№ 264
гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура
срещу определение на СГС от 04.03.2022 г. по нчд № 4825/2021 г., с което на
основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК е постановено условно предсрочно
освобождаване на осъдения Я. Б. М. от изтърпяване на оставащата част от наказанието
лишаване от свобода по нохд № 578/2020 г. на РС- Благоевград. На основание чл.70,
ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието, изчислима към датата на влизане в сила на определението. В протеста са
изложени твърдения за неправилност на съдебния акт, тъй като не са отчетени в
достатъчна степен дадените отрицателни становища на специализираната
администрация и конкретно от доклада на инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“, както и обремененото съдебно минало на лицето. Акцентира се
на това, че не е приложена в цялост прогресивната пенитенциарна система, тъй като
осъденият изтърпява наказанието при първоначално постановения общ режим. Въз
основа на това се иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на
депозираната молба на лишения от свобода З..
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в протеста, прие за установено следното:
Депозираният частен протест срещу определението на СГС е допустим като
изхождащ от легитимирана страна, а по същество същият е основателен.
Спрямо лишения от свобода Я. Б. М. е било приведено в изпълнение по реда на
1
чл.68, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца, наложено по нохд №
4649/17 на СРС по реда на чл.23, ал.1 НК за престъпления чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3
НК, което той е изтърпял на 07.12.2021 г. в Затвора – гр. София. След този момент
понастоящем спрямо него се изпълнява наказание „лишаване от свобода“ в размер на
пет месеца по нохд № 578/20 г. на РС – Благоевград за престъпление по чл.343б, ал.2
НК, като към 04.03.2022 г. е изтърпял фактически и от работа 3м. и 10 дни, а остатъкът
от същото е в размер на 1м. и 20 дни. Според приложения по делото доклад за лишения
от свобода същият на 31.05.2021 г. е бил разпределен на територията на ЗО
„Кремиковци“, където е полагал труд като общ работник в сграда на Агенция по
вписванията и на работен обект извън пределите на ЗО Казичене – в сграда на
дирекция Миграция – МВР. Справял се добре с поставените му задачи и проявявал
отговорност при изпълнение на ангажиментите в работна среда. Не е допускал
дисциплинарни нарушения, награждаван е два пъти, като не е включван в програми за
въздействие предвид епидемиологичната обстановка, а е прилагана индивидуална
консултативно-корекционна работа от страна на ИСДВР. При направена първоначална
оценка на риска от рецидив, същият е в ниски стойности 32 точки, а след това не е
променян, поради неизтеклият срок за извършване на преценка в тази насока.
Отчетените при осъдения дефицитни зони касаят отношение към правонарушението
/частично разбиране на мотивите за криминалното поведение, неприемане на
присъдата за справедлива/, злоупотреба с алкохол /предвид извършване на
правонарушенията вследствие на употребата му/ и умения за мислене –липса на
способност за разпознаване на проблемите и за решаването им. В изготвена експертна
оценка на актуалното му психично състояние е отразена липсата на диагностицирана
от специалист клинична зависимост към психоактивни вещества, въпреки споделената
употреба на такива в миналото. Освен това е посочено, че яма ясно открояващи се
дефицитни зони и явно демонстрирани асоциални модели на поведение, но се
очертават фактори на специфична възприемчивост относно отричане и минимизиране
на проблемите с недобро кратко- и дългосрочно целеполагане. Въз основа на
отчетената положителна тенденция и дължимо поведение, което обаче не надхвърля
обичайното добро такова, по депозираната молба за условно предсрочно
освобождаване е дадено отрицателно становище от представителя на началника на
затвора.
За да уважи молбата за предсрочно освобождаване СГС е констатирал изтичането
на повече от половината от наложеното наказание, както и че с поведението си
осъденият е дал достатъчно доказателства за поправяне. Отчетено е доброто му
поведение, липсата на нарушения, двукратното му награждаване, като изготвените
доклади са счетени за декларативни и клиширани. Непромененият риск от рецидив,
както и неангажирането с програми за въздействие са отдадени на бездействие от
страна на затворническата администрация, към която е отправен упрек за даденото
2
становище въз основа на повърхностни наблюдения без да се държи сметка за
актуалното положение, което практически обезсмисляло пребиваването на лицето в
затвора.
Настоящият съдебен състав не сподели така направения извод на първата
инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е
отчетено единствено наличието на една от предпоставките по чл.70, ал.1, т.1 от НК по
отношение на осъдения, но не и тази по чл.439а НПК за съществуването на достатъчно
данни за поправяне на лицето. Без съмнение, видно от изготвените по делото
становища и текущ доклад, осъденият е демонстрирал спазване на режимните
изисквания, бил е награждаван и е участвал в трудова дейност, а първоначално
определеният риск за обществото, макар и непроменен, изначално е бил нисък при
откроените проблемни зони, свързани основно с начина му на живот и умения за
мислене. В изготвения във връзка с молбата му доклад от инспектор, имащ преки
впечатления от престоя му в затворническото общежитие, изрично се подчертава, че не
е включван в специализирани програми за въздействие, но е прилагана индивидуална
консултативно-корекционна работа, която следва да продължи, като все още не е
изпълнен в пълен обем утвърденият план на присъдата. Конкретно спрямо М. не е бил
приложен докрай принципът на прогресивната система, изразяващ се в преминаване на
най-лекото ниво за изтърпяване на присъдата. Едновременно с това при него са
констатирани наченки на проблем със зависимост към алкохол и наркотици /показания
на психолога Й. в с.з./, с които е било свързано и реализирането на деянията, за които е
осъден. Отговорността на лишения от свобода е била ангажирана за престъпление по
чл.343б, ал.1 НК, което е повторно извършено и в условията на изпитателен срок след
осъждане за друго такова, както и по чл.343б, ал.3 НК и то след като вече е бил
реабилитиран по право за идентично деяние. Отчитането на тези данни за личността му
сочи за обективно необходим по- продължителен времеви период на въздействие, през
който не просто да се спазват условията в затвора, но и да се постигне траен
поправителен ефект в очертаните проблемни зони, гарантиращо последващо
правомерно поведение. Действително участието в групови социални мероприятия е
било обективно затруднено с оглед епидемичната обстановка /съгласно отразено в
доклада за лишения от свобода/, а провеждането на по-голям брой беседи с психолог
следва да се отдаде не само на отчетената липса на проблемно поведение, налагащо
планирани срещи, но и на неадаптираната докрай програма в тази насока в затвора
/според показанията на свид. Й./, но това не променя факта, че са останали
неизпълнени заложените в плана на присъдата цели и задачи. Последното обосновава
даденото становище на затворническата администрация за нуждата от продължаване
на въздействието спрямо осъдения, като се отбележи, че именно прилагането на
предвидената прогресивна пенитенциарна система е възможният способ за органите
по изпълнение на наказанието да се проследи поведението му и да се отчете резултат
3
от търсеното положително въздействие.
Вместо приоритетното обсъждане на посочените обстоятелства обаче в мотивите
на атакуваното определение е поставен акцент върху работата на затворническата
администрация и въз основа на дадената оценка за неефективността й е направен извод
за безпредметното продължаване изтърпяването на наказанието с оглед
нереалистичното очакване за постигане на напредък в корекционните дейности в
оставащия последен месец от престоя на лицето в затвора. Поради несъгласието си с
така направените изводи и преценката за основателност на доводите в депозирания
протест, настоящият съдебен състав, счете че е необходимо продължаване на престоя
в мястото за лишаване от свобода, при който от страна на пряко наблюдаващите
процеса на поправяне да се констатира желаното му успешно завършване. Преценката
на затворническата администрация, макар да не обвързва тази на съда, в процесния
случай съвпада с извличащата се от останалите доказателствени източници
информация за личността на лишения от свобода, неговото отношение към
извършеното и възможностите за цялостния процес на поправяне /справка за
съдимост, текущ доклад и все още актуален план на присъдата/ и е от значение за
извода относно липсващите на този етап предпоставки по чл.439а НПК.
Предвид изложените съображения съдът счете, че следва да отмени атакуваното
определение на СГС и отхвърли молбата за предсрочно освобождаване на Я. Б. М..
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 НПК, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС, 24 с-в от 04.03.2022 г. по нчд № 4825/2021 г., с
което на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70 от НК е постановено условно
предсрочно освобождаване на осъдения Я. Б. М. от изтърпяване на оставащата част от
наказание лишаване от свобода, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. Б. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на оставащата част от наказанието по нохд № 578/2020
г. на РС- Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4