Р Е Ш Е Н И Е
№ 260071 27.10.2020г. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ състав
на пети октомври 2020
година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 14 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с от ЗЗД, чл.92,
ал.1 и във връзка с чл.20а. ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.288 от ЗЗД от и във
връзка с чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищеца Ж.И.Б., ЕГН **********,***, ***чрез пълномощниците си адв. С.П. и
адв. В.П., САК със съдебен адрес: *** срещу ответника Т.Ж.К. - Земеделски
производител с ЕГН********** *** с правното основание: чл.288, ал.1 от ЗЗД чл.
92, ал.1 от ЗЗД с Цена на иска: общо 27707,38 лева от които Главница: 26 654,56
лева и Неустойка: 1052,82 лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че има сключен Договор за наем на
земеделска земя от 24.07.2018 г., по силата на който е предоставил на ответника
за временно възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се в
землището на село П. и в село ***с площ общо от 512,578 дка. Договорът е за
срок от една година и за наетите ниви се дължи наемна цена по 52 лв. на дка или
общо сумата от 26 654,56 лв.
Съгласно чл.1.2 от
договора плащането се извършва както следва:
-50% от годишния наем
или сумата 13327.028 лв. в срок до 01.10.2019 г. и
-50% от годишния наем
или сумата 13327.028 лв. в срок до 31.01.2020 г.
Срокът за плащане на
наемната цена изтекъл, но ответникът и до настоящия момент не е платил
дължимите суми по договора.
Наред с това, съгласно чл.1.5 от договора ответникът дължи и неустойка за
забавено плащане по 0,05% на ден върху непогасените задължения.
Или за забава на плащане на първата вноска в размер на 13327.028 лв. за
периода от 01.10.2019 г. до 24.02.2020, за срок от 134 дни, дължи неустойка в
размер на 892,90 лв. и забава на плащане на втората вноска в размер на
13327.028 за периода от 31.01.2019 г. до 24.02.2020 за срок от 24 дни дължи
неустойка в размер на 159,92 лв. или общо сумата 1052,82 лева.
С оглед на изложеното моли да бъдат призовани на съд, и след като докажат
претенциите си по основание и размер да се осъди ответника Т.Ж.К. - Земеделски
производител с ЕГН********** да заплати на ищеца Ж.И.Б., ЕГН ********** общо
сумата 27707,38 лв. от които, на основание чл.288, ал.1 от ЗЗД, главница в
размер на 26654,56 лв. и на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойка в размер
на 1052,82 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й заплащане, а също така и направените съдебни разноски
за настоящата инстанция.
Също така съдът намира че ищецът е представил и б.б. за
внесената ДТ по сметката на ОС-Стара Загора, в размер на 1108.30 лева и молят
да се даде ход на делото.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.Стара Загора, ищецът е внесъл
дължимата ДТ от 1108.30 лева по сметка на СТОС вносна бележка от 20.02.2020
год. съобразно т.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК.
След изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, е постъпил писмен отговор-молба от ответника т.ж.к. с адрес ***, с който моли съда
при насрочване на делото да постигнат спогодба с ищеца, тъй като в настоящия
момент били в кампанията за прибирането на реколтата.
По отношение на искането за
постигането на спогодба с ответника на основание чл.145 от ГПК съдът е приканил
страните с Определение № 260011 от датата 11.08.2020 год. към постигането на
спогодба с цел доброволното уреждане на спора, като страните са били и изрично
предупредени, че при непостигането на такава производството по делото ще бъде
продължено с оглед на настъпването на всички законни последици от това. По това
искане съдът е обявил ще се произнесе и в първото редовно открито заседание по
делото след уточняването на ясните и конкретни становища на страните по
продължаването на делото в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.2 и ал.3
от ГПК.
В Първото открито редовно заседание по делото на датата 14.09.2020 год. с
оглед на процесуалното изявление на адв. М., като пълномощник на ответника с
искане за разсрочване на дълга и с оглед на обстоятелството, че добивите от
реколтата са били ниски, с оглед на метеорологичните условия, прогнозата за
сухо време, факт, който е общо известен на съда и страните, съдът с оглед
разпоредбите на чл.145 и чл.149, ал.1 от ГПК е дал последна възможност на
страните и един кратък но същевременно с това и достатъчен срок за постигане на
евентуална спогодба по делото.
В последното по делото съдебно заседание от датата 05.10.2020 год. пълномощника
на ответника адв М. е заявил, че действително
задължението го имат и се надява в най-скоро време да го заплатят, като към
настоящия момент не сме го заплатили. Трябвало им още малко време, но
категорично не са съгласни да се постигне спогодба по делото.
Ищецът по делото Ж.И.Б., редовно
призован, явява се упълномощения му представител адв. С.П., който от името на
своя подзащитен моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани, по съображенията подробно изложени в съдебно заседание, по съществото
на делото от 05.10.2020 год., както и по съображенията подробно изложени в исковата
молба.
Ответникът Т.Ж.К., редовно призован, явява се упълномощеният му представител
адв. В.М., който от името на своя подзащитен не отрича дълга на ответника, но моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, по
съображенията подробно изложени в съдебно заседание, по съществото на делото от
05.10.2020 год..
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано
следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА
НА ИСКА :
Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на
настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което
следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско
съдопроизводство.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно е установено, че на датата
24.07.2018 г. между страните е сключено писмено споразумение - договор за наем
на земеделска земя от по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
временно възмездно ползване собствената си земеделска земя, находяща се в
землището на село П. и в село ***с площ общо от 512,578 дка.
Договорът между страните е сключен за срок от една година и за наетите
ниви се дължи наемна цена по 52 лв. на дка или общо сумата от 26 654,56 лв.
Съгласно чл.1.2 от
договора плащането се извършва както следва:
-50% от годишния наем или
сумата 13327.028 лв. в срок до 01.10.2019 г. и
-50% от годишния наем
или сумата 13327.028 лв. в срок до 31.01.2020 г.
Срокът за плащане на
наемната цена е изтекъл, но ответникът и до настоящия момент не е платил
дължимите суми по договора.
Наред с това, съгласно чл.1.5 от договора ответникът дължи и неустойка за
забавено плащане по 0,05% на ден върху непогасените задължения.
Или за забава на плащане на първата вноска в размер на 13327.028 лв. за
периода от 01.10.2019 г. до 24.02.2020, за срок от 134 дни, дължи неустойка в
размер на 892,90 лв., и забава на плащане на втората вноска в размер на
13327.028 за периода от 31.01.2019 г. до 24.02.2020 за срок от 24 дни дължи
неустойка в размер на 159,92 лв. или общо сумата 1052,82 лева, изчислени
служебно от съда.
Съдът намира
от доказателствата по делото, че ищецът е изпълнил задължението си, като е
предоставил за ползване на ответника К. посочената в споразумението земеделска
земя. Същото се установяват от представените и приети като писмени
доказателства по делото документи. По тези факти и обстоятелства страните не
спорят и същите са безспорно установени.
Съгласно разпоредбата
на чл.92, ал.1 от ЗЗД Неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В тази връзка ищецът Б. по силата на горецитираната разпоредба на ЗЗД не
следва да доказва вредите си относно дължимата неустойка. Съдът счита, че
претенция му за договорна /Неустойка/ върху главницата за посочения в исковата
молба период от 01.10.2019 година до 24.02.2020 год. или за срока от 134 дни е
в размер на 892,90 лв., и забава на плащане на втората вноска в размер на
13327.028 за периода от 31.01.2019 г. до 24.02.2020 за срок от 24 дни дължи
неустойка в размер на 159,92 лв. или общо сумата 1052,82 лева, е съразмерна на
вредата от неизпълнението.
С това писмено споразумение - договор от датата 20.01.2011
г. са поети и конкретно посочени между страните облигационни задължения, които
са задължителни за същите, съобразно чл.20а. от ЗЗД, който е категоричен, че
договорите имат силата на закон, за тези които са ги сключили.
С оглед на гореизложените
съображения и доводи, съдът счита, че така предявеният иск се явява основателен
и доказан съобразно своя петитум и като такъв следва да бъде изцяло уважен
ведно със законните последици от това.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от последния разноски по делото съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК общо
в размер на 2908,30 лева, от които
сумата от 1108,30 лева ДТ за завеждането на делото, както и сумата от 1800 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. С.П. *** съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /лист 26 от делото на ОС Стара
Загора/.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.288, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във връзка с чл.20а.,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ответника Т.Ж.К. - Земеделски производител с ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ж.И.Б., ЕГН **********,***, ***чрез пълномощниците
си адв. С.П. и адв. В.П., САК със съдебен адрес: *** общо
сумата от 27707,38 лева /двадесет и седем хиляди седемстотин и седем лева и 38
ст./, от които главница в размер на 26 654,56 лева /двадесет и шест хиляди
шестотин петдесет и четири лева и 56 ст./, представляваща неизпълнено задължение на
ответника по договор за наем на земеделска земя от
24.07.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 26 654,56 лева /двадесет и шест хиляди шестотин
петдесет и четири лева и 56 ст./, считано от датата на предявяване на този иск в
съда на 25.02.2020 год. до окончателното й изплащане, сумата в размер на
1052,82 лева /хиляда петдесет и два лева и 82 ст./, представляваща дължимата
неустойка за период от 01.10.2019 година до 24.02.2020 год. или за срок от 134
дни в размер на 892,90 лв., и неустойка за периода от 31.01.2019 г. до 24.02.2020
за срок от 24 дни дължи в размер на 159,92 лв., както и сумата от 2 908.30
лева /две хиляди деветстотин и осем лева
и 30 ст./, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред
Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :