№ 693
гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220103269 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.228, ал.1 ЗЕС, чл.342, ал.1 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД за съществуване на част от вземането по издадена заповед за
изпълнение до размера на 688.52лв. /при издадена заповед за изпълнение в
общ размер на 907.11лв./, от които 256.37лв. – цена на предоставени мобилни
услуги, 194.72лв. – лизингови вноски и 232.26лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор, ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 10.02.2020г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.
„*“, ул. „****“, сгр. *, твърди да е изправна страна по няколко облигационни
правоотношения с ответника М. ОЛ. М. с ЕГН ********** от *, произтичащи
от следните договори за мобилни услуги и договори за лизинг:
- По договор за мобилни услуги №** от 13.12.2017г. със срок на
действие до 13.12.2019г. ищецът твърди да е предоставил на ответника
мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер ** при абонаментен
план по програма „Тотал 24.99“ с месечна абонаментна такса в размер на
24.99 лв. с вкл. ДДС. Към този мобилен номер страните сключили и договор
1
за лизинг от 13.12.2017г., в изпълнение на който ищецът твърди да е
предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Huawei
P9 Lite mimi Black“ срещу обща лизингова цена от 224.37лв. с вкл. ДДС,
платима на 23 месечни лизингови вноски по 5.19лв. и една първоначална
вноска от 105лв.
- По договор за мобилни услуги №********* от 19.12.2017г. със срок на
действие до 19.12.2019г. ищецът твърди да е предоставил на ответника
мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен
план по програма „Джуниър 7.99“ с месечна абонаментна такса в размер на
7.99 лв. с вкл. ДДС.
- По договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. със срок на действие до
08.10.2020г. ищецът твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги
посредством мобилен телефонен номер * при абонаментен план по програма
„Тотал 24.99“ с месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС.
Към този мобилен номер страните сключили и договор за лизинг от
08.10.2018г., в изпълнение на който ищецът твърди да е предоставил на
ответника ползването на мобилно устройство марка „Samsung Galaxy J3 2017
Black“ срещу обща лизингова цена от 231.67лв. с вкл. ДДС, платима на 23
месечни лизингови вноски по 7.79лв. и една първоначална вноска от 52.50лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на предоставените
мобилни услуги по трите договора за периода 15.10.2018г. – 14.01.2019г. в
общ размер на 256.37лв., както и част от лизинговите вноски по двата
договора за лизинг в общ размер на 194.72лв., които задължения са отразени
в с следните фактури:
1. фактура №********** от 15.11.2018г. с падеж 30.11.2018г., за
отчетния период 15.10.2018г. - 14.11.2018г., включваща задължения в общ
размер на 108.08лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв.,
временно възстановяване на изходящия трафик - 1.24лв., лизингова вноска -
5,19лв., услуга „Плати с Теленор от Google Play Store“ - 23.18лв., както и
потребление извън абонаментния план в размер на 10.68лв. за
видеоразговори, други услуги с добавена стойност, кратки текстови
съобщения (SMS) и разговори към „Грижа за клиента“.
2
-за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и
лизингова вноска - 7.79лв.
-за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.
2. фактура №********** от 15.12.2018г. с падеж 30.12.2018г., за
отчетния период 15.11.2018г. – 14.12.2018г., включваща задължения в общ
размер на 84.92лв./с ДДС/, от които:
-за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв.,
лизингова вноска - 5,19лв., както и потребление извън абонаментния план в
размер на 9.40лв. за други услуги с добавена стойност, кратки текстови
съобщения (SMS) и разговори към други национални мобилни мрежи.
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и
лизингова вноска - 7.79лв.
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.
3. фактура №********** от 15.01.2019г. с падеж 30.01.2019г., за
отчетния период 15.12.2018г. – 14.01.2019г., включваща задължения в общ
размер на 70.96лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв.,
лизингова вноска - 5,19лв., както и потребление извън абонаментния план в
размер на 0.02лв. за разговори към „Грижа за клиента".
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Тотал 24.99“ - 24.99лв. и
лизингова вноска - 7.79лв.
- за мобилен номер *: месечен абонамент „Джуниър 7.99“ - 7.99лв.
Ищецът твърди да е налице едностранно предсрочно прекратяване на
договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на
ответника, което е настъпило на 04.02.2019г. Прекратяването се претендира
на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника.
От момента на прекратяване на тези договори ищецът твърди да е
настъпила предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски на
основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг, съгласно
който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно
3
изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги. Твърди, че по
договор за лизинг от 13.12.2017г. с предмет мобилно устройство марка
„Huawei P9 Lite mimi Black“ ответникът не е заплатил 8 бр. лизингови вноски
в общ размер на 41.52лв., дължими за периода от месец 03/2019г. до месец
11/2019г., и не е върнал мобилното устройство на лизингодателя, съгласно
чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което дължи допълнителната вноска
в размер на 5.19 лв. по чл.1, ал.2 от договора, с която общото задължение
възлиза на 46.71 лв. По договора за лизинг от 08.10.2018г. с предмет мобилно
устройство марка „Samsung Galaxy J3 2017 Black“ ответникът не е заплатил
18 бр. лизингови вноски на обща стойност 140.22лв., дължими за периода от
месец 03/2019г. до месец 09/2020г., и не е върнал мобилното устройство на
лизингодателя, съгласно чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което дължи
допълнителната вноска в размер на 7.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора, с която
общото задължение възлиза на 148.01 лв.
Ищецът твърди още, че поради предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги от 08.10.2018г. по вина на ответника същият дължи
неустойка. Неустойката се претендира на основание чл.11 от договор за
мобилни услуги от 08.10.2018г. (за мобилен номер *), съгласно които, ако
договорът бъде прекратен преди крайния срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на абонаментните такси
според абонаментния план до края на срока по договора, но не повече от
трикратния им размер, а когато във връзка с договора на абоната е
предоставено мобилно устройство на преференциални цени, дължимата
неустойка включва и частта от разликата между стандартната и
преференциалната цена на устройството, съответстваща на оставащия срок от
договора. Твърди, че неустойката възлиза на 237.43лв. и включва три месечни
абонаментни такси, както и разликата между стандартната и
преференциалната цена на мобилното устройство „Samsung Galaxy J3 2017
Black“, съответната на оставащия срок на договора.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №432/2020г. на РС – гр.Пазарджик., която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда
да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, което
претендира в пълен размер относно цената на мобилните услуги – 256.37лв. и
4
лизинговите вноски – 194.72лв., но частично по отношение на вземането на
неустойка – само до размера на 232.26лв., като за разликата до 456.02лв. не е
предявил установителен иск по чл.422 ГПК. Претендира разноски в исковото
и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва исковете, както и всички писмени доказателства. Твърди, че клаузата
по чл.12, ал.2 от общите условия към договорите за лизинг, която обвързва
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с прекратяването на
договора/ите за мобилни услуги и/или фиксирани услуги, сключени от
лизингополучателя, както и с неплащане в срок на дължими суми по тези
договори, за нищожна поради нейния неравноправен характер. Оспорва
страните да са уговаряли неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, каквато ищецът претендира. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
Предмет на иска по чл.422 ГПК може да бъде и част от вземането по
заповедта за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата не води до
недопустимост на исковата претенция. Правните последици от
непредявяването на иск по чл.422 ГПК за цялото вземане се свеждат до
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение в непредявената част от
заповедния съд на основание чл.415, ал.5 ГПК.
По иска по чл.228, ал.1 ЗЕС:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника
уговорените услуги за съответния период, размера на дължимата цена и
настъпването на нейната изискуемост. При установяване на горното
ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.
5
Установява се от представения от ищеца договор за мобилни услуги
№** от 13.12.2017г. със срок на действие до 13.12.2019г., че ищецът се е
задължил да предостави на ответника мобилни услуги посредством мобилен
телефонен номер ** с абонаментен план по програма „Тотал 24.99“, срещу
заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС. От
представения договор за мобилни услуги №********* от 19.12.2017г. със
срок на действие до 19.12.2019г. се установява, че ищецът се е задължил да
предостави на ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен
номер * при абонаментен план по програма „Джуниър 7.99“, срещу заплащане
на месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с вкл. ДДС. Установява се
сключването и на трети договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. със срок
на действие до 08.10.2020г., по който ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер * при
абонаментен план по програма „Тотал 24.99“, срещу заплащането на месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС.
Договорите са сключени при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от
10.09.2010г. Срокът им е 24 месеца. Цената е уговорена при съответния
стандартен месечен абонамент с вкл. ДДС, а след изчерпване на лимита -
съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите над
абонаментния план. Уговорено е фактурирането на потреблението да става
ежемесечно на 15-о число. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е
предвидено заплащането да става въз основа на издадената фактура и в
указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.
Съдът счита, че договорите за мобилни услуги са действителни и
валидно обвързват страните по всяко от двете правоотношения. Същите имат
минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС.
Ответникът оспорва изпълнението на договорите от страна на ищеца,
като твърди, че не е получил услугите, чието заплащане се претендира. С
доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че върху него лежи тежестта
да докаже предоставянето на услугите, чиято цена е отразил в представените
по делото фактури /последните не представляват доказателство за
изпълнението на договора от страна на ищеца/. Въпреки указанията на съда,
ищецът не е посочил своевременно доказателства за изпълнението. Поискал е
СТЕ, която да установи дали предоставените на ответника SIM-карти са били
6
регистрирани в системата на оператора и дали последният е могъл да ги
активира и да използва мобилната мрежа. Това искане обаче е направено след
края на първото съдебно заседание при липса на предпоставките по чл.147
ГПК, поради което доказателството не е допуснато от съда. Ищецът не е
представил по надлежния ред доказателства да е изпълнил договорите за
мобилни услуги, поради което не може да се направи извод, че за ответника е
възникнало задължение да заплаща уговорените месечни абонаментни такси
по тях. Ето защо искът за съществуване на вземането за цената на мобилните
услуги в размер на 256.37лв. следва да се отхвърли.
По иска по чл.342, ал.1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването на
договор за лизинг и предаването на лизинговата вещ, както и размерът на
дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на горното
ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.
Представен е договор за лизинг, сключен на 13.12.2017г., по който
ищецът е поел задължението да предостави на ответника ползването на
мобилно устройство марка „Huawei P9 Lite mimi Black“ срещу заплащането на
лизингова цена в размер на 224.37лв., платима от ответника на 23 месечни
лизингови вноски по 5.19лв. и една първоначална вноска от 105лв. Падежът на
лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на цената на мобилните
услуги по договора за мобилни услуги №** от 13.12.2017г. – чл.3, ал.2 от
договора за лизинг и чл.6, ал.5 от ОУ към него. В случая това е падежната
дата на месечната фактура, но не по-късно от 18-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи вноската. Срокът на договора е 23 месеца, считано
от датата на неговото сключване, т.е. 13.11.2019г. В чл.1, ал.2 от договора е
предвидена възможност за лизингополучателя да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство срещу допълнителната сума от
5.19лв., чрез сключване на договор за изкупуване на устройството най-малко
10 дни преди изтичането на договора за лизинг, или да върне лизинговата
вещ на лизингодателя след края на лизинговия договор. В чл.1, ал.3 от
договора страните са уговорили санкция при неизпълнение на горните
задължения в размер на 5.19лв., която лизингополучателят дължи, ако
писмено откаже да придобие собствеността върху лизинговата вещ при
уговорените условия или ако не я върне на лизингодателя.
7
Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на
лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг,
съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че
е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето
предназначение. Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2,
предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените
лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на 8 бр. лизингови
вноски в общ размер на 41.52лв., дължими за периода от месец 03/2019г. до
месец 11/2019г. и една санкционна вноска поради невръщане на устройството
след края на договора – общо 46.71 лв. Падежът на вноските е настъпил към
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда и не се
претендират предсрочно, поради възражението на особения представител за
липса на предсрочна изискуемост е неотносимо. Ответникът не е представил
доказателства за плащането и за връщането на устройството след изтичането
на договора.
Установява се възникнало в тежест на ответника изискуемо задължение
в размер на 46.71 лв. по сключения между страните договор за лизинг от
13.12.2017г.
Представен е и втори договор за лизинг, сключен на 08.10.2018г., по
който ищецът е поел задължението да предостави на ответника ползването на
мобилно устройство марка „Samsung Galaxy J3 2017 Black“ срещу
заплащането на лизингова цена в размер на 231.67лв., платима от ответника
на 23 месечни лизингови вноски по 7.79лв. и една първоначална вноска от
52.50лв. Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на
цената на мобилните услуги по договора за мобилни услуги от 08.10.2018г. –
чл.3, ал.2 от договора за лизинг и чл.6, ал.5 от ОУ към него. В случая това е
падежната дата на месечната фактура, но не по-късно от 18-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи вноската. Срокът на договора е 23
месеца, считано от датата на неговото сключване, т.е. 08.09.2020г. В чл.1, ал.2
от договора е предвидена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство срещу
допълнителната сума от 7.79лв., чрез сключване на договор за изкупуване на
устройството най-малко 10 дни преди изтичането на договора за лизинг, или
да върне лизинговата вещ на лизингодателя след края на лизинговия договор.
В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили неустойка при неизпълнение
8
на горните задължения в размер на 7.79лв., която лизингополучателят дължи,
ако писмено откаже да придобие собствеността върху лизинговата вещ при
уговорените условия или ако не я върне на лизингодателя.
Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на
лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг,
съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че
е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето
предназначение. Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2,
предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените
лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на 18 бр. лизингови
вноски на обща стойност 140.22лв., дължими за периода от месец 03/2019г.
до месец 09/2020г. и една санкционна вноска поради невръщане на
устройството след края на договора – общо 148.01 лв. Падежът на част от
вноските не е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда /10.02.2020г./ и те се претендират предсрочно при условията на
чл.12, ал.2 от Общите условия към договорите за лизинг, съгласно който
месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно
изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги. Съдът обаче не
установи основания за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, тъй като липсват доказателства за дължими и неплатени от ответника
в срок месечни абонаментни такси. Следователно не може да се приеме и
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Затова следва да се присъдят
само тези, чийто падеж е настъпил към 10.02.2020г., които са 10 на брой и
възлизат общо на 77.90лв.
Установява се възникнало в тежест на ответника изискуемо задължение
по двата договора за лизинг в общ размер на 124.61 лв. Ищецът претендира
вземане в по-голям размер от 194.72лв. Затова искът следва да се уважи до
размера на 124.61лв. и да се отхвърли за разликата до 194.72лв.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че страните са
уговорили задължение за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от 08.10.2018г. и в какъв размер. При
установяване на горното, ответникът следва да докаже изпълнение,
изключващо прилагането на неустоечната клауза.
9
В чл.11 от договор за мобилни услуги от 08.10.2018г. (за мобилен номер
*) страните са уговорили, че ако договорът бъде прекратен преди крайния
срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на абонаментните такси според абонаментния план до края на срока по
договора, но не повече от трикратния им размер, а когато във връзка с
договора на абоната е предоставено мобилно устройство на преференциални
цени, дължимата неустойка включва и частта от разликата между
стандартната и преференциалната цена на устройството, съответстваща на
оставащия срок от договора. В конкретния случай, видно от чл.7 на договора,
във връзка с него на ответника е предоставено мобилно устройство „Samsung
Galaxy J3 2017 Black“, което е предмет и на договора за лизинг от
08.10.2018г. Ищецът не е представил никакви доказателства /въпреки
указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК/ каква е била стандартната цена на
това устройство към момента на сключване на договора, поради което не
може да се приеме, че устройството е предоставено на преференциална цена,
въз основа на която да се изчисли неустойката. Освен това съдът формира
извод, че липсва основание за предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, поради което не е възникнало и задължението на ответника
за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване. Затова искът следва
да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на
555лв., от които 175лв. - внесена държавна такса за производството 180лв. -
платено възнаграждение за един адвокат и 200лв. депозит за възнаграждение
на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. От тях съразмерно с уважената
част от иска следва да се присъдят 100.45лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 205лв. От тях съразмерно с уважената част от иска по чл.422 ГПК
следва да се присъдят 37.10лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът М. ОЛ. М. с ЕГН ********** от * дължи на ищеца „**“ ЕАД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление в **“, сграда 6, сумата от 124.61лв. –
лизингови вноски по договор за лизинг от 13.12.2017г., дължими за периода
от месец 03/2019г. до месец 11/2019г. и по договор за лизинг от 08.10.2018г.,
дължими за периода от месец 03/2019г. до месец 01/2020г., ведно със законна
лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
10.02.2020г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №218 от
17.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. №432/2020 на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
124.61лв. до предявения размер от 194.72лв., както и иска за сумата от
256.37лв. – цена на предоставени мобилни услуги за периода 15.10.2018г. –
14.01.2019г. по договор за мобилни услуги №** от 13.12.2017г., договор за
мобилни услуги №********* от 19.12.2017г. и договор за мобилни услуги от
08.10.2018г., и иска за сумата от 232.26лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.10.2018г.
ОСЪЖДА ответника М. ОЛ. М. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„**“ ЕАД, ЕИК * съдебни разноски по делото в размер на 100.45лв. и
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №432/2020г. на РС –
Пазарджик в размер на 37.10лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11