№ 2152
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- 273 ГПК.
С решение № 20211566 от 15.11.2021г., постановено по гр. д. № 2120/
2022г. по описа на СРС, 60 състав, е отхвърлен предявения от Б. КР. П. срещу “ЗАД
ОЗК- З.” АД иск за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания от травматично увреждане на здравето и
преживян стрес, вследствие на ПТП от 13.08.2017г., съставляващо покрит
застрахователен риск съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност",
страна по който е ответникът.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят акцентират, че
първоинстанционният съд не е интерпретирал правилно събраните по делото
доказателства и в резултат от това неправилно е достигнал до извода, че деянието на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника не е противоправно
и не е виновно. Искането до въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение
в обжалваните части и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В постъпилия в срока и реда на чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба
въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Застрахователят намира решението на първоинстанционния съд за правилно. Искането
е съдът да се произнесе с решение, с което въззивната жалба да се потвърди.
1
Третото лице помагач на страната не изразява становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на ищците, съдържащи се в отговора на насрещната жалба, намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432
КЗ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 13.08.2017г. настъпило ПТП
между автобус “БМЦ” и л.а. м. “Фолксваген”, поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от водача на автобуса, който предприел маневра завой наляво и
отнел предимството на водача на лекия автомобил. При инцидента пострадала ищцата,
която пътувала в лекия автомобил на предна дясна седалка. Б. П. била откарана по
спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й била поставена диагноза “Контузия
на гръдния кош, охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата длан”. Твърди
се, че в резултат на получените увреждания ищцата търпяла болки и страдания през
един продължителен период от време, като със сигурност щяла да изпитва негативните
последици от събитието през целия си живот. Към датата на процесното ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/117002096444, със срок на
застрахователно покритие от 01.08.2017г. до 31.07.2018г. Пострадалата подала до
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била
образувана щета № 0411-195-0002-2017. След представяне на необходимите документи
ответното дружество се произнесло, че няма основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва отказа като изцяло неоснователен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът
оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Навежда доводи за
оспорване вината на водача на автобуса за настъпване на процесното ПТП. Релевира
доводи за оспорване механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между
твърдените от ищцата увреждания и застрахователното събитие, както и твърдението,
че в резултат на процесното ПТП била получила контузия на гръдния кош и
охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата длан. Излага съображения, че
процесното ПТП е настъпило единствено поради действията на водача на лекия
автомобил, който го управлявал с несъобразена с пътните и метеорологичните условия
скорост, загубил контрол над него и се блъснал в задната част на автобуса. Ответникът
2
оспорва предявения иск и по размер, като възразява, че същият бил изключително
завишен. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Третото лице помагач на страната на ответника не изразява становище по
иска.
Основателността на предявения иск се обуславя от установяване по делото
на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
водача на автобус “БМЦ”.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства-
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К- 570/ 13.08.2017г. се установява,
че на 13.08.2017г. е настъпило ПТП между автобус м. “БМЦ”, управляван от Н.С.В. и
л.а. м. “Фолксваген”, управляван от Н. В.В.. Според запиванията в протокола автобус
м. „БМЦ“ се движел по “Без име”, с посока от ул. „25-та“ към бул. “Ломско шосе” и в
район на кръстовището с бул. “Панчо Владигеров” се ударил с движещия се по бул.
“Панчо Владигеров” от ляво л.а. м. „Фолксваген“. В протокола е удостоверено, че при
инцидента пострадало водачът на автомобила Н. В.Б. и пътничката в нея Б. КР. П..
Посочено е, че Б.П. е диагностицирана с контузия на таза и охлузни рани на лявата
ръка.
Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В
хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП,
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на превозните средства,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката
на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на
3
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на
констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. В
конкретния случай в констативния протокол за ПТП не е описан механизмът на
настъпването му. Съставителят е посочил по най- общ начин само разположението на
превозните средства- участници в произшествието.
За установяване на механизма на деянието пред първоинстанционния съд
са събрани гласно доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа
експертиза.
От събраните гласни и писмени доказателствени средства, както и от
назначената САТЕ, безпротиворечиво се установява, че лекият автомобил, управляван
от свидетеля Н. Б., се движел по бул. “Панчо Владигеров”- път с предимство, а
автобусът, управляван от свидетеля Н. В., се намирал на ул. “Без име”- път без
предимство, и предприел навлизане в кръстовището и завой наляво по бул. “Панчо
Владигеров”, за да спре на спирка на градския транспорт. Движението по булеварда
било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока, разделени от остров.
Островът представлявал само маркировка, без да е издигнат, и автомобилите можело
да минават по него.
По отношение на механизма на деянието по делото са събрани две групи
гласни доказателствени средства. От показанията на св. Н. В. се установява, че след
като завил наляво и навлязъл в своята лента за движение видял лекия автомобил да се
движи по острова, маркиран на пътното платно, за да може да изпревари колоната от
автомобили и да стане първа кола. Показанията на св. Н. В. корелират на тези на
свидетеля Е.Д. се установява, че именно неговият автомобил бил първа кола, движейки
се в колона от 4- 5 автомобила. На процесното кръстовище свидетелят видял в
огледалото за обратно виждане, че лекият автомобил марка „Фолксваген“ навлязъл в
лентата за насрещно движение, за да изпревари цялата колона, движейки се с висока
скорост. В същото време от разклона с бавна скорост излязъл автобусът, който
навлязъл в кръстовището, за да завие наляво по булеварда.
От заключението на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило на прав
участък от пътното платно, без неравности и наклони. Пътното платно е двулентово, а
движението- двупосочно. Механизмът на ПТП е следния: на 13.08.2017г. , около 11.10-
11.20 часа, л.а. м. “Фолксваген” се движил по бул. “Панчо Владигеров, с посока от ж.к.
“Обеля” към ж.к. “Люлин”, със скорост 50- 60 км./ч. Когато лекият автомобил бил на
разстояние 21,73 метра от кръстовището между бул. “Панчо Владигеров” и ул. “Без
име”, автобусът се включил в движението по бул. “Панчо Владигеров” от ул. “Без име”
и пресякъл траекторията на движение на автомобила. Преди удара автомобилът се
4
движил в лентата за насрещното движение. При анализиране на показанията на
свидетеля Н. Б., деформациите по автомобила и останалите материали по делото
вещото лице приело, че скоростта на лекия автомобил в района на ПТП била 50- 60
км/ч. Вещото лице приело, че скоростта, с която автобусът подходил при навлизане в
кръстовището е 5 км/ч. При тези скорости опасната зона за спиране на лекия
автомобил е 38- 50 м., а за автобуса- 2,19 м. При навлизане в кръстовището на
автобуса, отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара е 21,73 м. Затова
вещото лице е дало заключение, че когато автобусът е навлязъл в пътното платно на
булеварда, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Вещото лице изяснява, че при скорост на лекия автомобил, по-
малка или равна на 30,98 км/ч, ПТП не би настъпило. Същото би било предотвратимо
и ако автобусът беше пропуснал движещия се по булеварда лек автомобил. Според
вещото лице произшествието настъпило на прав участък от пътното платно, покрито с
асфалт, без неравности и наклони. В района на ПТП бул. “Панчо Владигеров” е
предназначен за двупосочно движение с две ленти- по една във всяка посока, с
широчина на всяка лента от 3,80 м., разделени с хоризонтална пътна маркировка М-15
(„коси успоредни линии“), обозначаваща площ, забранена за движение на ППС.
Границата на площта била очертана с непрекъсната линия. По отношение на
причините за настъпване на ПТП, вещото лице е посочило, че лекият автомобил се
движил със скорост 50 – 60 км/ч по бул. “Панчо Владигеров” и е бил на разстояние 15-
20 м. от мястото на удара, когато забелязал навлизащия в кръстовището автобус. За да
избегне удара, водачът на лекия автомобил предприел аварийно спиране и маневра
„завиване надясно“, но между двете превозни средства последвал удар. Според вещото
лице техническа причина за настъпване на процесното ПТП нямало. Същото се
дължало на субективните действия на водачите на двете ППС – на лекия автомобил,
който преди удара се движел в площта, забранена за движение на ППС (ударът
настъпил в лентата за насрещно движение) и със несъобразена с пътните условия
скорост, и на автобуса, който при навлизане в кръстовището пресякъл траекторията на
движение на лекия автомобил. Вещото лице е посочил в заключението си, че за водача
на автобуса е имало препятствие, наземната част на метростанция, което се намирало
на левия тротоар на ул. “Без име”, в неговата посока на движение, преди
кръстовището с бул. “Панчо Владигеров” и което му пречело да види движещият се
л.а. м. “Фолксваген”.
В дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че е изготвила
заключението си по данните за местопроизшествието, събрани от служителите на
ОПП-СДВР на място при огледа. Експертът потвърди, че ако лекият автомобил се е
движил в своето платно за движение и със съобразена скорост- 30,98 км/ч, ударът е
нямало да настъпи. Преминаването по острова не било разрешено, независимо от
причината, още по- малко за изпреварване.
5
Съдът считам че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Н. В. и
св. Е.Д.. Същите са последователни, логични, корелиращи помежду си и с останалия
доказателствен материал. Настоящата инстанция отчита евентуалната
заинтересованост на св. Н. В., поради което неговите показания следва да бъдат
отчетени с оглед всички останали доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 172
ГПК. Показанията на св. Н. В. корелират с тези на св. Е.Д. и с обективните данни,
съдържащи се в заключението на САТЕ и в протокола за оглед. С оглед изложеното,
настоящата инстанция приема, че на процесното кръстовище лекият автомобил марка
„Фолксваген“ навлязъл в лентата за насрещно движение, за да изпревари цялата
колона, движейки се със скорост 50- 60 км./ч. Когато автомобилът се намирал на
разстояние 21,73 метра от кръстовището, управляваният от св. Н. В. автобус навлязъл в
кръстовището и предприел маневра “завой наляво”. Когато автомобилът се намирал на
разстояние 15-20 м. от мястото на удара, св. Н. Б. забелязал навлизащия в
кръстовището автобус. За да избегне удара, водачът на лекия автомобил предприел
аварийно спиране и маневра „завиване надясно“, но между двете превозни средства
последвал удар. По време на удара автобусът бил навлязъл в лявата лента, но задната
му част се намирала в дясната лента.
За установяване вида и характера на причинените увреждания на здравето
на ищцата пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- медицинска експертиза,
съгласно заключението на която ищцата е получила контузия на гръдния кош;
охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата ръка. Получените травматични
увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице сочи, че не са налице данни за усложнения през периода на
възстановяване. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възстановителния
период продължил двадесет дни, три седмици. Вещото лице уточнява, че за
възстановяване на същата не е било необходимо тя да бъде две седмици на легло.
От показанията на св. З.Г., майка на ищцата, се установява, че същата
посетила ищцата в “Пирогов” непосредствено след ПТП. Ищцата била изплашена,
плачела, било лошо, не можела да диша. Според свидетелката ищцата имала
контузии в лявата страна на тялото, имала стъкла в крака. Около две седмици след
ПТП ищцата не можела да се обслужва и храни сама, да става, боляли я гърдите, имала
хематоми на лявото бедро, гърдите, около очите. Ищцата била на легло две седмици.
Домашното лечение продължило един месец.
В показанията си св. Е.Д. след удара ищцата излязла от автомобила.
Видимо нямала наранявания, но същата била в изплашена.
При така установеното от фактическа страната въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
6
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Не се спори между страните, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие ответното дружество застраховало гражданската
отговорност на водача на автобус “БМЦ” по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите- застрахователна полица №
BG/23/117002096444, със срок на застрахователно покритие от 01.08.2017г. до
31.07.2018г.
Спорни между страните са механизма на деянието и противоправността на
деянието на водача на автобуса.
Ищцата основава претенцията си на допуснато от свидетеля Н. В.а
нарушение на правилата за движение, а именно на задължението му като водач на
пътно превозно средство, което се движи по път без предимство, на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне
движещите се по него пътни превозни средства (чл. 50, ал. 1 ЗДвП).
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинените му от застрахования
вреди. Това право произтича от наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и причинителя на
вредата и настъпване на застрахователното събитие. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на
вредата- деянието, причинените с него вреди, причинно- следствената връзка между
ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото отговорността на
застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за претърпените от
пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално обусловена
и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент – застрахователят
дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото не е спорно, че по време на настъпване на застрахователното
събитие ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на автобус
марка „БМЦ” .
Настоящият съдебен състава счита за правилен извода на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не бяха установени
7
всички елементи от фактическия състав на гражданската отговорност на водача на
автобуса, за който се твърди, че е причинил вредата.
Въззивният съд намира за правилен изводът на първоинстанционния съд,
че действията на водача на автобуса не са противоправни и не нарушават правилата за
движение по пътищата, въпреки че същият е навлязъл в кръстовището от път без
предимство, а лекият автомобил се е движил по такъв с предимство. Правилото на чл.
50, ал. 1 ЗДвП урежда поредността за преминаване на превозните средства през
подобно кръстовище в случаите, когато посоките на движение на превозните средства
се пресичат и между тях възниква конфликтна точка. В настоящия случай
установеното от пътните знаци предимство се е отнасяло за движещите се по
булеварда в своята пътна лента автомобили. Именно водачът на първия в колоната
автомобил (св. Е.Д.) дал път на автобуса, като доброволно се лишил от предимството
да премине през кръстовището преди него. Правилно е прието от
първоинстанционният съд, че след като автобусът бил пропуснат от водачите на
превозните средства с предимство да навлезе в кръстовището, то не може да се говори
за отнемане на такова от страна на свидетеля В. и за нарушаване на правилата за
движение. Пресечна точка между лекия автомобил и автобуса е възникнала не защото
последният му е отнел предимството, а защото лекият автомобил се е движил в лентата
за насрещно движение, върху участък от пътя, по който движението е било забранено,
при наближаване на кръстовище, на което е имало и пешеходна пътека, докато е валял
проливен дъжд. Именно тези действия на свидетеля Н. Б. са единствената причина за
настъпване на произшествието и за причиняване на твърдените от ищцата увреждания.
Този извод следва по безспорен начин от мястото на удара, което от събраните по
делото доказателства и от заключението на автотехническата експертиза се установява,
че е в лентата за насрещно движение спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Той не се променя от обстоятелството, че към момента на удара автобусът
не бил завършил изцяло предприетата маневра завиване наляво. Мястото на удара се
установява от от протокола за оглед на местопроизшествието и от показанията на
свидетеля Е.Д.. Мястото на сблъсъка е било по широчина на около 6 метра вдясно от
левия край на платното за движение на бул. “Панчо Владигеров”. От протокола се
установява, че лентата за движение била с широчина 3,8 метра, а маркировката М- 15 е
широка 2,5 метра, което обуславя извод, че ударът е настъпил в лентата за насрещно
движение спрямо движението на лекия автомобил. На следващо място, от
заключението на САТЕ се установява, че св. Н. Б. е управлявал лекия автомобил с
несъобразена в пътните условия скорост. Вещото лице е дало заключение, че в случай,
че св. Н. Б. беше управлявал лекия автомобил със скорост 30.98 км./ч., то ударът би бил
предотвратим. Изложеното обуславя извод за основателност на възражението на
въззиваемият- ответник, че деянието на водачът на автобуса, чиято гражданска
отговорност е застраховал не е противоправно.
8
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че ПТП е настъпило
единствено поради поведението на св. Н. Б.. Ако последният беше спазил правилата за
движение, беше останал в своята пътна лента и управляваше лекият автомобил със
съобразена скорост, то на пътя му нямаше да има препятствие, респ. той би могъл да
избегне същото, и произшествието нямаше да настъпи.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да бъде посочено
следното. Въззивницата навежда доводи, че деянието на св. Б. не е виновно, тъй като
същото представлява случайно деяние. Доводът е аргументиран с заключението на
експертът, изготвил САТЕ, че опасната зона за автомобила е била по- голяма от
разстоянието, на което същият се намирал от автобуса. Известно е, че за приложението
на чл. 15 от НК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. деецът
да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която
осъществява при управлението на моторното превозно средство; 2. да са налице
условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си
и да предотврати настъпването на вредни последствия. Когато деецът сам се е
поставил в невъзможност да предотврати вредните последици, защото не е изпълнил
задълженията си, предписани от ЗдвП и ППЗДвП, не е налице случайно деяние по
смисъла на закона, защото никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Настоящият случай е точно такъв. Конкретиката на случая
сочи, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра “изпреварване” на
кръстовище, при мокра пътна настилка и се е движил върху зона, движението върху
която е забранена. Освен това същият е управлявал лекия автомобил със скорост, която
е несъобразена с метеорологични условия и състоянието на пътната настилка. В
конкретния случай настъпилото ПТП се дължи единствено на обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата.
Изложеното обуславя извод, че водачът на лекия автомобил сам се е поставил в
невъзможност да предотврати вредните последици, защото не е изпълнил
задълженията си, предписани от ЗдвП. При това положение институтът на случайното
деяние е неприложим. От друга страна водачът на автобуса не е имало как, а и не е бил
длъжен да очаква или да предвиди, че някой от водачите по пътя с предимство може да
предприеме изпреварване на цялата колона от автомобили в участък, където това е
забранено. Освен че не е бил длъжен да предвиди подобно препятствие на пътя,
водачът на автобуса не е имал и обективна възможност да забележи неправомерно
изпреварващия автомобил, тъй като видимостта му отляво е била ограничена от
наземната част на метрото и от колоната от автомобили, които са му дали път да
премине през кръстовището. Изложеното обуславя извод, че от събраните по делото
доказателства беше опровергана предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, което
обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
9
обжалваното решение.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на въззиваемият- ответник следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20211566 от 15.11.2021г., постановено по
гр. д. № 2120/ 2022г. по описа на СРС, 60 състав, с което е отхвърлен предявеният от Б.
КР. П., с ЕГН ********** срещу “ЗАД ОЗК- З.” АД, с ЕИК *******, иск за сумата 5000
лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес,
вследствие на ПТП от 13.08.2017г., в резултат на виновното и противоправно
поведение на Н.С.В., с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована
от „ОЗК- общо З.” АД гр. София- застрахователна полица № BG/ 23/117002096444 , на
основание чл. 432 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. КР. П., с ЕГН ********** да плати на “ЗАД ОЗК- З.” АД, с
ЕИК ******* сумата 100 лева (сто лева), представляваща разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на “ЗАД ОЗК- З.” АД гр. София- “ЗД Б.И.” АД гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10