РЕШЕНИЕ
№ 1065
гр. Стара Загора, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530101009 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. II и III ЗЗД,
съединен при условията на евентуалност с иск по чл.27 ЗЗД.
Ищецът Ц. П. И. твърди в исковата си молба, че живее в собствен апартамент в гр.
Стара Загора, кв. Зора, ул. ..... Закупила го през 1993 г. с Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 28.01.1993 г. сключен с
Община Стара Загора въз основа на Заповед № 3286 от 04.12.1992 г. на кмета на общината.
От повече от 50 години работи като народна певица, но след промените й се наложило да
потърси друго средство за препитание и през есента на 1993 г. заминала на гурбет в Гърция.
Около 14 години работила по таверните предимно в кухнята. След това започнала да гледа
болни хора. От 2002 г се преместила в Атина, но се прибирала често в България. С двойно
гражданство е и вече е пенсионер както там, така и тук. В Гърция нямала собствено жилище
и живеела по квартири. Като всеки пенсионер и на нея й било трудно да свързва двата края.
Нейни познати в Гърция й казали, че ако няма собствено жилище или учредено право на
ползване върху такова, ще получава надбавка в размер на 200 евро на пенсията си в Гърция.
Тъй като тази сума била значителна и щяла много да й помогне на месечния бюджет,
решила да прехвърли фиктивно собствеността на горепосочения й апартамент на дъщеря си
Д. И. М., което жилище представлявало: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.521.176.2.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-55/12.09.2007г. на Изпълнителния директор на
АК, с адрес на самостоятелния обект в сграда: град Стара Загора, ул. ....., самостоятелният
1
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.521.176,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта:
едно, с площ на обекта: 41.52 кв. м., с принадлежащи части: избено помещение №10, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.521.176.2.11,
68850.521.176.2.44 и 68850.521.176.2.43; под обекта: 68850.521.176.2.7, над обекта:
68850.521.176.2.17.
На 03.07.2019 г. с нотариален акт 104, том 2, peг. № 3318, дело №261 от 2019 г. на
нотариус ......, вписан в регистъра на Нотариалната камара под peг. № 381, дарила
гореописания апартамент на дъщеря си Д. И. М. с без да си запази правото на пожизнено
ползване, тъй като й имала безрезервно доверие, че няма да злоупотреби с него и когато се
наложело ще й го върне обратно. Тук било мястото да отбележи, че имала и син. За жалост,
въпреки че посетила адвокат в Атина, така и не започнала да получава тази надбавка от 200
евро месечно. Оказало се, че безпредметно е прехвърлила апартамента си. Макар
собствеността на жилището да била прехвърлена, тя продължила да си живее сама в него,
както било досега. Зимата на 2022г. когато си била в България, отношенията й с дъщеря й се
обтегнали, поради неразбирателството й със съпруга й. Д. дори я заплашила, че ще продаде
апартамента й. Въпреки, че се разбрали собствеността да е фиктивно на нея, тя отказала да й
го върне обратно. Заявява, че не притежава друго жилище нито в България, нито в Гърция.
Няма средства да си закупи друго. Вече е на 74 години и ако дъщеря й продаде жилището й,
ще остане на улицата. Народна певица е, носителка на много награди. Лятото на 2021 била
наградена със „Златна лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци. Макар да
искала да заобиколи закона за липсата на жилище, мотивът й бил да разполага с достатъчно
средства да има нормални старини и да не разчита и да бъде тежест на децата си.
Твърди, че гореописаният договор за дарение с нотариален акт противоречи както на
чл.8 ал.2 от ЗЗД, така и на чл.9 от ЗЗД. Противоречи с интересите на обществото, така и с
повелителните форми на закона и на добрите нрави. Осъзнава грешката си, че със
заобикалянето на закона - фиктивното прехвърляне на апартамента, е поискала нещо, което
на практика не й се дължи - надбавката от 200 евро. Освен това с дарението прехвърлила
единствения си недвижим имот и с безвъзмездната сделка би лишила от наследство сина й
след нейната смърт.
Моли в уточняващата искова молба съда да постанови решение, с което да признае да
установено по отношение на ответницата Д. И. М. , че сделката с нотариален акт за дарение
№104, том 2, peг. № 3318, дело №261 от 2019 г. на нотариус ......, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под peг. № 381, с който е прехвърлила на Д. И. М.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.521.176.2.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед
РД-18-55/12.09.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на самостоятелния обект в
сграда: град Стара Загора, ул. ....., самостоятелният обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.521.176, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с площ на обекта:
2
41.52 кв. м., с принадлежащи части: избено помещение №10, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.521.176.2.11, 68850.521.176.2.44 и
68850.521.176.2.43; под обекта: 68850.521.176.2.7, над обекта: 68850.521.176.2.17, е
нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и добрите нрави.
Моли, при условията на евентуалност договорът за дарение да бъде обявен на
унищожаем - поради грешката й, че ще получава надбавка от 200 евро месечно, грешка в
основанието. Претендира направени по делото разноски.
Ответникът Д. И. М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва изцяло предявения иск, тъй като е необоснован и неоснователен.
Заявява, че на първо място, дарението е направено в предвидената в закона форма,
отразява недвусмислената воля на дарителя към момента на дарението и като такова е
действително и е породило своето правно действие.
На следващо място, възприетият от законодателя принцип е, че веднъж извършено,
дарението е неотменяемо. Дарителят не може да си запази правото по всяко време и по своя
преЦ. да пристъпи към неговата отмяна. Като изключение от този принцип съществуват
изрични законови основания, регламентирани в разпоредбата на чл. 227 от ЗЗД, при
наличието на които дарителят може да поиска отмяна на дарението, а именно:
-в случай че надареният умишлено убиел или се опитал да убие дарителя, неговия
съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е
извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
-когато надареният набедял дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на
пострадалия и такава не е подадена;
-в хипотезите, в които надареният отказвал да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
В исковата молба не било наведено нито едно от горепосочените основания.
Впрочем, те и не съществували в обективната действителност. Обстоятелствата по чл. 227,
б. „а" и „б" от ЗЗД са състави на престъпления, които следва да бъдат установени по
надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда, каквито не съществуват.
Не е налице и хипотезата по чл. 227, б. „в" от ЗЗД, тъй като ищцата Ц. П. И. никога и
под никаква форма не е искала издръжка, от която да се нуждае, а и както й е известно, няма
нужда от такава.
Единствените сочени в исковата молба доводи били неотносими към предвидените от
законодателя отменителни основания, а освен това навеждали за мотиви на дарителя, които
по своята същност са неправомерно деяние и не могат да служат като основание за
получаване на права, в случая отмяна на дарението и връщане на дарения имот в
патримонимума на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
3
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представения по делото нотариален акт
№104, дело №261/2019г., че на 03.07.2019г. ищцата Ц. П. И. дарила на дъщеря си Д. И. М.
следния свой собствен недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.521.176.2.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-55/12.09.2007г. на Изпълнителния директор на
АК, с адрес на самостоятелния обект в сграда: град Стара Загора, ул. ....., самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.521.176,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта:
едно, с площ на обекта: 41.52 кв. м., с принадлежащи части: избено помещение №10, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.521.176.2.11,
68850.521.176.2.44 и 68850.521.176.2.43; под обекта: 68850.521.176.2.7, над обекта:
68850.521.176.2.17.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. В показанията си св.С..... /съседка и приятелка на ищцата/ заявява, че от
ищцата знае, че е прехвърлила собствения си апартамент в гр.Ст.Загора на дъщеря си, за да
получава помощи в Гърция, където живеела отдавна. Също от ищцата знаела, че Ц. и
дъщеря й се разбрали, след като Ц. се прибере окончателно в България, дъщеря й да й върне
имота. Според свидетелката ищцата не е имала намерение да дарява имота си. С.....
свидетелства също, че ищцата сменила ключа на входната врата и единствено тя има ключ
за имота. В подкрепа на изложеното относно причината за прехвърляне на имота от ищцата
на дъщеря й са и показанията на св.Г..... /приятелка на ищцата/, която също заявява, че
ищцата прехвърлила имота на дъщеря си, за да получава помощи в Гърция. Според
свидетелката страните се разбрали след това дъщеря й да й го върне, за има сигурност
ищцата, но признава, че пряк свидетел на такива разговори между страните не е била. Г.....
сочи също, че ищцата получава 60 евро пенсия, затова е поискала да взема помощи и
продължава да получава тази помощ и сега. Г..... заявява още, че Ц. и съпругът й били
разведени и имали две деца – син и дъщеря. Още приживе Ц. упреквала бившия си съпруг,
че е прехвърлил всичко на сина си, а на дъщеря си /ответницата по делото/ не е оставил
нищо. Тогава ищцата решила да прехвърли апартамента на дъщеря си, „за да спаси
помощите“; искала да зарадва временно дъщеря си, но от Ц. знае, че се разбрали тя да й го
върне. В последствие отношенията им се влошили. Г..... също свидетелства, че ключ от
процесния имот има единствено ищцата.
В показанията си свидетеля М..... /внук на ищцата, син на ответницата/ заявява, че
баба му дълго време казвала, че иска да прехвърли апартамента си на майка му, тъй като
дядо му, с който били разведени, оставил всичко на вуйчо му. Свидетеля сочи, че това е
причината имота да бъде дарен на ответницата. М..... свидетелства, че никой нищо не е
искал от ищцата, тя сама решила и го направила. Свидетеля не е чувал нищо за уговорки за
връщане на имота, нито за получаване на помощи и заявява, че ако на майка му са били
известни такива условия, тя не би се съгласила да получи имота. М..... свидетелства също, че
4
майка му няма ключ от имота, а баба му и до сега, когато е в България живее в имота. М.....
свидетелства също, че баба му е била измамена от някаква жена с голя сума в евро и изказва
притеснения, че е възможно баба му да си иска апартамента, за да го даде на тази жена и
след това ще остане на улицата.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай
ищцата се позовава на две основания за нищожност – заобикаляне на закона и противоречие
със добрите нрави.
По смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД заобикаляне на закона има, когато нормативен акт
забранява постигането на даден правен резултат с определена сделка, като страните
постигат този резултат (макар и не идентичен, а близък до него) чрез сключването на друга
сделка, която не е изрично забранена. В този случай страните искат да настъпят не преките,
непосредствени и присъщи правни последици на сключената от тях сделка, а по-далечните
последици на забранена от закона такава. Поради това заобикалянето на закона е
субективно основание за нищожност на сделките - за наличието му е необходимо страните
по тях да имат намерение за постигането на забранения резултат. Българската правна
доктрина извежда следните елементи от фактическия състав на това основание за
нищожност на сделките: 1) извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по
себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове,
поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; 2) постигане на
забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки и 3)
участниците в сделката (страните) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една
цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни
следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от
закона цел, т.е. те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен
резултат. За да е налице заобикаляне на закона като основание за нищожност на една или
няколко сделки по смисъла на чл.26 ал.1 пр.II ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на
посочените по-горе три елемента.
В настоящия случай ищцата, чиято е доказателствената тежест, не установи по
делото пълно и пряко наличието на посочените по-горе елементи от фактическия състав на
основанието за нищожност – заобикаляне на закона. От ангажираните по делото гласни
доказателства не може да се направи извод, страните по сделката да са имали намерение да
настъпят не пряката, типична и характерна правна последица на дарението, а друга по-
далечна последица на някаква друга (забранена от закона) сделка. При това положение не
може да се приеме за установено по делото, че чрез сключването на процесната сделка
страните по нея заобикалят закона. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице това
основание за нищожност на процесния договор за дарение.
5
Другото основание за нищожност, на което се позовава ищцата е накърняване на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право
интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от
ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.
Така при преЦ. действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните,
защото нормата на чл.20 от ЗЗД задължава при тълкуване на договорите да се установява
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита
взаимната им връзка и целта на договора. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него
едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на
надарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора
за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение.
Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно
разпоредбата на чл.226 ал.3 от ЗЗД, ако мотивът единствено поради който е направено
дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.
Доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че
дарението на процесния имот като акт на щедрост е извършено с единствения мотив ищцата
да получи помощи, е за ищцата. Това твърдение на ищцата обаче не се подкрепя от
доказателствата по делото. Показанията на свидетелите на ищцата са неубедителни в тази
посока, не отразяват преки впечатления, а почиват на косвени данни – споделеното от
ищцата, поради което не биха могли да се приемат за достоверни. Освен това св.Г.....
/приятелка на ищцата/ заяви, че още приживе Ц. упреквала бившия си съпруг /понастоящем
покойник/, че е прехвърлил всичко на сина си, а на дъщеря си /ответницата по делото/ не е
оставил нищо; тогава ищцата решила да прехвърли апартамента на дъщеря си, като
неубедително добавя „за да спаси помощите“. Същия мотив за дарението изнася в
показанията си и св.М....., поради което се налага извода, че това е единствения мотив на
дарението. Този мотив нито противоречи на закона, нито на добрите нрави и е напълно в
духа на българските семейни традиции.
6
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за прогласяване нищожността
на договора за дарение на основание чл.26 ал.1 предл.II ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави e неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск за нищожност на договора за дарение, поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави налага разглеждането на евентуално
съединения иск по чл.27 ЗЗД за унищожаемост на договора, поради грешка.
Грешката, като основание за унищожаемост е уредена в чл.27 и чл.28 ЗЗД, като в
чл.27 ЗЗД грешката изобщо е уредена като основание за унищожаемост, а в чл.28 ЗЗД са
уточнени някой положения във връзка с някои видове грешки. Грешката на едно лице
предполага несъзнавано несъответствие между представата на това лице и
действителността, под влиянието на което несъответствие то сключва сделката. Като
юридическа факт грешката притежава следните характеристики: а) налице е представа у
този, който прави волеизявлението; б) тази представа е погрешна, т.е. тя не съответства на
действителността; в) въз основа на погрешната представа и под нейното решаващо
въздействие се прави волеизявление. В настоящия случай се твърди от ищцата /в
първоначалната искова молба/, че е налице грешка, че същата ще получава надбавка от 200
евро. Това твърдение не попада под нито една от възможните хипотези за унищожаемост на
договора поради грешка – грешка в предмета, в лицето, в пресмятането, в начина на
извършване на волеизявлението, в съдържанието на волеизявлението, в количеството и
качеството на вещта. Твърдението на молителката би могло да се приеме като грешка в
мотивите й за сключване на договора за дарение, но тази грешка няма значение за
действителността на сделката, тъй като мотивите въздействат върху волята при вземане на
решения, а в случая е налице пълно съответствие между волята и волеизявлението. Да се
приеме обратното би означавало, че всеки, които желае да се освободи от изпълнение за
задълженията си по даден договор, може да се позове на грешка в мотивите, подбудили го
към сключване на сделката.
С оглед на изложеното съдът намира, че евентуално съединения иск по чл.27 ЗЗД за
унищожаемост на договора, поради грешка е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответницата направените по настоящото дело разноски в размер на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. И., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... против Д.
И. М., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул......: главен иск за прогласяване нищожността на
Договор за дарение от 03.07.2019г., материализиран в нотариален акт за дарение №104, том
2, peг. № 3318, дело №261 от 2019г. на нотариус ......, вписан в регистъра на Нотариалната
7
камара под peг.№381, по силата на който Ц. П. И. е дарила на своята дъщеря Д. И. М.,
собствения си недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.521.176.2.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора,
одобрени със Заповед РД-18-55/12.09.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на
самостоятелния обект в сграда: град Стара Загора, ул. ....., самостоятелният обект се намира
в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.521.176, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно,
с площ на обекта: 41.52 кв. м., с принадлежащи части: избено помещение №10, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.521.176.2.11, 68850.521.176.2.44 и
68850.521.176.2.43; под обекта: 68850.521.176.2.7, над обекта: 68850.521.176.2.17, на
основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и добрите нрави; и евентуален иск
прогласяване унищожаемост на Договор за дарение от 03.07.2019г., материализиран в
нотариален акт за дарение №104, том 2, peг. № 3318, дело №261 от 2019г. на нотариус ......,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под peг.№381, на основание чл.27 ЗЗД, поради
грешка, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц. П. И., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., да заплати на Д. И. М., ЕГН
**********, гр.Ст.Загора, ул......, направените по настоящо делото разноски в размер на 1000
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8