Определение по дело №41924/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38753
Дата: 26 септември 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20241110141924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38753
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110141924 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ********, ЕГН **********, със
съдебен адрес: *********, срещу ***********, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *********, представлявано от управителя *********, осъдителен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11908,80 лв., представляваща
подлежащо на връщане възнаграждение по договор за проектиране, изработка и
монтаж на интериорни врати, сключен на 15.09.2023 г., който е развален по вина на
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца за събирането на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата относно
сключването и изпълнението на договора.
Следва да се уважи искането на ответника за събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата
относно изпълнението на поръчката и нейните изменения.
Като допустимо, относимо и необходимо за изясняване на правнорелевантните
по спора факти, следва да се уважи искането на ответника за изслушване на съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите, посочени в
отговора на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата относно сключването и изпълнението на договора за изработка на
врати.
1
ДОПУСКА по искане на ответника събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата относно изпълнението на поръчката и нейните изменения.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническка експертиза, по която вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото, с документацията, находяща се
при ответника и извърши оглед на изработените врати, да отговори на поставените в
отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-компютърната
експертиза в размер на 500 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, специалност: Дървообработване и
производство на мебели, инженердизайнер - Производство на мебели, тел.:
**********, като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от 14,50 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на 15.09.2023 г. с ответника, като изпълнител, сключили договор за
проектиране, изработка и монтаж на интериорни врати, по силата на който ответното
дружество поело задължение да изработи, достави и монтира 5 бр. плътни интериорни
врати, една тапетна врата и пано за входната врата в собствения на ищеца апартамент,
срещу възнаграждение в размер на 11908,80 лв. с ДДС. Твърди се, че ищецът –
възложител е заплати цялото възнаграждение по договора на две вноски – на
19.09.2023 г. заплатил сумата 5254,80 лв., а на 04.02.2024 г. остатъка – сумата 6654 лв.
Сочи, че срокът за изработване на вратите, съгласно чл. 2 от договора е 65 работни дни
от извършване на авансовото плащане, или вратите е следвало да бъдат изработени до
19.12.2023 г., а срокът за монтаж на вратите е 7 дни от датата на окончателното
плащане, или до 11.02.2024г. Ищецът твърди, че ответникът изработил част от вратите
със значителна забава – в края на месец януари, а тапетна врата и пано изобщо не били
изработени, а към момента на монтажа – 09.02.2024 г. се установило, че изработените
врати не отговарят на възложеното в качествено отношение – цветът и видът на
дървото се разминавал съществено от този, който бил заложен в договора. За
констатираното несъответствие ищецът уведомил ответника по имейл на дата
12.02.2024 г., и със същия имейл направил изявление за разваляне на договора. На
същата дата ответникът демонтирал вратите и предложил да бъде преработен цвета на
вратите, съгласно поръчката, с което ищецът не се съгласил. При тези факти ищецът
поддържа, че ответникът следва да му възстанови платеното възнаграждение по
договора за изработка на врати, поради което го претендира заедно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът *********** в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че не е бил в забава при
изпълнение възложеното по договора, а отклонението в цвета е несъществено и е било
своевременно поправено. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора, в който е
уговорено, че договорът влиза в сила от плащането на задатъка (капаро), е уговорена
също така възможност датата му на влизане в сила да се промени, спрямо най-късната
2
дата на уточнение на всички детайли по поръчката и датата на взимане на размерите.
В този смисъл се сочи, че размерите за вратите са взети на място в началото на
октомври 2023 г., а с имейл от 03.10.2023 г. и от 11.10.2023 г. ищецът е уточнил цвета и
размерите на вратите, а на 07.11.2023 г. окончателно са уточнени размерите и цвета на
вратите, тъй като през това време са извършвани други ремонтни дейности в
апартамента на ищеца, което налага промяна в размерите на вратите, които се
монтират след полагане на подови и стенни настилки. След уточняване на размера и
цвета на вратите, ответникът започнал работа по изработването им, която отново е
спряна временно, тъй като ищецът уведомил, че ремонтните дейности по апартамента
му не са приключили и монтажът на вратите бил невъзможен. Твърди се, че на
09.01.2024 г. е изпратен имейл от ищеца, в който последният отново уточнява
размерите на вратите, предмет на договора. При тези факти излага съображения, че в
забава е бил ищецът – възложител, тъй като ремонта в апартамента му не е бил
завършен и не са били ясни окончателните размери на вратите, а не ответникът –
изпълнител. Твърди се също така, че вратите са били изработени и на 05.02.2024 г.
ищецът извършил окончателното плащане. Счита, че размиването в цвета на вратите
не е основание за разваляне на договора, тъй като този дефект е отстраним в кратки
срокове, като в резултат на възражението от страна на ищеца още на същия ден
демонтирал вратите и предложил нова дата за монтаж – 19.02.2024 г. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1)
страните са били в договорни правоотношения по силата на договор за проектиране,
изработка и монтаж на интериорни врати, по силата на който ответното дружество е
поело задължение да изработи, достави и монтира 5 бр. плътни интериорни врати, една
тапетна врата и пано за входната врата в собствения на ищеца апартамент, срещу
възнаграждение в размер на 11908,80 лв. с ДДС, което е изцяло платено; 2) че към дата
09.02.2024 г. с били монтирани 5 броя интериорни врати в цвят, различен от
възложения и 3) на 12.02.2024 г. ищецът е възразил срещу качеството на изработените
врати и изпратил уведомление за разваляне на договора до ответника.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да
установи следните факти: сключен между страните договор за проектиране, изработка
и монтаж на интериорни врати, по силата на който ответното дружество е поело
задължение да изработи, достави и монтира 5 бр. плътни интериорни врати, една
тапетна врата и пано за входната врата в собствения на ищеца апартамент, срещу
възнаграждение в размер на 11908,80 лв. с ДДС, което е изцяло платено, както и че в
неговия патримониум е възникнало правото да развали договора и е уведомил за това
ответника.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
както и наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения, а именно, че е
бил изправна страна по договора и е изработил в срок процесните врати, както и че е
отстранил за своя сметка дефекта в цвета на вратите.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4