Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.08.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на първи юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №152 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.П.С. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-179/16.02.2021г.
на Началник РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 26.12.2020г. около 01,00
часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“, на обществено място, в
помещение до автобусна спирка в близост до „***“АД, е установено, че г-н С., в
качеството си на родител на *** с ЕГН **********, която не е навършила
18-годишна възраст, не я е придружил на горепосоченото обществено място, както
и не й е осигурил пълнолетно дееспособно лице с нея след 22:00ч., с което за виновното
нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3
от ЗЗакр.Детето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
/триста/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева.
Излага доводи за
необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на нарушението,
неустановеност на мястото на извършването му, моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателя редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата,
представя допълнителни доказателства чрез показанията на водени свидетели, моли
за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата-
РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 25 срещу 26.12.2020г.
бил получен сигнал в РУ-МВР-Димитровград за събиране на множество хора в сграда
до автобусна спирка до „***“АД, като се нарушават въведените противоепидемични
мерки в страната. Около 01,00 часа св.И.К. и св.Н.Ш.– полицейски служители при
РУ-МВР-Димитровград заедно с техни колеги посетили мястото, като по силната
музика се ориентирали към сграда, намираща се до автобусна спирка, разположена на
бул.„Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград, в близост до „***“АД. Полицаите изчакали
известно време, наблюдавайки помещението. Не след дълго младеж се запътил да
влезе през вратата, отворил я безпрепятствено тъй като била отключена, при
което полицейските служители му извикали да спре. Последвали действия за бързо
затваряне и заключване на вратата от присъстващи в помещението. По-късно
влизайки в помещението, полицейските служители установили, че вътре има над 30
човека, като всички били без предпазни маски на лицето, имало силно пусната
музика, диско-светлини, бар-плот, маси и столове, като присъстващите
консумирали алкохол и танцували, част от тях седели на масите. Били извикани
още полицейски служители, като били затворени двата вход-изхода от помещението,
докато се установят присъстващите там, след което същите били извозени до
сградата на РУ-МВР-Димитровград, където им били съставени актове за
установяване на административно нарушение. Сред присъстващите на празненството
била и свидетеля ***.
Непълнолетната била
отведена в сградата на РУ-МВР-Димитровград, където били извикани и инспектор Детска
Педагогическа Стая, както и родител на непълнолетната- настоящият жалбоподател А.С..
За констатираното
нарушение св.И.К. съставил акт за установяване на административно нарушение
АУАН №254р-179/26.12.2020г., като описал, че на 26.12.2020г. около 01,00 часа в
гр.Димитровград, на бул.“Г.С.Раковски“ до „***“ в заведение на закрито г-н С. не
е придружил непълнолетното си дете ***, както и не й е осигурил физическо
дееспособно лице като придружител. Описал също, че с действието си С. виновно е
нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила па детето (ЗЗД). Актът бил
връчен на същата дата на настоящия жалбоподател А.С., който подписал акта без
възражения.
Въз основа на така
съставения акт адм.-наказващият орган е пристъпил към издаването на процесното
наказателно постановление №254р-179/16.02.2021г., с което за описано нарушение
на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3 от
ЗЗакр.Детето на жалб.С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“
в размер на 300 /триста/ лева.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 05.03.2021г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против постановлението е получено в съда на 11.03.2021г.- видно
от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-179/26.11.2020г.,
НП №254р-179/16.02.2021г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на
актосъставителя И.К., на свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта Н.Ш., на доведените от жалбоподателя свидетели ***и ***,
както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото,
които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №254р-179/26.12.2020г., като цяло
са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Налице са пропуски при самото описание, доколкото
не е описано А.С. в качеството си на какъв е задължен да изпълни разпоредбите
на чл.8, ал.3 и на ал.4 от ЗЗДетето, както и това, че непълнолетното лице е
заварено на посоченото място след 22,00 часа. Налице е и описание за
неосигуряване на „физически дееспособно лице“ като придружител. Така
направеното описание обаче не може да се приеме като объркващо или неуточнено.
Не е посочено, че лицето е заварено на обществено място след 22,00 часа, но е
описано, че на описаната дата, проверката е извършена около 01,00ч., което
очевидно е след 22,00ч. Описано е също, че не придружава „непълнолетното си
дете“, което установява връзката с непълнолетното лице, от която произтичат
горепосочените задължения. Описанието за неосигурено „физическо дееспособно лице“
за придружител не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
възможност наказателно постановление да се издаде и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Което в случая е сторено.
По отношение мястото на извършване на нарушението,
Съдът намира, че същото е достатъчно ясно описано и определено. Недвусмислено
свидетелите заявяват, че св.*** е била заварена в помещение- бивша баничарница.
Описани са град и улица, на която се намира това помещение, описани са и близко
намиращи се обекти. Описанието на мястото е достатъчно и ясно, без да поражда
съмнения или възможности за превратно тълкуване. Нарушение на правата на
нарушителя и то съществени такива би имало при драстични разминавания или
най-общо описание на мястото на нарушението /напр. „в гр.Димитровград“/. В
случая обаче не са налице допуснати нарушения при описание на мястото на извършване
на административното нарушение, довели до съществено нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
По отношение на това дали тази постройка е
обществено място или не, Съдът намира, че същото отговаря на понятието за
обществено място. В Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е
дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са
обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените
места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на разпитаните свидетели,
помещението, в което са били заварени всички тези хора се използвало преди като
заведение, а при проверката е имало характерните елементи за работещ обществен
обект- маси и столове, диско-светлини, ди-джей, като заварените множество лица
са употребявали алкохол и са танцували. Не са налице данни за ограничаване на
достъпа до това място. Следва да се отбележи също така, че в полицията е бил
получен сигнал за това събиране. Предвид отдалечеността на сградата на
събирането от жилищни квартали и липса на движение в този район по това време
на денонощието, очевидно не е имало възмутени съседи. При празнуване на познати
и приятели трудно би се приело, че някой от събралите се би се оплакал от
неспазването на противоепидемичните мерки. Всички тези обстоятелства говорят за
събиране на неограничен кръг от хора, без да има предварителна установеност кой
е следвало да присъства, на място, което преди е било използвано за заведение и
в което са били налице множество от елементите за работещо питейно заведение. В
случая е без значение дали това помещение има съответните разрешителни,
персонал, работно време, касов апарат и т.н. Твърденията за „частно парти“,
неработещо заведение, частен имот на който са се събрали приятели да се
повеселят, в случая не могат да дерогират задълженията на един родител по
Закона за закрила на детето. Същественото в настоящият случай е, че
помещението, в което са заварени празнуващите се използва като обществено място
и отговаря на характерните елементи на такова в процесния период от време.
В случая описанието на извършеното нарушение е
достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде
конкретизирано едно административно нарушение. Също така описанието на
нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране, без възможност
за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с текста на нарушената
законова разпоредба.
Съдът намира за установено и доказано по безспорен
начин, че непълнолетната *** е била в нощта на 25 срещу 26 декември 2020г. на
обществено място, след 22,00ч., без родител или пълнолетен придружител.
Показанията на разпитаните свидетели К. и Ш. са показателни за тези
обстоятелства, като същите се явяват очевидци на действията на непълнолетната ***.
Тези показания са безпротиворечиви и поради тяхната взаимна подкрепеност и
обективност, съда възприе и кредитира като достоверни. Още повече, същите са
дадени от полицейски служители- възприели тези обстоятелства в рамките на
своите служебни задължения и правомощия.
По отношение показанията на разпитаните свидетели ***и
***, същите на практика подкрепят административно-обвинителната теза. Описват въпросното
помещение като частно, но въпреки положените усилия не внасят съмнения в
обстоятелството, че помещението се явява обществено място. На следващо място,
св.***и св.*** заявяват, че последната е излязла след 22,30ч. от дома си, без
родителите й да знаят, като придружител й бил ***. Следва да се поясни обаче,
че Закона за закрила на детето вменява в задължение на родителите да осигурят
пълнолетен придружител на детето си, а не детето само да избира и определя
придружителя си. Поради което с цялостните си показания, тези двама свидетели
не отричат установената фактическа обстановка и не внасят съмнения в
същата.
Налице са и конкретни доказателства за
пълномощията на адм.-наказващият орган да издава наказателни постановления по
чл.45, ал.1-4 от Закона за закрила на детето. В тази връзка е представена и
приета ка то доказателство по делото Заповед №3407/20.11.2009г на ВНД Директор
на ОД-МВР-Хасково, по силата на която началника на Ру-МВР-Димитровград е
упълномощен да издава наказателни постановления за нарушения по чл.45, ал.1-4
от ЗЗдетето.
Съобразно разпоредбата
на чл.8, ал.3 и на ал.4 от ЗЗакр.Детето, законът задължава и двамата родители
(солидарно в общия случай) да положат грижа детето им, навършило 14-годишна
възраст, но ненавършило 18 години, да е придружено на обществени места след
22:00 часа от тях или от осигурен от тях придружител.
Безспорно се установи по
делото, че жалб.А.С. е родител на 17-годишната ***, намираща се на процесната
дата без родител или пълнолетен придружител на обществено място след 22,00часа.
Срещу кого от родителите на непълнолетно лице, заварено на обществено място
след 22,00ч. да бъде образувано административно-наказателно производство, ЗЗДетето
не сочи. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН регламентира, че
административно-наказателната отговорност е лична. В този смисъл и двамата родители
самостоятелно са административно-наказателно отговорни. Дали да бъде ангажирана
отговорността и на двамата родители или само на единия от тях, на кой от
двамата, и дали такова решение е съответно на целите по чл.12 от ЗАНН, е
оставено в преценката на компетентния наказващ орган и зависи от спецификата на
всеки отделен случай. В рамките на проверяваното административно-наказателно
производство за съда е достатъчно, че лицето притежава изискваното от закона
качество - на лице, което по закон полага грижи за това дете, в случая родител.
Това го прави адресат на процесното задължение, респективно субект на
административно-наказателна отговорност в случай на неговото неизпълнение.
Правилна е и дадената от
контролния и наказващия орган материално-правна квалификация на извършеното
нарушение. Задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДетето не се намират в
отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Това е
така, доколкото дори и хронологично е въведено от законодателя като основно задължение
на родителя/настойника това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето. Едва ако изпълнението на
това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно (законодателят
не ограничава източника на невъзможността до обективни причини), негов сурогат
е задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето за осигуряване на пълнолетен
дееспособен придружител на детето. Т.е.
предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на
задължението както по чл.8, ал.3 така и по ал.4 от ЗЗДетето. Основното задължение
по ал.3 и съпътстващото такова по ал.4 на чл.8, са отграничени от законодателя
не само хронологически, но са и въведени като отделни задължения. При
изпълнение на едно от тези две задължения, не би възникнала адм.-наказателната
отговорност на родителя. Но в случая е налице неизпълнение и на двете
задължения- непълнолетното дете е било на обществено място след 22,00ч. без да
е било придружено от родителите си (ал.3) и без да му е бил осигурен пълнолетен
придружител (ал.4). Въпреки, че целта на тези задължения е една и съща и
изпълнението й може да се осъществи с всяко едно от тях, неизпълнението им е
въведено от законодателя като две отделни нарушения. Това е така поради
отграничаването им в различни алинеи, макар на един и същи член, както и
обстоятелството, че разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДетето предвижда алтернативна
наказуемост за нарушение по чл.8, ал.3 и по ал.4 от закона чрез използвания от
законодателя съюз "или".
Законовите разпоредби не
предвиждат правомерна възможност за придружаване на обществени места на
непълнолетно лице от дееспособно пълнолетно лице- различно от родител,
настойник или друго лице, полагащо грижа за него. Вторичното задължение,
установено в чл.8, ал.4 от ЗЗДетето възниква за родителя само ако той не може
да изпълни основното си задължение, което се установява в ал.3 на чл.8. В
случая не се установиха дори и данни за наличието на някакви пречки жалб.С. да
може да придружи непълнолетната си дъщеря
на процесните дата и място. Обстоятелството, че същият не е знаел за действията
на дъщеря си, са само твърдение, без да е установено по обективен начин, а и
това твърдение не освобождава родителя от отговорността , която носи за своето
дете. В случая при описание на всяко едно от двете нарушения са описани
правилно обективните признаци на двете отделни разпоредби на ал.3 и на ал.4,
цифрово също са описани като отделни нарушения, наложени са и две отделни
наказания, без да съществува вероятност от объркване или превратно
тълкуване.
С оглед горното и след
извършената служебна проверка, съдът намира, че в производството материалният и
процесуалният закон са приложени правилно. По делото е безспорно установено и
доказано, че на посочените дата и място и към описания час, жалб.С. не е
придружил, нито е осигурил придружител на непълнолетното си дете, навършило 14
години, но ненавършило 18-годишна възраст, на обществено място след 22,00часа.
Осъществен е състав на административно нарушение както на основното задължение
по чл.8, ал.3, така и на съпътстващото такова по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето, за
което са наложени предвидените по вид и размер административни наказания.
Санкционната норма, на
основание на която са наложени административните наказания- чл.45, ал.3 от
ЗЗДетето предвижда: „Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно
нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв.“.
В случая размерът на
наложените адм.наказания е минималния предвиден, като не съществува възможност
за изменението им. Този размер се явява адекватен и съотносим към тежестта на
извършеното адм.нарушение и нарушител.
Съдът намира, че
адм.-наказателно производство е протекло законосъобразно, като не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата
си по един адекватен начин.
С оглед на изложеното съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-179/16.02.2021г. на
Началник РУ-МВР-Димитровград, с което на А.П.С. ***, ЕГН **********, за това,
че на 26.12.2020г. около 01,00 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“,
на обществено място, в помещение до автобусна спирка в близост до „***“АД, е
установено, че г-н С., в качеството си на родител на *** с ЕГН **********, която
не е навършила 18-годишна възраст, не я е придружил на горепосоченото
обществено място, както и не й е осигурил пълнолетно дееспособно лице с нея
след 22:00ч., с което за виновното нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от
ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и на основание
чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Детето – също „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева – като
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)