№ 377
гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20201200501382 по описа за 2020 година
и за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена „П.К. Б.“ ЕООД чрез пълномощник срещу
решение № 7678/21.08.2020 година, постановено по гр.д. № 732/2019 година по описа на
Районен съд-гр.Гоце Делчев, с което изцяло са уважени претенциите на ищеца З. СТ. П.,
ЕГН **********, с.Г., община Гоце Делчев да се обяви по отношение на ответника "П.К. Б."
ЕООД за недействителен договор за потребителски кредит № **** от 24.08.2016 година като
се постанови връщане само на изтеглената по договора кредитна главница, както и да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 455.10 лева, представляваща надвнесена
главница.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в
противоречие с правната и житейска логика, при грубо нарушаване на процесуалните
правила и противоречи на действителното правно положение.
Оспорва извода на районния съд за нищожност на договор за кредит № ****, обоснован с
довод за нарушение на императивното правило, въведено с нормата на чл.10, ал.1 ЗПК.
Твърди, че в случая отклонението при използвания шрифт е от 0.5 пункта под установения в
закона размер 12, поради което не е налице нечетливост и неразбираемост на текста.
Представя договора в оригинал и прави искане, в случай, че съдът счете за необходимо, да
приобщи същия към доказателствената съвкупност. Сочи, че по делото не е назначавана
експертиза и не са използвани специални знания по смисъла на чл.156, ал.4 ГПК, за да се
направи обоснован извод, че шрифтът на договора е по-малък от нормативно предписания.
Обосновава позиция за противоречие на чл.10, ал.1 ЗПК в частта, с която е определен
минимален размер на шрифта, с Директива 2008/48/ЕО чл.22, т.1. Сочи, че Директивата не
съдържа конкретни изисквания за минимален шрифт на договора за кредит и приложенията
към него, поради което въведеното с чл.10, ал.1 ЗПК ограничение относно размера на
шрифта не следва да бъде прилагано. Жалбоподателят оспорва като неправилни изводите на
1
районната инстанция относно противоречието на уговорката за годишен лихвен процент с
добрите нрави. Сочи, че уговореният от страните таван на годишен лихвен процент на
разходите е в регламентираните с чл.19, ал.4 ЗПК граници, с което обосновава теза, че не
може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е
позволено от закона с императивна правна норма. Сочи, че в случая се касае за необезпечен
кредит, предоставен от финансова институция, поради което договореният от страните
размер възнаградителна лихва е съпоставим с разходите, които прави заемодателя, с риска,
който носи и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С посоченото
обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на такова, с което
предявените от З. СТ. П. искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Изрично посочва, че
не обжалва решението в частта относно споразумението за предоставен пакет от
допълнителни услуги. Претендира съдебни разноски – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба за правната помощ за две инстанции.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение като надвишаващо минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г.
В срока по чл.263 от ГПК изтекъл в случая на 30.11.2020 година ответникът не депозира
писмен отговор. След образуване на настоящото дело е получена молба от З.П. чрез
пълномощник, с която заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
подадената жалба – неоснователна.
С определение по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд е дал ход на жалбата и я е
докладвал. Като доказателство по делото е прието представения от въззивника оригинал на
договор за потребителски кредит № ****/24.08.2016 г.
В открито с.з. страните не се явяват и не се представляват.
Въззивникът, действащ чрез пълномощник, депозира писмено становище, с което заявява
воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа доводите и
възраженията, сторени с въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции.
Въззиваемата страна депозира чрез пълномощник писмена молба с искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа становището, обективирано в молба –
отговор на въззивната жалба /от 02.12.2020 г./ за законосъобразност и правилност на
атакуваното първоинстанционно решение. Претендира съдебни разноски в размер на 600.00
лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от
надлежна страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 732/2019 г. по описа на РС-Гоце Делчев е образувано по молба
от З. СТ. П., ЕГН **********, с.Г., община Гоце Делчев, действаща чрез пълномощник
адв.Н.Р. срещу „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, обективираща иск за обявяване недействителността на
договор № ****/24.08.2016 г. и постановяване по същия да бъде върната само изтеглената
кредитна сума, осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 455.10 лева,
представляваща разликата между кредитната сума и внесената от ищцата общо сума по
договора в размер на 4 005.10 лева. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не
признае договора за недействителен, заявява искане да се обяви за недействително
споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги поради превишаване на
2
пределите на годишния процент разходи. Претендира съдебни разноски. Прави
доказателствени искания.
В молбата се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
****, по силата на който ищцата е получила заем в размер на 1 550.00 лева, за срок от 24
месеца. Страните уговорили ГПР 49.89 %, договорна лихва в размер на 41.17 % и лихвен
процент на ден 0.11 %. Страните договорили погасяване на задължението на
заемополучателя чрез заплащане на 24 месечни вноски, всяка в размер 160.40 лева.
Съгласно договора заемополучателят се задължил да върне на заемодателя общо сумата от
3 849.60 лева. Твърди се, че до датата на депозиране на исковата молба в съда ищцата е
платила на заемодателя, на основание горепосочения договор, общо сумата от 4 005.10 лева
като неплатеният остатък от задължението й към същия момент е в размер на 428.30 лева.
Твърди, че не знае защо сумата, която е платила на основание процесния договор надвишава
общото задължение, уговорено от страните по сделката. С изложеното обосновава теза за
недействителност на договора за потребителски кредит № ****. Твърди, че не е спазено
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като в документа се съдържа шрифт по-малък от
размер 12. Твърди нищожност на уговорката относно възнаградителната лихва поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че в случая възнаградителната лихва е уговорена в
размер, надвишаващ трикратно законната лихва при необезпечени кредити и двукратния
размер-при обезпечени такива. Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора
не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размер
на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от
месечните вноски. Твърди, че пакетът от допълнителни услуги, уговорен от страните на
стойност 1 549.92 лева, има за цел да заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която
определя предел на ГПР. Размерът на допълнителния пакет услуги надвишава многократно
размера на заложения в закона ГПР, което има за последица нищожност на договорката по
смисъла на чл.21 ЗПК. Твърди, че в случая няма реално предоставяне на допълнителни
услуги, а се прикриват чрез заобикаляне на императивната чл.19, ал.4 от ЗПК разходи, които
са включени в ГПР.
В едномесечния срок за отговор ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло като неоснователен предявения иск. Твърди, че съгласно приложените към исковата
молба писмени доказателства ищцата е била уведомена за всички елементи от съдържанието
на договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че ищцата е погасявала вноските със закъснение, достигнало до 260 дни, което е
довело до увеличаване на размера на общо дължимата по договора и споразумението сума.
Оспорва като несъстоятелни всички възраженията, с които се обосновава недействителност
на договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги. Навежда твърдения, че
страните по делото са сключили две допълнителни споразумения. На 17.03.2017 г. във
връзка със заявление от ищцата за промяна на погасителен план е сключен Анекс № 1 за
предоговаряне на погасителен план и на размера на годишния процент разходи – от 49.89 %
на 45.94%. На 23.11.2019 г. е подписано споразумение за предоговаряне на погасителен
план и на размера на годишния процент разходи – на 44.12%. Твърди, че тези две
споразумения представляват самостоятелно основание за плащане на сумите, чиято
дължимост се оспорва в процеса – в случай, че съдът счете за основателни възраженията на
ищцата за недействителност на процесните договор за кредит и споразумение за пакет
допълнителни услуги. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и присъждане на съдебни разноски. Представя доказателства.
В хода на съдебното производство като доказателства по делото са събрани приложените
към исковата молба такива, както и представените от ответника с писмения отговор –
Договор за потребителски кредит № **** /24.08.2016 г., Декларация от З. СТ. П. от
24.08.2016 г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 24.08.2016
г., Общи условия на „П.К. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит /версия
07/0.08.2016 г./, Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **** /24.08.2016
г., Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № **** /24.08.2016 г.,
издадено на 20.06.2019 г., Искане за отпускане на потребителски кредит № **** от
23.08.2016г., Декларация от З.П. от 23.08.2016 г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от З. СТ. П. на
23.08.2016 г., Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
3
кредити, Анекс № 1/17.03.2017 г. към Договор за потребителски кредит № **** /24.08.2016
г., ведно с погасителен план, Заявление от 22.11.2017 г. за промяна на погасителен план,
Анекс № 2/23.11.2017 г. към Договор за потребителски кредит № **** /24.08.2016 г. за
отлагане на вноски, ведно с погасителен план.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, районната инстанция е
постановила решение № 7678/21.08.2020 г., с което е уважила изцяло предявения главен иск
като е признала за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски
кредит № ****/24.08.2016 г. е недействителен и по него следва да бъде върната само
изтеглената главница по кредита, а ответникът е осъден да заплати на ищцата 2 455.10 лева
недължимо внесени по договора суми, представляващи разликата между кредитната сума /1
550.00 лева/ и 4 005.10 лева /общо внесени от ищцата на основание процесния договор
суми/, както и съдебни разноски в размер на 800.00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че процесният договор за кредит е
недействителен поради неспазване на изискването на чл.10, ал.1 за използване на един вид и
размер шрифт, установено чрез програмата FineReader, имащо за последица изначална
недействителност на договора и на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни
услуги. С оглед на това и при съобразяване нормата на чл.23 от ЗПК е приел, че
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, без лихви и други
разходи, погасена към датата на депозиране на исковата молба в съда. Районната инстанция
е изложила подробни съображения за основателност и на доводите на ищеца за нищожност
на клаузата за договорна лихва заради противоречието й с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги поради сключването му в разрез с чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства по делото установяват, че
между З. СТ. П., ЕГН **********, с.Г., община Гоце Делчев и „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК **** е
сключен договор за потребителски кредит № ****/24.08.2016 г., по силата на който
дружеството-ответник е предоставило на ищцата кредит в размер на 1 550.00 лева, която
сума ищцата се е задължила да върне на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 95.82 лева, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 или общо
дължима от ищцата сума по договора 2 299.68 лева.
Страните не спорят, че ищцата е усвоила предоставения от ответника кредит.
Съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, месечните
вноски, дължими от ищцата, са с падеж 3-то число на съответния месец.
От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 24.08.2016 г. се установява, че ищцата е закупила от ответника и пакет от
допълнителни услуги, за който в договора за потребителски кредит е договорено
възнаграждение в размер на 1 549.92 лева, платимо на равни месечни вноски, всяка в размер
на 64.58 лева. Предмет на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на една или всички от
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Установява се, че общото задължение на ищцата по договора за кредит, включващо и
задължението по споразумението за пакет от допълнителни услуги възлиза на 3 849.60 лева,
а общият размер на всяка месечна вноска - 160.40 лева.
От съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че същият е подписан
при Общи условия /версия 07/10.08.2016 г./, неразделна част от него, както и че клиентът
/З.П./ се е запознал със съдържанието им преди подписването на договора и се е задължил да
ги спазва. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното възнаграждение /годишен лихвен
4
процент/, в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените
парични средства, заедно с договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер
и срокове, съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна
част от договора.
От представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, съдържащ параметрите на процесния договор за кредит,
обективирани в раздел VI от същия, се установява, че на 23.08.2016 г. /преди датата на
сключване на договора/ ищцата се е запознала със съдържанието на документа.
На 17.03.2017 г. във връзка със заявление от ищцата за промяна на погасителен план е
сключен Анекс № 1 за предоговаряне на погасителен план и на размера на годишния
процент разходи по договора за кредит като същият е променен от 49.89 % на 45.94%.
На 23.11.2019 г. страните по договора са подписали споразумение за предоговаряне на
погасителен план и на размера на годишния процент разходи, като последният е намален на
44.12%.
Съгласно извлечение от 20.06.2019 г., издадено по сметка на ищцата, открита във връзка с
договора за потребителски кредит № ****/24.08.2016 г., общо платената от
кредитополучателя З.П. сума, на основание процесния договор за кредит, е в размер на
4 005.10 лева, а неплатеният остатък – 428.30 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от
ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В настоящия процес е заявено за защита право, произтичащо от договор за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон – Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на който въззиваемата страна / физическо лице,
което при сключване на договора е действало като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК/ е усвоила кредитна сума в размер на 1 550.00 лева, както и че въззивникът /кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК/ е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ
/имащо право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Касае се за изначална недействителност, тъй като последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата
и другите разходи /чл.23 от ЗПК/.
Имайки предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира за основателно
релевираното с исковата молба възражение за недействителност на процесния договор за
кредит поради нарушение на императива на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно който договорът за
кредит се сключва в писмена форма и трябва да бъде изпълнен с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12.
Страните по делото не спорят, а извършената от съда чрез използване на програмата
FineReader проверка на използвания в договора за кредит и в споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги шрифт и размер на текста установява, че същият е
изпълнен с шрифт Ariel размер 10.5, както и 11 pt, а за текста на договора в дъното на
първите три страници е използван шрифт Ariel размер 9 pt. Т.е. безспорно доказано е по
делото, че текстът на процесния договор за кредит не е изписан с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, каквото е императивното изискване, въведено с нормата
на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което правилен и обоснован, в съответствие с материалния
5
закон, е изводът на районната инстанция за изначална недействителност на договора за
кредит и на споразумението за закупен пакет от допълнителни услуги поради нарушение на
нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК. В тази връзка несъстоятелни са доводите на въззивника за
необоснованост на съдебното решение и постановяването му при грубо нарушение на
съдопроизводствените правила в частта относно констатациите и изводите на районната
инстанция във връзка с нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че в първоинстанционното
производство искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва
вида и размера на шрифта на процесните писмени доказателства е направено от ищеца, като
ответникът е възразил срещу същото с довод за неотносимост към предмета на делото. С
проекта на доклад районната инстанция е възложила на страните доказателствената тежест
за установяване на спорните релевантни обстоятелства съобразно нормата на чл.154 ГПК
като на ответника, с оглед въведените с писмения отговор доводи и възражения, е
възложено да докаже твърденията си, че договорът отговаря на изискванията на закона / в
това число и на изискването п очл.10, ал.1 от ЗПК/ и на добрите нрави. Срещу проекта на
доклад не са направени възражения, поради което същият е обявен за окончателен. В хода
на съдебното дирене ответникът не е сторил доказателствени искания /с изключение на това
за приемане на представените писмени доказателства/. Ето защо, съобразявйки посоченото
процесуално поведение на ответника и при липса на въведени във въззивната жалба
твърдения за непълнота, неточност или липса на доклад по делото, настоящият съдебен
състав счита за несъстоятелно възражението на въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения при събиране на доказателствата,
респективно за необосновано възражението, че първоинстанционното решение е
постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила.
Налице е недействителност и на клаузата в процесния договор за кредит, посочваща
размера на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надвишава приетите в съдебната практика максимални размери за възнаградителна лихва.
Както се посочи по-горе, уговореният между страните годишен лихвен процент е 41.17 %,
при законна лихва в размер на 10% към датата на сключване на договора, т.е. уговорената
възнаградителна лихва надвишава четири пъти законната лихва за просрочени задължения.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави
с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. Съгласно константата съдебна практика за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостиг на материални средства на един обект за облагодетелстване
на друг; няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед
изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. В решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005
г. на ВКС, 2-ро г.о., решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г.о. и
др. е прието, че максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9
от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва, а по необезпечен заем /какъвто е настоящият/ - надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че уговарянето в случая
на възнаградителна лихва в годишен размер 41.17 % накърнява добрите нрави, тъй като
надвишава четири пъти законната лихва към датата на сключване на договора, поради което
клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения,
размерът на уговорената възнаградителна лихва е в очевиден разрез с присъщите й
функции- да представлява възнаграждение за предоставяне за ползване на финансов ресурс,
от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора, тъй като
не е съобразен с размера на предоставената сума /1 550.00 лева/. В тази връзка съдът счита
за несъстоятелни доводите и възраженията на въззивника, с които обосновава становище, че
процесната уговорка за възнаградителна лихва като позволена от закона не противоречи на
добрите нрави.
6
Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни, постановени в съответствие с
материалния закон и изводите на районната инстанция за нищожност на процесното
споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги. Възнаграждението, което
въззиваемата е приела да заплати по това споразумение не отговаря на изискванията на
закона, тъй като не е формирана цена за всяка една от услугите по отделно, т.е. така
уговореното възнаграждение не отговаря на императивните изисквания на чл.10а, ал.4 от
ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат
ясно и точно определени в договора за кредит.
По наведеното с исковата молба оплакване за заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК въззивният съд споделя изцяло правните изводи на контролираната
инстанция. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма
е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В
параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в
процесния пакет допълнителни услуги по своята същност представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги
по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа.
В случая, на практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер
на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да се възложат сторените от
въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство. В тази връзка и като
съобрази доказателството за заплатена от ответника по жалбата сума в размер на 600.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение /договор за процесуално
представителство, лист 54 в делото/, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
въззиваемия посочената сума.
Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
претендираните от въззиваемата страна съдебни разноски за въззивно производство и като
такова следва да го остави без уважение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство и защита по граждански
дела с интерес от 1000 до 5 000 лева минималното възнаграждение на представителя е в
размер на 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата,
за процесуално представителство и защита по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предмет на делото пред въззивната инстанция е решение, с което съдът се е произнесъл
по два обективно кумулативно съединени иска, всеки от които с цена над 1000 лева.
Въззиваемата страна представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение под
предвидения в Наредбата минимум. Ето защо сторените от въззиваемия разноски следва да
се присъдят така както се претендират.
7
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7678/21.08.2020 година, постановено по гр.д. № 732/2019
година по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8