Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
Гр. Перник, 31.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 268 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 233/22.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 5497/2018 г. по описа на Районен съд П., VI състав, са
отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединени отрицателни установителни с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че И.М.Г. не дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата в размер на
2428,72 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия, доставена в
периода 01.12.2003 – 30.04.2009 г., както и лихва за забава за месечни плащания
в размер на 1284,88 лв. за периода 15.02.2004 – 03.11.2009г. и разноски по
делото в размер на 181,41 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист на
*** г. по ч.гр.д. № 5892/2009 г. по описа на РС П. и е образувано изп. дело №
269/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от ищеца И.М.Г.. Твърди се, че районният съд е бил
сезиран с частичен иск за вземания с различен размер и период, но се е
произнесъл „свръх петитум“ за сума, която не е била предмет на производството,
като се иска обезсилване на решението в посочената част. Иска се отмяна на
решението като неправилно в останалата част, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Изложени са съображения относно конкретните моменти, в
които погасителната давност за вземането е била валидно спирана или прекъсвана
от съдебния изпълнител, с оглед действието на ТР № 2/2015 г. на ВКС и ППВС №
3/1980 г., като се твърди, че към момента на предявяване на исковата претенция
същата е изтекла.
В законоустановения срок
насрещната страна не е изразила становище.
Въззивната жалба е допустима, а
разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П., VI състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответното топлофикационно дружество сумата в
размер на 1214,36 лева – част от
главница в общ размер 2428,72 лв. за неплатена топлинна енергия, доставена в
периода 01.12.2003 – 30.04.2009 г., сумата
от 642,44 лева – законна лихва за
забава върху сумата от 1214,36 лв., за периода 15.02.2004 – 03.11.2009 г.,
ведно със законната лихва върху частичната главница от 1214,36 лв., считано от
13.11.2009 г. до окончателното й изплащане, и разноски по делото в размер на 90,71 лева, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на *** г. по ч.гр.д. № 5892/2009 г. по описа на РС П. и е
образувано изп. дело № 269/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б..
За сумите, за които съдът се е
произнесъл над заявения размер, с който е бил сезиран, решението е недопустимо и като такова следва да
бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено. В останалата
обжалвана част решението е неправилно, като съображенията за това са следните.
Длъжникът по изпълнителното
производство може да оспорва съществуването на изпълняемото право по исков ред,
като неговите възражения могат да се основават само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
„Топлофикация Перник“ АД се е снабдила с
изпълнителен лист, издаден на *** г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на парични задължения на И.М.Г. в размер на 2428,72
лв. главница за неплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.12.2003 –
30.04.2009 г., както и лихва за забава в размер на 1284,88 лв. за периода
15.02.2004 – 03.11.2009г. и разноски по делото в размер на 181,41 лв. Доколкото в случая е налице влязла в сила
заповед за изпълнение, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установеното с нея
вземане се погасява с 5-годишен давностен срок. Същата съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, пр. 3 ГПК), като правните й
последици са аналогични на влязлото в сила съдебно решение – установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Установеното с нея вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез лимитативно очертаните извънредни способи
на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, т.е. атакуването й е ограничено от
законодателя до степен, в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения. Същевременно в редица свои актове ВКС приема, че същата формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (в този
смисъл Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., Определение
№ 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., Определение № 576/16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.).
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че оспореното вземане се погасява с общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, приложим и в настоящия случай.
По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на
кое да е
действие в рамките
на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето
по инициатива на съдебния изпълнител, в частност – молбата за извършване на
изпълнителни действия, с посочване на определени изпълнителни способи,
налагането на запор и т.н.
Въз основа на посочения
изпълнителен лист ответникът е инициирал образуването на изп. дело № 269/2010
г. по описа на ЧСИ С. Б., като с молбата за образуване от 18.02.2010 г. е поискано налагане на запор върху вземания на
длъжника по трудово правоотношение или пенсия, както и налагане на възбрана
върху недвижим имот. Посочването от страна на взискателя на конкретни способи
за принудително изпълнение е действие, годно да прекъсне давността за
вземането, съгласно разясненията в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С разпореждане от 22.12.2011 г. ЧСИ С. Б. е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и притежаваното от него МПС, с което
давността за вземането отново е била прекъсната. На 21.02.2012 г. са изходирани
запорни съобщения до работодателя на длъжника и до КАТ, а на 13.06.2012 г. – и
до РУ „СО“ П. за запор върху пенсия, за които обаче по представеното копие от
изпълнително дело изцяло липсват доказателства за връчване.
Освен исканията с молбата за
образуване на изпълнителното дело от 18.02.2010 г., в продължение на повече от
две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 19.02.2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
по силата на закона, въпреки липсата на нарочно постановление за прекратяване
(в този смисъл и ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Всички изпълнителни действия след
тази дата са били недопустими, а исканията на взискателя след тази дата (с молба за запори от 18.04.2016 г., тъй като
молбата от 05.02.2014 г. е за прилагане на документ за платена такса от 6 лв., по
друго изп. дело – № 269/2011 г.)
за прилагане на изпълнителен способ по перемираното изпълнително дело са
ирелевантни и не са прекъсвали погасителната давност за вземането. В този
смисъл извършените междувременно от ЧСИ Б. изпълнителни действия – налагането
на запор от 22.12.2011 г., се явяват относими към прекъсване на давността по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а не към препятстване перемирането на изпълнителното дело
по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, РС
П. е приел, че с образуването на изп. дело № 269/2010 г. погасителната давност
е спряла да тече до 26.06.2015 г. – приемането на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, с което се отменя първоначалното тълкуване на закона, дадено с ППВС №
3/1980 г. Съдът е приел, че от тази дата е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, която не е изтекла към настоящия момент. Тези доводи не се
споделят от въззивния състав.
При противоречива или неправилна
практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение
от Общото събрание на наказателната, гражданската и/или търговската колегия във
Върховния касационен съд. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗНА тълкуването има действие
от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Единствено по
изключение, в случай, че обратното действие на тълкуването би могло да създаде
затруднения, органът, издал акта за тълкуване, може да придаде на тълкуването
действие само занапред. Следователно по силата на ЗНА обратното действие на
тълкувателния акт е правило, а действието занапред – изключение, което изрично
трябва да е посочено в тълкувателния акт.
В настоящия случай в ТР № 2/2015
г. в правомощията си по чл. 124 ЗСВ ОСГТК на ВКС е дала тълкуване на
нормативната уредба относно погасителната давност за вземането, като е обявила,
че ППВС № 3/1980 г. досежно същите въпроси е изгубило значението си. В
тълкувателното решение обаче не е посочено изрично, че същото се прилага
занапред. Следователно, доколкото тълкувателят не е предвидил изрично
изключение, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА, прилага се общото правило на чл. 50,
ал. 1 ЗНА за обратно действие на тълкуването. Противното би създало ситуация, в
която спирането и прекъсването на погасителната давност биха били поставени в
зависимост от това дали изпълнителното дело е образувано преди или след
26.06.2015 г. – приемането на новата тълкувателна уредба, което само по себе си
създава непредвидимост и състояние на правна несигурност.
Ето защо при липса на валидни
изпълнителни действия след 22.12.2011 г. и липса на други юридически факти,
прекъсващи давността за вземането, към депозиране на исковата молба на
08.08.2018 г. петгодишната погасителна давност за вземането е изтекла, което
обуславя извод за основателност на исковите претенции.
Поради несъвпадане на изводите на
двете инстанции обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която
районният съд се е произнесъл „свръх петитум“ и отменено в останалата атакувана
част, като предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на правния спор на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК въззиваемото ответно дружество следва
да заплати сторените от въззивника ищец разноски пред двете инстанции, съгласно
представените списъци по чл. 80 ГПК.
Предвид цената на иска решението
е окончателно и не подлежи на касационен контрол (арг. чл. 280, ал. 3, т. 1,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК).
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 233/22.02.2019 г., по гр. д. № 5497/2018 г. по описа на Районен съд П., VI
състав в частта, с която предявените от И.М.Г.
искове срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД са отхвърлени
за сумата над 1214,36 лева до пълния присъден размер от 2428,72 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия, доставена в периода
01.12.2003 – 30.04.2009 г., за сумата над 642,44 лева до пълния присъден
размер от 1284,88 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.02.2004 –
03.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане, за сумата над 90,71 лева до пълния присъден размер от 181,41
лв. – разноски, и ПРЕКРАТЯВА
производството като недопустимо в тази част.
ОТМЕНЯ
Решението в останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от И.М.Г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в отношенията между страните И.М.Г. не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
сумата в размер на 1214,36 лева – част
от главница в общ размер 2428,72 лв. за неплатена топлинна енергия, доставена в
периода 01.12.2003 – 30.04.2009 г., сумата
от 642,44 лева – законна лихва за
забава върху сумата от 1214,36 лв., за периода 15.02.2004 – 03.11.2009 г., ведно
със законната лихва върху частичната главница от 1214,36 лв., считано от
13.11.2009 г. до окончателното й изплащане, и разноски по делото в размер на 90,71 лева, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 5892/2009 г. по описа на РС П.
и е образувано изп. дело № 269/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на И.М.Г., ЕГН **********
сумата от 721,90 лева – разноски
пред Районен съд П., както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК и
сумата от 694,27 лева – разноски пред ОС Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.