№ 2748
гр. С, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110102834 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано искова молба от Е. С. М. срещу В (В), с която
е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на заповед № 1910/06.12.2023 г. на началника на В, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищцата Е. С. М твърди, че между нея и ответника В е налице трудово
правоотношение, по силата на което изълнявала длъжността „главен експерт“ в отдел
Финанси, сектор Счетоводство“. Поддържа, че наложеното й със заповед №
1910/06.12.2023г. на началника на В, връчена й на 06.12.2013 г., дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" е незаконно, тъй като заповедта е неясна и немотивирана, а
по същество – че не е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Евентуално
поддържа, че наложеното наказание не е съответно, с оглед тежестта на нарушенията. Моли
съда да отмени наложеното й наказание. Претендира разноски.
Ответникът В със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че са спазени всички формални изисквания във връзка с
ангажиране на дисциплинарната отговорност, а по същество – че вменените нарушения на
трудовата дисциплина са виновно извършени от ищцата и наложеното наказание е
съответно. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от приетия по делото като писмено
доказателство трудов договор № 305/19.05.2016 г., че ищцата заема длъжността „Главен
екперт“ с място на работа „Ръководство, Финансов отдел, сектор „Счетоводство“ при В (В).
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика основните трудови
задължения на ищцата включват следене и анализ на разчетите с доставчици,
осчетоводяване на приходи и разходи в деня на получаване на документите, разчитане по
1
банков път с всички вътрешни и външни контрагенти, задължение да следи за плащанияра
към доставчици, издаването на фактури на клиенти/контрагенти на В, анализ на салдата по
сметките. Задължение за служителя е да информира ръководителя си за изпълнението на
възложените му задачи, както и да познава Етичен кодекс на служитЕ.те в МО, Етичен
кодекс на В, Правилник за вътрешния трудов ред на Ръководството и централната
администрация на В, МБАЛ-С, МВМФ, медицински пунктове към В, МБАЛ- С, ЦПО,
Правилник за устройството и дейността на В, Закона за счетоводството, Закона за публични
финансови средства, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България. В
длъжностната характеристика е посочено, че служителят се отчита пред Началник служба
Финанси. Сред другите изисквания за заемане на длъжността е посочено, че лицето следва
да притежава добри комуникативни способности, да умее да работи в екип и да проявява
творчество и инициативност.
Не е спорно и видно от представената декларация от ищцата Е. М. от 01.07.2020г.
същата е била запозната с изискванията на Етичния кодекс на служитЕ.те от В и
Правилника за вътршния трудов ред на Ръководството и централната администрация на В,
МБАЛ-С, МВМФ, медицински пунктове към В, МБАЛ- С, ЦПО във В.
По делото е представена докладна записка от М В – началник в служба „Финанси“ до
Началника на В от 10.11.2023г. Съгласно докладната записка подателката й установила
нерегламернирана кореспонденция по телефон и имейли, които не били входирани в
деловодството на В от страна на служителката Е. М.. От текста на докладната може да се
изведе, че вследствие на тази несъгласуваната с авторката й и със служитЕ.те на Служба
ПНД кореспонденция, която включвала обещания към служитЕ. на „Ф ф“ ЕООД за
оттегляне претенциите на В за налагане по банковата им гаранция за удържане на
неустойките, се стигнало до изпращането на писма от служитЕ.те на Служба ПНД до БНБ за
удържане на сумите по неустойките. В докладната е посочено, че своевременно на
10.11.2023г. в 14,15ч. Е. М. й донесла писма от БНБ относно неустойките, които не били
входирани в деловодството на В, с обяснениято, че са взети на тази дата, но писмата били с
изх. № от 08.11.2023г. На искането й за представяне на писмени обяснения авторката на
докладната получили отрицателен отговор от засегнатата служителка, което мотивирало
искането й за предприемане на административни действия.
Със Заповед № 1801/13.11.2023 г. на началника на „В“ е определен състав на комисия,
на която е възложена задача да извърши проверка за изясняване на обстоятелствата и
установяване на фактите, изложени докладната от началника на служба „Финанси“.
На 20.11.2023 г. ищцата е депозирала писмени обяснения пред назначената комисия, в
които признава, че е провела комуникация по телефон със служител на „Ф ф“ по повод на
дължими неустойки, защото в разговор между други двама представитЕ. на В и
фармацевтичната компания било взето решение за провеждане на такава комуникация
между счетоводствата за изясняване на върпоса как трябва да се отнесат постъпили
плащания. Служител на фармацевтичната компания изпратил имейл до общата електронна
поща на финансовия отдел, адресиран поименно до ищцата, а след като постъпило плащане
Е. М. се обадила на посочения телефонен номер, за да изясни по коя фактура е. По време на
този разговор ръководителката й се обаждала, но тъй като ищцата била в невъзможност да й
отговори, госпожа В позвънила на друг служител, който я уведомил за това, че ищцата
разговаря с представител на „Ф ф“. В хода на разговора станало въпрос за писма до БНБ, но
служителката уточнила, че този върпос е извън ресора й. Сочи, че разговорите със
счетоводствата на контрагенти са обичайна практика. Уточнява, че получава физически
писмата от БНБ, но не ежедневно, защото достъп до извлеченията може да се осъществява и
посредством онлайн банкираме. Уточнява, че имейлът, чрез който е била потърсена от
служител на фармацефтичната компания-конрагент, е общ за всички служитЕ. и началникът
й има достъп до него. В обясненията е посочено, че няма практика за провеждане на
оперативки с г-жа В за решаване на неотложни въпроси.
Към обяслненията си служителката е представила разпечтки от имейли, в т.ч. имейл с
наименование „За Е.“, с който се уточнява кои преводи по кои фактури са и се иска спраква
2
за начаислени неустойки.
Видно от протокол от проверка на комисията, назначена със Заповед №
1801/13.11.2023 г. на началника на В и с оглед направени констатации за извършени
нарушения от страна на Е. М. е направено предложение до началника на В да бъде открита
процедура за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ спрямо
ищцата.
Не е спорно между страните, а и от писмо от 27.11.2023 г. от началника на В, се
установява, че от ищцата са поискани писмени обяснения във връзка с проявеното от нея
поведение, а именно – провеждането на нерегламентирана комуникация по имейл и по
телефон и занасянето на ръка на ръковидителя на отдела на писма от БНБ с изходящи
номера от 08.11.2023г. едва на 10.11.2023г. с обяснението, че са получени на втората дата.
Видно изисканите по реда на чл. 192 ГПК писма от БНБ, върху същите е направено
отбелязване с посочен автор Е. М., че са получени на 10.11.2023г.
Със Заповед № 1910/06.12.2023 г., издадена от началника на „В“ на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати
нарушения на КТ, задължения по длъжностна характеристика и Етичния кодекс на
служитЕ.те на В. В мотивната част на заповедта е посочено, от констатациите на
назначената комисия е установено, че на ищцата е било възложено да отговаря за всички
въпроси, свърани с начисляване, следене на плащания и осчетоводяване на суми за
неустойки, дължими от „Ф ф“ ЕООД по сключени договори за доставка на лекарствени
продукти. Посочено е, че след като на 01.11.2023г. по сметка на В са постъпили суми от „Ф
ф“ ЕООД ищцата провела телефонни разговори с техен представител, без да уведоми
ръководителя си, като пропуснала да уведоми г-жа В и за водена на 01.11.2023г.
кореспонденция по имейл. Посочено е, че след като се върнала на 10.11.2023г. от БНБ Е. М.
не уведомила нито по телефон, нито лично ръководителката й г-жа В за получени писма,
като не й ги занесла, а вместо това в същия ден ги предала на друга колега, която следвало
да ги предаде със служебната поща. Въпреки, че била длъжна да занесе писмата веднага след
завръщането си от БНБ Е. М. ги предала на г-жа В едва след като втората ги поискала, при
това чак в 14:15ч. на същия ден. Писмата били входирани в деловодството на В на
10.11.2023г. и ищцата не представила доказателства за получаването им в същия ден. В
заповедта е посочено, че според длъжностната й характеристика Е. М. нямала трудово
задължение/отговорност да води кореспонденция по електронна поща с контрагенти на В.
От друга страна съгласно чл. 18 от Етичния кодекс на служитЕ.те на В деловата
кореспонденция е официална, а по електронна поща се водела такава от работен порядък.
Въпреки, че до електронната поща имали достъп всички служитЕ. на отдел „Финанси“, вкл.
ръководителя му г-жа В, Е. М. следвало да уведоми началничката си за получените
електронни писма. С така описаното поведение ищцата извършила дисциплинарно
нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Отбелязано е, че при определяне вида на наказанието,
работодателят е отчел тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителката.
Ищцата признава, че на 06.12.2023г. й е връчен препис от заповедта.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М С.а И –
служител по трудово правоотношение при В на длъжност „Главен експерт“ в служба
„Финанси“. Свидетелката разяснява, че макар и да заема същата длъжност като Е. М.,
задълженията й били различни – да разнася пощата и вътрешните преписки. В показанията
й, снети на 08.10.2024г. свидетелката сочи, че Служба „Финанси“ имала една обща
електронна поща, като всеки от отдела отговарял на входящата кореспонденция, но дължал
уведомление на работодателя за това какво се получава и какво не се получава.
Началничката имала приемно време, но можело и да й се напише имейл, за да се уводими за
постъпленията по електронната поща. Когато въпросът бил спешен, служителят дължал
уведомяването на ръководителя в същия ден. При комуникация с контрагенти това било
почти задължително. Всеки ден общо 20-те служителя в отдела получавали имейли на
3
общата поща, които били длъжни да си четат. Пощата се носела на началничката по два
пъти на ден – в 10.30ч. и в 14,30 часа.
Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат от съда, тъй като не
установяват относими към предмета на доказване по делото обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, иизискването на
обяснения от ищеца относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с
изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е съобразено с
критериите по чл. 189 ГПК .
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина
виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.
Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение
представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер,
които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените
му обяснения. Съгласно практиката на ВКС, както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин (решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. гр.
дело № 1068/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 182/07.10.2015 г. по по гр. дело №
1284/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). В практиката на ВКС е изтъкнато, че релевантна при
преценката дали е спазено изискването работодателят да даде възможност на работника да
даде обяснения е преценката на съдържанието на искането за даване на обяснения. Затова,
когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е
разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата,
за които те му се искат.
В случая по делото не се спори и от доказателствата се установява, че ответникът е
изискал от ищцата писмени обяснения във връзка със ситуацията с „Ф ф“ ЕООД.
На следващо място съдът намира, че формално са спазени и изискванията на чл. 195,
ал. 1 КТ, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика на
ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/
2011 г., ІV г.о. на ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г. по гр. д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.;
Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676
от 12.10.2010 г . по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о . на ВКС и др., изискванията за мотивираност
на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е
посочено по разбираем за работника или служителя начин, чрез фактическите признаци на
нарушението– кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в
4
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника/служителя обстоятелства и
документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). В този
смисъл дисциплинарните нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг
документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на
наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана
ищцата, чрез техните обективни и субективни признаци.
Дадената правна квалификация на деянието, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ е
съответна на фактическото описание на нарушението. В заповедта се съдържа твърдение за
осъществено от ищцата поведение, с което същата не е изпълнил задължението си по чл. 18
от Етичния кодекс на служитЕ.те на В, съгласно който деловата кореспонденция е
официална, а по електронна поща се води такава от работен порядък. Посочено е, че
поведението на ищцата следва да се счита за дисциплинарно нарушение и защото според
длъжностната й харакертистика Е. М. нямала задължение да води кореспонденция по имейл.
Тук е мястото да се посочи и че даването на невярна правна квалификация на извършеното
от служителя дисциплинарно нарушение, не оказва влияние на законността на
дисциплинарното наказание. Релевантни са само фактическите твърдения за извършени
действия и бездействия и тях съдът контролира като проверява съставляват ли
дисциплинарни нарушения по смисъла на закона. / в този смисъл Решение № 50003 от
03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д.
№ 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г.
О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. №
3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от
01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205 от 04.07.2011 г. д. №
236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и др./. по гр.
На следващо място, дисциплинарното наказание е наложено от компетентен
дисциплинарно наказващ орган по смисъла на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ – от ген.
майор проф. В М в качеството му на началник на В. Спазен е срокът за налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в рамките на двумесечния срок от
откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. В заповедта е
описано нарушение, извършено на 01.11.2023 г., в който момент същото се счита за открито
по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено на ищцата в деня на
връчване на препис от заповедта – 06.12.2023 г. арг. чл. 195, ал. 3, пр. 1 КТ или в рамките на
предвидените два месеца.
От материално правна страна, обаче, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява с поведението си на посочените в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание дати ищцата виновно да е осъществила дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Макар и да не е изрично оспорено, преди всичко по делото не се установява какво е
съдържанието на цитираната норма на чл. 18 от Етичния кодекс на служитЕ.те от В. Дори и
да беше установено, че тази норма вменява задължение на служитЕ.те да водят деловата
кореспонденция в официална форма, а работната по имейл, по никакъв начин установеното
по делото поведение на Е. М. не нарушава това изискване. Не се установява ищцата да е
инициирала комуникация по имейл с представител на фармацефтичната компания-
контрагент на В. Не се твърди и не се установява такава кореспонденция да е водена от
личен имейл. Напротив, установява се, че по инициатива на служител на „Ф ф“ ЕООД и след
насочвамето му от друг служител от В въпросът е ескалиран до Е. М. чрез общия за отдела
служебен имейл. Не издържа на критика тезата на работодателя, че комуникация със
съдържанието на приложения имейл следва да се категоризира като официална и да бъде
оформена като такава – в делови стил, на официална бланка или бял лист, в няколко
5
екземпляра, от които единият да се изпрати, а другият да се архивира. Още повече, че
комуникация, която се категоризира като нерегламентирана, е протекла чрез общия имейл на
финансовия отдел, до който съгласно еднопосочните данни по делото достъп имат всички
общо 20 служителя, включително и началника на структурното звено. Тезата на ответника,
че съгласно длъжностната й характеристика на ищцата не е вменено задължението да води
комуникация по имейл не означава, че водейки такава в интерес на работата й, Е. М. е
извършила дисциплинарно нарушение. Още повече, че съгласно длъжностната й
характеристика ищцата има за задължение да проявява инициативност и креативност. От
събраните писмени и главни доказателства не се установява на служитЕ.те в отдела да е
вменено задължение всекидневно да уведомяват началника си за всички постъпления по
имейл. Напротив, в разпита си св. И излага пред съда, че такова задължение има само за
въпроси от спешен порядък, с какъвто не се отличава никой от обхванатите в комуникацията
между Е. М. и служителя на фармацефтичната компания.
Не се установява ищцата да е извършила дисциплинарно нарушение и с втората от
вменените и простъпки, касаеща поведението й при докладване на писмата от БНБ. От
приобщението по реда на чл. 192 ГПК писма следва извод, че Е. М. е предала същите на
служителя, отговорен за докладването им на ръководителя на финансовата служба в деня, в
който ги е получила. Установява се, че този служител докладва служебната поща по два пъти
на ден – в 10,30 и в 14,30 часа, което обяснява и защо в 14,15 ч. в дена на получаването им
писмата не са достигнали до началника на финансовия отдел.
Предвид изложеното, съдът приема, че с поведението си Е. М. не извършила
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
Тук за пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че поведението на ищата
представлява дисциплинарна простъпка, то работодателят не е спазил изискването по чл.
189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.
Съобразно константната съдебна практика на ВКС /в Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5735/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г.
о., ГК/ преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл. 189, ал. 1 КТ
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен
на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите
задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното
отношение на работника или служителя към неизпълнението. При съобразяване на
посочените критерии, съдът намира за основателно възражението на ищцата, че наложеното
с оспорената заповед наказание не се явява съответно на тежестта на нарушението и
обстоятелствата при извършването му. На първо място страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е дългогодишен
служител при ответника, изпълнявала длъжността „главен експерт“ в отдел „Финанси още
от 2016 г., като няма данни дисциплинарното й минало да е било компроментирано. На
следващо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че от предприетото от ищцата
поведение за работодателя не се доказва да са настъпили каквито и да било вредни
последици. Посочените обстоятелства обуславят извода на съда, че наложеното на ищцата
второ по тежест дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“ не е
съобразено с тежестта на нарушението, с обстоятелствата, при което е извършено, както и с
чистото съдебно минало на ищцата, поради което заповед № 1910/06.12.2023 г., издадена от
началника на „В“, следва да се отмени като незаконосъобразна.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на
6
разноски има ищцата. Същата претендира и доказва такива в размер на 1 000 лв. за
адвокатско възнаграждение, като тази сума й се следва от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени разноските за
производството в размер на дължимата държавна такса от 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на
Е. С. М., ЕГН **********, със заповед № 1910/06.12.2023 г., издадена от началника на „В“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ОСЪЖДА „В“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, да заплати
на Е. С. М., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1 000 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „В“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата 80 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7