Решение по дело №1093/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по жалбата на К. С. К. от [населено място] чрез адв. П. против Решение № 271 от 05.11.2024 г., постановено по АНД 881/24г. по описа на РС Казанлък, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ сер. К №9099187, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на касатора е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 01.12.2023 г. в 14.44 часа в област Стара Загора по път I-6, кв.309+100 до автокомплекс Севтополис в посока изток – запад управлява лек автомобил К. К., рег. № [рег. номер] със скорост от 80 км. час /при отчетен скоростен толеранс/, при ограничение на скоростта на движение за мястото от 60 км/час, въведено с пътен знак В26. Нарушението е заснето с АТСС, като деянието е извършено в условия на повторност, в едногодишен срок, считано от влизане в сила на ЕФ сер. К № 6186495/2023. С това си деяние касаторът извършил нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, въззивният съд приел за установена чрез събрания доказателствен материал, описаната в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване на нарушение, [жк], ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно, че на на 01.12.2023г. в 14.44 часа в област Стара Загора по път I-6, кв.309+100 до автокомплекс Севтополис в посока изток – запад управлява лек автомобил К. К., рег. № [рег. номер] със скорост от 80 км. час / при отчетен скоростен толеранс/, при ограничение на скоростта на движение за мястото от 60 км/час, въведено с пътен знак В26. РС приел извод за липса на процесуални нарушения, вкл. за спазване императива на чл.189 от ЗДвП. Приел също, че използваната преносима АТСС, с която било заснето нарушението, притежава необходимите документи, удостоверяващи неговата пригодност за експлоатация. Съдът приел за неоснователен довода на наказания, че била налице хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради липса на доказателства за това. Мотивиран от доказателствата, РС извел краен фактически извод за доказаност от обективна и субективна страна на нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, което с оглед факта на извършването му в условията на „системност“ и при отчитане на превишението на максимално разрешената скорост правилно било санкционирано.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК - неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се извършено от РС съществено процесуално нарушение поради това, че съдът не уважил доказателствено искане на защитата, направено с цел установяване факта на прехвърляне на собствеността върху автомобила, за който е извършено нарушението по ЗДвП, съотв. за удостоверяване, че субект на деянието е друго лице, а не касаторът. На второ място касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е обосновано и с довода, че фактът на „повторност“ на наказаното с процесния фиш деяние е възприет за безспорен от РС въпреки липсата на данни за него, тъй като в нарушение на служебното начало в процеса по ЗАНН съдът не е събрал доказателства за факта на влизане в сила на предходно издаден против К. ЕФ сер. К № 6186495, в сила от 30.06.2023 г. Мотивират се и доводи за порочност на решението на РС поради постановяването му при неправилно приложение на закона.

По тези съображения се иска отмяна на решението на РС К., ведно с отмяна на жаления ЕФ. В допълнителна молба, приложена преди с.з., прави искане за разноски пред тази инстанция и пред въззивната.

Ответникът, ОДМВР Стара Загора, не се явява , не се представлява и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на решението и за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

Данните от делото пред РС сочат, че наказаният чрез пълномощника си с нарочна писмена молба прави доказателствено искане до въззивния съд за изискване на нотариално заверения договор за покупко-продажба на процесното МПС от 25.07.2023 г., по което не се е произнесъл. В случая процедирайки така, въззивният съд извършва съществено процесуално нарушение, тъй като в това производство изясняването на релевантните от обективна и субективна страна на деянието факти е изцяло служебно задължение на решаващия съдебен орган. Оспорващата страна изрично прави възражение, че наказаният с процесния ЕФ субект не е деец на описаното нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като извършено на 01.12.2023 г., обосновавайки се с твърдението, че след датата 25.07.2023 г. владението /ползването/ на процесното МПС е предадено на едно трето лице. Съдът, в нарушение на служебното начало, не е събрал допълнителни данни за това релевантно обстоятелство, като така не е изяснил по безспорен начин повдигнат от жалбоподателя като спорен факт относно субекта на деянието, съставляващо административно нарушение на ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че от 27.08.2018 г. е налице връзка между регистрите на МВР и нотариалната камара, която позволява обмен на информация по електронен път за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори за покупко-продажба на МПС. От приетата като доказателство справка е видно, че собственик на описаното МПС е именно касаторът. Тъй като се твърди, че договорът е сключен на 23.07.2023 година и е налице нов собственик, той е следвало да регистрира посоченото МПС. В противен случай и по силата на чл. 143,ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т. отбелязване не е направено, видно от изготвената справка.

Основателен се явява доводът, наведен с касационната жалба, че РС е допуснал съществено процесуално нарушение, като в нарушение на служебното начало в процеса не е събрал доказателства за наведеното с процесния ЕФ фактическо твърдение, че нарушението от 01.12.2023 г. е извършено в условията на „повторност“ по см. на §1, т.33 от ДР на ЗДвП, тъй като същият деец вече е санкциониран за същото нарушение с влязъл в сила /на 30.06.2023 г./ предходен ЕФ. Видно от приложената от органа преписка, същата не съдържа такива писмени данни, а РС не е изискал допълнително удостоверяване на това обстоятелство. Въпреки това е извел извод за наличие на същото, с оглед крайния му правен извод за законосъобразност на ЕФ сер. К № 9099187, като този му извод е незаконосъобразен поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в производствата по ЗАНН.

Горното обоснова извод за наличие на въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а от там и за основателност на касационната жалба, което налага отмяна на въззивното решение на РС Казанлък. Нужно е връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателства относно релевантни за отговорността на касатора факти и обстоятелства, а именно относно обстоятелството кой е моментът на предаване владението на процесния автомобил въз основа на сключен договор с нотариални заверки на подписите на договарящите страни за покупко-продажба на МПС [Марка], модел Карнивал, с рег. № [рег. номер], чрез изискване на заверен препис на договора от Н. М. С., с район на действие РС Пловдив, както и на доказателства за влизане в сила на ЕФ сер. К № № 6186495, било чрез заплащане на глобата по него или поради необжалването му.

По искането за присъждане на разноски, направено от пълномощника на касатора, съдът ще се произнесе съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 271 от 05.11.2024г., постановено по АНД 881/24г. по описа на РС Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Казанлък за изпълнение на задължителните указания, дадени с настоящото решение.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.