№ 9672
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от Р. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110163279 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ц.П., против А.
Г. Н.а – В., ЕГН **********, с адрес в .. и против П. Н. З., ЕГН **********, с адрес в ...
(наследниците на Г. Н. С., ЕГН **********).
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес .... са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва,
че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване
на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се
начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-
дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване
на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против ответниците за разделното им осъждане да заплатят
следните суми: главница в размер на 3350,68 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до
26.10.2021 г. в размер на 532,66 лв., главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в
размер на 46,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер
на 9,88 лв. Претендираните от двамата ответници суми са както следва: от А. Г. Н.а – В. –
1
сумата от 1 969,92 лв., представляваща 1/2 от цялото вземане и от П. Н. З. – сумата от
1 969,92 лв., представляваща 1/2 от цялото вземане.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. НМоли допълнително за
събирането на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба.
Ответниците не оспорват доставянето на топлинната енергия, нито нейната стойност и в
тази връзка молят да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество експертизи.
Оспорват исковите претенции, като твърдят, че нито те, нито наследодателят им са или са
собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот. Правят възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответниците не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците поддържа
направените в отговора възражения. Не ангажира допълнително доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Двамата ответници са наследници по закон на Г. Н. С., ЕГН **********, бивш жител
на гр. София, починал на 20.10.2000 г. А. Н.а - В. е негова дъщеря, а П. З. е негов внук. От
приетите по делото писмени доказателства, не се установява ответниците или техният
наследодател да са собственици на топлоснаден имот, находящ се на административен адрес
в ... Според съдържанието на писмо с изх. № РОБ24-ВК08-637-(1) от 02.04.2024 г. на
Заместник кмет на Район Оборище, в сградата, находяща се на ... няма апартамент, който да
е описан като номер 9. Същевременно апартамент 1 на етаж 1, вх. III на ... е придобит с
договор за продажба на държавен имот от Т.А.И., т.е. лице, различно от ответниците или
техния наследодател.
Ищцовото дружество не представя други доказателства, които да установяват
ответниците да са потребители на топлинна енергия – собственици или вещни ползватели на
топлоснабдения имот или сключен договор с топлопреносното предприятие.
По горе изложените съображения съдът намира, че ищецът не доказа ответниците да са
били потребители на топлинна енергия на процесния топлоснаден имот за исковия период,
поради което исковите претенции се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 ал. 1 от Закона за
адвокатурата в полза на процесуалните представители на двамата ответници следва да бъдат
2
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. за всеки един от
двамата пълномощници.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П. Р.П. и М.С.Ц., против А. Г. Н.а – В., ЕГН **********, с адрес в .. и
против П. Н. З., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото
дружество разделно и по равно (по 1/2 част), следните суми: главница в размер на 3350,68
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. в размер на 532,66 лв., главница
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 46,62 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 9,88 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.
Р.П. и М.С.Ц., да заплати на адвокат Р. Ц. А., АК – София, с личен номер 20211110163279
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ на ответника П. З. на основание чл. 38 ал. 1 т. 2
вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.
Р.П. и М.С.Ц., да заплати на адвокат К. П. Г.Б., АК – София, с личен номер **********
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ на ответницата А. Н.а – В. на основание чл. 38
ал. 1 т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски район
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3