№ 153
гр. Казанлък, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100199 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството
му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С.,
общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** *** против ***** ООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ****** *** представлявано от В.
М. И..
Правно основание: чл.26 ал. 1 от ЗЗД
Цена на иска: 2234,16 лева
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че бил страна по
Договор за паричен заем № ***** сключен с ***** ООД на 24.09.2021г.
Съгласно чл. 3 от Договор за паричен заем № ***** трябвало да върне сумата
по кредита в размер на 3363.84 лева, при сума на получаване 2500.00 лева,
при ГПР 48.417 %, месечен лихвен процент- 3.330 %, при срок на кредита от
18 месечни вноски. Сочи, че спрямо, чл.8 от Договор за паричен заем №
***** , трябвало да заплати неустойка в размер на 2234.16 лева, разсрочена на
18 вноски. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.8 от Договор
за паричен заем № *****, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, и . чл.21 ал.1 от ЗПК. Сочи, че в
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от
ЗЗД било налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни друга
разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007п, определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
1
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай. Поради
накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му с
цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка в чл.8
от Договор за паричен заем № *****, била нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като
сумата която се претендирала чрез нея в размер на 2234.16 лева била в размер
равен почти на сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането
на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принцип на
добросъвестност и справедливост Така уговорената клауза за неустойка в чл.8
от Договор за паричен заем № *****, била нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената
клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК била уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл
било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. С процесната клауза на чл.8 от
Договор за паричен заем № *****, в полза на кредитора се уговаряло още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. Счита, че клаузата на чл.8 от, Договор за паричен заем № *****
предвиждаща заплащането на неустойка, била нищожна на основание чл. 146
ал.1 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че така уговорената клауза за неустойка в
чл.8 от Договор за паричен заем № *****, спрямо която трябва да заплати
неустойка в размер на 2234.16 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З
от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, и . чл.21 ал.1 от ЗПК.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответното дружество – адв. П.П., ХАК. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва исковата молба
изцяло по основание и по размер. Сочи, че описаната в депозираната искова
молба фактическа обстановка по сключването на процесния договор за
паричен заем № ***** от 24 септември 2021г. била непълна и неотговаряща
на обективната действителност. На 23.09.2021г. П. Б. П. подал Молба за заем
№ 178063 до ***** ООД, в качеството му на небанкова финансова
институция, отпускаща заеми, чрез която моли да му бъде отпуснат паричен
заем в размер на 2500лв. които да бъдат върнати на 18 броя погасителни
2
вноски с основание за изплащане на. Предоставен бил СЕФ. Това искане П.П.
отправил до ***** ООД, по свое усмотрение поради причината, че изпаднал в
нужда от финансови средства. Също така в подаденото искане за отпускане
на заем П.П., декларирайки е предложил на ***** ООД да обезпечи заема с
Гарант и Ценна книга. Сочи, че след преговори с него и извършване на
оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него
параметри за заем, ***** ООД одобрило молбата за заем за сумата от 2500лв.
на П.П., вземайки и в предвид, че средствата му били необходими спешно а
така също, и че ще предостави надлежно обезпечение на заема. В резултат на
това на 24 септември 2021г. в гр. Казанлък между страните - П. Б. П., в
качеството и на Заемател и ***** ООД, в качеството му на Заемодател, бил
сключен поредния Договор за паричен заем № ***** към Искане № 178069.
Към момента на сключване на договора било издадено в полза на ***** ООД
само Ценна книга като обезпечение по договора, а предоставянето на гарант е
заявил, че ще стори в тридневен срок след подписване на договора а ако не
успее ще заплати предвидената за това неустойка. Видно от приложения
договор за заем, в чл. 8 на същия било направено подробно описание на
уговорена неустойка в размер на 2234.16 лв. с начин на разсрочено плащане в
случай на неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора от
страна на Заемателя на задълженията по чл.6, ал.2 от договора. Неразделна
част от така сключения договор за заем съставлявал погасителния план -
Приложение към договор за паричен заем № *****, в който било направено
описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по
договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в
чл.6, т.4 и чл. 8 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се
запознал с погасителния план към договора за заем. Неразделна част от така
сключения договор били Общи условия по договор за заем в сила от
22.01.2020г. С подписване на договора за заем, Заемателят се запознал с
клаузите на Общите условия към договора и се съгласил с тях. За
запознаването с клаузите на ОУ свидетелствал подписа на Заемателя,
положен на всяка една от страниците от Общите условия (ОУ), а за изрично
изразеното съгласие с тях - чл.12 от договора за заем. Сочи, че заемателят
П.П. не изпълнил своето обещание да предостави надлежно обезпечение като
не предоставил Гарант като обезпечение по договора. Затова към сумата по
договора за заем, представляваща главница и договорни лихви била включена
и уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. С това общия размер на
дължимата по договора за заем сума станала 5598 лв., съставена от сумите,
както следва: общо дължима сума за целия период на договора в размер на
3363.84 лв. ведно с неустойка в размер на 2234.16 лв. Актуален за погасяване
задълженията по договора за заем бил Погасителен план към договор за заем
№*****, в размера на посочените вноски, на който било включена и
дължимата съгласно чл.8 от договора за заем неустойка. Съгласно този
погасителен план, месечните погасителни вноски, дължими от Заемателя за
погасяване на задълженията по договора за заем с ***** ООД, били общо 18
на брой в размер на 311.00 лв. всяка, тъй като към сумата по чл. 3, ал.2 от
договора за заем 186.88лв. била включена и сума в размер на 124.12 лв.,
представляваща разсрочено плащане на неустойката съгл. чл.8 от договора за
заем запознат с активния погасителен план, по който следвало да прави
погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и
собственоръчно изписаните имена. За сключените каузални правоотношения
заемателя П. заплатил изцяло две погасителни вноски с включена в тях
3
неустойка по чл. 8 от общо 18 вноски по погасителния план, след което
преустановил плащанията по останалите погасителни вноски. Твърди, че
Договор за заем № ***** от 26 септември 2021г. с П. Б. П. бил валидно
сключен. Заемателят П.П. лично участвал и влияел на формирането на заема
със заемодателя ***** ООД, запознал се изрично и подписал договора за заем
и всички приложения към него и документи, свързани с отпускането му,
както и е получил заемната сума от Заемодателя ***** ООД. Сочи, че не са
съгласни с основателността на така направените в исковата молба
възражения, тъй като: 1. Условията на клаузата на чл. 8 били индивидуално
уговорени и това станало с прякото влияние на потребителя П.П. във връзка с
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, можел е да предостави гарант и след сключването на
договора за да не дължи заплащане на неустойка. 2. С конкретната клауза
между страните се уговорила неустойка за неизпълнение на задължението за
обезпечаване на заема. Конкретният размер на дължимата неустойка за
неизпълнение бил индивидуално определен в договора и не можело да се
приеме, че била бланкетна клауза. Клаузата на чл.8 била договорка между
страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за
дължимост на неустойка за непредставянето на гарант, отговарящ на
изисквания на ОУ. Това споразумение било постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на
договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо
в повече. Към момента на сключване на договор, заемателят по него бил
съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването
на договора и дори е заплатил нейния пълен размер. Неустойката се дължала
в нейния пълен размер още от момента на настъпване основанията за нейното
начисляване. Периодичния начин на плащането й не било основание да се
счита, че същата е лихва или че има характер на обезщетение за забавено
изпълнение. Същата се дължала поради липсата на надлежно обезпечение и в
основанието за нейното начисляване не можело да се прави паралел с лихва, а
още по-малко пък за обезщетение за забава. Законната лихва за забава била
уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата имала обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не било
дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на
ВКС, постановено по т.д. №1 от 2009г. на ОСТК : Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. С Тълкувателно
решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска
колегия на ВКС ясно сочила и критериите, по които следвало да се извърши
разграничението между прекомерната, от една страна, и нищожната или
екзорбитантна неустойка, от друга. Следвало да се отчете, че съгласно
разпоредбата на чл.92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежала на намаляне от
страна на съда, в случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно
голяма. Неустоечната клауза по чл. 8 от договора не била неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния договор на
основание чл. 24 от ЗПК. Безспорното неизпълнение на задължението на
4
ищеца да осигури предложеното и обещано от него надлежно обезпечение,
били обстоятелства, които в своята съвкупност били релевантни при
осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП преценка - че
неустоечната клауза не е неравноправна, независимо как е уговорена -
индивидуално или не. Не можело да се пренебрегне и санкционната цел на
уговорената между страните неустойка. Клаузата на чл.8 във връзка с нормата
на чл. 10, ал.4 от ЗПК, която уреждала условията, при който е допустима
едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно
едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност за
увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но
обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита,
които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора,
както било в настоящия случай. Моли съда да не уважава подадената от
ищеца П. Б. П. искова молба срещу ***** ООД, а да я отхвърли като
неоснователна и недоказана. Претендира за разноски по делото.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Между страните по делото не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че е сключен договор за паричен заем № *****
между кредитора “*****“ ООД и длъжника П. Б. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** ***. Според договора, в
полза на ответника е предоставен кредит от 2500.00 лева, който е следвало да
се върне на общо 18 месечни погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е
в размер на 186,88 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и
разходи. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на
3.330 % на месец. Общата сума за плащане е 3363.84 лева, която сума е
сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е
в размер на 48.417 %, Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по избор на
заемателя : 1. Ипотека върху недвижим имот, 2. Особен залог върху движимо
имущество, 3. Банкова гаранция и 4. Ценна книга, издадена в полза на
заемателя., отговарящи на условията на чл.10, ал.2 от Общите условия към
договора. В чл.10, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че страните имат право за
обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор
учредяването на някое от следните обезпечения : Гаранта - две физически
лица, всяко от конто да отговаря на следните условия: да има нетен размер на
осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни
на НОИ; да работа по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор
за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредита към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.;Залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва;Първа по ред Ипотека;Предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ тьрговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на б /шест/ месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.Според чл.8 от
5
договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2234.16 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение № 2 към договора.
В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответника, но съдът намира, че фактически се
дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за
неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно
дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
обезпечения, които обаче трябва да отговаря на множество изисквания.
Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности
на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси обезпечения, още по-малко да
намери такива, който следва да отговарят и на всички посочени условия.
Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е
трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася и до
кумулативната опция за обезпечение, то съдът намира, че тя също поставя
мъчно преодолими пречки пред заемателя. Налага се извод, че и двете
условия по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне
в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за
неустойка, както и предвид размера й от 2234.16 лева /при главница от
2500.00 лева/ съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически
не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба
за кредитора.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи
чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като
в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката,
която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно месечният лихвен процент няма да е 3.330 %, както е записано,
а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 2234.16 лева,
формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като
не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
6
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва
и сумата от 2234.16 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради
което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали
ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
По разноските:
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д.В. М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. чл.
38,ал.1т.2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищица
следва да се определи възнаграждение в размер на 386,40 лв., платимо от
ответника, с оглед осъщественото процесуално представителство по
предявения иск и уговорената в договора за правна защита такава по иска, на
осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Доколкото адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца е
определено от съда в минимален размер, съобр. разпоредбите на НМРАВ,
съдът не дължи произнасяне по предявеното в условията на евентуалност
възражение на ответника по чл. 78,ал.5 от ГПК.
Искът на ищеца е уважен изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал.
1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в хода на производството за внесената държавна такса в размер на
90,00 лв.
Банкови сметки, по които следва да се заплатят съдебните разноски по
делото /лист 59 от делото/:
IBAN: *******, „*****“ АД, адв. Д.М..
IBAN: ******** – П. Б. П..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка в чл. 8 от
Договор за паричен заем № *****, която предвижда заплащането на
неустойка в размер на 2234.16 лева, сключен между П. Б. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ***** *** и
***** ООД, ЕИК: ******, поради противоречие със закона, на осн. чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.21 ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА ***** ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., ул. ****** *** представлявано от В. М. И. да заплати на П. Б. П., ЕГН
**********, чрез адв. Д.М., АК-С.З. с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл.
С.З., ул. ***** *** сумата от направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 90,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***** ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. ****** *** представлявано от В. М. И. да заплати на адв. Д.В. М.,
АК-П. адвокатско възнаграждение в размер на 386,40 лв. на осн. чл. 38,ал.2 от
ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и 5 и чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7