всички останали
характеристики на обекта са запазени.
С оглед установяването, че до
10.08.2020 г. обектът със своята конструкция е трайно закрепен към терена с
единични бетонови основи, съдът приема, че същият не е „преместваем обект“ по
смисъла на чл. 56, ал.1, 2, 7 и 9 от ЗУТ, вр. §5, т.80 от ДР на ЗУТ, обекта не
е сглобяем, защото металната конструкция е единна, без възможност за
разглобяване /с изключение на покритието от поликарбон/. От жалбоподателите е
представено конструктивно становище изготвено от инж. Събев, след промяна на
строежа, в което е посочено, че съоръжението е напълно преместваемо, тъй като
колоните са анкерирани в стоманобетонови фундаменти 40/40/50 със заложени
анкерни групи.
Въпреки, че е установено, чрез СТЕ, че
след втори оглед, извършен на 23.08.2020 г. има промяна в конструкцията на
строежа, той отново не може да се счита за премествам обект по §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като при
отделянето му от основата след демонтаж на втулките се нарушава конструкцията и
пространствената устойчивост на обекта. Жалбоподателите твърдят в о.с.з. на 08.09.2020
г., че са преустроили строежа и той е преместваем обект. Дори и да се приеме за
вярно твърдението им, същото е доказателство, че строежът не е бил преместваем
обект към момента на издаване на оспорената заповед. Съобразно чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Предвид установяванията, че строежа до
10.08.2020 г. е трайно прикрепен към терена с бетонови основи и е от
неразглобяема метална конструкция следва, че е налице строеж, а не преместваем
обект. На основание чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Установяването в настоящия случай на извършени
промени по строежа не води до извод за съответствие на същия с правилата и нормативите
на ЗУТ. Следва, че извършените промени не налагат извод за незаконосъобразност
на оспорената заповед.
За периода 2019 г. – 2020 г.
до настоящия момент действа ЗУТ. За процесния строеж, който е допълващо
застрояване по см. на чл.41, ал.1 и чл.42 от ЗУТ са били необходими следните
строителни книжа:
1.
Издаване на виза от главен архитект на район „Одесос“, на
основание влязъл в сила ПУП или във вр. чл.41 ал.2 от ЗУТ.
2.
Изготвяне на инвестиционен проект извън случаите по чл. 147,
ал.1 от ЗУТ, отговарящи на изискванията на чл.41 и чл.42 от ЗУТ.
3.
Издаване на разрешение за строеж, тъй като обектът не попада
в хипотезата на чл. 147 от ЗУТ.
Безспорно
е установено, че строежът е изпълнен 2020 г. Наличието на подобен навес над
паркоместа не следва да се приема за ремонт на съществуващ строеж, поради
установяването, че старият навес е бил напълно амортизиран и частично срутен,
като на негово място е изграден нов. Дори и да се приеме, че е извършен ремонт,
съобразно чл. 148, ал.13 от ЗУТ се изисква издадено разрешение
за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, каквото в случая не е
налице.
За процесния
строеж е установено /отг.9 от СТЕ/, че не са налице одобрен проект, разрешение
за строеж и други строителни книжа необходими за изграждането му. Наличието на
дадено съгласие от Община Варна за обособяване на пет броя паркоместа върху ПИ
с ид.10135.1508.93 /л.18 от адм. пр./, не замества изискуемите строителни
документи за изграждане на процесния строеж.
Чрез
отг. 10 от СТЕ е установено, че за ПИ с ид.10135.1508.93 е действащ
Регулационен план по Заповед № 244/16.01.1959 г. на Министерство на КСБП /л.66
от делото/, който е действащ както за 1970 г., така и за периода 2019 г. – 2020
г. За двата периода липсва план за застрояване. Първоначално изградения обект
през 1970 г. е второстепенна постройка по смисъла на чл. 166 от Правилник за
планово изграждане на населените места /ППИНМ/, следва, че обекта е недопустим
на основание чл. 167, вр. чл. 166 от ППИНМ. За периода 2019 г. – 2020 г. обекта
също е недопустим, тъй като липсва ПУП – ПРЗ и/или виза по чл. 140 от ЗУТ с
указани отстояния по 3 м от вътрешните граници на имота на допълващото
застрояване по смисъла на чл. 42, ал.3 от ЗУТ. В случая не е налице отстъпено
право а строеж от съсобствениците на имота, сред които е Община Варна. Дори и
да се приеме, че строежът е с височина до 2,5 м, тъй отново не попада в
категорията търпими строежи, тъй като нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ е относима за строежи, изградени до 31 март 2001 г., а
процесния строеж е изграден 2019 г. – 2020 г.
Установеното обосновава извод, че премахнат
навес от жалбоподателите не е бил търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР
на ЗУТ и изградения строеж от тях през 2019 г. – 2020 г., разпореден за
премахване също не е търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Атакуваната заповед е законосъобразна,
издадена от компетентен орган в установена форма при спазване на процесуалните
и материални норми, както и в съответствие с целта на ЗУТ, за констатиране и
недопускане на незаконно строителство, поради което подадената срещу нея жалба
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и по аргумент
на противното на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателите за
присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е основателна с оглед изхода на спора и
предвид реално осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. На основание чл.
143 ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Е.А.П. ЕГН **********, Т.Н.М. ЕГН ********** и М.Г.Н. ЕГН **********
срещу Заповед № 88/04.05.2020 г. издадена от кмет на район „Одесос“ при Община
Варна, с която е наредено в срок от 7 /седем/ дни от влизане в сила на
заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Метална конструкция с изпълнено
покритие от поликарбон над 3 бр. паркоместа“ в имот с ид. 10135.1508.93 и
административен адрес: ул. Любен Каравелов № 16, гр. Варна.
ОСЪЖДА Е.А.П.
ЕГН **********, Т.Н.М. ЕГН ********** и М.Г.Н. ЕГН ********** 100
/сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: