Решение по дело №536/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 479
Дата: 15 май 2014 г. (в сила от 6 юни 2014 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20145530200536
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

  

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:                        14.05.2014 година       град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СтарозагорскиЯТ районен съд       ІІ наказателен състав

На  петнадесети  април                                Година: 2014

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: Ц.Д.

разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД536 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, съобрази следното:

                    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 70 от 14.01.2014г., издадено от Йордан Н.-***, упълномощен със Заповед № РД-25-2163 от 29.11.2011 год. на Кмета на Община Стара Загора. С атакуваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора, с административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

         Жалбоподателят И.П. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Оспорва се фактическата обстановка в атакуваното постановление. Твърди се, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП не съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл, не било посочено как е установено, че са завзети „около седем квадратни метра” общинска площ. В обстоятелствената част на НП се сочело, че била нарушена Наредба за завземане на общинска площ, каквато не съществувала в правния мир. Твърди, че разполага с Разрешително за ползване на 2 кв.м. за поставяне на временни съоражения, като не се отклонявал от разрешението да ползва именно площ в позволения му, съобразно заплатената такса размер. Евентуално, в случай, че съдът приеме твърдяното административно нарушение за извършено, прави искане за намаляване размера на наложената санкция. Сочи, за разминаване на обстоятелствената част на АУАН спрямо тази съдържаща се в НП, досежно качеството на наказаното лице, който в АУАН бил посочен, че извършил нарушение, като управител, а в НП, че нарушението било извършено във връзка с дейността на фирмата.  В съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от упълномощен адвокат, която поддържа жалбата и наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за отмяната му изцяло.  

        Въззиваемата страна - Община Стара Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.

        Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:

         Съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна странанаказано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Констатираното е предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът намери следното:

На 21.10.2013 година свидетелите Р.А. и Н.П. – инспектори в Отдел „КЕЧОР” при Община Стара Загора при изпълнение на служебните си задължения получили сигнал за завземането на общинска площ посредством поставяне на автомобилни гуми на обект за монтаж и демонтаж на автомобилни гуми, намиращ се на адрес в гр.Стара Загора, ул.”Димчо Стаев”№ 0-1. При посещение на място констатирали, че пред обекта били разположени автомобилни гуми и джанти. Управителят на обекта представил документ за разрешение да ползва два квадратни метра, но при замерването инспекторите установили, че ползваната площ била около седем квадратни метра, т.е. над допустимото, поради което съставили АУАН, в който било възприето, че било налице „завземане” на общинска площ- около 7 квадратни метра, като било записано, че това нарушавало Общинската наредба за завземане на общинска площ, без издадено разрешително от Община Стара Загора. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.17 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.

Жалбоподателят подписал акта, а видно от съдържанието му на място са направени изрични възражения, като П. записал, че бил заплатил такса за ползване на общинска площ.

Вследствие на съставения акт, на 14.01.2014 година е издадено атакуваното НП, в което нарушението е квалифицирано по чл.17, като е посочена и санкционната разпоредба на чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора. В описателната част отново се посочва, че нарушението квалифицирано по посочената подзаконова разпоредба съставлява „завземане” на около 7 кв.м., като била нарушена „Общинската наредба за завземане на общинска площ без издадено разрешително от Община Стара Загора”. На първо място, следва да се отбележи, че в правния мир не съществува подобна наредба, както правилно възразява в жалбата и санкционираното лице. Посочването на подобен акт в обстоятелствената част, където словесно е описано нарушението и прилагането на норма от очевидно различен подзаконов нормативен акт, с която същото е квалифицирано цифрово безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Отделно от това, в цитирания подзаконов акт „Наредба за обществения ред в Община Стара Загора” не се съдържа легална дефиниция за понятието „завзема”, но смисъла на употребената от общинския нормотворец дума и нейното значение могат да се извлекат съобразно Българския Тълковен речник. Според последният, завземането представлява „заграбване”, „присвояване”, т.е. по един неправомерен начин, на определена вещ, в случая общинска площ, поради което следва извода, че процесното деяние, изразяващо се в „поставяне” на непосочен брой автомобилни гуми и джанти, не би могло да се третира като подобно действие, още повече че субективното намерение да се завземе такава общинска площ предполага една продължителност във времето, т.е. някакъв времеви диапазон, какъвто в случая дори не се твърди от административнонаказващия орган. Липсата на подобни обстоятелства, които следва да бъдат установени и доказани по надлежния ред, както и да се съдържат в АУАН и НП също съставлява съществено нарушение на производствените правила. Констатацията, че е извършено подобно административно нарушение, по мнение на настоящият съдебен състав, би следвало да се обосновава например с посочване на период, начин, по който е завзета площта, точната й конкретизация, а не на последно място и доказателствата, които установяват подобно нарушение, като например докладни записки, съдържащи достатъчно конкретни обстоятелства, констативни протоколи и т.н. В случая, въобще не е посочено конкретно каква общинска площ е завзета, защото в акта подобно описание не се съдържа. Такава конкретизация има едва в НП, където е записано „тротоар пред обект”, но този детайл е от първостепенно значение, тъй като установява МЯСТОТО на твърдяното нарушение, а последното е задължителен реквизит на всеки АУАН, съгласно императивната норма на чл.42, т.3 от ЗАНН. Фактът, че в НП е записано това място не може да отстрани съществения порок, от който страда актът за установяване на нарушението, предвид липсата на такъв задължителен реквизит.

На следващо място, съдът намира, че констатираното състояние на общинската площ пред обекта на жалбоподателя на посочената дата 21.10.2013г. в 12.15 часа би осъществило признаците на административно нарушение, регламентирано в друг нормативен акт, а именно Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, по-конкретно в санкционната разпоредба на чл.11, ал.1 и ал.3 от същата, където е указано: „забранява се поставянето на…и на всякакви други предмети, върху уличните платна, тротоарите..”. Следователно, ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да се базира на цитираната Наредба, която от друга страна е и специален нормативен акт, съпоставен с общата Наредба за обществения ред и дори само на това основание изключва приложението на общите норми, съдържащи се в такъв акт.  

Предвид всичко изложено, следва извода, че дори и да е извършено нарушение, то наведената от наказващия орган правна квалификация, респективно подзаконов акт, са неотносими към случая. Описанието на нарушението, респективно на нарушените разпоредби съставляват задължителен реквизит на всеки АУАН и НП, съгласно императивни норми на материалния закон, но в случая са посочени разпоредби и въобще подзаконов нормативен акт, който не е следвало да бъде приложен, дори и такъв който не съществува в правния мир, с оглед посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Посочените по-горе съображения, обосновават извода, че в административнонаказателния процес са допуснати множество съществени нарушения на производствените правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя и противоречащи на императивни разпоредби на приложимия материален закон- ЗАНН, по-конкретно изискванията на чл.42, т.3, 4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Този извод предпоставя на самостоятелно основание отмяна на атакуваното НП изцяло, като незаконо-съобразно.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателното обвинение е и недоказано. Следва да се посочи, че липсват доказателства за осъществяване на твърдяното нарушение по чл.17 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора, тъй като в състава на нарушението от обективна страна следва да са налице данни, посредством които може да се обоснове подобен правен извод за „завземане” на общинска площ, в контекста на изложеното по-горе, с оглед тълкуване смисъла на тази дума. Поради това, съдът намира, че не е осъществен самият състав на това нарушение, дори и да се приеме, че нормативния акт, описан от актосъставителя и наказващия орган е приложим в случая. В този смисъл, изричните възражения на жалбоподателя са основателни.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, съответно подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, с оглед констатациите по-горе в изложението.

         Ето защо и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление 70 от 14.01.2014год., издадено от Йордан П.Н. ***, упълномощен със Заповед № РД-25-2163 от 29.11.2011 год. на Кмета на Община Стара Загора, с което на И.М.П., ЕГН **********, с адрес:*** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора, за извършено нарушение по чл.17 от Наредбата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: