№ 13380
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №..0211110163326 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Г Ф, представляван от изп.директори М К и С С, с адрес гр.С,
ул.”Г И” №.., ет.4, за осъждане на ответника Х. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3
бл...., да заплати на ищеца сумата от 4 333.34 лв., представляваща частична претенция за
изплатени от ищеца обезщетения по следните щети в следните размери: щета №.../2016 г. –
333.33лв. от 727 267.00лв., щета №..../2016 г. -333.33лв. от 749 156.61лв., щета №../2016 г. -
333.33лв. от 732324.40лв., щета №../2016 г. -333.33лв. от 166630.00 лв., щета №../2016 г. -
333.38лв. от 614.90 лв., щета №.../2019 г. – 333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -
333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. - 333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -
333.33лв. от 5000.00 лв., щета №../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -
333.33лв. от 5000.00 лв., щета №../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв. и щета №../2019 г. -
333.33лв. от 5000.00 лв., за настъпили имуществени и неимуществени вреди от ПТП от
05.05.2014 г., реализирано по вина на ответника при управление на л.а.БМВ с рег.№..., при
което е реализирал удар с л.а.Рено с рег.№.., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 05.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2014 г. в около 09:00 часа, на път 1-3, при км
144+100, между гр.Л и с.П, ответникът Х. С., управлявайки л.а. „БМВ 750 И” с рег.№... в
посока от гр.С към гр.Р, при ограничена видимост и наближаващ ляв попътен завой, при
скорост от 110,3 км/ч, е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или
заобикалял друго ППС и е ударил челно движещият се правомерно в същата лента за
движение, в посока от гр.П към гр.С л.а.„Рено 19” с рег.№.., управляван от В И Г. Обяснява
се, че от удара са възникнали въртящи моменти за двата автомобила, като л.а.„Рено 19” се е
изместил назад с едновременно въртене в посока обратна на движението на часовниковата
стрелка и задната му част е достигнала изградената извън пътното платно подпорна стена, в
която чрез триене по нея МПС-то изминало още около 6.70 м. и е спряло. В исковата молба
се сочи, че в следствие на удара са загинали водача на лекия автомобил В И Г, пътника на
задната лява седалка Н Р М, пътничката на предна дясна седалка Ц Х Т /починала на
26.07.2014 г. /, а тежки телесни увреждания е получил И И Г, пътник на задна дясна седалка.
1
Според ищеца, ответникът е управлявал автомобила без наличие на валидно
сключена застраховка гражданска отговорност, поради което пострадалите лица,
респ.наследниците на жертвите, са предявили претенции за заплащане на обезщетение за
причинените им имуществени и неимуществени вреди пред Г Ф, който е изплатил общо
сумата от 2 415 993.77 лв. Ищецът отбелязва, че вината на ответника е установена в
проведено във връзка със случая наказателно производство, приключило с влязла в сила на
29.03.2016 г. присъда № 8/15.06.2015 г. по НОХД № 418/2014 г. по описа на Окръжен съд-Л.
С оглед на това се ангажира отговорността на ответника и се иска последният да
бъде осъден да заплати на ищеца част от платеното от него обезщетение за настъпилите от
процесното ПТП вреди.
В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, в който излага съображения за неоснователност на
предявения иск.
От една страна се оспорва основанието за ангажиране отговорността на ответника,
доколкото не са представени доказателства за изплатени обезщетения по всички щети,
посочени от ищеца в уточнителната му молба от 10.12.2021 г.
От друга страна, исковете се оспорват като погасени по давност, поради изминал
период от време повече от 5 години от извършване на плащанията от страна на ищеца, до
подаване на исковата молба. В тази насока се развиват и подробни съображения в отговора
на исковата молба. С оглед на това ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител и поддържа възраженията в депозирания отговор на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл.288,
ал.12 вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения,
държавен орган, който в определени от закона случаи извършва плащане на застрахователни
обезщетения по задължителна застраховка ГО, срещу прекия причинител на вредата. За
възникване на регресното право на ГФ срещу отговорния за деликта, е необходимо да са
налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна - извършено валидно плащане на обезщетение
за настъпилите вреди, и на трето място наличие на конкретно предвидената в закона
предпоставка за това плащане – в случая липсата на валидна застраховка ГО към момента на
настъпване на процесното ПТП на виновния участник.
По делото не е спорно, а и от влязла в сила на 29.03.2016 г. присъда на ОС-Л по
нохд № 418/2014 г., която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
следва да се приеме, че на 05.05.2014 г. в около 09:00 часа, на път 1-3, при км 144+100,
между гр.Л и с.П, ответникът Х. С., управлявайки л.а. „БМВ 750 И” с рег.№... в посока от
гр.С към гр.Р, при ограничена видимост и наближаващ ляв попътен завой, при скорост от
110,3 км/ч, е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял
друго ППС и е ударил челно движещият се правомерно в същата лента за движение, в
посока от гр.П към гр.С л.а.„Рено 19” с рег.№.., управляван от В И Г, при което е причинил
смърт на водача на лекия автомобил В И Г, пътника на задната лява седалка Н Р М,
2
пътничката на предна дясна седалка Ц Х Т /починала на 26.07.2014 г. /, а тежки телесни
увреждания е получил И И Г.
С оглед на това съдът приема за установени елементите от фактическия състав на
регресната отговорност, а именно извършването на деянието, неговата противоправност,
вида и обема на причинените от него щети, както и причинната връзка между тях и
противоправното поведение на ответника.
От приложената справка от базата данни на Информационния център към Г Ф, за
управлявания от ответника л.а.БМВ с рег.№... има подадени данни за сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, с начало на действие от 20.07.2013 г. до 19.07.2014 г., но същата
е прекратена на 12.11.2013 г. поради невнесена в срок вноска от застрахователната премия.
В тази насока следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.202, ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./ е предвидена възможност за периодично изпълнение на паричното
задължение на застрахования за плащане на застрахователната премия, правните последици
от неизпълнението, съответно потестативните права, с които разполага застрахователя при
неплащане на дължимата част от премията в уговорените в договора за имуществено
застраховане срокове. За да настъпят правните последици от неизпълнение на задължението
на застрахования за разсрочено плащане цената на застраховката, е необходимо отправяне
на предупреждение от страна на кредитора и надлежното му връчване на длъжника, както и
изтичане на минималния 15-дневен срок от получаване на писменото предупреждение (ал. 2,
изр. 1 на чл.202 от КЗ). В чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./ законодателят е предвидил
фингирано връчване на предупреждението в случаите, когато в застрахователния договор
изрично е посочено кое от правата по чл.202, ал.1, изр.2 от КЗ /отм./ ще бъде упражнено от
застрахователя след изтичането на 15-дневния срок след падежа на разсрочената вноска на
премията - намаляване на застрахователната сума, изменение на договора или неговото
прекратяване /в този смисъл решение № 83 от 5.07.2010 г., постановено по т.д.№ 808/2009 г.
по описа на ВКС, TK, II т. о./. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест не
ангажира доказателства, че е заплатил изцяло застрахователната премия по сключената от
него застраховка „Гражданска отговорност”.
С отговора на исковата молба, а и в о.с.з. не се оспорват по същество представените
доказателства за плащане и в частност, че със сумите по преводните нареждания са заверени
сметките на получателите и че същите са правоимащи лица – увредени от деянието на
ответника.
С отговора на исковата молба обаче ответникът е направил възражение за
погасяване на иска по давност, което съдът намира за частично основателно. В случая е
безспорно, че вземането на ищеца се погасява с изтичане на общия 5-годишен срок,
предвиден в чл.110 от ЗЗД. Съществен за изводите на съда обаче е въпроса от кой момент
започва да тече давността. В тази насока съдебната практика е категорична, че това е
момента на изплащане на обезщетението /Решение № 127 от 18.10.2019 г., постановено т.д.
№..835/2018 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 86/09.02.2015 г., постановено
т.д.№ 1259/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 178/21.10.2009 г., постановено по т.д.
№ 192/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 173/30.10.2009 г., постановено по т.д.№
455/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 53/16.07.2009 г., постановено по т.д.№ 356/2008 г.
по описа на ВКС и др./. С оглед на това следва да се приеме, че към момента на подаване на
исковата молба - 02.11.2021 г., е изминал период от време по-дълъг от 5 г. по отношение
вземанията на ищеца за изплатени застрахователни обезщетения по щети №.../2016 г.
/извършено плащане на 02.08.2016 г./, №..../2016 г. /извършено плащане на 08.08.2016 г./,
№../2016 г. /извършено плащане на 03.08.2016 г./, №../2016 г. /извършено плащане на
26.08.2016 г./. Доколкото по щета №../2016 г. има извършени няколко плащания – от
05.08.2016 г. и 16.11.2018 г., а предявеният иск е частичен, то следва да се приеме, че за
предявената сума от 333.33 лв. той не е погасен по давност.
3
Тук за пълнота на изложението и с оглед изрично наведените от ищеца доводи в
молбата му от 08.11.2022 г. следва да се посочи, че погасителната давност за посочените
вземания е изтекла и при съобразяване на разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., доколкото с тях давността се се спира само за период от 2 месеца, а именно от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., което време не може да санира безейстието на ищеца.
По така изложените съображения, съдът намира, че исковете следва да бъдат
уважени само по отношение заявените претенции по щета №../2016 г., щета №.../2019 г.,
щета №.../2019 г., щета №.../2019 г., щета №.../2019 г., щета №../2019 г., щета №.../2019 г.,
щета №../2019 г. и щета №../2019 г. в общ размер на 2999.97 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 4 333.34 лв. и за вземанията на ищеца по щета №.../2016 г., щета
№..../2016 г., щета №../2016 г. и щета №../2016 г., исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни поради погасяването им по давност.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер, съдът следва да
присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 05.11.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Искане в тази
насока се съдържа в исковата молба, но ищецът не е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК. От данните по делото се установи, че ищецът е заплатил държавна такса от
650.00 лв. и депозит за особен представител на ответника от 580.00 лв. Съобразно уважената
част от исковете, от тези разходи, в тежест на ответника следва да се поставят 851.53 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и липсват данни за
извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в частта за
разноските по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., да заплати на Г Ф,
представляван от изп.директори М К и С С, с адрес гр.С, ул.”Г И” №.., ет.4, сумата от
2999.97 лв., представляваща частична претенция за изплатени от ищеца обезщетения по
следните щети в следните размери: щета №../2016 г. -333.33лв. от 732324.40лв., щета
№.../2019 г. – 333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., щета
№.../2019 г. - 333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., щета
№../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., щета №.../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., щета
№../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв. и щета №../2019 г. -333.33лв. от 5000.00 лв., за
настъпили имуществени и неимуществени вреди от ПТП от 05.05.2014 г., реализирано по
вина на ответника при управление на л.а.БМВ с рег.№..., при което е реализирал удар с
л.а.Рено с рег.№.., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба
– 05.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 4333.34 лв. за вземания на ищеца за
изплатени от него обезщетения по следните щети в следните размери: щета №.../2016 г. –
333.33лв. от 727 267.00лв., щета №..../2016 г. -333.33лв. от 749 156.61лв., щета №../2016 г. -
333.33лв. от 166630.00 лв., щета №../2016 г. - 333.38лв. от 614.90 лв.,
ОСЪЖДА Х. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., да заплати на Г Ф,
представляван от изп.директори М К и С С, с адрес гр.С, ул.”Г И” №.., ет.4, сумата от 581.53
лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5