РЕШЕНИЕ  № 3102

гр. Пловдив, 22.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 17630 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Н.Г.Г. и И.Г.Р. – н. на Г. Р. Г., п. на ******* г., обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 722, 41 лв. – стойността на потребена електрическа енергия за периода от 09.04.2018 г. до 08.05.2018 г. за имот, находящ се в с. Р., представляващ обект на потребление с ИТН ******* и сумата от 31, 91 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 06.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН *******, находящ се в с. Р., електрическа енергия за периода от 09.04.2018 г. до 08.05.2018 г. Титуляр на правото на ползване на електроснабдения имот е Г. Н. Г. – п., чиито н. Н.Г.Г. и И.Г.Р., отговарят за заплащане на породеното задължение. Поради забава за заплащане на главницата претендира и обезщетение за забава по всяка една фактура от датата на падежа до предявяване на исковата молба.

Ответната страна И.Г.Р. е подала в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който твърди, че е собственик на електроснабдения имот с ИТН ********, находящ се в с. Р., Община К., Област П. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ******, том ******, рег. № ******* по нот.д. № ******** г., прехвърлен й от нейния б. и н. Г. Г., който запазил безвъзмездно и пожизнено правото си на ползване върху посочения обект. Твърди, че нейният б. не се е възползвал от правото на ползване върху процесния обект, като последният е бил отдаден под наем. Облигационните ползватели, въпреки постигнатата уговорка не заплащали консумативните разходи в имота, като ответната страна в качеството си на собственик заплатила веднага, след като разбрала, дължимата сума от 722, 14 лв. Това сторила на 14.11.2018 г., преди получаване на препис от исковата молба и узнаване за производството. Сочи, че не е заплатила задължението за лихва, единствено тъй като последното не било отразено в системата на кештерминала и тя не знаела за съществуването му. Счита, че отговорността за заплащане на процесните вземания е единствено нейна в качеството й на собственик на имота. Поддържа, че не е дала повод за завеждане на делото.

Ответникът Н.Г.Г. не е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – П. е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Тези обстоятелства, които подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, съдът намира за установени в производството.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че Г. Р. Г., п. на ***** г., е бил титуляр на правото на ползване за обект с ИТН ******, находящ се в с. Р., по партида на клиент с кл. № *********. Н. на последния са ответните страни по настоящото дело - Н.Г.Г. и И.Г.Р., като втората ответница е собственик на електроснабдения недвижим имот.

Не е спорно и обстоятелството, че между ищецът и наследодателят на ответните страни е взъникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98 а, ал. 1 ЗЕ, като по силата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, с отнапред съставени от кредитора общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и лихва за забава. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество и се доказва от приложените писмени доказателства – разписка от “Caashterminal” от 14.11.2018 г. за заплащане в полза на EVN на сумата от 722, 14 лв. и справка за извършени плащания, представена от ищцовото дружество, от която се установява, че е заплатена и дължимата лихва от 33, 51 лв. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 26.06.2019 г.

В съдебното заседнаие, проведено на 05.07.2019 г., в което делото е обявено за решаване, процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил че претендираното вземане е напълно погасено, като от ответната страна И.Р. е постъпило плащане и на сторените в производството по делото разноски. Това изявление, съдържа неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на произовдството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Не следва по правилата на чл. 78 ГПК с крайният съдебен акт да се разпредели отговорността за съдебно-деловодните разноски, доколкото и ответникът, дал повод за завеждане на производството по делото, е погасил изцяло последните, в хода на процеса.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и И.Г.Р., ЕГН **********, с адрес *** – н. на Г. Р. Г., п. на ***** г., обективно кумулативно и пасивно субективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на по ½ ид.ч. от сумата от 722, 41 лв. – стойността на потребена електрическа енергия за периода от 09.04.2018 г. до 08.05.2018 г. за имот, находящ се в с. Р., представляващ обект на потребление с ИТН ****** и сумата от 31, 91 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 06.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ А.Дъбова

Вярно с оригинала.

ТР