РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Николинка Чокоева
Ъшъл Ириева
при секретаря Маня Пейнова и
в присъствието на
прокурора Мирослав Маринов като разгледа докладваното от председателя
ВНОХД № 581 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е въззивно по глава двадесет и първа от
НПК.
Образувано е след отмяна с Решение № 80 от 26.08.2019 г.
по н. д. № 312/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о. на повторно обжалвана и протестирана
присъда, като делото е върнато за окончателното му решаване по същество от
въззивната инстанция.
С присъда № 52/20.04.2018 г., постановена по НОХД № 2438/2017
г., Русенски районен съд, І-ви нак. състав е признал подс. Д.А.И. ***, за невинен
в това, на 25.02.2016 г. в гр. Русе да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
публично място – пред блок „***“ в гр. Русе, крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М.,
изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № ***,
поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 325,
ал. 1 от НК. Признал е подс. Д.А.И. за виновен в това, че на 25.02.2016 г. в
гр. Русе, пред блок „***“ извършил непристойни действия, нарушаващи обществения
ред и спокойствие, като крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М. *** и
изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. ***,
поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ и чл. 305, ал. 6 от НПК
му наложил административно наказание
„глоба“, в размер на 500.00 лв.
Признал е подсъдимия за виновен в това, че на 25.02.2016 г. в гр. Русе унищожил
противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично огледало на лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. ***, собственост на Ф.Й.А., на стойност 205,93
лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК, чл. 54 и чл. 36
от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца за изпитателен срок от три години.
С присъдата е осъдил подс. Д.А.И.
да заплати на М.А.М. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 1 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016 г. до датата
на окончателното му изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за
сумата над 1 500.00 лв. до 2 000.00 лв. Осъдил е подсъдимия да заплати на Ф.Й.А. *** обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 205.93 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.02.2016 г. до датата на окончателното му изплащане. Осъдил го е да заплати
държавна такса в размер на 69.00 лева, съобразно уважената част от гражданските
искове. Осъдил е подс. Д.А.И. да заплати на М.А.М. сумата от 980.00 лв. и на Ф.Й.А.
сумата от 770.00 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар на повереника.
Със същата присъда е признал подс. С.В.И.
*** за виновна в това, че на 25.02.2016 г. в гр. Русе
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като на публично място – пред блок „***“ в гр.
Русе, крещяла, заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и
псувала Д.А.М. ***, обиждала и псувала М.А.М. ***, обиждала и псувала Ф.Й.А. ***,
поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 78а, ал. 1 и във вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК я е освободил от
наказателна отговорност и ѝ наложил административно наказание глоба в размер
на 3000.00 лв. Признал е подсъдимата за
невинна относно това, деянието по своето съдържание да се отличава с
изключителен цинизъм и дързост, поради което и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал
по обвинението в тази част и по квалификацията по чл. 325, ал. 2 от НК.
Осъдил е
подс. С.В.И. да заплати на М.А.М. *** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от
25.02.2016 г. до датата на окончателното му изплащане. Осъдил е подсъдимата да
заплати на Д.А.М. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
2 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016 г. до датата на
окончателното му изплащане. Осъдил е подсъдимата да заплати на Ф.Й.А. ***
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000.00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 25.02.2016 г. до датата на окончателното му
изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата над 1000.00 лв.
до 2 000.00 лв. Осъдил е подс. С.В.И. да заплати държавна такса в размер на
200.00 лева, съобразно уважената част от гражданските искове. С присъдата е
осъдил подсъдимата и да заплати на М.А.М. сумата от 980.00 лв., на Д.А.М.
сумата от 770.00 лв. и на Ф.Й.А. сумата от 770.00 лв., разноски по делото за
адвокатски хонорар на повереника.
Жалбоподателите Д.А.И. и С.В.И., чрез договорния си защитник адв. А.С.
от РАК обжалват присъдата и навеждат оплаквания за нейната незаконосъобразност и
необоснованост, тъй като съдът превратно и едностранчиво интерпретирал и
анализирал доказателствения материал, което довело до неправилно приложение на
материалния закон. Твърдят несъставомерност на деянията и на двамата подсъдими
от обективна и субективна страна и допуснати съществени процесуални нарушения при
формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като същото следва да се
основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички факти и
обстоятелства по делото. Поради изложените съображения молят въззивния съд да
отмени присъдата, включително и в гражданско-осъдителната част и вместо нея да
постанови нова, с която да признае и двамата подсъдими за невинни по
предявените им обвинения, както и да отхвърли предявените граждански искове.
Русенска районна прокуратура е
подала въззивен протест срещу същата присъда, в който навежда доводи за
незаконосъобразност и необоснованост в оправдателните ѝ части по
отношение и на двамата подсъдими. Моли за нейната отмяна и признаване на
подсъдимите за виновни с оглед първоначално предявените им обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП Русе
поддържа протеста по изложените в него съображения и моли съда да го уважи
изцяло, а жалбите на подсъдимите счита за неоснователни.
Гражданските ищци и частни обвинители – М. М., Д. М. и Ф. А., лично и чрез
повереника си адв. С.С. ***, вземат становище за неоснователност на жалбите,
респ. – основателност на въззивния протест, като молят съда за неговото
уважаване и потвърждаване на присъдата в гражданско-осъдителните ѝ части,
като правилен и законосъобразен акт.
Подсъдимите, лично и чрез упълномощения си защитник адв. А. С., поддържат
депозираните въззивни жалби по изложените в тях съображения. В представена писмена
защита и в с. з. изразяват
категорично становище за своята невинност и молят въззивния съд да ги оправдае
изцяло по обвиненията, повдигнати им с обвинителния акт.
Русенският окръжен съд, след обстойна преценка на
събраните по делото доказателства и като извърши самостоятелна служебна
проверка на присъдата в нейната цялост, независимо от основанията, наведени от
страните, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и в изпълнение на задължителните указания по приложение на закона, дадени в
решение № 80/26.08.2019 г. по н. д. № 312/2019 г. на ВКС, трето наказателно
отделение, намира жалбите и протеста за неоснователни.
Отменителните основания по чл. 336, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК не са на лице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и
след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения,
обосновано е достигнал до извод за съставомерност на извършените от подсъдимите
престъпления, съответно по чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ и по чл. 216, ал. 1, пр.
1 от НК за Д.А.И. и по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК за С.В.И.. Настоящата въззивна инстанция
счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на
принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107 във вр. с
чл. 301, чл. 303, чл. 304 и чл. 305, ал. 3 от НПК, които да са довели до
ограничаване правата на подсъдимите при събиране на относимите по делото
доказателства, както и относно твърденията им, че районния съд необосновано е
приел, че те са извършили престъпленията, за които са осъдени, оспорвайки
авторството на деянията, поради което настояват да бъдат оправдани по тези
обвинения.
Въззивният съд, след като отново подложи на задълбочен
анализ събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените обосновани
правни изводи.
Районният съд правилно е приел за установено, че двамата
подсъдими били съпрузи, че родителите на подс. И. *** войвода“, където били адресно регистрирани както тя, така и
двете ѝ сестри – св. В. Ю. и св. М. Й.. В същият блок и вход живеели свидетелите Д.М. и М.М.,
които били братя и св. Ф.А. – тяхна майка. И двамата братя управлявали
таксиметрови автомобили, а отношенията между двете семейства от години били
влошени. Споровете между тях били от различно естество –
от предизвикани проверки за законността на остъклените тераси (по жалба на подс.
И. срещу св. М.) до полицейски проверки по жалба на св. Д. М. срещу подс. И.,
последната от които във връзка с подозрение за повреждане на 07.02.2016 г. на
предно обзорно стъкло на автомобила му, паркиран на един и същ охраняем паркинг
с товарния автомобил на подс. И..
Поредният израз на тези
междусъседски стълкновения бил скандалът, разиграл се на 25.02.2016 г. пред бл.
„***“ около 16,30 ч., когато братята М. излезли от входа на блока и се насочили
към паркирания на паркинга пред входа л. а. „Ситроен С4“ с рег. № Р 6515 ВС, ползван за
таксиметрови услуги от св. Д. М. и собственост на майка му – св. Ф. А.. В този
момент подсъдимите, заедно с трите си деца, най-малкото от които било новородено
на около месец, сестрите на подс. И. – св. М. Й. и св. В. Ю., св. Л. Л.,
който живеел на семейни начала със св. Й., както и техни приятели – св. Б. Б. и
св. П. Н., се намирали на близката детска площадка, където обичайно се
събирали.
Без да е бил провокиран по
какъвто и да било начин, подс. И. напсувал св. М. М. и на висок тон го запитал докога
ще да го разкарва в полицията с обвинение, за счупено стъкло на автомобила му.
Свидетелят му отвърнал да не вика така, защото това не е мястото да си
изясняват отношенията. Св. Ф.А. излязла на терасата на жилището си, от където
имала пряка видимост към паркинга пред блока, като се изплашила от виковете на
подсъдимия, който в това време заедно с подс. С.И. и свидетелите М. Й., Б. Б.,
Л. Л., П. Н. и В. Ю. се отправили към двамата братя. Подс. И. започнала да псува
и обижда свидетелите М., че били помияри, боклуци и селяни прости, че нищо не
ставало от тях, а като забелязала, че св. Ф.А. наблюдава случващото се от
терасата, се обърнала към нея с отправяне на цинични и непристойни изрази. Подс.
И., стигайки до братята, блъснал с ръце в гърдите св. М.М. и също го напсувал, предизвиквал
го да отидат отстрани на блока да се бият, ако е мъж. В това време свидетелите
Лишков и Ненов успели да хванат подс. И. и да го издърпат, с което
предотвратили по-нататъшна ескалация на физическата агресия на подсъдимия. Той
обаче се отскубнал от ръцете им, отишъл до л. а. „Ситроен С4“ с рег. № *** и с
ръце строшил лявото му странично огледало, като изтръгнал щипките за закрепване
на декоративния капак към корпуса, в резултат на което било прекъснато електрическото
му управление. В същото това време, подс. И. и сестрите ѝ били обградили
св. Д.М., като подсъдимата го ритала по глезените и го дърпала за дрехите, продължила
да обижда него и брат му, като ги наричала прости селяни и очилати педерасти. През
цялото време Д.М. и М.М. не реагирали по никакъв начин нито на вербалната, нито
на физическата агресия на подсъдимите, а само се отдръпнали назад към входа на
блока. Щом разбрал, че подсъдимите и приятелите им няма да прекратят действията
си, св. Д.М. потърсил съдействие от полицията, като набрал спешен номер 112. Подс.
И. възприела това обаждане, но не прекратила действията, а продължила да рита Д.М.,
както и да обижда него и брат му, че са страхливци щом звънят в полицията. Продължаващото
агресивно поведение на подсъдимите мотивирало св. Д.М. повторно да позвъни на
спешния номер. Свидетели на скандала станали както съседите, така и случайно намиращи
се в близост до паркинга и детската площадка граждани. Св. В. И. живеела в
съседния бл. „***“ и възприела конфликта от самото му начало. Същата искала да
почива след работа, но се възмутила от възникналия скандал и поведението на
подсъдимите и приятелите им, затова се показала на прозореца на жилището си и им
извикала да прекратят с действията и виковете. Същевременно, на терасата си в
същия блок се намирала и св. Мирена Димитрова, с видимост към мястото на
инцидента. Св. Р. А. също бил на терасата на жилището си в бл. „***“ и наблюдавал
случващото се. Случаен очевидец на инцидента станал и св. Николай Николов,
който преминавал в близост до паркинга и детската площадка.
Междувременно, подс. И. заедно
със сина си В. И. и св. П. Н. се качили в паркирания наблизо бус на подсъдимия
и заминали в неизвестна за пострадалите посока, след което и конфликтът бил
прекратен. Подсъдимата, сестрите ѝ и св. Л. се върнали на детската
площадка, а Д. и М. М. останали на паркинга, където малко по-късно пристигнал
полицейски патрул – свидетелите М. Й. и П. П.. Те само установили двете групи
участници в конфликта, снели самоличността на всички присъстващи и ги насочили
да подадат заявления във Второ РУ при ОД на МВР Русе, ако желаят. В това време
пристигнал и С. Ю., съпруг на В. Ю., който в присъствието на полицейските
служители отправил на свой ред закани и заплахи за живота и здравето на
свидетелите Д.М. и М.М., без да е бил провокиран по никакъв начин за това.
Двамата братя М. още същия ден се явили във Второ РУ и установили, че подс. Д.И.
вече бил подал заявление за инцидента. Въз основа на събраните в хода на
предварителната полицейска проверка материали, Районна прокуратура Русе
образувала досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
Видно от назначената и изготвена в хода на разследването технико-икономическа
експертиза, щипките за закрепване на декоративния капак на процесното ляво
странично огледало към корпуса са счупени, а електрическото управление е повредено.
Вещото лице установило, че при тези повреди огледалото не може да бъде
ремонтирано, а трябва да се замени с ново, чиято стойност, по средно пазарни
цени за региона към датата на деянието, възлиза на 205.93 лв. Била назначена и
техническа експертиза, която извела разпечатка на проведените от св. Д. М. два
телефонни разговора към спешния номер.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по общия ред, в резултат на което правилно е възприел фактическата
обстановка. Неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото
гласни доказателства, а именно: обясненията на подсъдимите Д. И. и С. И. (част
от тях приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК), показанията на
свидетелите М.М., Д.М., Ф.А., П. П., М. Т. – последните двама полицейски
служители, на П. Н., Л. Л., М. Д. – прочетени от досъдебното производство при
условията на чл. 281, ал. 4 и 5 във вр. с ал. 1 от НПК, както и дадените от тях
при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав и приобщени
частично по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, на Д. А. (прочетени от
досъдебното производство при условията на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК), както и тези на Б. Б., на М. Й., на В. И. и Н. Н., дадени пред съда, а за
последните двама и депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени
в цялост по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. Констатациите на съда се
подкрепят изцяло и от събраните по делото, също приобщени по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, вкл. събраните в хода на полицейската проверка,
съдържаща справки, докладни записки, саморъчни обяснения, полицейски доклад за
установен факт и предприети действия от 25.02.2016 г., протоколи за полицейско
предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР, епикризи, удостоверения за раждане,
декларации за семейно и имотно състояние, автобиографии, справки за съдимост, а
така също и доказателствените средства – заключението на назначената на
досъдебното производство и приета от съда, като неоспорена от страните технико-икономическа
експертиза и техническа експертиза на оптичен носител CD – R.
Настоящият съдебен състав възприема фактическата
обстановка, описана и в мотивите на първоинстанционната присъда, съобразявайки
и задължителните указания по приложение на закона, дадени в решение №
80/26.08.2019 г. по н. д. № 312/2019 г. на ВКС, трето наказателно отделение,
като в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, акцентира
върху следните обстоятелства:
Съдът намира, че събраните и приобщени в рамките на
първоинстанционното производство доказателства, най-вече гласните такива, са
противоречиви, което с оглед предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, налага
доказателствен анализ и съпоставка.
При оценка на гласните доказателства съдът
правилно е приел, че показанията на пострадалите от деянията свидетели М.М., Д.М.
и Ф.А., следва да се кредитират изцяло като достоверни, тъй като са
последователни относно изложените факти, непротиворечиви спрямо същите,
логически се допълват и потвърждават без противоречия. Приетите за установени
факти се доказват и от показанията на трети, незаинтересовани лица, станали
очевидци на инцидента, а именно свидетелите Н. Н., В. И., М. Д. и Д. А.. Правилно
съдът изцяло е кредитирал показанията на двамата свидетели Н. и И., които са
разпитани в съдебно заседание. Техните показания са логични, последователни и
най-вече се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства. Това са
показанията на другите двама свидетели – очевидци, пред които са извършени процесните
деяния – Д. и А., също разпитани в съдебно заседание, а част от техните показания са прочетени и приобщени от досъдебното производство при условията на чл.
281, ал. 4 и 5 във вр. с ал. 1 от НПК. Тези свидетели са изцяло
незаинтересовани към изхода на делото – нито пряко, нито косвено имат отношение
както към пострадалите свидетели от една страна, така и към двамата подсъдими
от друга. Нещо повече, докато последните двама свидетели са съседи на страните
в конфликта, макар че нямат никакви взаимоотношения с тях, то св. Н. е съвсем
случаен наблюдател, не познава никого от участниците, а св. И. живее в съседен
блок, също не познава страните и са напълно безпристрастни. С показанията си
тези четирима свидетели детайлно възпроизвеждат развоя на конфликта от самото
му възникване. Пресъздават както словесната агресия на подсъдимите спрямо
двамата братя и тяхната майка, така и физическата агресия спрямо Д.М., изнасят достоверни данни и относно
действията на подс. И., свързани с повреждане огледалото на лекия таксиметров
автомобил на пострадалите. От съществено значение, по преценка на съда, е и
обстоятелството, че обаждането до тел. 112 е било извършено именно от пострадалия
свидетел Д.М., който се е почувствал заплашен от цялостното поведение на
подсъдимите и точно това го е провокирало да потърси помощ от полицията.
Анализът на цялата доказателствена съвкупност води до обоснован извод, че
инцидентът на 25.02.2016 г. е предизвикан от подс. Д.И., който е бил подразнен
от съмненията на М., че той е счупил стъклото на ползван от тях автомобил и по
тази причина е решил да се саморазправи с тях. В тази насока, показанията на Д.М.,
М.М., Ф.А., В. И. и Н. Н. са в пълен синхрон, относно заявеното от тях, че
докато братята са излезли от входа на бл. „***“, подсъдимият се провикнал към
св. М.М., напсувал го и му поискал сметка по повод разкарването в полицията. Според
свидетелите, едновременно с това той се насочил от детската площадка към
паркинга, където били братята и изблъскал в гърдите единия от тях – св. М.М.. Също
така еднозначно и непротиворечиво тези свидетели твърдят, че веднага след това и
подс. С.И. заедно със сестрите си и присъстващите на площадката техни приятели,
също се отправили към паркинга, наобиколили двамата братя, при което именно
подсъдимата започнала да ги обижда, а по отношение на св. Д.М. проявила и
физическа агресия, изразяваща се в ритане по кокалчетата на краката и дърпане
за дрехите. Словесната агресия на подсъдимата се насочила и към майка им – св. А.,
отправяйки нецензурни, вулгарни и неприлични пожелания, които били възприети,
не само от пострадалата свидетелка, но и от синовете ѝ, а също и от свидетелите
В. И. и Н. Н.. В приобщените по реда на чл. 281 от НПК
показания от досъдебното производство на св. М. Д., поддържани изцяло от
същата, тя заявява, че след като чула виковете, идващи отвън, излязла на
терасата и видяла скандала между страните, които само бегло познавала, видяла
е, че именно подс. И. е посегнал към единия брат. Свидетелката не е имала добра
видимост, тъй като паркираният бус на подсъдимия е пречел да възприеме точно
какво се случва, но изнесеното от нея се допълва напълно от показанията на останалите
свидетели очевидци. По сходен начин описва случилото се и св. Денис Ахмед в
показанията си от досъдебното производство, приобщени по чл. 281 от НПК. След
като излязъл на терасата видял и чул, че подсъдимият и другите, които били с
него, а именно подс. С.И., сестрите ѝ и приятелите им обиждали, псували и
се заканвали с бой на двамата братя, докато последните нищо не им отговаряли.
След съвкупния анализ на доказателствата, съдът
правилно е дал вяра на показанията на посочените по-горе свидетели-очевидци и е приел за доказано по несъмнен начин, че
конфликтът на 25.02.2016 г. се е развил на паркинга пред бл. „***“ в гр. Русе –
обстоятелство, което не се оспорва и от подсъдимите и този конфликт е
предизвикан от подс. Д.И., чиято агресия пострадалите не са провокирали по
никакъв начин. Безспорно е доказано още, че двамата подсъдими, сестрите на
подсъдимата и техните приятели се придвижили от детската площадка, на която се
намирали, до паркинга, където заплашително наобиколили свидетелите Д. и М.
Минкови, по отношение на които подсъдимите Д.И. и С.И. проявили физическа и
словесна агресия. Съдът намира за безспорно установено от показанията на част
от свидетелите-очевидци и осъщественото от подс. И. противозаконно унищожаване
на лявото странично огледало на лек автомобил „Ситроен С4” с рег. **. В този
смисъл са показанията на св. Д.М., който видял, че Д. в яда си отишъл до
Ситроен-а, хванал лявото огледало и го завъртял, при което то увиснало, защото щипките
и механизмът се счупили от самото завъртане. Св. М.М. също заявява, че след като
Д. видял, че от тяхна страна няма провокация, усукал огледалото на автомобила,
изтръгнал го като скъсал кабелите с цел да ги предизвика, тъй като с тия коли
си изкарвали парите. Усукването и изкършването на огледалото е видяно и от св. Ф.А.
от мястото където се намирала. Тези действия на подсъдимия били възприети и от
свидетелите Николов и Иванова, които видели подсъдимия да хваща без причина с
двете си ръце огледалото, да го завърта обратно и да го чупи. Посочените гласни
доказателства, дадени от независими свидетели, при това очевидци, съдът
кредитира с пълно доверие.
От друга страна, съществено противоречащи на
показанията на горните свидетели са обясненията на двамата подсъдими и
свидетелите М. Й., Л. Л., Б. Б. и П. Н.. Всички те по идентичен начин описват
фактическа обстановка, различаваща се коренно от възприетата от съда. Според
тях, излизайки от входа на блока братята М. видели подс. И. на детската
площадка и веднага се насочили към него, започнали да го обвиняват за счупеното
стъклото на един от автомобилите им, обиждали го, че бил тъп селянин и го заплашили
с подпалване на буса му. М.М. блъснал с ръка подс. И. в тялото, отправяйки
нецензурни изрази към нея. През цялото време подсъдимите не реагирали по
никакъв начин, а самият И. бил стреснат, детето им се разплакало и затова той
го взел и заедно със св. Л. се качили в буса и отишли до Второ РУ на МВР – Русе,
за да подадат сигнал за случилото се. И подсъдимите, и свидетелите Й., Л., Б. и
Н. твърдят, че никой не е чупил огледалото на процесния автомобил.
На следващо място, следва да бъдат обсъдени и
показанията на полицейските служители, посетили инцидента – свидетелите М. Т. и
П. П.. И двамата твърдят, че при пристигането им скандал не е имало и не са
видели увреждане по никой от двата таксиметрови автомобила, ползвани от Д.М. и М.М..
Съдът намира, а и няма спор по въпроса, че тези двама свидетели не са били
очевидци на инцидента, те са пристигнали след подадения сигнал на тел. 112,
когато скандалът вече е бил утихнал и двете групи са били разделени – едните на
паркинга (пострадалите), а другите – на детската площадка (подсъдимите и техните
близки). На следващо място, полицейските служители са установили единствено самоличността
на лицата, присъствали там, както и развитието на конфликта, според твърденията
на участниците в него. Безспорно е установено, че двамата пострадали М., афектирани
от случилото се, не са споменали нито при позвъняването на тел. 112, нито на
полицаите на място за счупеното огледало, поради което последните не са оглеждали
автомобилите за такава повреда.
Съдът не възприема обясненията на подсъдимите
и показанията на посочените свидетели – очевидци
М. Й., Л. Л., Б. Б., П. Н. за достоверни, логически издържани и убедителни тъй
като счита същите за заинтересовани от изхода на делото. Св. М. Й. е сестра на
подсъдимата, а св. Л. живее със същата на семейни начала и е житейски нелогично
да се приеме, че те с показанията си биха уличили техни близки в извършване на
престъпление. Напротив, при показания на незаинтересовани и напълно случайни
свидетели, които са в противоречие с тези на близките на подсъдимите, съдът
дава вяра на първите, именно защото те нямат нито пряк, нито косвен интерес от
крайния изход на делото. По същите съображения не следва да се кредитират и показанията
на свидетелите Б. и Н., предвид близките им приятелски отношения с подсъдимите
и възможната тяхна заинтересованост от изхода на процеса. Показанията на
полицейските служители, макар да са правдиви и достоверни, също не следва да се
кредитират, тъй като те не са възприели непосредствено конфликта, а само са
установили участниците в него след като вече е бил приключил и са ги насочили
към полицейското управление за депозиране на жалби, ако желаят.
Следва напълно да бъде споделен и изводът на
районния съд, че след като по несъмнен начин е установено значителното числено
преимущество на подсъдимите и техните родственици и приятели пред братята М. и Д.
М., то звучи абсолютно неубедително и нелогично твърдението, че пострадалите са
се насочили агресивно, отправяйки обиди и закани към подс. И., а самият той и останалите
с него по никакъв начин не са реагирали – нито вербално, нито физически. В тази
хипотеза напълно необяснимо е защо точно „агресивният“ Д.М. търси помощ от органите
на полицията чрез двукратно позвъняване на тел. 112. Както става ясно от възпроизведените
на хартиен носител файлове от разговорите със спешния номер, той е видимо
притеснен от случващото се.
Както в хода на
първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция подсъдимите и техният защитник излагат
становище за обективна и субективна несъставомерност на деянията. Обясненията
на подсъдимите, освен че са източник на гласни доказателства, представляват и
тяхна защитна теза, имаща за цел да ги оневини в максимална степен от
авторството на престъпленията, както и липсата на субективна съставомерност на
престъпленията. Поради това съдът правилно е възприел тези обяснения като неубедителни
и неподкрепени от другите доказателства, а същевременно и в противоречие с показанията
на други незаинтересовани свидетели-очевидци.
Пред въззивната инстанция защитата развива
тезата, че не се касае за извършено престъпление хулиганство от страна на
подсъдимите, тъй като е налице несъставомерност на това деяние по отношение и
на двамата подсъдими, а по отношение на престъплението по чл. 216 от НК
категорично счита, че няма никакви доказателства за извършено такова деяние.
Според съда, подсъдимият И. е извършил хулиганска проява и правилно районният съд е приел, че с действията си той е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 1 от УБДХ, тъй като на 25.02.2016 г. в гр. Русе, пред бл. „***“ извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие, като крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М. *** и изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, като го е оправдал по обвинението в хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, извършвайки описаните действия. Дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ представлява непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. В този смисъл, не се споделят доводите на прокурора, изложени в протеста, за неправилност на присъдата в тази ѝ част. От обективна страна подс. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 1 от УБДХ чрез действие, тъй като е напсувал св. М. М., изблъскал го в гърдите, като го подканвал да се бият и по този начин е проявил оскърбително отношение към него, след което счупил страничното огледало на автомобила, ползван от свидетеля. Несъмнено агресивното поведение на подсъдимия е израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие. Непристойните действия били извършени на обществено място в присъствието на други лица и нарушавали обществения ред и спокойствие.
Безспорно е прието, че от
субективна страна деянието по чл. 1, ал. 1 от УБДХ е извършено от подс. Д.И. умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на
деянието си, произтичащите от него обществено-опасни последици и е искал
настъпването им – нарушаване на обществения ред и спокойствие и нормите на
приличие в обществото.
С второто си деяние подс. И.
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216,
ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като на 25.02.2016 г. в гр. Русе унищожил
противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично огледало на лек
автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***, собственост на Ф.Й.А., на стойност 205,93
лв. От обективна страна престъплението било извършено чрез непосредствено
въздействие, изразяващо се в хващане с ръце, усукване и натискане, в резултат
от което щипките за закрепване на декоративния капак на процесното огледало към
корпуса се счупили, а електрическото му управление било увредено, поради което
то станало изцяло негодно за употреба и не можело да се използва по
предназначението си.
От субективна страна
подсъдимият действал виновно, с пряк умисъл. Той съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал неговите обществено-опасни последици и
искал настъпването им. Подсъдимият съзнавал, че въздейства по такъв начин върху
чуждата вещ, който с оглед на естеството й ще доведе неминуемо до унищожаването
й. Видно от събраните по делото доказателства, подс. Д.И. имал ясното съзнание
за противоправността на деянията си и произтичащите от тях общественоопасни
последици. Както към момента на извършването им, така и към настоящия момент
той бил пълнолетен и здрав психически.
Предвид изложеното, съдът
законосъобразно е признал подс. Д.И. за виновен в извършване на двете
престъпления по чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ и по чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК и
му наложил отделни наказания. При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за престъплението чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ съдът е
отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на
данни за наказвания по реда на УБДХ, трудовата ангажираност на подсъдимия и
полагането на грижи за три непълнолетни деца. Съдът е отчел като отегчаващи
вината обстоятелства факта, че именно подсъдимият е предизвикал конфликта в присъствието
на множество трети лица, сред които и деца, станали свидетели на непристойната
му проява. По тези причини съдът намира, че на подс. И. правилно е наложено
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
за престъплението по чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ „глоба” в максималния предвиден
в закона размер от 500.00 лв., предвид тежестта на нарушението. При индивидуализацията на наказанието на подс. И. за престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК, правилно съдът е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало и относително ниската стойност на предмета
на престъплението, както и значителния период от време от извършване на
деянието до понасянето на наказателната отговорност за него, трудовата
ангажираност на подсъдимия и полагането на грижи за три непълнолетни деца.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяване на причинената имотна
вреда. Правилно на подсъдимия е наложено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в границите между минимума и средата на
предвиденото в чл. 216, ал. 1 от НК наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от три години. Предвид изложеното, неоснователно се явява
искането на прокурора, изложено в протеста за увеличаване на наложеното
наказание на една година лишаване от свобода.
Според съда, подсъдимата С.И.
е извършила хулиганство и правилно районният съд е приел, че с действията си тя
е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 325,
ал. 1 от НК, тъй като на 25.02.2016 г. в гр. Русе извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като на публично място – пред блок „***“ в гр. Русе крещяла,
заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и псувала Д.А.М.,
обиждала и псувала М.А.М., обиждала и псувала Ф.Й.А.,***. От обективна страна подс. И. осъществила състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК чрез действие. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че извършените от нея непристойни действия на 25.02.2016 г. пред блок „***“ в гр. Русе следва да бъдат квалифицирани като „хулигански” такива по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Непристойните действия от
страна на подс. И. се изразяват в посегателство и безпричинно ритане по
кокалчетата на краката на свид. Д.М., както и в многократното отправяне на
обиди и псувни по отношение на свидетелите Д. и М. М. и еднократно – по
отношение на св. Ф.А.. С това си поведение подсъдимата грубо е нарушила
обществения ред на публично място, в светлата част на денонощието, като е скандализирала
обществото в лицето на съседи и случайно намиращи се на мястото очевидци,
възприели действията ѝ, с които демонстрирала незачитане на установения
ред, нормите на нравствеността и поведението на обществено място.
Безспорно
е прието, че от субективна страна деянието е извършено от подс. И. умишлено,
при форма на вината пряк умисъл – с ясното съзнание за противоправността на
деянието, произтичащите от него обществено-опасни последици – нарушаване на
обществения ред и спокойствие и нормите на приличие в обществото, като е искала
настъпването им. Тя много добре е осъзнавала противообществения характер на
действията си, както и това, че с тях демонстрира явното си неуважение към
обществото.
Обосновано съдът е приел, че от събраните и проверени доказателства несъмнено се
установява, че в настоящия случай,
поведението на подсъдимата представлява грубо нарушаване на обществения ред,
което налага извода, че всички
елементи от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК
са
налице. Непристойните действия на подсъдимата С.И., изразяващи се в дърпане,
ритане, псуване и обиждане на св. Д.М., обиждане и псуване на св. М.М. и в
обиждане на св. Ф.А., макар че осъществяват състава на престъплението
„хулиганство“, не са поведение, което по своето съдържание да се отличава с „особена
дързост“ или с „изключителен цинизъм“ – престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК,
за
което подс. И. е предадена на съд. Правилно съдът е преквалифицирал деянието в
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, което е по-леко наказуемо и за което в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат всички съществени елементи
от фактическия състав на това престъпление, като я оправдава
по обвинението в квалификацията по чл. 325,
ал. 2 от НК. В този смисъл, изложените в протеста доводи в обратна
насока, са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът законосъобразно е признал подс.
С.И. за виновна в извършване на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и е наложил
наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимата за престъплението чл. 325, ал. 1 от НК, съдът е приел наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1
от НК – престъплението е умишлено, а подсъдимата не е осъждана за престъпление
от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по раздел ІV на
Глава VІІІ от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване. Същата е била пълнолетна, а за престъплението по чл. 325,
ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“ и „обществено порицание“. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало и полагането на грижи за три непълнолетни деца, а като отегчаващи такива
е отчел проявената упоритост при осъществяване на деянието и насочването на
хулиганските действия срещу повече от едно лице. По тези причини и при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, на подс. И. е определено наказание „глоба” в средния размер на предвиденото в
нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 3 000.00 лв.
По отношение на гражданските
искове, предявени срещу подс. Д.И., съдът намира, че извършеното от него деяние
по чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ съдържа обективните признаци на състава на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Те се изразяват в
причинени на пострадалия М.М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на нанесените публично обиди, псувни и блъскане по тялото.
Доколкото деянието е извършено виновно, съдът приема, че в хода на съдебното
производство предявеният граждански иск е доказан по своето основание и тези
вреди следва да се репарират по справедливост съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД от подс. И.. Окръжният съд преценява, че за възмездяване на понесените в
резултат от престъплението вреди, правилно районният съд е оценил същите на 1 500
(хиляда и петстотин) лева. До тази стойност искът е основателен и доказан, а върху
присъдения размер се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта.
Съдът
намира за доказан по основание и до размера на причинената и нерепарирана
имуществена вреда, резултат от престъплението по чл. 216 от НК и гражданският
иск, предявен от пострадалата Ф.А. – 205.93 лв., представляващи стойността на
унищоженото странично огледало на лек автомобил „Ситроен С4“ с рег. № ***,
поради което правилно първоинстанционният съд е уважил същия в пълен размер,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Срещу подс. С.И. са предявени граждански
искове от тримата пострадали – М.М., Д.М. и Ф.А., които районният съд е уважил
изцяло по отношение на първите двама и частично – за третия пострадал.
С многократно
отправените обиди към М.М. подсъдимата е причинила на същия неимуществени
вреди, за щетите от които дължи възмездие, защото безспорно е осъществила
фактическия състав на непозволеното увреждане. Правилно съдът е приел гражданският
иск за доказан в хода на съдебното производство и съобразявайки правилата на
деликтната отговорност, предвид причинените на пострадалия М. М. морални
страдания, по справедливост е оценил неимуществените вреди на сумата от 2 000.00
лв. Със същата сума – 2 000 лв. са възмездени и претърпените от гражданския
ищец Д.М. вреди от деянието, извършено от подсъдимата, изразяващо се в многократно
отправяне на обиди, псувни, дърпане и ритане по краката, с което е осъществила
фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът намира гражданския иск на
Д. М. за доказан в хода на съдебното производство, както по основание, така и
по размер, с който в най-пълна степен биха били репарирани причинените на пострадалия
морални вреди в резултат на преживяното унижение и накърнено достойнство.
По
отношение на Ф.А. е доказано, че подсъдимата е отправила еднократно обида, чрез
изречените от нея вулгарни, нецензурни изрази, с което е причинила на пострадалата
неимуществени вреди, щетите от които също подлежат да възмездяване, тъй като
деянието на подсъдимата осъществява фактическия състав на непозволеното
увреждане. В хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан
по своето основание, а с оглед правилото на чл. 52 от ЗЗД за справедливост при
определяне размера на обезщетението, съобразно причинените страдания от
деянието, настоящият състав счита, че съдът правилно е оценил неимуществените
вреди на сумата от 1 000.00 лв., с която в най-пълен обем ще бъдат
репарирани причинените на пострадалата морални страдания, в резултат на
унижението и накърненото достойнство.
Поради изложеното настоящата въззивна инстанция намира,
че наведените в жалбите и протеста доводи за необоснованост на присъдата се
явяват неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл.
314, ал. 1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания, освен сочените във
въззивните жалби и протест не са налице. Предвид изложеното намира, че
присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 52 от 20.04.2018 г., постановена по НОХД №
2438/2017 г. на Русенски районен съд, І-ви нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: