Решение по дело №6535/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1033
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20185530106535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……..                            11.07.2019 година                         град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На четвърти юни                                                     2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №6535 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.

Ищцата З.М.С. твърди в исковата си молба, че е пенсионерка от гр. Стара Загора, страдаща от хроничен диабет и хипертония. За да поддържа в нормални стойности кръвното си налягане и кръвната си захар тя ежедневно приемала предписаните й медикаменти. В тази връзка два пъти годишно трябвало да си прави пълни кръвни изследвания.

 Твърди, че на 21.01.2016г., след като получила необходимото направление от личния си лекар – д-р Е.В., отишла в лабораторията на болница „Тракия – център”, която се намирала на две преки от дома й. Първият тест дала около 06:00 ч., който бил последван от проби в 10:00 ч., 12:00 ч. и 15:00 ч. При първите четири процедури пробите били запечатвани, а тя освобождавана, докато при последната проба, която била от 17:00 ч., тя била изпратена в лабораторията от медицинската сестра. Ищцата предприела изпълнение на така възложената й от медицинската сестра заръка. Тръгнала по коридора, насочвайки се към стълбището, водещо към лабораторията, която се намирала в подземието на сградата. Споделя, че стълбището било зле осветено за разлика от останалата част на болницата. По това време санитарите миели с вода и препарат коридорите, съгласно болничните правила, но никъде не били поставени предупредителни конуси с жълт цвят, гласящи „мокър под”. Ищцата била с пълно телосложение и бавна походка. След като стигнала до стълбището, погледнала надолу, направила крачка – две и в този миг се подхлъзнала по мокрите стълби. Образът пред очите й се завихрил, паднала по лице на стъпалата и се плъзнала надолу, чак до междинната площадка. Споделя, че усетила остра болка в областта на лицето, след което успяла да отвори само лявото си око, което мигом било залято от бликащата кръв. Дясното око било със силен оток. След инцидента ищцата изпаднала в шок и не била в състояние да се движи. Споделя още, че пръв на помощ се притекъл служител на болницата, който бил шофьор на линейката. Той по най-бързия начин я бил изправил и й помогнал да се придвижи до асансьора. Завел я до отделението по офталмология, тъй като от най-спешна помощ се нуждаело дясното око. Там положили агонизиращата жена да седне в инвалиден стол и я отвели в кабинета за преглед. За щастие се оказало, че ударът не е предизвикал нарушение на очната орбита. Спрели бликащата кръв и почистили раната. Тогава шофьорът на линейката взел мобилния й телефон, за да се обади на близките й. Чул се със сина й Т.. След като му разказал за случилото се, Т. веднага се отправил към болницата, където заварил майка си да стои все още в инвалидния стол. Гледката за него била потресаваща. Там той бил разговарял с офталмолога, който го уверил, че окото на майка му е наред, но носът й е счупен и е необходима спешна оперативна намеса. Такава била извършена още същата нощ, а ищцата била хоспитализирана през следващите три дни. След изписването тя била продължила лечението си при домашни условия. Силните и трайни болки от инцидента продължили седмици наред. Споделя, че докато травмата в носа й се възстановявала, тази в окото отшумявала бавно, като на моменти изглеждала така сякаш щяла да остане завинаги. Всичко това било съпътствано със силно главоболие. За да се излекува била приета в „Клиника по Неврология” на „МБАЛ проф. д-р Ст. Киркович” АД – гр. Стара Загора. След четиридневен престой била изписана с предписание за домашно лечение. Окончателната й диагноза била „contusion captis, comctio cerebri, fraktura nasi”.

Заявява, че от травмата изминали повече от две години, но тя все още била изпълнена с негативни емоции. Страхувала се да се придвижва по стълбища, а живеела на втори етаж в пететажна сграда, без асансьор и ежедневно й се налагало да го прави – вкопчвала се в перилата и пристъпвала с двата крака на всяко стъпало. Сочи, че е ползвала професионална помощ и е посещавала психиатър в лицето на д-р Джелебова. Била й предписала медикаментозно лечение, което продължило и до ден днешен, за да прогони летящите стъпала, които изниквали в съзнанието й, когато затваряла очи.  

Ищцата заявява, че в следствие на непрофесионалните действия на служителите на „Болница Тракия Център”(като споделя, че не визира постъпките на шофьора и офталмолога, които били пример за професионалисти и достойни мъже), са й причинени ред имуществени и неимуществени вреди.

Ищцата сочи, че хирургичната интервенция й коствала сумата от 30,00 лева, която била в тези символични граници, защото била регистриран диабетик. Това без никакво съмнение били имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора, които следвало да бъдат обезщетени.

Счита, че на основание чл.49 ЗЗД за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТРАКИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий № 84, представлявано от управителя – Иван Миланов Златков, за да бъде обезщетена със сумата в размер на 5030,00 лева, а именно имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при изпълнение на възложена работа в размер на 30,00 лева – платени за болничен престой; сумата от 5000,00 лева неимуществени вреди, както следва:

- 3000,00 лева за причинено стресово състояние, което е пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на  „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при възложена работа.

- 2000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, които са пряка и непосредствена последица от действията на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при изпълнение на възложена работа.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТРАКИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий № 84, представлявано от управителя – Иван Миланов Златков, за да бъде обезщетена със сумата в размер на 5030,00 лева, а именно имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при изпълнение на възложена работа в размер на 30,00 лева – платени за болничен престой и сумата от 5000,00 лева неимуществени вреди, както следва:

- 3000,00 лева за причинено стресово състояние, което е пряка и непосредствена последица от поведението на служителите на  „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при възложена работа.

- 2000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, които са пряка и непосредствена последица от действията на „Болница Тракия” ЕООД – гр. Стара Загора при изпълнение на  възложена работа,

ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, както и направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски.

Ответникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТРАКИЯ” ЕООД представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Счита, че не са налице предпоставките за реализиране на деликтна отговорност при така изложения фактически състав, както и че липсват основни елементи на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяние, причинно-следствена връзка между действията/бездействията на ответника и увреждането на ищеца, както и вина.

Счита също, че изложените в исковата молба твърдения са противоречиви и неточни, като не позволяват да се определи твърдяната дата на деликта и естеството на изпълнителното деяние. Не можело да се определи и точното място на описания инцидент, както и свидетелите на събитието, ако имало такива. По този начин сериозно се ограничавало правото им на защита поради невъзможност да проверят наведените твърдения.

Заявява, че категорично оспорват твърденията, че са налице непрофесионални действия на служителите на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТРАКИЯ” ЕООД. Считат, че уврежданията на ищцата са в резултат на случайно събитие, за което не може да бъде ангажирана имуществена отговорност на лечебното заведение, в което лицето е потърсило медицинска помощ. Счита още, че е налице съпричиняване, доколкото ищцата не е положила дължимата грижа за здравето си и е проявила невнимание и несъобразяване със зимната обстановка. Настъпването на нежеланите последици било опосредено от здравословното състояние на ищцата преди инцидента, което не можело да се вмени във вина на ответното дружество.

Заявява, че съгласно представените медицински документи г-жа З.М.С. не била пациент на „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД към момента на настъпването на инцидента, напротив - лабораторните (кръвни) изследвания били извършени от друг изпълнител на медицинска помощ. Липсвало действието/бездействието от страна на лицето, чиято отговорност се ангажира, което деяние да било извършено виновно, т.е. при неполагане на дължимата грижа.

Заявява, че описаните увреждания не са пряка последица от претърпения инцидент, напротив – обективното състояние на пострадалата преди инцидента опосредявало корелацията между падането и нежеланите последици.

С оглед на изложеното счита, че дружеството и/или неговите служители не са станали причина с действието или бездействието си за настъпване на травматичното увреждане у ищцата.

Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От събраните по делото гласни доказателства и в частност показанията на св.Т. С./син на ищцата/ се установява, че ищцата е диабетик и на 6 месеца й правят пълни кръвни изследвания, като профилът се състоял от пет теста, от 6 ч. до около 16-17 ч. На 21.01.2016г. ищцата отишла до болница „Тракия” за изследвания. Първите четири пъти й взели само проби, а за петата проба й казали, че трябва да занесе сама в лабораторията, която се намира в сградата на болницата. Свидетелят заявява, че когато слизала по стълбището за лабораторията, облечена за зимни условия – зимно яке, зимни обувки, ищцата паднала. Стълбището било широко около 1,60 м., зле осветено, нямало перила, знак за мокър под. Свидетелят сочи, че тогава имало киша, валяли дъждове и единствено външното стълбище било подсигурено с черги.

Свидетелят узнал за индидента с майка си от служител на болница „Тракия“, който му се обадил около 17ч. на 21.01.2016г. по телефона и съобщил, че ищцата З. С е паднала по стълбите за лабораторията и си е наранила много сериозно лицето. Свидетелят веднага се отправил към болницата, където бил посрещнат и заведен в офталмологията. Там свидетелят се срещнал с един лекар и видял майка си, която стояла в инвалиден стол. Била облечена в бяло шушляково яке, цялото в кръв. В кръв били и обувките и панталоните й. Окото й било цялото синьо, черно и доста подпухнало. Офталмологът обяснил на свидетеля, че носът на З.С. е счупен и се налагала операция. Ищцата била хоспитализира в УНГ - отделение на болница „Тракия”, където била оперирана. След няколко дни била изписана, прибрала се у дома и започнали възстановителните процеси. Свидетелят сочи, че ищцата се оплаквала от главоболие, дясната половина на лицето й била изтръпнала, появили се твърди образования в областта на челото и около окото. През месец април я хоспитализирали в неврологията на ОРБ Проф. Стоян Киркович, където я подложили на лечение. Отоците спаднали, нямало го и чувството за изтръпналост. Възстановителния период за носа продължил около месец. Месец - месец и половина ищцата била доста подута, а за твърдите образувания и изтръпналостта в лицевите части три – четири месеца имала променен вид, чак през лятото се възстановила напълно. Свидетелят заявява, че след инцидента той и баща му помагали на ищцата да се справя в ежедневието си. Заявява също, че ищцата се страхувала да слиза по стълби; когато слизала по стълбите /живеела на втория етаж/, се държала здраво с двете ръце за перилата и слизала стъпало по стъпало, като в момента слизането й отнемало доста повече време, отколкото преди. След инцидента имала проблеми със съня. Ищцата обичала да ходи по пазарите, за да купува подправки, тъй като обичала да готви, но след инцидента спряла, затворила се вкъщи, гледала само телевизия и излизала само с приятелки; свидетелят ходел да пазарува. Това състояние продължило с месеци. Сега вече си позволявала да излиза, но й останало неприятно усещане, ако трябва да посещава институция с много стълби, а когато имало сняг не излизала. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като са последователни, логични, отразяват преки впечатления и кореспондират с представените писмени доказателства.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че в резултат на инцидента ищцата З.М.С. е получила счупване на носните кости; контузия на клепача и околоочната област на лявото око с кръвоизлив под слизестата му обвивка. Вещото лице сочи, че в деня на инцидента е извършена оперативна интервенция под обща наркоза, изразяваща се в наместване на счупването на носните кости. Вещото лица дава заключение, че описаните травматични увреждания всяко едно поотделно и в съвкупност са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на възстановяване на първото три седмици, а на второто две седмици; те отговарят да са получени по начина, описан в исковата молба но не съответстват на времето, посочено в нея – средата на месец февруари.

От заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че по време на инцидента при падане от стълбите в болница „Тракия”-център на 21.01.2016г. З.М.С. е преживяла състояние на стрес, което е пряка и непосредствена последица от претърпения инцидент. Преживяната психотравма със съпътстващите травматични увреждания и болков синдром са довели до психично заболяване Разстройство в адаптацията. Провежданата терапия, назначена от специалист психиатър е довела до стабилизиране на психичното състояние. Осв. З.М.С. постепенно е възстановила емоционалното си състояние и обичайното ниво на функциониране; продължава да се чувства несигурна и се страхува при слизане по стълби; към настоящия момент тези негативни емоционални преживявания са нормалпсихологична защитна реакция и не са болестни симптоми.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищцата е паднала по стълби, които са били зле осветени, мокри, необезопасени по никакъв начин. С оглед на това съдът намира, че ответникът, респ. неговите служители ангажирани с поддръжката и хигиената на болничните помещения са бездействали, не са положили дължимата грижа за осигуряване безопасността на посетителите на болничната сграда чрез поставяне на предупредителни знаци за мокър под, поради което повърхността на пода на стълбището е била хлъзгава и опасна, както и поставяне на подходящо осветление.

При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: при инцидента на 21.01.2016г. на ищцата З.М.С. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на носните кости, контузия на клепача и околоочната област на лявото око с кръвоизлив под слизестата му обвивка и същата е преживяла състояние на стрес; уврежданията и стреса са причинени в резултат на бездействието /неизпълнение на задълженията за полагане на дължимата грижа за осигуряване безопасността на посетителите на болничната сграда/ на лица, на които отговорния по чл.49 ЗЗД – ответникът е възложил извършването на работа; вредите са причинени при изпълнението на възложената работа за поддържка и хиена на болничната сграда; налице е и вината на работниците и служителите за причинените вреди.

Предвид гореизложените съображения и доколкото е налице възможност за пострадалия да предяви претенциите си за обезвреда както против прекия причинител, така и против отговорния по чл.49 ЗЗД, или едновременно спрямо двамата, съдът намира, че претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ответника се явява основателна.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата е причинено телесно увреждане, имащо характера на средна телесна повреда; полученото увреждане е свързано с физическо страдание; нарушен е нормалния ритъм на живот на ищцата; възстановяването е протекло в продължение на няколко месеца. Освен това инцидента се е отразил и на нейното психическо и емоционално равновесие – преживяната психотравма със съпътстващите травматични увреждания и болков синдром са довели до психично заболяване Разстройство в адаптацията; към настоящия момент психическото състояние на ищцата е стабилизирано, но ищцата продължава да се чувства несигурна и се страхува при слизане от стълби. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 3500 лв. В останалата част претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена.

По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди по делото са представени фактура от 25.01.2016г. и фискален бон за сумата от 23,20лв. за  заплатена от ищцата на ответника потребителска такса. Посочените доказателства не са оспорени от ответника и установяват причинените имуществени вреди в размер 23,20лв. В останалата част претенцията за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена.

Ищцата е направила искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или 21.01.2016г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждения за вещи лица съразмерно с уважената част от иска общо в размер на 1016,47 лв.

На основание чл.78 ал.8 ГПК на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв., като на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 59,90лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.П.Евтимий №84, представлявано от Иван Миленов Златков, ЕИК *********, да заплати на З.М.С., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 3500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени при и по повод изпълнение работа, възложена от „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД Ст.Загора, неимуществени вреди на 21.01.2016г., които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от З.М.С. болки и страдания в резултат на следното телесно увреждане: счупване на носните кости; контузия на клепача и околоочната област на лявото око с кръвоизлив под слизестата му обвивка и е преживяно състояние на стрес и сумата от 23,20лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – потребителска такса за престой в болнично заведение,  ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.01.2016г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1016,47 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в останалата част до претендираните размери, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА З.М.С., с п.а. да заплати на „МБАЛ ТРАКИЯ” ЕООД Ст.Загора, с п.а. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 59,90 лв.

Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка  *** *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с титуляр адвокат А.Г.М., пълномощник на З.М.С..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :