Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Плевен, 01.03.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно
административнонаказателно дело № 62 по описа за 2021 г. на Административен съд
- Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С решение № 260197/11.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. №
2021/2020 г., Районен съд – гр. Плевен е отменил наказателно постановление
№ НП-ПБЗН-ПЛ1-15 от 03.08.2020 г. на Началник Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” /РСПБЗН/ - Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.267 ал.2 от ЗМВР и чл.24, ал.2 от Наредба
№ 8121з-882 от 2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол /Обн.ДВ.бр.100 от 5 декември 2014 г./ на П.Д.Ф. с ЕГН **********,
управител на „Либера” ЕООД е наложена ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА на
основание чл.265, ал.1 от Закона за МВР, за извършено нарушение на чл. 5,
т.3, вр. чл.23, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 8121з – 647 от 01 октомври
2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите /обн.ДВ бр.89 от 28.10.2014 г./.
Против решението е постъпила касационна жалба от Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението” Плевен, чрез началника на
службата З.Т., в която се моли да се отмени решението на РС и да се потвърди НП.
Твърди, че РС не е взел предвид разпоредбите на Наредба № 8121з-882 от 2014 г.
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, и специално чл.24,
ал.2 от същата, която урежда компетентността на началника на РСПБЗН. Твърди, че
при реализиране на административно наказателната отговорност не са допуснати никакви
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че съгласно чл.5, т.3 от Наредба №
8121з – 647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, собствениците или ръководителите на обектите
носят отговорност за поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол
и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване
на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23; В
тази връзка твърди, че нарушението е доказано, като изводът на първостепенния
съд, че нарушението не е доказано е неправилен. Излага доводи,че е налице взаимна връзка между чл.23 и чл.5 от
посочената наредба, че е доказано че жалбоподателят е извършил посоченото в
АУАН и в НП нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл.5, т.3 и чл.23,
ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 8121з – 647. Твърди, че РС е извел необосновани
изводи и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при
оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил
едностранно при установяване на фактите по делото. Моли да се отмени решение №
260197 от 11.12.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД 2021 по
описа на съда за 2020 г.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Н., която
изразява становище, че обжалваното решение е постановено при нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
че не е мотивирано. Подробни съображения излага в писмена защита, която
представя. Към защитата е приложен и списък на разноски, които моли да бъдат
присъдени.
Ответникът П.Д.Ф., редовно призован, се явява лично. Изразява
становище, че решението на районния съд е правилно и трябва да бъде оставено в
сила,а жалбата бъде оставена без уважение. Счита решението на районния съд за
правилно и моли да бъде потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена. Решението на ПлРС е противоречиво,
съдържа противоречащи си изводи, липсва произнасяне по нарушението, за което е издадено
НП, поради което само на процесуално основание следва да бъде отменено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Предмет на съдебен контрол пред РС Плевен е наказателното постановление № НП-ПБЗН-ПЛ1-15
издадено въз основа на АУАН № НП-ПБЗН-ПЛ1-1-5-1 от 13.07.2020 г.,за това, че на
28.05.2020 г. в офиси, стопанисвани от „Либера“ ЕООД с адрес гр.Плевен,
ул.”Дойран” №9, като управител Ф. експлоатира обекта, с поставени директно на
пода пожарогасители, без да са монтирани съгласно изискванията на чл.23, ал.2,
т.1 и т.2 от Наредба № 8121з – 647 от 01 октомври 2014г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн.ДВ бр.89 от.2014 г./.
Нарушението е констирано при извършена
проверка на 28.05.2020 г. и с него виновно е нарушен чл. 5, т.3, вр. чл.23,
ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 8121з – 647 от 01 октомври 2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн.ДВ бр.89 от
28.10.2014 г./.
Изложената фактическа обстановка РС е приел за установена
безспорно, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приети по
реда на чл.283 от НПК, както и въз основа на показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, чиито показания РС е кредитирал изцяло
с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и
взаимна кореспондентност.
За да отмени наказателното постановление РС е изложил мотиви, че по
закон, административнонаказващият орган, упражнява дейността си при
обвързана компетентност и е неясно за съда какви обективни предпоставки са
привнесли решение за упражняване на тези правомощия. В тежест на АНО е да
докаже всички обстоятелства във връзка с извършване и санкциониране на
нарушението, включително и по отношение на собствената си
компетентност. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.267, ал.2 от ЗМВР наказателното постановление ще бъде издадено от компетентен орган, когато
съответният началник е оправомощен от Министъра да упражнява тази
дейност и документ за това оправомощаване, бъде приложено по делото. Прел е, че
по делото липсват доказателства, от които да е видно, че на Началника
на РСПБЗН гр. Плевен са възложени права, свързани с издаване на
наказателни постановления и налагане на административни наказания. Такава
заповед, от която следва материалната компетентност на органа издал
наказателното постановление, не е посочена и в самото наказателно
постановление.
На следващо място, РС е
счел, че при реализиране на административно наказателната отговорност са
допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила. От НП е видно,
че според наказващият орган, жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 5, т.3, вр. чл.23, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 8121з – 647 от 01
октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите /обн.ДВ бр.89 от 28.10.2014 г./. Съгласно чл. 5. „Собствениците
или ръководителите на обектите носят отговорност за: 3. поддържане в изправно
състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване,
презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите
съгласно чл. 21 и 23”. По делото не се събрани доказателства в подкрепа на така
описаното от наказващият орган нарушение, а напротив - доказано е, че в обекта
е имало налични пожарогасители, но не на определените за това места, което е
съвсем друга хипотеза. РС е приел, че твърдяното нарушение е недоказано.
В заключение РС е приел, че констатираните нарушения в хода на
административно наказателното производство са от категорията на съществените,
поради което е отменил обжалваното наказателно постановление..
По наведените
касационни основания съдът съобразява следното:
Съдът намира, че изводът на РС Плевен липса на компетеност на
административния орган при издаване на наказателното постановление е
неправилен. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Наредба № 8121з-647
от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите е издадена на осн. чл. 125, ал. 2 от ЗМВР, Наредба № 8121з-882 от
25 ноември 2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол,
е издадена на осн. чл. 17, ал. 4 вр с ал. 2, т. 2 от ЗМВР, и двете наредби са издадени
от министъра на вътрешните работи и представляват подзаконов акт по
приложението на закона. Оправомощаването на компетентни длъжностни лица за
констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност и за
издаване на наказателни постановление е нормативно предвидено в чл. 23 и чл. 24
от Наредба № 8121з-882 от 25 ноември 2014 г.Съгласно разпоредбата на чл. 24 от
посочената наредба наказателните постановления се издават от директора или от
заместник-директора на ГДПБЗН – МВР, от директора на СДПБЗН/РДПБЗН, от
заместник-директора на СДПБЗН и от началника на РСПБЗН.В този смисъл изводът
на първостепенния съд, че следва да бъде
извършено с изрична заповед на министъра на вътрешните работи, е
неправилен.
Съгласно чл.5, т.3 от Наредба № 8121з – 647 от 01 октомври 2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, собствениците
или ръководителите на обектите носят отговорност за поддържане в изправно
състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване,
презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на
пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23; Видно
от така цитираната разпоредба, в същата не е налице цялостно препращане към
всички хипотези на чл.21 и чл.23 от Наредба № 8121з – 647, а такова препращане
е налице само в точно определени случаи. За да може привлеченото към
отговорност лице да организира защитата си, е било необходимо да се посочи
конкретната хипотеза на чл.5, т.3, която е нарушена, защото същите хипотези се
различават съществено. И след като се посочи съответната хипотеза, да се
изложат съображения защо поставянето на пожарогасителите на пода попада в
посочената хипотеза. Така привлеченото към отговорност лице ще може да се
защити, а съдът ще може да прецени спазването на материалния закон. В случая
такова посочване на конкретна хипотеза от чл.5, т.3 не е налице. Съгласно
посочените изисквания на чл.23, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 8121з – 647, „1.
пожарогасителите се поставят на конзоли или стойки или се монтират в шкафове,
освен ако не са возим тип; 2. пожарогасители с обща маса 18 kg или по-малка се
монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на разстояние не повече
от 1,5 m над пода; пожарогасители с обща маса, по-голяма от 18 kg (с изключение
на возимите видове), се монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на
разстояние не повече от 1,0 m над пода; разстоянието между дъното на
пожарогасителите, монтирани на конзоли или стойки, и пода е не по-малко от 3
cm;” От така посочените разпоредби още е видно, че е следвало в АУАН и в НП да
се посочи дали пожарогасителите са от возим тип или не, доколкото задължението пожарогасителите
да се поставят на конзоли или стойки или да се монтират в шкафове се отнася
само до пожарогасители, които не са возим тип, което не е направено.
С оглед изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което решението на РС е правилно като краен резултат и следва да бъде
оставено в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260197/11.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 2021/2020
г., на Районен съд – гр. Плевен.
Решението не
подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.