Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9815/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът И.М.В. твърди, че е
привлечен като обвиняем, по-късно подсъдим, по дело
от общ характер, за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 вр. ал.2 от НК. По това
обвинение И.В. е оправдан с Решение № 113/24.06.2016 г. на ВКС, влязло в законна сила на 24.06.2016 г.
В периода от близо 5 години на
ищеца са нанесени трудно поправими неимуществени вреди. Тежкото и продължително
следвие Тежкото
и продължително следвствие довело до необратими психологически травми,
емоционален дискомфорт и страдания, злепоставяне в обществото и на работното
място, както и на значителни финансови разходи. Към
момента на образуване на наказателното производство срещу ищеца той не бил
попадал на място като следствения арест. Животът му бил нормален. Страхът от
непсправедливо осъждане, принудителното му задържане, ограничаването на правото
му на свободно придвижване му причинили стрес, негативни преживявания и
дискомофорт.
По време на досъдебното
производство в рамките на ДП № 92-РП/2011 г. на по описа на ВОП – Сливен на
ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 36 дни.
По
инициатива на наблюдаващия прокурор е наложена мярка за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на Република България“ в продължение на близо 4 години
до отмяната й от съда на 11.06.2015 г.
Продължителността
на съдебното производство удължила страданията на ищеца – от непрестанните
съдебни заседания и разпити той претърпял стрес, неудобство от близки и
познати, дълго време бил лишен от възможност да си намери добра работа.
Задържането му в следствения арест
оказало влияние в личен и професионален план – довело до финансови затрудения
за него и семейството му. Създадени били трайно негативн нагласи спрямо ищеца у
обществеността в гр. Бургас.
Продължителното наказателно
производство отчаяло и обезкуражило И.В.. Чуствал се сам, безпомощен, опозорен,
смачкан и изолиран. Това довело до силен емоционален срив за ищеца и му
оставило белег за цял живот.
Ищецът И.М.В. счита,
че посредством повдигнато му обвинение и воденото наказателно производство,
което е приключило с оправдателна присъда, са му нанесени неимуществени вреди.
В тази възка предявява настоящите искове срещу П.на Р.Б.с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение в размер от 85 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
и направените разноски по делото.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва
така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Счита, че не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдените вреди и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между тях и воденото наказателно производство.
Оспорва твърдението на
ищеца за продължителността на увреждането за период от 5 години.
Оспорва претендираното
обезщетение като прекомерно завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в
чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случай.
Поради това моли така предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе
предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С Постановление за привличане в качеството на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение от 01.11.2011 г. И.М.В. е привлечен като обвиняем
по в рамките на ДП № 92-РП/2011 г. и му е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
На 05.12.2011 г. обвиняемият В. е освободен от
следствения арест с постановление на наблюдаващия прокурор. На същата дата с
постановление на Байчо Кулев – военен прокурор при Военноокръжна П.гр. Сливен
на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на Република България“, която е отменена на 11.06.2015 г. от
Сливенския военноокръжен съд.
Внесен обвинителен акт срещу И.М.В., образувано е нохд №
268/2012 г. по описа на Сливенския военен съд, като е повдигнато обвинение за
извъшрване на престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.С
присъда № 5/08.04.13 г. съдът признава подсъдимия за виновен по повдигнатите му
обвинения и му налага наказание лишване от свобода.
С решение № 37/30.10.2013 г., постановено по внохд №
26/2013 г. по описа на ВАпС – София, е потвърдена първоинстанционната присъда.
С решение № 225/15.07.2014 г., постановено по кнохд № 184/2014 г. по описа на
ВКС, е отменено решение № 37/30.10.2013 г. на ВАпС – София, като са дадени
задължителни указания по прилагането на правото и отстраняван ена допуснатите
от предходните инстанции съществени процесуални нарушения.
Делото е върнато на на друг състав на ВАпС – София,
образувано е внохд № 31/2014 г., като с решение № 31/10.11.2014 г. делото е
върнато на нов състав в първоинстанционния съд.
С присъда № 9/15.07.2015 г., постановено по нохд № 103/2014 г. по описа
на Военен съд – Сливен, подсъдимият е признат за виновен, като с решение №
32/08.02.2016 г., постановено по внохд № 28/2015 г., първоинстанционната
присъда е потвърдена.
С решение № 113/24.06.2016 г., постановено по кнохд №
339/2016 г. по описа на ВКС, подсъдимият И.М.В. е оправдан за повдигнатите му
обвинения.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите Х.И.В.–
съпруга на ищеца, и Г.О.К.– близък на ищеца. В разпита си свидетелката В.заявява,
че делето срещу мъжа й продължило 4 години. Това се отразило много стресово
върху ищеца, много хора започнали да го отбягват. Съпругата и детото на ищеца
също били отбягвани от приятелите си и от хората в обществото. Ищецът плачел
почти всяка вечер. Не можел да си намери работа, тъй като бил инвалид с 86 %
ТЕЛК и в свидетелството му за съдимост се виждало, че има висящо дело срещу
него. Имал предложения за работа в чужбина, но поради забраната да напуска
страната не можел да се възползва. Съпругата на ищеца оставила детето на
близките й и започнала да работи, за да се издържат. Получавали помощ от
родителите си, взимали пари назаем. Твърди, че когато пристигнал на работа,
ищецът бил сложен на земята и арестуван, което било видяно от всики – приятели,
близки. След прочитане на осъдителните присъди ищецът рухвал, започвал да
плаче. Свидетелката сочи, че дори след оправдателната присъда отношението към
съпруга й не се е променило – в квартала им вече нямат приятели, всички се
отдръпнали от тях, контактуват само с родителите си и близките си роднини.
В разпита си свидетелят Койнов заявява, че е близък на
ищеца. Сочи, че преди процеса ищецът никога не се е занимавал с полицията.
Наказаталното производство се отразило тежко на ищеца и семейството му –
страдал, приятелите му започнали да го отбягват, спрели да контактуват с него. Сочи,
че в момента ищецът работи в Германия. Имал проблем с ръката и заради висящото
дело никой не искал да го вземе на работа. Семейството му имало много заеми и
той се принудил да замине да работи в чужбина. По време на делото ищецът бил
много притеснен, искал да работи в чужбина, но поради забраната да напуска
страната нямало как. Сочи, че дори след оправдателната присъда, част от
контактите на ищеца с приятели са прекъснати.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав кредитира
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение в размер от 85 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, както и от задържане под
стража, ако то бъде отменено поради липса на законно основание. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени.
Безспорно се доказа
в хода на настоящото дело, че след повдигане на обвинение по отношение на ищеца
И.М.В. и продължилото от 2011 г. до 2016 г. наказателно производство, с
постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила на 24.06.2016 г.,
същият е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Следователно за един период от време – от образуването
срещу него на наказателното производство до влизането в сила на оправдателната
присъда, продължил общо със съдебната фаза малко повече от четити години и шест месеца, ищецът е бил обвиняем и
подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил. С оглед на това
съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него И.М.В.
е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто име пред
обществото, колеги от работа, семейство и приятели, психически травми, които не
са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на
органите на прокуратурата, които са образували наказателно производство,
повдигнали обвинение, внесли овинителния акт в съда и поддържали този акт в
хода на съдебното производство без наличие на убедителни доказателства за
осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и подсъдим/ на фактическия състав на
извършеното престъпление, както и наложените мерки за процесуална принуда.
С оглед доказателствата по делото и предвид изложеното
съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на И.М.В. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение, наложената му мярка за процесуална принуда и осъждането на наказание
по НК, когато лицето бъде оправдано, се явява доказана по своето основание.
Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, пред вид
повдигане на обвинение срещу ищеца, вземането на мярка за неотклонение „задържане
под стража“, налагането на мярка за процесуална пирнуда „забрана за напускане
пределите на Република България“ и воденето срещу него на наказателно
производство и постановяване на оправдателна присъда в един следващ момент.
Относно размера на предявените искове по чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ:
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите
се събития и отраженията, които са оказали върху него. То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав установи от представените
писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между
причинените неимуществени вреди на И.М.В. и действията на правозащитните
органи.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да
се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Предвид всички
обстоятелства по делото, както и времето, през което срещу ищеца се е водело
наказателно производство приключило с постановяване на оправдателна присъда,
съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по
справедливост с обезщетение в размер на 25 000 лв., , ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
24.06.2016 г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен
размер от 85 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна съразмерно с уважената част от иска сумата от 1 282,
94 лв., от които 2, 94 лв - разноски в прозводството за държавна такса, и 1280
лв. - адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА РБ, с
адрес: гр. ********, да заплати на И.М.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.2, ал. 1,
т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от момента на момента на влизане в сила на оправдателното присъда – 24.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в
производството в размер от 1 282, 94
лв., като за разликата до пълния предявен размер от 85
000 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: