Р Е Ш Е Н И Е
№ 933
гр.
Русе, 29.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7078 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Н.С.Д., в която се твърди,
че между ответникът и „Сити кеш” ООД е сключен договор за паричен заем с № ***от
12.12.2016 г. при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Съгласно сключения
договор, на ответника била предоставена в заем сума от 700лв. Същият се
задължил да я върне на 43 равни седмични погасителни вноски, първата с падеж
19.12.2016 г., а последната на 09.10.2017 г. Общите плащания, които той следвало да направи били
в размер на 824,70 лв., включващи отпуснатата в заем сума и договорната лихва.
Съгласно клаузите
на сключения Договор за заем, страните се споразумели същият да бъде обезпечен
от страна на заемополучателя с поне две от посочените в договора обезпечения, а
именно: издаване на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на
едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора
изисквания; залог върху движима вещ; първа по ред ипотека; или предоставяне на
безусловна банкова гаранция. В случай че заемополучателя не предоставел това
обезпечение в тридневен срок от подписване на договора, той следвало да заплати
договорна неустойка. Ответникът не изпълнил това свое задължение за представяне
на обезпечение, с оглед на което дължал неустойка в общ размер на 658,76лв.,
която сума била разсрочена за плащане към погасителната му вноска – по 15,32лв.
Така общата погасителна вноска, която заемателя следвало да заплаща възлизала в
размер на 34,50лв.
Съгласно Общите
условия към договора, в случай че заемателят забавел плащането на дължимите
вноски, дължал и законна лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На това основание на ответника било начислено обезщетение за
забава в размер на 104,78 лв. за периода 10.01.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
На 31.10.2017г. се
твърди, че е сключен договор за покупко-продажба на вземания между ищцовото
дружество и кредитора „Сити кеш” ООД, в чийто предмет се включвало и вземането
по процесния договор с ответника. За събиране на тези свои вземания, новият
кредитор депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което била издадена
Заповед за изпълнение срещу ответника за посочените по-горе суми.
Предвид това, че
заповедта била връчена в хипотезата на
чл.47, ал.5 ГПК, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от : 700.00лв. – главница за
периода от 19.12.2016г. до 9.10.2017г., 124.70 лв. - договорна лихва за периода
от 19.12.2016г. до 9.10.2017г. (падежа на последна погасителна вноска) ,
658.76лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
19.12.2016г. до 09.10.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение
на които три суми на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 09.01.2017г.; 296.69лв. – неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на дата 09.01.2017г. (дата на предсрочна
изискуемост); 104.78 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.01.2017г.
(денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост и за частична основателност на
предявеният иск. Излага становище, съгласно което ответникът следва да дължи по
процесния договор само предоставената му в заем главница, както и договорната
лихва в размер на 124,70лв. Останалите претендирани суми били недължими. Неустойката
за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение се счита за
нищожна, а претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост - неоснователна,
тъй като кредиторът не бил упражнил правото си да направи предсрочно изискуемо
вземането си по договора. Сумата от 104,78 лв. претендирана като обезщетение за
забава също била недължима, тъй като ако кредиторът бил изпълнил стриктно
задълженията си по договора да обяви предсрочната изискуемост и след това
веднага да поиска от съда издаването на
заповед за незабавно изпълнение, нямало да бъде събрана такава голяма
сума. В случая той не следвало да черпи права от своята недобросъвестност. По тези
съображения се моли предявеният иск в частта за претендирани неустойки и
обезщетение за забава да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 12.12.2016г. между „Сити Кеш” ООД в качеството му на заемодател и ответника
в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем с №***. Съгласно
уговореното между страните, ответникът е получил в заем сумата от 700лв., като
се е задължил да я върне на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка от
които в размер на 19,18лв., с падеж на първата 19.12.2016г. и падеж на
последната 09.10.2017г. В посочените месечни вноски е включена и уговорената
договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40,08% годишно или
общо 124,70лв. Общата дължима сума по договора е определена на 824,70лв., а ГПР
на заема в размер на 40,081%. В чл. 6, от процесния договор е предвидено, че
договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения
– запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител,
отговарящи на условията на чл. 9, ал.2 от ОУ към договора. В чл. 7, ал.1 от
договора е предвидено, че заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден. В чл. 7, ал.4 от договора е
уговорено, че при забавено изпълнение на четири погасителни вноски, всички
задължения по договора стават автоматично предсрочни изискуеми, в който случай
заемодателят има право да начисли неустойка в размер на 20% от дължимата до
пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница,
договорна лихва и неустойка по чл. 8 от договора. В чл.8 е уговорена дължима
неустойка от заемателя при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в
размер на 658,76лв., чието заплащане е разсрочено с погасителните вноски, чиито
общ размер е 34,50лв.
Няма спор по
делото, че ответникът не е извършил плащания по процесния договор.
На 31.10.2017г. „Сити
Кеш” ООД е прехвърлило (цедирало) вземането си по договора към ответника на „Агенция
за събиране на вземания” ООД. В приложение №1 към договора за цесия, вземането
е посочено под №*** и е в общ размер на 1844,07лв., включващ 700лв. главница,
124,70лв. договорна лихва, 955,45лв. неустойки и 63,92лв. обезщетение за
забава. Ищцовото дружество е упълномощено от цедента да уведоми от негово име
длъжниците по всички цедирани вземания. До ответника е изпратено уведомително
писмо от ищцовото дружество като пълномощник на първоначалния кредитор, за съобщаване
на извършената цесия. Писмото е върнато на 17.11.2017г. като невръчено, поради
преместен адрес според отбелязването в приложената по делото обратна разписка.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответника на 01.06.2018г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния
договор: 700 лв. главница, 124.70 лв. - договорна лихва за периода от
19.12.2016г. до 9.10.2017г., 658.76лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 19.12.2016г. до 09.10.2017г., 296.69лв. – неустойка за
предсрочна изискуемост, 104.78лв. – обезщетение за забава за периода от
10.01.2017г. до 31.05.2018г., законна лихва за забава върху главницата от 31.05.2018г.,
37,70лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени указания да
предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между ответника и „Сити Кеш” ООД е сключен договор за паричен заем.
Не се спори и относно условията при които същият е следвало да бъде върнат,
както и че няма извършени плащания по договора.
Според
представените и неоспорени писмени доказателства, вземането по процесния
договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело и следва да се приеме,
че с изпращането на уведомителното писмо до адреса на ответника, посочен от него
при сключване на договора той е уведомен
надлежно за цесията, независимо, че не е получил писмото, налице е т.н.
фингирано връчване, изрично предвидено в чл.17 от ОУ към договора. Новият
кредитор като пълномощник на стария и от негово име е съобщил извършената цесия
на длъжника – ответник и тя му е противопоставима. Също така с връчването на
препис от исковата молба на особения
представител в настоящото производство, извършената цесия също е редовно
съобщена на длъжника. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на
процеса и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по
отношение на ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е
извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198
от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
Задължението
на ответника за връщане на получената в заем сума и уговорената договорна лихва
не е оспорено. С оглед на това и предвид, че размерът на уговорената договорна
лихва (и ГПР) по процесния договор не надвишава максимално предвидения като
допустим размер в ЗПК, не налице
основание за прогласяване нищожността на уговорката за договорна лихва и тя е
дължима от заемополучателя заедно с получената в заем сума. Т.е. предявеният
иск в частта за сумата от 700 главница и 124,70лв. договорна лихва за целия
период на договора, който е изтекъл преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК се явява основателен.
Следва да се
посочи, че по делото няма твърдения и доказателства, че настъпилата
„автоматична“ предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по процесния
договор е обявена на длъжника, т.кредиторът не е упражнил това свое право и
предсрочна изискуемост на вземанията му по процесния договор не е настъпила, в
който смисъл е направил възражение и процесуалния представител на ответника.
Няма основание да се приеме становището на ищеца, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 60, ал.2 ЗКИ, още повече, че това не би го ползвало по конкретния договор. Съобразявайки
задължителните указания дадени в т.2 от ТД№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Т.е. в този случай, ако се
приеме становището на ищеца относно настъпването на предсрочната изискуемост по
договора, за периода след падежа на четвъртата погасителна вноска, до края на
договорния срок ответникът следва да дължи само законна лихва върху главницата,
а не уговорената договорна лихва, която е четири пъти по-висока. В този случай претенцията за заплащане на
договорна лихва щеше да е частично основателна само до дължимата договорна
лихва по първите четири вноски (от общо 43).
Съобразявайки
направените от процесуалният представител на ответника възражения и с оглед
задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори (какъвто безспорно е и процесния), то настоящият
съдебен състав намира клаузите на чл. 6 и чл.7, ал.4 относно уговорените
неустойки за такива. Първата от тях създава
задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е
прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с
оглед вида и предмета на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от
заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само практически неосъществимо,
но и логически безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния
договор (значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна
лихва, надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по
потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на
изискванията за поръчители. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция
от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава
нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна
лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са
изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, недобросъвестно и
незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена между страните)
допълнителни разходи, с която многократно се надвишава максимално допустимия ГПР
по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за
максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
Неустойката по чл. 7, ал.4 от договора също така противоречи и на посоченото
по-горе разрешение дадено с т.2 от ТД№3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените
съображения предявеният иск в частта за претендираните договорни неустойки в
размер на 658,76лв. и 296,69лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След
изтичане на уговорения с договора срок, върху неизплатената главница ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За периода
09.10.2017г. (падежа на последната погасителна вноска) до 30.05.2018г.
(депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) законната лихва върху 700лв. е в
размер на 45,50лв., до който размер следва да бъде уважен иска за обезщетение
за забава и отхвърлен до пълния предявен размер от 104,78лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски пропорционално на уважената част от
исковете или сумата от 328,84лв. Ищецът е претендирал в представения списък по
чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв., но съдът
съобразявайки материалния интерес на производството и разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ определя дължимото за това производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв, който размер съобразява при изчислението на общия размер на
дължимите разноски по делото съобразно уважената част от исковете. За
заповедното производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 40,49лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.
Славов Д. ЕГН********** *** дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директори Николина Станчева и Мартин Деспов сумите : 700 лв. главница по договор за паричен заем №***/12.12.2016г., 124.70 лв. - договорна лихва за периода
от 19.12.2016г. до 9.10.2017г.; 45,50лв., обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.10.2017г. до 31.05.2018г., както и законна лихва за
забава върху главницата от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за сумите 658.76 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 19.12.2016г. до 09.10.2017г., 296.69 лв. – неустойка за предсрочна
изискуемост и за обезщетение за забава над 45,50 лв. до пълния предявен размер
от 104,78 лв., за които е издадена Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС-Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Славов Д.
ЕГН********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 40,49лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2018г. и
сумата от 328,84лв. разноски за
настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: