№ 578
гр. Бургас, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201607 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0434-000187/15.03.2024 г., издадено от началника на 02 РУ - Бургас към
ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено наказание
глоба в размер на 20 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., както и за нарушение на 139, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено наказание глоба от 20 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. К. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 18.02.2024 г., около 08:35 часа, в гр. Бургас, в ж.к. *, до бл. 41, жалбоподателят Р.
Т. управлявал собствения си лек автомобил „Шкода“ с рег. № *, с посока на движение към
бл. 47. Същият бил спрян за проверка от служители на МВР - Бургас, като в хода на същата
е установено, че водачът няма поставен обезопасителен колан, не използва късите светлини
или светлини за движение през деня, в автомобила няма пожарогасител и аптечка.
Свидетелят Д. С. съставил на водача АУАН, като квалифицирал извършеното като
нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, и по чл. 139, ал. 2, т. 2 и 3 от
ЗДвП.
При тази фактическа обстановка на 15.03.2024 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършените от жалбоподателя нарушения са му
наложени административни наказания глоба в общ размер на 110 лв.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на свидетелите Д. С. и Г. П., както и от писмените доказателства. От обстоятелствената част
на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство за констатациите в него, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите,
които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид на така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на 02 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас (л. 18 - 20), а АУАН
е съставен от териториално и материално компетентно лице - старши полицай при 02 РУ -
Бургас (л. 32 - 38). Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението, че АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на нарушението. Видно от
АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с посочване на
града, квартала и посоката на движение на МПС - от бл. 41 към бл. 47, като съдът счита, че
така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Не
е необходимо допълнително конкретизиране за да се установи мястото на извършване на
нарушението.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянията и
техните съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в
2
НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление.
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани.
От показанията на св. С. (л. 29 - гръб) по категоричен и несъмнен начин се установи,
че въпросният автомобил е бил в движение и е бил оборудван с обезопасителни колани, но
водачът нямал поставен такъв. Тези обстоятелства се установиха и от показанията на св. Г.
П. (л. 30), което доказва, че жалбоподателят е имал качеството на водач и в същото време е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
За извършеното нарушение чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, предвижда глоба от 50 лв. Тази
санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е
наложено именно това наказание.
По отношение нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Законът разписва задължение за водачите на МПС, да се движат през деня с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят се
е движил без включена дневна светлина или къси светлини. По тази причина правилно АНО
е ангажирал административнонаказателната му отговорност и правилно е била приложена
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер
на 20 лв.
Жалбоподателят е санкциониран и за управление на МПС без да е оборудвано с
аптечка и пожарогасител - чл. 139, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП.
При извършената проверка на място е установено, че в управлявания от
жалбоподателя лек автомобил не се съхраняват нито аптечка, нито пожарогасител. В хода на
съдебното следствие действително и двамата свидетелите заявиха, че в МПС е имало
„пожарогасител“, но същият бил негоден за употреба, защото бил ръждясал, извън срока на
годност и празен. Всичко това води до извода, че в автомобила е нямало техническо
средство, което да служи за гасене на пожар, при едно евентуално негово възникване.
Същото е положението и с липсата на аптечка в автомобила. От показанията на свидетелите
Д. С. и Г. П. се установява, че в автомобила е имало само 2-3 лепенки и 1 бинт, което не
3
отговаря на изискването за притежание на аптечка в автомобила, както и на задължителното
й съдържание, съгласно Инструкция № 1 от 20.02.2008 г. на МЗ. Ето защо, съдът приема, че
правилно актосъставителят и АНО са преценили, че с поведението си водачът е осъществил
състава на цитираните нарушения. Касае се за две отделни задължения, уредени
самостоятелно в отделни точки на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, поради което и съвсем правилно
контролните органи са преценили, че се касае за две отделни нарушения със съответната
правна квалификация, като всяко едно от тях следва да бъде отделно санкционирано с
предвидената в нормата на чл. 185 от ЗДвП санкция. В случая санкцията е във фиксиран от
закона размер, поради което и не може да става дума за нейното изменение.
Нарушенията не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но
доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000187/15.03.2024 г.,
издадено от началника на 02 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя
Р. Г. Т., за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., както и за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба
от 20 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4