Р Е Ш Е Н И Е
№ 952/23.5.2023г.
Град Пловдив, 23.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 322 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Ш.Н.С. *** срещу заповед № А-103 от 17.01.2023 г. на кмета на община
Асеновград, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, на Ш.С. е наредено да премахне строеж: „Масивна сграда, допълващо
застрояване на едно ниво“, пета категория, с приблизителни размери: ширина 4,75
м, дължина 14,50 м и височина 2,50 м, железобетонна конструкция, покрита с
бетонна плоча с дебелина 0,12 м, в северозападната част на поземлен имот с
идентификатор ***по КККР на кв. Долни Воден, град Асеновград, собственост на Ш.С.,
с административен адрес: ***, който строеж не представлява търпим строеж.
Според жалбоподателката
оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон,
защото не е изследван въпроса, дали строежът е търпим, поради което се иска отмяна
на заповедта.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик
на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от
заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване (л.13, гръб).
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по
реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна
поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателка-та е собственик на поземлен
имот с идентификатор ***по КККР на кв. Долни Воден, град Асеновград, съгласно нот.
акт за дарение № 176, том 17, дело № 4723 от 23.12.2008 г.на Службата по
вписванията Асеновград, видно от записването в кадастралния регистър (л.36,
гръб). Във връзка със сигнал на съсед и писма от 15.11.2021 г. и 24.02.2022 г.
на РДНСК Пловдив е извършена проверка от работна група при община Асеновград на
процесния строеж и е съставен констативен акт № 21 от 16.12.2022 г. (л.15) за
резултатите от проверката.
Съгласно констативния
акт собственик на процесния строеж е жалбоподателката, която е собственик на
поземления имот, в който се намира строежът. На работната група не са
представени строителни книжа – одобрен проект, разрешение за строеж и протокол
за откриване на строителна площадка. Според описанието в акта строежът представлява
масивна сграда, допълващо застрояване на едно ниво, пета категория, с приблизителни
размери: ширина 4,75 м, дължина 14,50 м и височина 2,50 м, железобетонна
конструкция, покрита с бетонна плоча с дебелина 0,12 м, в северозападната част
на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на кв. Долни Воден, град Асеновград,
собственост на Ш.С., с административен адрес: ***, който строеж не представлява
търпим строеж. Установените нарушения са, че строежът е изграден без разрешение
за строеж съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ, поради което е определен като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Констативният акт е съобщен на
жалбоподателката на 29.12.2022 г. (л.16, гръб) и срещу него не е подадено
възражение.
Въз основа на
констативния акт е издадена оспорената заповед № А-103 от 17.01.2023 г. –
предмет на настоящото съдебно производство. За да издаде заповедта, кметът на
община Асеновград е възприел констатациите на работната група, като е приел, че
строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и
се явява незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което е наредено
неговото премахване.
В
хода на съдебното производство по инициатива на съда са изискани и представени
извлечения от действащия ПУП, одобрен през 1974 г. (л.38), и от предходния
регулационен план от 1937 г. (л33), както и актуална скица-извадка от
кадастралната карта на град Асеновград (л.36) за процесния имот, от които се
установява, че към 2004 г., когато е одобрена кадастралната карта, в имота са
отразени две самостоятелни сгради – гараж със застроена площ 27 кв. м и
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м, които като конфигурация
и разположение се различават от сградите, отразени в плана от 1974 г., но
липсва процесният незаконен строеж, изчертан и показан в констативен акт № 21
от 16.12.2022 г. също върху извадка от кадастралната карта.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства, доколкото жалбоподателката и
нейният процесуален представител неглижираха процеса и не внесоха определеното
възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната
отмяна.
Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на общината.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2,
връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и
от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата
на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е
спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е съобщен на жалбоподателката,
т.е., не е нарушено правото на участие в административното производство на
засегнатото лице.
Недоказано
е твърдението на жалбоподателката, че строителството в имота е старо и
осъществено 10 години преди самата тя да получи собственост-та от майка си,
защото, каза се вече по-горе, процесният незаконен строеж не е отразен в
кадастралната карта, която е последно създадена за процесния имот през 2004 г.
и която по определение трябва да съдържа сградите,
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях и
идентификаторите им, самостоятелни обекти
в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и идентификаторите им
(чл.29, ал.1 ЗКИР). В същото време в кадастралната карта е отразена
собствеността и нотариалният акт от 2008 г., въз основа на което
жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния имот. Липсата на
процесния строеж в кадастралната карта е доказателство, че към момента на
нейното създаване този строеж не е съществувал, доколкото съгласно чл.41, ал.1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване
на данни, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени
подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове,
регистри и друга документация, т.е., са актуални към момента на одобряване на
кадастралната карта.
Доколкото е налице
безспорно писмено доказателство, че процесният строеж не е отразен в
кадастралната карта, безпредметен се явява разпитът на свидетели за
установяване на годината на извършване на строежа. При всички случаи това е
станало след 2004 г. и за осъществяването на този строеж жалбоподателката е
следвало да се снабди най-напред с разрешение за строеж.
Вярно е, че в
заповедта не е изследван въпросът за търпимостта на процесния строеж, а само в
диспозитивната част е казано, че той не е търпим строеж, което само по себе си
действително представлява нарушение на изискването за форма поради липса на
мотиви относно търпимостта. В случая, обаче, тази липса на мотиви не може да се
квалифицира като съществено нарушение на изискването за форма и не води до
незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като по безспорен начин се
установява, че строежът е извършен след 2004 г. и задължително е следвало да
бъде издадено разрешение за строеж за това допълващо застрояване, доколкото
нормата на чл.151, ал.1 ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които не се
изисква издаване на разрешение за строеж и допълващото застрояване не попада в
нито една от тези изчерпателно изброени хипотези. В този смисъл следва да се
приеме, че административният орган правилно е приложил закона и не е налице
такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
да представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдена жалбоподателката
да заплати на общината 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Н.С., ЕГН **********,***, срещу
заповед № А-103 от 17.01.2023 г. на кмета на община Асеновград.
ОСЪЖДА Ш.Н.С., ЕГН **********,***, да
заплати на община Асеновград сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: