№ 19238
гр. София, 30.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110125108 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 95421 от
13.05.2022 г., подадена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../, срещу
Министерство на туризма, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 10322,15 лева, представляваща получена от ответника на
отпаднало основание заплатена наемна цена за 2021 г. по договор № Т-РД-29-
95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Офицерски-изток“, сключен между „/.../“
ЕООД, в качеството на наемател, и Министерство на туризма, в качеството на
наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на
договор за концесия с трето за производството лице лице, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.05.2022 г. – дата
на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от
1086,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.04.2021 г. -
12.05.2022 г., върху претендираната в производството главница.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.09.2022 г. от 12:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 13.06.2016 г. между него, в качеството на
1
наемател, и ответника, в качеството на наемодател, бил сключен договор №
Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „Офицерски-изток“. Поддържа, че
на 28.09.2020 г. страните подписали допълнително споразумение към
договора за наем, с което се договорили за намаляване размера на наемната
цена за 2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг
за летен сезон 2020 г., и за удължаване на срока на наема, при условие че
наемателят отговаря на изискванията по чл. 4, т. 2 и т. 3 от споразумението и
по чл. 7, ал. 1 от Методиката за определяне размера на намалението на
дължимото концесионна възнаграждение и наемна цена за 2020 г.,
съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон
2020 г., и за удължаване на срока на концесията и на наема /обн. ДВ бр. 50 от
02.06.2020 г./. Ищецът твърди, че е изпълнил всички изисквания, което било
удостоверено с Констативен протокол № 238/11.09.2020 г., като заплатил
пълната наемна цена за 2020 г. в размер на 21 065,62 лева с ДДС и разликата
до пълния размер на дължимия наем за 2021 г. в размер на 11 101, 59 лева.
Посочва, че процесният договор № Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект
– изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж
„Офицерски-изток“ бил прекратен предсрочно, поради сключването на
договор за концесия с трето лице, поради което на 19.03.2021 г. ищецът
отправил покана до ответника, получена от последния на 28.04.2021 г., да му
бъде възстановена сумата от 10 322, 15 лева, представляваща заплатена
наемна цена за 2021 г. Поддържа, че в свой отговор от 28.04.2021 г. ответната
страна заявила, че не може да възстанови сумата от 10 322, 15 лева, тъй като
същата представлявала намаление на наемната цена за 2020 г. и подлежала
единствено на прихващане от дължимите наемни цени за 2021 г. Ищецът
твърди, че намалената част от платената наемна цена за 2020 г. е прихваната
от платения наем за 2021 г., като поради прекратяване на договора
ответникът дължи изцяло получената наемна цена за 2021 г. в размер на
10 322, 15 лева. Посочва, че ответникът следва да заплати и обезщетение за
забава в размер на 1086,76 лева, считано от деня, следващ датата на
получаване на поканата за плащане /29.04.2021 г./ до датата на депозиране на
исковата молба /12.05.2022 г./. Моли, за уважаване в цялост на предявените
искове и за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, както следва::
1/ сумата от 10322,15 лева, представляваща получена от ответника на
отпаднало основание заплатена наемна цена за 2021 г. по договор № Т-РД-29-
95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Офицерски-изток“, сключен между „/.../“
ЕООД, в качеството на наемател, и Министерство на туризма, в качеството на
наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на
договор за концесия с трето за производството лице лице, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.05.2022 г. – дата
на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от
1086,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.04.2021 г. -
12.05.2022 г., върху претендираната в производството главница. Претендират
се разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
2
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.
2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на
възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по
договор № Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Офицерски-изток“,
сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на наемател, и Министерство на
туризма, в качеството на наемодател с твърдяното в исковата молба
съдържание, както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй
като облигационната връзка между страните е прекратена, като е останала
надплатена наемна цена за 2021 г. в размер именно на претендираната в
настоящото производство сума за главница /10322,15 лева/.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за
задържане на получената сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, забава на ответника и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата
молба документи.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
3
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
4
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5