Решение по дело №2893/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2938
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20222120102893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2938
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102893 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. С. С. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, *****; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *****, против „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, п.к. 8104, представлявано от И.М.Ш., с която
се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1/28.04.2022 г. на
работодателя, за незаконно и постановяване на неговата отмяна, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “******“ към ответното дружество, както и за
заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа, поради
уволнението, за период от шест месеца след това, в размер на 12 536. 05 лева, както и
да бъде осъден работодателя да заплати на ищеца платеното при освобождаването му
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва
за забава върху горните суми от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2022 г.,
до окончателното им изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че работи за ответното дружество от 2005 г. до настоящия
момент, като винаги е изпълнявал стриктно служебните си задължения и никога не е
бил наказван. Трудовите си функции осъществявал на пристанищен терминал „Р.“,
където на 12.03.2022 г. в 19 ч. застъпил нощна смяна, която следвало да издаде на
1
следващия ден в 07.00 ч. сутринта на Д. Т. С.. Последният не пристъпил към него в
операторната зала за предаване на смяната, както се случвало всеки път, а отишъл в
съблекалнята и се забавил там. След няколко минути ищецът отишъл при него и го
питал какво става, след което Д. започнал да му крещи, като след крясъците разпознал
думата „Изчезвай“. След това Д. скъсил разстоянието по между им, след което го
сграбчил за якето с лявата ръка в областта на гърдите/шията и започнал да го удря с
юмруци по лицето и главата с дясната си ръка, да го блъска и бута, вследствие на което
ищецът паднал и си ударил главата в областта на тила, като започнала да тече кръв.
Независимо от падането му, С. продължил да го удря по лицето с юмруци с двете ръце,
докато дошли колеги и го издърпали от него. Ищецът нито веднъж не ударил С.. След
инцидента сигнализирал ***а по ****, който бил на смяна, а малко по-късно пуснал
жалба в полицията. По случая било образувано дисциплинарно производство, в хода на
което дал обяснения, а след това получил процесната заповед. Излага, че същата е
незаконосъобразна, тъй като са необсъдени дадените от него обяснения и получените
телесни увреждания, като работодателят неправилно приел, че упражнил груба
физическа агресия на работното място и чрез тези действия причинил на С. средна
телесна повреда, като е кредитирал само изнесените от него данни, като излага
подробно доводи в тази връзка. Освен това извършеното дисциплинарно нарушение,
останало неясно за него, тъй като посочването за нарушаване на чл. 4.1.2.42 от
Правилника за вътрешния трудов ред не му дало да разбере кои неговите действия
представляват нарушение и на какво. Излага се също така, че била налице неяснота
относно критериите за налагане на дисциплинарното наказание, като ответникът не
бил установил и обстоятелствата по случая, като се сочи всъщност, че не е проявявал
агресия и не е посягал и удрял С., поради което и това, че той бил със счупена лакътна
кост не било вследствие на действия на ищеца. Оспорва се и представеното
съдебномедицинско удостоверение в тази връзка. С горните мотиви се иска отмяна на
уволнението, възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на
горепосочените обезщетения.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди това длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ по иска за заплащане на обезщетение за оставането без работа след
уволнението и чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД по отношение на иска за връщане на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се излагат
подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че ищецът е участвал в саморазправа с
неговия колега Д. С., като е налице проява на груба физическа агресия на работното
място, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка на С. за срок от 10-
2
12 седмици, а по този начин и нарушение на етичните правила и трудовата
дисциплина, което се явявало основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, а именно – уволнение. Излагат се подробни доводи за извършеното деяние,
като се анализират задълженията на ищеца и свързани с тях отговорности, както и
нарушението на фирмените правила, които обосновават извода, че са налице
предпоставките за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага се, че
всъщност е налице участие на двама работника във физическа саморазправа на
работното място, уреждайки частноправен спор между тях – по техни твърдения,
свързан с продажбата на автомобил, което деяние било несъвместимо с етичните
правила и създавало пречки за нормалното протичане на работния процес, което
поведение нямало как да бъде толерирано от работодателя. Сочи се, че са снети
обяснения на работниците и липсват нарушения в производството по налагане на
дисциплинарното наказание, като то съответства на нарушението. Поради и това
извършеното уволнение било законосъобразно и правилно, поради което и исковете
следвало да бъдат отхвърлени. По отношение на иска за заплащане на обезщетение
след оставането без работа след уволнението се сочи и че липсват надлежни
доказателства за това, че работникът е останал без работа след уволнението. Също
търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото няма спор относно съществувалото между страните трудово
правоотношение, съгласно което ищецът е изпълнявал длъжността „****, *****/**“
към ответното дружество в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и
Пристанищен терминал „Р.“.
С процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 10 и
чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред и е
прекратено съществувалото между страните трудово правоотношение. Като причини за
налагането са посочени следните фактически обстоятелства: към края на работното
време на 13.03.2022 г. около 07. 00 часа, в съблекалнята на пристанищния терминал К.
С. участва в груба физическа саморазправа с неговия колега Д. С. /също изпълняващ
длъжността „****, *****/**“/, който дошъл на работа по график за първа смяна.
Допуснати били прояви на груба физическа агресия на работното място /счупване на
лява лакътна кост – увреждане, което е причинило трайно затруднение на движението
на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици, болки, оток и ограничение на
движението на ръката на С., съгласно съдебномедицинско удостоверение № 90/2022 г.,
3
издадено от ординатор в отделението по съдебна медицина в МБАЛ – Бургас,
създавайки пречки на С. да изпълнява трудовите си задължения и нарушение на чл.
126, т. 10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред/. Наред с това е
изложено, че е допуснал нарушение на установените в дружеството етични норми на
поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията на т.4.1.2.42 от
Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и
Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на
служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се
ръководи и да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. В заключение се
излага, че от дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на
работника, както и съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга
климата на работната обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен
процес.
По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/, с който
ищецът е запознат на 20.12.2020 г., както и документите от папка „Персонал и
корпоративна култура“, с които е запознат на 21.11.2021 г. Съгласно т.4.1.2.20 сред
правата и задължения на работниците и служители фигурира и задължение да се
грижат за собствената си безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от
техните действия и бездействия.
От представеното съдебномедицинско удостоверение № 90/2022 г. се
установява, че С. е бил прегледан по негово желание на 16.03.2022 г., като при
прегледа му Д-р Ш. установява, че лицето има силно изразен оток в областта на лявата
китка и долната трета на лявата предмишница, с ограничения на движенията на ръката
и силна болезненост, без да има други видими белези на травматично увреждане. По
данни на прегледания той е пострадал вследствие на действията на негов колега, който
го бута, а той пада на земята на лявата си ръка. Резултатът от образното изследване е
показал фрактура на партис дисталис, което налага имобилизация от 30 дни. В
заключение лекарят посочва, че е налице счупване на лява лакътна кост – увреждане,
което причинява трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от
10-12 седмици /при обичаен ход на оздравителния процес/, като полученото
нараняване може да се получи от деянието, описано от пострадалия.
В дадените си писмени обяснения ищецът е разяснил, че след влизането си С. се
насочил директно към шкафчето в съблекалнята, а не както обикновено към него за
приемане/сдаване на смяната. След няколкоминутно изчакване отишъл при него,
спирайки на разстояние, като го попитал какво става, а в отговор С. започнал да му
крещи да изчезва 2,3 пъти в рамките на 4-5 секунди, като ищецът не реагирал по
никакъв начин. Едновременно с това с последното си изкрещяване колегата му
направил няколко крачки към него, хванал го за якето в областта на гърдите/шията с
4
лявата си ръка, а с дясната започнал да му нанася удари с юмрук по лицето и главата,
избутвайки го с ръката, с която го държал, назад с около 1. 5 – 2. 00 м. Крачейки
заднешком С. се припънал и паднал, удряйки си главата в областта на тила на
стълбите, вследствие на което потекла кръв. Така, оставайки лежащ по гръб на земята,
С. се надвесил над него и продължил с юмруците в главата му, вече с двете ръце, до
момента в който колегите не го издърпали. В обясненията си С. излага, че той не е
посягал и удрял Д., по време и след нападението от негова страна; не е имало спор,
размяна на реплики /провокация/ или какъвто и да е друг разговор. Сочи, че е шокиран
от агресивните действия на колегата си, с който преди това е бил в приятелски
отношения. По тази причина веднага след инцидента уведомил *** по ****, като след
това посетил и УМБАЛ – Бургас, където му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 84/2022 г., което излага, че прикрепя към обясненията си. В
допълнително дадените такива разяснява, че инцидентът е възникнал по повод на
автомобил, който е следвало да продаде на С., като разговаряли във връзка с това на
12.03.2020 г. и Д. бил видимо афектиран, поради което и С. подходил към него на
разстояние, когато се срещнали на работа на следващия ден.
Съгласно горното медицинско удостоверение, ищецът е прегледан по негово
желание на 14.03.2022 г., като при прегледа му Д-р Ш. е установила на главата рана с
корица, засъхнала кръв, с размери около 5 на 5 мм., ивичесто кръвонасядане с размер
от 2 на 0.2. см. по дясната половина на носа, охлузна рана с корица на нивото на
кожата с размер на 2 на 2 мм. по вътрешната повърхност на лявата китка, както и
зачервяване на кожата, под формата на запетайка с размер от 3 на 0.5 см., назад към
долната трета на предмишницата. Пострадалият е дал сведения за болки в главата и
лявата ръка, като се чувствал замаян и отпаднал. Други видими белези на травматично
увреждане не са установени при прегледа. По данни на прегледания, същият е бил
ударен с юмруци по главата, при което паднал по стълбите и си ударил главата, което
според лекаря може да настъпи вследствие на описаното деяние.
Образуваното досъдебно производство по повод нанесените телесни
увреждания на С. и разменените между него и колегата му реплики е прекратено с
постановление на Прокуратурата от 28.03.2022 г., поради липсата на данни за
извършено престъпление от общ характер.
В дадените си писмени обяснения С. твърди, че докато бил в съблекалнята,
където се преобличал, дошъл С. и започнал да се заяжда с него, който той помолил да
го остави на мира и се обърнал с гръб, за да продължи да се преоблича. Изведнъж
почувствал удар в гърба си, който бил неочакван и силен и той паднал с лице на пода,
като при падането за да омекоти удара, ударил ръката си, като почувствал силна болка
в нея. Изправил се и се обърнал към К. и го попитал защо го е ударил. За да се предпази
го прегърнал и двамата паднали на пода, като той бил отдолу, а С. отгоре. В това време
5
дошли колегите им. Той изпитвал силни болки в ръката, поради което я поставил под
течеща студена вода, а С. продължил да върви след него и да му казва, че ще види
какво ще се случи. След това влязъл в операторната, където влязъл и К. и отказвал да
си тръгне, въпреки, че смяната му е свършила, но С. не му обърнал повече внимание.
С. постоял известно време и после се тръгнал. Излага, че от удара, който му бил
нанесен от К. и от падането е получил счупване на лявата лакътна кост, за което
прилага медицинско удостоверение.
Със заповед от 29.04.2022 г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и на другия работник – Д. С., със същите съображения, както и в процесната такава.
По делото е представена длъжностната характеристика за изпълнявана длъжност,
с която ищецът е запознат на 06.10.202 г., като съгласно същата, сред задълженията
фигурира и това по т. 39 – да остава 2 часа след края на работното време при аварийни
ситуации и до предаване на смяната си при неприета смяна.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите С.
С., който на 13.03.2022 г. е застъпвал на смяна заедно с Д. С., и от тези на св. Г. М.,
който е бил в деня на инцидента на смяна, заедно с ищеца, се установява, че в даден
момент К. отишъл при Д., който бил в съблекалнята, която се намирала в
непосредствена близост до операторната, но нямало пряка видимост към нея, тъй като
били две отделни помещения, с врата между тях, която в случая била отворена. По
едно време от нея се чули викове, сборичкване и как Д. изкрещял „Изчезни!“. След
като се чули тези викове, явно двамата вече се били пренесли към вратата и тогава
успели да ги видят – били хванати един за друг в смисъл, като в схватка, и в следващия
момент паднали на земята. Свидетелите отишли при тях – К. бил отдолу, а Д. бил
отгоре, като те просто ги отделили един от друг. Всичко се случило много бързо, в
рамките на около минута. Не чули за какво се карат, но след като ги разделили, те
двамата продължили да водят вербални пререкания – отправяли си нещо като обиди.
След това К. си тръгнал, а С. и Д. започнали да работят. След инцидента К. видимо
имал леки охлузвания по лицето и като си пипнал отзад главата, имал кръв по ръката.
Д. пък имал нараняване на ръката между лакътя и китката, започнала да се надува, а
той й налагал лед, като се оплаквал от болки в ръката. Свидетелите не са разпитвали,
но впоследствие разбрали, че те са се скарали във връзка с някакъв автомобил, който
единият продал на другия. Други подобни инциденти между тях не е имало, като на
свидетелите не ми е известно да е имало такива между някой от тях и трето лице.
Свидетелите разясняват също така, че предаването и встъпването на смяна се случват в
операторната, където е фактически тяхното работно място. Предаването ставало с
разговор между встъпващите и напускащите смяна – тези, които предават, обясняват
какво се е случило на тяхната смяна и какво предстои за следващата смяна, поставяли
си подписите в сменен журнал за „напуснал“ и „приел“ смяната /това е изрично
отбелязано и в т.4.5 от Инструкцията за приемане и предаване на смяната в
6
пристанищен терминал „Р.“, посочваща задължения на сменния персонал при
предаване на смяната/. По принцип работният процес бил непрекъсваем и нямали
право да напускат работното си място, докато не дойде следващата смяна. Същото се
установява и от показанията на св. К..
Св. С. К., изпълняващ длъжността ****, бил уведомен от К., който му звъннал, че
Д. скочил да го бие, като му разказал как при приемане–сдаване на смяната между тях
възникнал конфликт и Д. скочил да го бие. Впоследствие станало ясно, че има някакъв
конфликт между тях във връзка с автомобил. Д. не го е уведомявал за случилото се,
като свидетеля и С. М. го потърсили на 14-ти, като той потвърдил, че между него и К.
има някакъв личен проблем с автомобил, който следвало да му бъде продаден.
Свидетелят сочи, че други подобни инциденти между К. и Д. не е имало, като знае, че
двамата са добри приятели.
Съдът кредитира гореописаните гласни доказателства, като логически и
житейски обосновани, и като изхождащи от лица, които не са пряко заинтересованите
от изхода на спора, както и поради съответствието им с част от събраните по делото
писмени доказателства.
В показанията си св. Д. С. общо взето отбелязва това, което е посочил в
писмените си обяснения в хода на дисциплинарното производство. Излага, че във
връзка с личен конфликт, за който свидетелят му казал, че не е времето и мястото да
разрешават, К. влязъл при него в съблекалнята, като му казал да изчезне, и се обърнал
да се облича, а той го блъснал в гърба, вследствие на което той паднал на лявата си
ръка. След като станал, опитвайки се да се предпази, паднали заедно на земята, защото
К. буйствал, като в този момент при тях дошли другите им колеги и ги разделили. От
там свидетелят отишъл в операторната, за да си види сменния журнал, като според
него К. не бил в състояние за сдаде смяната. К. го последвал, като продължавал да си
говори „неговите работи“, а свидетелят му казал да си тръгва, че смяната му е
свършила. С. постоял още 5-6 минути, след което си тръгнал.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед правното естество на иска за отмяна на уволнението е в тежест на
работодателя да докаже законосъобразността на същото. Съществуващото между
страните трудово правоотношение е прекратено на основание на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, със заповед
на надлежен законен представител на ответното дружество, съгласно представено
пълномощно /лист 57/, във връзка с извършено друго тежко нарушение на трудовата
дисциплина, извън изброените по чл. 190, ал. 1 от КТ, основание за уволнение
съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
7
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение /чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ/, както и поради нарушение на чл. 126, т. 10
от КТ, който предвижда задължение за работниците да спазват вътрешните правила,
приети в предприятието и да не пречат на другите работници/служители да изпълняват
трудовите си задължения, както и на установените в дружеството етични норми на
поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията на т.4.1.2.42 от
Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика и
Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на
служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се
ръководи да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/, а също й нарушение на
т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред, предвиждащ както вече бе посочено
по-горе, задължение за работниците/служителите да се грижат за собствената си
безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от техните действия и
бездействия.
При това се налага изводът, че наказанието е наложено с мотивирана писмена
заповед, като в същата са изложени ясно извършените нарушения, като са посочени
надлежно и разпоредбите на закона и съответните вътрешнодружествени норми,
обосноваващи налагане на наказанието и съставляващи нарушения на трудовата
дисциплина. Всъщност целта за мотивиране на заповедта е да стане ясно извършеното
нарушение, респективно – нарушения, което в случая категорично се установява от
заповедта за уволнение, като става ясно по категоричен начин, че работодателят е
приел, че от страна на ищеца е извършено участие в груба физическа саморазправа с
негов колега, от която последният е пострадал, като това съставлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина . Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на ищеца,
наведени с исковата молба, като например, че не било ясно какво нарушение покрива
посочено т. 4.1.2.42 от ПВТР, с който между другото той е запознат, като и изрично
при писменото поискване на писмени обяснения от него е посочено, че не е изпълнил
задълженията си, определени в Кодекса за деловата етика, съгласно който всеки член
на работния екип следва да се ръководи от разпоредбите на Кодекса в ежедневната си
работа, да избягва неправилното поведение; да спазва правата на човека и с уважение
да се отнася към колегите си, като заплахи за физическо, сексуално или друг вид
насилие, както и устни обиди и всякакви форми на унижаване на човешкото
достойнство са неприемливи. Отбелязано е също така, че не е спазил и определените
норми на поведение на работниците и служителите от „Правилата за корпоративна
култура“, съгласно които във взаимоотношенията си с колегите всеки работник или
служител е длъжен да изгражда взаимоотношенията си с колегите на базата на
професионализма и компетентността; да бъде вежлив, доброжелателен и сдържан в
проявата на личните си емоции и настроение; да уважава мнението на другия, да се
стреми да избягва конфликти, да действа на принципа „По-полезно е да се постигне
8
съгласие, отколкото да се спори до безкрай“.
В хода на дисциплинарната процедура са спазени и изискванията на чл. 193 от
КТ, като преди това са поискани обяснения от работника, които са обсъдени от
работодателя в заповедта, като неговата гледна точка относно същите е че съставляват
липса на критична самооценка на работника, както и съзнание, че личното му
поведение по време на работа засяга климата на работната обстановка, рефлектирайки
косвено и върху цялостния работен процес.
При това съдът намира, че същественото по делото е дали ищецът действително
е участвал в посочената груба физическа саморазправа или иначе казано следва да се
изследва извършил ли е ищецът нарушенията, за които е наказан. В тази връзка съдът
приема, че по категоричен начин се установява възникналия конфликт между ищеца и
Д. С. на работното им място, във връзка с техни извънслужебни отношения, като освен
размяна на реплики между тях е имало и физически сблъсък. Свидетелите сочат, че
ищецът е отишъл при С. в съблекалнята, като в рамките на минута са чули реплики на
спречкване, как С. казва на С.ов да изчезне, след което двамата се появяват на врата в
схватка, след което падат заедно на земята и биват разтървани от свидетелите С. и М..
Всеки получава травмите, описани в гореспоменатите съдебни удостоверения.
Версията на ищеца е, че е нападнат и удрян от С., а тази на последният – че е бил
блъснат от ищеца, след което е паднал и си е ударил ръката. Независимо от различните
данни, изнесени от участниците в този инцидент, съдът намира, че по делото по
категоричен начин се установи, че ищецът в нарушение на задължението си по
длъжностна характеристика да остане на работното си място до предаването на
смяната си при неприета смяна и всъщност без да е изпълнил задълженията си, като
част от сменния персонал, съгласно Инструкцията за приемане и предаване на
работната смяна в пристанищен терминал „Р.“ е напуснал същото и е отишъл в
съблекалнята при колегата си, където между тях е възникнал словесен конфликт, който
е прераснал във физическа саморазправа, при който и двамата са получили телесни
увреждания – ищецът – по главата, носа и ръката, а другият участник е със счупена
лакътна става. Подобно поведение на работното място безспорно съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина и на посочените по-горе разпоредби от КТ и
съответни вътрешни актове на дружеството, надлежно цитирани и отбелязани по-горе.
Не се установява по делото защитната версия на ищеца, че той нищо не е направил и
казал, тъй като свидетелите, които са присъствали в съседната стая, са чули размяната
на обидни думи и реплики между него и С., продължили и непосредствено след
инцидента. Свидетелите също така са ги видели в схватка, вкопчени един в друг, като
именно те са ги разтървали, а не както сочи ищецът той да лежи на земята и да е удрян
от С., когато колегите се явяват до тях и ги разделят. Друг е въпросът, че ако
последното не се бе случило най-вероятно е щяло да има още по-тежки последствия от
т.нар. физически сблъсък, което само потвърждава извода, че извършеното деяние не
9
може да бъде пренебрегнато и определено просто като едно инцидентно събитие, на
което не следва да се отдава значение. Ето защо съдът намира, че подобно поведение
няма как да не бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина,
при което и счита, че наложено наказание уволнение съответства на тежестта на
нарушението.
С горните мотиви съдът намира, че извършеното уволнение е законосъобразно,
поради което иска за отмяната му, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. При
това се явяват неоснователни и исковете за възстановяване на заеманата преди това
длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ и за връщане на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ищецът на основание чл. от ГПК да
заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 310 лв.,
включваща 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по
делото и наличието на обективно кумулативно съединени искове, както и 10 лв. за
заплатената държавна такса за издадените съдебни удостоверения. Неоснователна
съответно е претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на К. С. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****;
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *****, против „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас,
гр. Бургас, п.к. 8104, представлявано от И.М.Ш., за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № 1/28.04.2022 г. на работодателя за незаконно и
постановяване на неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност “****, *****/**“ към „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД; за заплащане на
обезщетение за времето, в което е останал без работа, поради уволнението, за период
от шест месеца след това във времето от 01.05.2022 г. до 01.11.2022 г., в размер на 12
536. 05 лева, както и за осъждането му за заплащане на сумата от 1 500 лв.,
представляваща заплатено от работника поради уволнението му обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ, подлежащо на връщане, като платено на отпаднало основание, ведно
със законната лихва за забава върху горните суми от датата на подаване на исковата
молба – 10.05.2022 г.
Осъжда К. С. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****; съдебен адрес: гр.
10
Бургас, ул. *****, да заплати на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас,
п.к. 8104, представлявано от И.М.Ш., сумата от 310 лв. /триста и десет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11