РЕШЕНИЕ
№ 1194
гр. Пловдив, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300501467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. М. П., ЕГН **********, с адрес
гр. А., ул.“***, чрез адв.Д. Б., против Решение № 141/20.04.2023г.,
постановено по гр.д.№ 1929/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград, II
гр.с., в частта, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. Л***, бул. „*** - 46, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 631,56 лв., представляваща
възнаградителна лихва, недължимо заплатена по Договор за паричен заем №
3010756/08.08.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и е
осъдена да заплати сумата в размер на 150 лв. съдебно-деловодни разноски
по делото. Моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно в
обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
1
предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л***, бул. „***,
ет. ***, чрез юрк. Д. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна
изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., констатира, че
въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд - Асеновград от А. М. П. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е заведена искова молба, с която посочва, че на 08.08.2017
г. между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за кредит №
3010756, по силата на който й е предоставена сумата от 4 250 лева, а тя се е
задължила да върне същата, при фиксиран лихвен процент по заема 35 %
годишно, ГПР – 41.72 % и срок на погасяване на заема: 22 седмици за
периода от 22.08.2017 г. до 12.06.2018 г. Освен това ищцата се задължила да
представи посочено в договора обезпечение, а при неизпълнение на това
задължение – да заплати неустойка в размер на 3 272,94 лв., която се дължи
разсрочено заедно с погасителните вноски, и срок на погасяване: 22 седмици
за периода от 22.08.2017 г. до 12.06.2018 г. Твърди, че договорът е
недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Отделно от
горното уговорената възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като същата надвишава трикратния
размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени,
с което внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга. Отделно в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва каквато
и да било яснота по какъв начин е формиран същия, т.е. общо дължимата сума
по него, което е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и прави клаузата за ГПР
нищожна, уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Освен
това няма присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечителна
функция, а води до скрито оскъпяване на кредита, като в същото време
изискванията за обезпечение са неизпълними. С уговорката за заплащане на
неустойка в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй
2
като е съизмерима с предоставената сума по кредита, се заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът, сключен
между страните е нищожен. Твърди, че неустойката е недействителна, на
допълнително основание по чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създават
задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се
надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка
противоречи на чл. 71 от ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33
от ЗПК. Ето защо моли, да се осъди ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
да заплати на ищеца А. М. П. 631,56 лв. недължимо платена възнаградителна
лихва, както и сумата от 3 123.43 лв. недължимо платена неустойка по
договор за паричен заем № 3010756 от 08.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху тези сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендирал е
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал Писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковете. счита, че
така предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва
твърденията, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Оспорва също така доводите за нищожност на уговорената неустойка, като
твърди, че тя не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и
санкционната си функция. Оспорва и твърденията, че клаузата за неустойка
накърнява добрите нрави и е прекомерна. Твърди също така, че договорът
отговаря на изискванията на ЗПК, както и че не съдържа неравноправни
клаузи.
Районният съд с решението си на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД е
осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на А. М. П., сумата от 3
123,43 лв., представляваща недължимо платена неустойка, престирана при
начална липса на правно основание по договор за паричен заем №
3010756/08.08.2017 г., ведно със законната лихвa, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 29.09.2022 г., до окончателното й изплащанe.
Аргументирал е подробно, че процесната неустойка е уговорена с оглед
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Посочил, е че задължението за
3
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Наложил е правен извод, че
предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до
този на главницата е установено в разрез с добрите нрави, тъй като по този
начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора
извън установения ГПР. Затова и е приел, че неустоечната клауза е
недействителна и че тази клауза не поражда права и задължения за страните.
Районният съд, за да отхвърли предявения иск за сумата в размер
на 631,56 лв., представляваща възнаградителна лихва, излага основни
съображения, че тази клауза не е установена в противоречие с добите нрави.
Посочва, че страните са уговорили, че ГПР по кредита е в размер на 41,72 %,
като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на ГПР при
сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона.
Районният съд бил установил съдържанието на включените разходи
посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит
съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Позовава се и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който - ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна бА. в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Районният съд, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент
към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит
(0,04), увеличен с 10 процентни пункта, приема, че максималният процент на
ГПР не следва да превиша 50, 2 %. Затова и определеният размер на ГПР от
41,72 % бил съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С въззивната жалба на А. М. П. се възразява, че връщането на
4
сумата от 631,56 лв., платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор
за потребителски кредит от 08.08.2017г., е обосновано с исковата молба както
с цялостна недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.9, 10 и 11 от ЗПК, така й поради нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречието й с добрите нрави, понеже надхвърля
трикратния размер на законната лихва.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Както по-горе се посочи, РС – Асеновград с Решение №
141/20.04.2023г. е приел, че предвидената в чл.4, ал.2 от договора неустойка е
нищожна клауза, тъй като от непредставянето й нямало да настъпят вреди и
по същество представлявало скрито възнаграждение. В тази част решението е
влязло в сила.
След като това е така, следва да се наложи и следващият правен
извод, че ако това скрито възнаграждение е било включено в ГПР, то тогава
длъжникът би върнал много по-голяма сума от договорената за връщане и
размерът на ГПР надхвърля максималният размер определен в чл.19, ал.4 от
ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - общ разход по кредита за потребителя
са всички разходи по кредита, включително: лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С това допълнително плащане за скрито възнаграждение се
5
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР. Посоченият в договора ГПР от 41,72% не
отговарят на действителния размер. Тази по-ниска стойност представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.22 от
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Изначалната нищожност на тази клауза води до
недействителност и на целия договор, защото длъжникът трябва да знае какво
точно сума подлежи на връщане от него. Договорът се явява недействителен
на ос н. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. На следващо място, договорът е
недействителен и на осн. чл.11 ал.1 т.9 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е
посочен начина на прилагане на договорената възнаградителна лихва и
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, с което и
противоречи на принципа за добрите нрави. Това е така, защото е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, на осн. чл.26 ал.1 пр.1 от
ЗЗД.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено в обжалваната
част и вместо това ще бъде постановено друго, с което ще бъде осъдено
дружеството да заплати сумата в размер на 631,56 лв., представляваща
възнаградителна лихва, недължимо заплатена по Договор за паричен заем №
3010756/08.08.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума.
Разноски.
Съобразно правния резултат дружеството ще бъде осъдено да
заплати на А. М. П. разноски по гр.д.№ 1929/2022г. по описа на РС-
Асеновград в размер на сумата 50 лв. – за заплатена държавна такса; както и
разноски по възз.гр.д.№ 1467/2023г. по описа на ПдОС в размер на 25 лв. –
заплатена държавна такса.
Дружеството ще бъде осъдено да заплати на адв.Д. Б. разноски по
гр.д.№ 1929/2022г. по описа на РС- Асеновград сумата 400 лв. за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв. и разноски по възз.гр.д.№
1467/2023г. по описа на ПдОС за сумата 400 лв. за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв. за осъществено безплатно
6
процесуално представителство на А. М. П..
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 141/20.04.2023г., постановено по гр.д.№
1929/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от А. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. А***,
ул.“***, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С***, ж.к. Л**, бул. „Д****, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 631,56 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, недължимо заплатена по Договор за
паричен заем № 3010756/08.08.2017 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане; както и е осъдена да заплати сумата в размер на 150 лв. съдебно-
деловодни разноски по делото;
като вместо това постановява -
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С**, ж.к. Л**, бул. „Д****, да заплати на
А. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. А**, ул.“****, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 25 лв., представляваща
възнаградителна лихва, недължимо заплатена по Договор за паричен заем №
3010756/08.08.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л**, бул. „Д***, да заплати на А.
М. П., ЕГН **********, с адрес гр. А***, ул.“С**, разноски по гр.д.№
1929/2022г. по описа на РС- Асеновград, II гр.с., в размер на сумата 50 лв. –
за държавна такса; както и разноски по възз.гр.д.№ 1467/2023г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., в размер на 25 лв. – за държавна такса.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С**, ж.к. Л***, бул. „Д***, ет. 2, ап. 40 -
46, да заплати на адв. Д. Б., АК –Пловдив, с личен номер ***, сумата 800 лв.
7
за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв. за осъществено
безплатно процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8