Определение по дело №421/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 560
Дата: 27 септември 2018 г. (в сила от 27 септември 2018 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20183200500421
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   560                                    27.09.2018 год.                                гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и седми септември                                                      2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:        ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 421/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с  чл.420 ал.3 от ГПК въз основа на подадената от К.Г.К.,ЕГН **********,*** жалба рег.№ 16035/17.08.2018 год. срещу определение № 1817/08.08.2018 год. по ч.гр.д.№ 1106/2018 год. на Добричкия районен съд,с което е оставено без уважение искането му по чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№20183230400155 на ДСИ при ДРС,образувано по изпълнителен лист,издаден въз основа на заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение № 653/21.03.2018 год. по ч.гр.д.№ 1106/2018 год. на Добричкия районен съд.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за отмяната му  и уважаване на искането за спиране без представяне на обезпечение на кредитора и при условията на чл.420 ал.2 от ГПК .Заповедта за изпълнение била издадена въз основа на нередовни от външна страна документи:извлечения от счетоводни сметки № 4887/1 и 9919/2 , при неяснота относно законовото основание за завеждане на вземанията по тези сметки   и при липса на надлежно удостоверено от работодателя надплащане на трудово възнаграждение ,като основание за  извършена от работодателя едностранна корекция на ведомости .Приложените със заявлението доказателства не установявали по безспорен начин търсеното вземане на съответното законово основание.Елемент от фактическия състав на възникване на твърдяното вземане било неявяването на работа и неизпълнение на трудови задължения по КТ.Трудовия договор на частния жалбоподател бил прекратен на основанието по чл.325 ал.1 т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок,дисциплинарно производство не било провеждано ,а императивната разпоредба на чл.272 ал.1 от КТ ограничавала работодателя да прави по свое усмотрение удръжки от работната заплата.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника определение му е връчено на дата 13.08.2018 год.,частна жалба рег.№16035/17.08.2018 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на  заявление  рег.№ 5556/19.03.2018 год. по чл.417 от ГПК,в полза на кредитора Народно събрание на Република България е издадена заповед № 653/21.03.2018 год. по ч.гр.д.№ 1106/2018 год. на Добричкия районен съд за изпълнение на парично задължение въз основа на документ /извлечение от счетоводни книги/,с която е разпоредено  длъжникът К.Г.К.  да му заплати сумата от 400.93 лв.,представляваща надплатена сума за трудово възнаграждение за месец февруари 2017 год.,остатък от извършени корекции във ведомостите за месец март и април 2017 год.,ведно със законната лихва,считано от 14.03.2018 г0д. До окончателното плащане.Посочено е ,че вземането произтича  от следните обстоятелства:наличие на трудово правоотношение между страните,прекратено със заповед № 286/11.05.2017 год.,неоправдани неявявания на работа за периода 01.02.2017 год.-07.03.2017 год. и платено трудово възнаграждение за пълен отработен месец февруари 2017 год.Съдът е постановил  незабавно изпълнение ,както и на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист.

Заповедта е била връчена на частния жалбоподател по реда на чл.418 ал.5 от ГПК  от ДСИ при Районен съд –Добрич на дата 19.07.2018 год.Същият е възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед –така възражение рег.№ 15287/02.08.2018 год. Подал е и частна жалба рег.№ 15288/02.08.2018 год. по чл.419 ал.1 от ГПК срещу разпореждането,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,съдържаща искане за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.2 от ГПК.Представил е писмени доказателства както следва:заповед № 286/11.05.2017 год. на Председателя на НС,с която на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ във връзка с избиране на постоянни комисии на 44-то Народно събрание,считано от 11.05.2017 год. е прекратено  трудовото правоотношение на частния жалбоподател за длъжността ”главен експертен сътрудник” на Комисията за борба с корупцията,конфликт на интереси и парламентарна етика ;писмо изх.№АД-8194-54/11.07.2018 год. на главния секретар на НС за предоставяне на частния жалбоподател на копия от разплащателните ведомости за периода 01.01.2017 год.-10.05.2017 год.;писмо изх.№2059-21-5792/29.03.2017 год. на НОИ-ТП-София град ,съдържащо  отказ за отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване;болничен лист за времето от 08.03.2017 год.-17.03.2017 год.;служебна бележка Приложение № 1 към чл.7 ал.1 т.4 от КСО;писмо изх.№ 2544-00-1363/23.08.2017 год. на НАП-ТД София;писмо изх.№ 17218366/05.06.2017 год. на ИА”Главна инспекция по труда”.С частната жалба  срещу определението за отказ принудителното изпълнение да бъде спряно е приложено и писмо АД-755-0075/15.05.2017 год. на главния секретар на НС,съдържащо точно посочване на датите,на които К.Г.К. неоправдано не се явил на работа (общо 22 работни дни  за времето от 01.02.2017 год. до 07.03.2017 год.),че му е заплатено трудово възнаграждение за пълен отработен месец февруари 2017 год.,както и покана да върне доброволно надплатената сума за трудово възнаграждение за този месец в размер от 400.93 лв.

Искането за спиране на изпълнението е заявено в законоустановения срок-този  за възражението  и е допустимо, но не е подкрепено с писмени доказателства,сочещи че длъжникът не дължи сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Молбата по чл. 420 ГПК е привременна мярка с обезпечителен характер, част от заповедното производство, която има за цел да преустанови за известен период от време (до установяване наличието на конкретното вземане) предварителното принудително изпълнение, предприето въз основа на издадената заповед. Изпълнителното производство, образувано след допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение, може да бъде спряно ex lege с представяне на надлежно обезпечение за кредитора (чл. 420 ал.1 от ГПК), или се постановява по преценка на заповедния съд въз основа на  писмени доказателства ( чл. 420 ал.2 от ГПК), какъвто е настоящия случай. Под " писмени доказателства" по смисъла на  чл. 420 ал.2 от ГПК, законодателят има предвид такива, които по своя характер, могат да убедят съда, че сумите по изпълнителния лист не се дължат, т.е. документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най-често са извън основанието, от което е възникнало задължението.

В настоящото производството, подлежат на преценка доказателства и възражения във връзка с извършено плащане, компенсация и пр. с погасителен характер. Вън от предмета му са както възражения във връзка с редовността от външна страна на документа, послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, във връзка с удостоверителната му сила, които подлежат на разглеждане в производството по чл. 419 ал.1 от ГПК, така и правоизключващи  и  правоунищожаващи възражения,както  и доводи  по съществото на спора, които подлежат на разглеждане в бъдещия исков процес  по чл.422 от ГПК, при условията на състезателност и двустранно доказване, а не в заповедното производство.

Представените от частния жалбоподател доказателства,съдържат единствено констатации на различни държавни органи,че работодателят  е процедирал в съответствие с трудовото законододателство,респективно същите касаят факти,които са неотносими ,вкл. по време на осъществяването им към задължението,обект понастоящем на принудително изпълнение. 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1817/08.08.2018 год. по ч.гр.д.№ 1106/2018 год. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                              2.