Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1707 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Образувано
е по искова молба на В.С.С., с която моли ответниците „Т.м.“ ЕООД и П.Х.Б. да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на репутацията му в обществото и причинени болки и
страдания от отправени нападки, клевети и обвинения в корупция, позорни прояви,
неправомерни действия и конфликт на интереси в публикация „България:
Възможности и предизвикателства“, с подзаглавие: „Г-н В.С. възпира усилията на
България за пълноценно развитие“, поместена в брой 239/07.09.2017 г., стр. 14
във вестник „Труд“.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че в статия в брой 239/07.09.2017 г. на вестник
„Труд“ били изнесени множество неверни факти и бил описан като нарушител на
законността, злоупотребяващ със заеманата от него позиция на зам. министър
председател по икономическата и демографската политика. Приписвала му се дейност
в явен конфликт на интереси, упражняване на частна стопанска дейност, прояви на
корупция, злоупотреба с власт и влияние. Обвинен бил и в извършване на
антисемитски и неонацистки прояви. Съдържали се
изказвания, които той никога не бил правил, а други били преиначени и извадени
от контекста. Не отговаряло на истината и твърдението, че е извършвал незаконни
дейности по установяване на монополно положение в
частен интерес - за монополизиране на ресторантьорския,
хотелския и развлекателен бизнес в района на к.к.
„Слънчев бряг“. Не познавал лично и посочените в статията лица, които се твърди
да са негови бизнес-партньори. В статията се съдържали внушения, че имал свой
хотел, че злоупотребявал с власт и ощетявал държавния бюджет. Целта не била
информиране на обществото за факти или извършване на анализ, а единствено
тенденциозна и негативна личностна характеристика на С. и дискредитиране на
усилията му в демографската политика и интеграция на малцинства.
Освен
като печатно издание, вестник „Труд“ имал и собствена електронна страница,
постоянно достъпна за читателите.
В
резултат на тази публикация в продължение на месеци В.С. бил подложен на обидни
подмятания, нападки, обвинения в корупция и в унизителна ситуация да обяснява
на приятели и поддръжници, че изнесеното в публичното пространство не отговаря
на истината. Ищецът изпитвал постоянно нервно напрежение от обругаване на
личното му достойнство. Първоначалните силни отрицателни емоции, раздразнение и
интензивно нервно напрежение от нападките и клеветите се превърнали в състояние
на потиснатост, емоционално изтощение, хронично безсъние, което все още не
могъл да преодолее.
Отговорност
за търпените неимуществени вреди носел главният редактор, който съставял конкретния
брой и разрешавал публикуване на статиите. Отговарял и издателят на вестник „Т.“
– „Т.м.“ ЕООД.
Поради
това моли съдът да му присъди обезщетение в размер на 30 000 лева, което
ответниците да му заплатят солидарно, ведно със законната лихва от 07.09.2017
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
„Т.м.“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва предявения иск. В статията не били
използвани обидни думи и изрази, с които да се накърни достойнството и честта
на човек. Авторът на статията изложил свое мнение и представлявала анализ.
Цитираните в публикацията изказвания действително били направени от ищеца и
представлявали истински факти. Верен бил и текстът на публикацията, според
който С. бил известен с антималцинствени изявления и
постъпки. В отговора са цитирани интервюта отпреди 07.09.2017 г., в които имало
изказвания на ищеца, подкрепящи изводите в процесната статия.
Останалото
съдържание на публикацията съдържало персонална оценка и коментар от страна на
автора и като публична личност В.С. следвало да търпи по-голяма степен на
критика и внимание към своята личност.
Оспорват
се и търпените от ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с
публикуването на статията. Отрича и да е възложил работата по публикуване на
материала на електронна страница. Счита претендираният размер на обезщетението
за прекомерен, тъй като през процесния период имало и други статии с подобно
съдържание.
В
подадения от П.Х.Б. отговор се излагат сходни възражения, като освен това на
посочената дата Б. не бил на работа в редакцията.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В
случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено
увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна
връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Не се
спори по делото, че в брой 239 от 07.09.2017 г. на в-к „Труд“, секция „Анализ“
е публикувана статия със заглавие „България: Възможности и предизвикателства“ и
подзаглавие: „Г-н В.С. възпира усилията на България за пълноценно развитие“.
След уводна част за коалиране след националните избори през 2017 г. на „ГЕРБ“ с
„Обединени патриоти“, част от които е партия „Национален фронт за спасение на
България“ (НФСБ), статията е концентрирана изключително върху личността на В.С..
На първо
място се сочи, че С. е „прословут с поредица от антисемитски, антималцинствени и неонацистки
изявления и постъпки“. Като пример се сочат снимки от 70-те години на ХХ век от
концлагера в Бухенвалд, на които С. и негови приятели се гаврели с жертвите на
нацизма, вдигнали ръце в хитлеристки поздрав. Според автора на статията д-р М.Р.,
тази фотография С. коментирал с израза „Като се замисля, кой знае какви
майтапчийски снимки сме си правили там…“ Това изявление е дословно цитирано от
приписано на С. изказване в електронното издание на брой 111/17.05.2017 г. на
в-к „Сега“ при запитване на журналисти за коментар на въпросната снимка на П.Т.,
позирал с изпъната ръка край восъчна фигура на нацисти в музея „Гревен“ в Париж.
Статията
продължава с цитат на изказване на В.С. по повод многобройната челяд на
ромските семейства, а именно: „Те са станали нагли, самонадеяни и озверели
човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи
по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасета на улицата и
майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки.“ За допълване на
картината на отношението на НФСБ към ромската общност са добавени и извадки от
платформата на партията. В заключение авторът на статията сочи, че
демонстриране на падението на С. като човек е визията на последния за
изграждане на „съвременни концентрационни лагери“ за малцинствата в България.
Според
автора д-р Р., ЕС изпада в неловка ситуация, предвид предстоящото
председателство на ЕС от България за периода януари – юли 2018 г., тъй като „национал-популистките
и ревизионистки тенденции можели да доведат до разпалване на дълголетни
исторически развития в обществата с малцинствени групи и до създаване на риск
от провокиране на етнически и национални дрязги в самия ЕС“.
В тази
първа част от статията са цитирани изказвания, които се твърди В.С. да е правил.
Тяхното съдържание обаче изрично се оспорва от ищеца в настоящото производство.
Ответникът не ангажира доказателства за автентичността на тези изявления, а се
позовава на тези изказвания като общоизвестни факти. Явно издателят на вестник
„Труд“ не разполага с автентични записи на тези изявления, нито ангажира
доказателства, че техен автор е соченото в процесната статия лице.
В
журналистическия материал от 07.09.2017 г. е изложена теза за видимо възпиране
пълноценното развитие на България от страна на С., който се намира в огромен
конфликт на интереси, „събуждащ призрака на безгранична корупция“. Аргументите
почиват на твърдения, че ищецът развивал собствени бизнес-интереси в сферата на
туризма по югоизточното крайбрежие на българското Черноморие. Съвместно с В. А.,
братя Д., Р.Ч., В.К.и други, С. работел за монополизиране на хотелския, ресторантьорски и развлекателен бизнес в района на Слънчев
бряг. В тази насока се цитира излъчена в предаване „Шоуто на Слави“ информация,
че дружество, в което В.С. е съдружник, притежава хотел в гр. Малко Търново,
който български гранични полицаи използват за база, а разходите по издръжката
им се покриват от държавния бюджет. Внушава се двойнствена
роля на С. като вицепремиер и хотелиер и използване на правителствено влияние в
бизнес-конфликти на негови или на приятелски интереси с конкуренти.
Свободата
на словото е конституционно гарантирано право (чл. 39, ал. 1 от КРБ), а
журналистическата професия е призвана да информира широката общественост. Това
предполага поднасяне на информацията по професионален и обективен начин, с
изразни средства от литературния език и в съответствие с правилата на етиката.
Освен това, свободата на словото не е безгранична и следва да бъде в рамките на
ограниченията, поставени от КРБ: не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 от КРБ) или да бъде насочено
срещу тези неимуществени блага (чл. 41, ал. 1 от КРБ). Според чл. 10, т. 2 от
КЗПЧОС упражняването на правото на свободно изразяване на мнение, „доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество за защитата здравето и морала, на
репутацията или правата на другите“.
Автор на
публикацията е д-р М.Р., като същата е поместена и в сайта на
неправителствената организация „Граници на свободата“. Действително,
съдържанието в значителната си част е препечатано от други издания. Това обаче
не освобождава издателя „Т.м.“ ЕООД от задължението да провери достоверността
на фактите, а именно: принадлежат ли действително на В.С. изказванията, които
се цитират като негови; развива ли бизнес в сферата на туризма по югоизточното
Черноморие; притежава ли дружество, в което той има участие, собственост на
хотел в гр. Малко Търново. В случая такова разследване не е проведено. Не е
взето и становището на засегнатия.
Оценъчните
съждения, съдържащи се в статията не могат да се проверяват за тяхната вярност,
доколкото представляват коментар на фактите. На преценка подлежи обаче
верността на изнесените факти, като отговорността на ответника може да бъде
ангажирана в случай на тяхната невярност и само доколкото засягат
неблагоприятно адресата и издателят не е положил дължимата грижа преди
отпечатването да провери достоверността на разпространената информация. Отговорността
на журналиста може да бъде ангажирана, когато на базата на неверните факти са
правят изводи, представляващи по същество обида. (така решение № 62/06.03.2012 г., гр.д. №
1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.)
Изявленията,
отразяващи отношението на С. към ромското малцинство са пресъздадени
тенденциозно и са извън контекста, в който са направени. Те са израз на
мнението на ищеца и съответно не са зачетени като дискриминационни по смисъла
на ЗЗДискр., съгласно окончателно решение №
636/15.01.2019 г. по адм.д. № 7229/2018 г. по описа на ВАС, V отделение.
По същия
начин съдът преценява и коментарите на снимката в Бухенвалд. Независимо от това
дали коментарът принадлежи на С. или не, той не го поставя в негативна светлина:
не е фотографиран в позорна поза; не може да се изведе и заключение, че той „се
е гаврил с жертвите на нацизма“.
Статията
съдържа неверни обстоятелства за изявления на ищеца и и използване на
правителствено влияние в търговската дейност в частен интерес, чиято
достоверност ответникът не доказа. На базата на същите обаче се внушава
непочтеност за лицето, на което се приписват действия и по този начин у
читателя се изгражда убеждение за отрицателно влияние на политическата и
социална дейност С. в обществения живот на страната; в неблагоприятното
отражение на неговото присъствие в управлението на България за нейното развитие
и необходимост от усилия на ЕС за справяне с тенденции, противоречащи на
ценностите на Съюза.
Клеветническите
твърдения са послужили за основа на обидни изрази – че С. проявява постъпки с антисемитски,
антималцинствен и неонацистки
характер; че демонстрира персоналното си падение като човек (не става ясно дали
тавтологията се дължи на лош превод на статията или това е смисълът на самата квалификация),
че е проводник на национал-популистки и ревизионистки тенденции; че е
корумпиран и се е поставил в положение на конфликт на интереси. Отделно от
това, заглавието на този журналистически материал не кореспондира с неговото
съдържание, а е насочен към представяне на личността на ищеца в негативна
светлина.
Сами по
себе си обидата и клеветата са свързани с изживяване на негативни емоции. Независимо
от това, в тежест на ищеца е да установи вида, характера и интензитета на тези
негативни последици, както и това, че същите са настъпили именно в резултат на
установената обида и клевета.
В тази насока
са ангажирани гласни доказателства, като всеки от разпитаните по делото
свидетели разказва за начина, по който се е повлияло не само психическото
състояние на С., но и положението му в обществото. Към 07.09.2017 г. ищецът е
заемал висша държавна длъжност, ползвал се е с популярност, а времето за
управление и политическа дейност е пропилявано в опровержения на изнесените в
медийното пространство клевети. Проявявал е нервност и избухливост,
притеснение, че повтаряната лъжа се превръща в безспорна истина.
При
определяне на размера на обезщетението не без значение е обстоятелството, че
публикацията е втора по ред относно снимките в Бухенвалд. Повтарянето на този
случай в пореден журналистически материал във вестник „Труд“ три месеца
по-късно е с цел насаждане на негативизъм към личността на обекта на „анализ“ и
затвърждаване на отрицателното отношение на
обществото към В.С.. По този начин, поместването на статия с подобно позорящо
съдържание е причинило уронване на престижа на български политик. При
определяне на размера на обезщетението – по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази и особеното притеснение, което С. е изпитал от обвинението,
че присъствието му в политиката е пречка за интеграцията на България и успеха
на предстоящото през първата половина на 2018 г. председателство на ЕС от
България.
С оглед
изложеното, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението е 10 000
лева. Претендираният размер на обезщетението от 30 000 лева е прекомерен,
доколкото част от съдържанието на статията – относно снимките в Буханвалд, е предмет и на статия във в-к „Сега“ през май
2017 г., за което ищецът е претендирал и съответно му е присъдено обезщетение
по друго гражданско дело. Допълнително, положението на В.С. като публична
личност налага по-висок праг на търпимост към критични изказвания по отношение
на негови словесни и поведенчески реакции в обществото.
Обезщетението
от 10 000 лева се дължи само от ответника „Т.м.“ ЕООД, ведно със законната
лихва от 07.09.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е
сторил разноски на обща стойност 2 650 лева, от които му се дължат 883.33
лева.
Ответникът
„Т.М.“ ООД претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 400 лева. Представителят на ищеца е възразил за прекомерност на
възнаграждението, което е основателно. Същото възлиза на сумата 1 716 лева
с ДДС. На ответника се дължат 1 144 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, „Т.М.“ ООД, ЕИК -*******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. Д. Д. сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
публикуван журналистически материал в брой 239/07.09.2017 г. на вестник „Труд“ със
заглавие „България: Възможности и предизвикателства“ и подзаглавие: „Г-н В.С.
възпира усилията на България за пълноценно развитие“, ведно със законната лихва
от 07.09.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С.,
ЕГН ********** срещу П.Х.Б., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждането й да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от публикуван журналистически материал в брой
239/07.09.2017 г. на вестник „Труд“ със заглавие „България: Възможности и
предизвикателства“ и подзаглавие: „Г-н В.С. възпира усилията на България за
пълноценно развитие“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, „Т.М.“ ООД,
ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв.
Д. Д. сумата от 883.33 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, В.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв.
Д. Д. да заплати на „Т.М.“ ООД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 144 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: