Решение по дело №3098/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3758
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110103098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3758
гр. С, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110103098 по описа за 2022 година
ИВ. П. К., с ЕГН **********, с адрес: .... е предявил срещу ИВ. Т. Д. с ЕГН **********, с
адрес: .... осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за предаване на
фактическата власт върху имот, представляващ: апартамент № ..., състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 6, при граници на
апартамента: стълбище, двор, улица ...; на избеното помещение: коридор, ...., находящ се в
гр. С, ж.к. Л, .....
Ищецът твърди, че описаните имоти са предадени на ответника въз основа на договор за
наем, сключен между тях на 01.02.2012г., който бил сключен за неопределен срок. Твърди,
че на 28.10.2021г. с ответника са подписали споразумение за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, считано от 01.12.2021г. На същата дата имотите е следвало да му бъдат
предадени, но това не е сторено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва твърденията в нея. Твърди, че не е освободил имота, тъй като в него има много
негови вещи, които няма възможност да изнесе и съхранява на друго място.
От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следното във фактическо и
правно отношение:
Страните по делото на 01.02.2012г. са сключили договор за наем на недвижим имот, с който
наемодателят ИВ. П. К. е предоставил на наемателя ИВ. Т. Д. за временно и възмездно
ползване апартамент 86 в гр. С, ж.к. Л, бл. ..., вх. Д, а наемателят се е задължил да заплаща
на наемодателя месечен наем в размер на 100 лв., дължими до 10-то число на текущия
месец, в брой срещу разписка. Договора за наем е бил сключен за неопределен срок, считано
от 01.02.2012г. Съгласно чл. 13, т.2 от договора за наем, той се прекратява по взаимно
1
съгласие на страните, изразено писмено.
С допълнително споразумение към договора за наем от 01.02.2012г., сключено на
28.10.2021г., страните по договора за наем са договорили прекратяването му, считано от
01.12.2021г., както и наемателят да върне на наемодателя наетия имот на 01.12.2021г. чрез
предаване на ключовете от входните врати и подписване на приемо -предавателен протокол.
За съдебно заседание, насрочено и проведено на 11.04.2021г. ответникът И.Д. е депозирал
молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба и не оспорва иска.
Правното основание на предявения иск е по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Не се спори между страните и съдът приема, че със сключването на договора за наем на
недвижим имот на 01.02.2012г., считано от тази дата наемателят ИВ. Т. Д. е започнал
временно и възмездно да го ползва. Срока на ползването не е определен предварително, а
страните са уговорили, че договора се прекратява по взаимно съгласие, изразено писмено.
Такова е налице и е обективирано в допълнително споразумение, сключено на 28.10.2021г.
Съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта. По силата на чл.
238 от ЗЗД, ако договора за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже
от него, като предизвести другата един месец по-рано.
В настоящият казус законовите изисквания са изпълнени. Наемодателя ИВ. П. К. и
наемателя ИВ. Т. Д. на 28.10.2021г. са постигнали взаимно съгласие за прекратяване на
действието на наемния договор, считано от 01.12.2021г., което са изложили писмено. Датата
01.12.2021г. е била уговорена като дата за връщане на имота от наемателят на наемодателят.
Това връщане не се е състояло, вкл. до обявяване на съдебното дирене за приключило, видно
от признанието на иска от ищеца.

Ищецът не е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Воден от горното и на осн. чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: .... ДА ВЪРНЕ на ИВ. П. К., с ЕГН
**********, с адрес: ...., нает съгласно договор за наем от 01.02.2012г. недвижим имот, а
именно: апартамент № ..., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 6, при граници на апартамента: стълбище, двор, улица ...; на избеното
помещение: коридор, ...., находящ се в гр. С, ж.к. Л, .....

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок, считано съобщаването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3