РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Сливен, 01. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 470 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Д. - 1Б“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Д. В.
В., подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 22-0287-000091 от 06.12.2022 г., издадена от Началника на РУ на МВР – Котел, с
която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, постановен в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон, и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения, че: автомобилът, обект на ПАМ, не е собственост на
водача, спрямо когото е съставен АУАН; нарушен е принципът на съразмерност,
установен в чл. 6 от АПК; ограничено е правото на собственика на автомобила да
го ползва; мярката ще бъде законосъобразна, ако се прилага спрямо ППС, еднолична
собственост на нарушителя, но не и когато е собственост на трето лице; с
процесната ПАМ се засягат права и законни интереси в степен, по-голяма от
необходимото за целта, за която се издава акта. Моли оспорената заповед да бъде
отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 06.12.2022 г. на лицето Б. Й. С. с ЕГН: **********, е съставен от
служител на РУ Котел, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия АД бл. № 110776, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, за това че на
06.12.2022 г. в 12.20 ч., по път II-48, е
управлявал товарен автомобил с Рег. № ********, с. на „Д. - 1Б“ ЕООД, без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
На 06.12.2022 г. от Началника на РУ на МВР – Котел, е издадена оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 22-0287-000091. С нея на оспорващия „Д. - 1Б“ ЕООД е наложена ПАМ с
правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца, като е отнета един брой рег. табела № ********. В мотивите на
заповедта е възпроизведено съдържанието на горепосочения АУАН Серия АД бл. №
110776 от 06.12.2022 г. и е отразено, че е съставен такъв АУАН.
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ на МВР – Котел, е оправомощен да прилага
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Към датата на издаване на оспорената заповед, товарен
автомобил с Рег. № ******** е регистриран в АИС – КАТ на името на оспорващия „Д.
- 1Б“ ЕООД с ЕИК: ********* – като негов собственик.
В хода на съдебното дирене са събрани и показания на
свидетелите: Б. Й. С. /в. на п. а./ и С. К. Х. /р. в оспорващото дружество/.
Според показанията на свидетеля С., преди около два
месеца в гора близо до *** заедно с другия свидетел Х. н. п. к. с д., след
което свидетелят С. у. к. до асфалтов път, където бил спрян от полицаи;
свидетелят у. к. по собствена инициатива, без знанието на шефовете си, въпреки
че знаел, че е н. в.
Според показанията на свидетеля Х., със свидетеля С. били т.; т. д. в гора
близо до ***; свидетелят С. у. к. до главен път, където го спрели полицаи.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 09.12.2022 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на съда на 15.12.2022 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от
надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическото и правно основание за издаването му, извършено
е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от
неправоспособен водач, съответстват на фактическите основания, които се
съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с
издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в
противоположен смисъл, са неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за
да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, без да е правоспособен водач, и
адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 06.12.2022 г., водачът
на превозното средство не е притежавал СУМПС. Управлението на МПС от водач,
който не притежава СУМПС, се включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС от
неправоспособен водач. В тази връзка съдът намира твърденията на оспорващия за
незаконосъобразност на оспорената заповед за неоснователни. Материалната
доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното
производство.
По делото е установено, че оспорващият е собственик на
процесното МПС и че на 06.12.2022 г. това МПС е управлявано от неправоспособен
водач, поради което приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно
наложена. ПАМ е наложена за срок от 6 месеца, който е минимално предвиденият в
разпоредбата срок. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл.
6 от АПК.
Не се споделя защитната теза на оспорващия, свързана с
обстоятелството, че автомобилът е негова собственост, а водачът е друго лице. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика на автомобила, поради което без правно значение са обстоятелствата
дали оспорващият е предоставил управлението на собственото си МПС на
неправоспособен водач и дали оспорващият е знаел за това управление. Законът
допуска засягане на правата на оспорващия, с оглед постигане на целта, регламентирана
в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП- опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. В приложимата хипотеза ЗДвП предвижда налагане на
ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване
нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето,
управляващо автомобила му, е неправоспособен водач. Отношенията между оспорващия
– от една страна, и водача на автомобила му – от друга, могат да бъдат уредени
на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на
административната мярка, щом са налице предпоставките за това.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. - 1Б“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. Д. В. В., подадена
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0287-000091 от 06.12.2022 г., издадена от Началника на РУ на МВР – Котел, с
която на „Д. - 1Б“ ЕООД, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: