ОПРЕДЕЛЕНИЕ №107
Гр. Бургас, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева к.ч.гр.д. № 86 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
А. Н. Н. , чрез пълномощника си – адв. Г. . П. – БАК, обжалва като неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения, определение № III-216/05.02.2019 г. по в.гр.д. № 126/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането да предоставяне на правна помощ.
Поддържа се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 24, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1, 2 и 3 ЗПП, във връзка с което оспорва изводът на съда, че предоставянето на правна помощ не е оправдано, тъй като от негово име като въззиваем, вече е подаден отговор по въззивната жалба. Излага доводи, че след като по делото предстои разглеждането на въззивната жалба, както за защитата в процеса, с оглед съдебният акт на въззивиня съд за частния жалбоподател ще е необходима правна помощ в евентуално касационно производство. От друга страна, ще му бъде невъзможно да ангажира друг пълномощник по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, той като се лекува в Болница „С“ – гр. В. и не пребивава в гр. Б., няма и необходимите финансови средства да пътува за сключването на такъв договор. Въпреки евентуалния положителен резултат по делото, получаването на възнаграждение ще е възможно едва след окончателното приключване пред всички инстанции и чрез принудително изпълнение, докато при уважаване на молбата за правна помощ, с решението на въззивната инстанция ще бъде присъдено съответното възнаграждение в размер, който е по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното определение и са приеме, че по отношение на частния жалбоподател са налице предпоставките на чл. 21, ал. 3 ЗПП и на основание чл. 25, ал. 2 от същия закон да му бъде предоставена правна помощ, която да бъде осъществена от адвокат Г. (пълномощника на А. Н. Н. )
Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК, от надлежно легитимирана страна, като с определение от 15.02.2019г. по в.гр.д. № 126/2019г. по описа на БОС частният жалбоподател – А. Н. Н. е освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадената частна жалба
Разгледана по съществото й, частната жалба е неоснователна предвид следното:
С обжалваното определение състав на Бургаски окръжен съд е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ на А. Н. Н. Със същото определение е върната подадената от него въззивна жалба против решение № 2093/25.10.2018г. по гр.д. № 2063/2017г. по описа на БРС, поради липса на правен интерес, по повод на което е оставена без уважение и молбата му за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Констатирана е необходимостта Бургаски районен съд да се произнесе за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2093/25.10.2018г. по гр.д. № 2063/2017г. по описа на БРС, по повод на което е била подадена въззивната жалба от А. Н. Н. Съответно - предмет на въззивното производство е въззивната жалба срещу същото решение на БРС, подадена от насрещната страна по делото – С. П. Т. П. П. и Т. Г. П.
Във връзка с молбата за предоставяне на правна помощ в обжалваното определение е прието, че с произнасянето за връщане на подадената от А. Н. Н. жалба, независимо от установеното по делото влошено материално състояние, не се налага същият да извършва допълнителни дейстия, изискващи заплащане на разноски, а доколкото има ангажиран процесуален представител по делото, който е депозирал отговор по въззивната жалба на насрещната страна, не следва да бъде предоставяна правна помощ по реда на ЗПП. Изтъкнато е, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗПП не се предоставя правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от с.з., когато предоставянето на правна помощ е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. От друга страна, ангажираният процесуален представител е запознат с делото и би могъл да окаже безплатна адвокатска помощ.
А. Н. Н. , като ищец по гр.д. № 2063/2019г. по описа на БРС е бил представляват от адв. Г. П. , съгласно пълномощно и договор за правна помощ от 20.03.2017г., за което е било договорено и платено възнаграждение в размер на 250 лв., по договор за правна помощ от 29.052017г. – 100 лв., а с договор от 10.12.2017г. предоставянето на правна помощ и съдейстиве от адв. Г. П. е договорено при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.
Във вр. с подадената от ответниците въззивна жалба срещу решението, А. Н. Н. е подал отговор чрез пълномощника – адв. Г. П. , която е подала от негово име и въззивна частна жалба срещу определение от 28.11.2018г. по гр.д. № 2063/2017г. на БРС, с което е бил постановен отказ за освобождаването му от разноски по подадената от него и върната с определение № III-216/05.02.2019 г. по в.гр.д. № 126/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд въззивна жалба.
С частната жалба – предмет на настоящото производство, са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, сключен от А. Н. Н. с за адв. Г. П. от 19.02.2019г. за осъществяване на „…процесуално представителство по в.гр.д. № 126/2019г. на БОС, подаване на частна жалба с вх. № 2421/13.02.2019г. и процесуално представителство пред БАС във вр. с нея.“
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага изводът, че не налице кумулативно всички предпоставки на чл. 23, ал. 2 ЗПП, поради което и на основание чл. 24, т. 2 ЗПП определението, с което на кандидатстващия за правна помощ частен жалбоподател, следва да се потвърди.
Предоставянето на правна помощ е поискано за осъществяване на процесуално представителство по в.гр.д. № 126/2019г. по описа на БОС, по което от името на А. Н. Н. са извършени правни действия – отговор по подадената въззивна жалба, от пълномощника – адв. Г. П. , за която, вкл. с частната жалба е предоставено пълномощно. Същото има сила до завършване на делото пред въззивната инстанция и няма данни за оттеглянето му, нито за отказ на адвоката от предоставените му пълномощия. След като частният жалбоподател има представител по делото, то не са налице законните основания за предоставяне на правна помощ, още повече, че е поискано да бъде определен същият адвокат.
При наличието на пълномощно, въз основа на което е налице представителната власт за адв. Г. П. по в.гр.д. № 126/2019г. на БОС, предоставянето на правна помощ е по реда на ЗПП е лишено от основание, до настъпването на обективни и уважителни причини за оттеглянето му или за отказ от страна на пълномощника, като за последното не са налице предпоставки по чл. 35, ал. 2 ЗАдв.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261/15.11.2018 г. по ч.т.д. № 127/2018 г по описа на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: