ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260353 14.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: единадесети
септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
М.л.
КРАСЕН ВЪЛЕВ
разгледа възз.гр.дело № 1780 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на М.Г.И. ***, против
решение № 10/06.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 223/2019 г. по описа на РС
– Царево.
С първоинстанционното решение е
извършена съдебна делба между С.Г.К., съпруга й К.С.К., Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. по отношение на съсобствените им имоти, като е постановено
следното:
ПОСТАВЯ в дял
на С.Г.К. и съпруга й К.С.К., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-62 в кв.18
по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целия урегулиран имот съдържащ 450
кв.м., при граници: североизток – улица, югоизток – улица, югозапад – УПИ IV-61
и северозапад – УПИ III-62, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда
със застроена площ от 42 кв.м., на
стойност 23 545 лв. и Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ ІІІ-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целия урегулиран имот
съдържащ 450 кв.м., при граници: североизток – улица,
югоизток – УПИ Х-62, югозапад – УПИ IV-61 и северозапад – УПИ IХ-62, на стойност 21 519 лв., като този
дял е стойност 45 064 лв.
ПОСТАВЯ в дял
на Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-62 в
кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целият урегулиран имот съдържащ
450 кв.м., при граници: североизток – улица, югоизток – УПИ ІІІ-62, югозапад – УПИ
IV-61 и северозапад – УПИ II-60, като този дял е на стойност 21 519 лв.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.К. и съпруга й К.С.К. сумата от 1955 лв. за
уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА С.Г.К. и съпруга й К.С.К. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ЦРС сумата в размер на 1802.56 лв., представляваща държавна
такса върху стойността на дела им, както и сумата в размер на 400.00 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ЦРС сумата
в размер на 860.76 лв., представляваща държавна такса
върху стойността на дела им, и сумата в размер на 200.00 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г. и съпруга
й К.С.К. сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Въззивницата
М.Г.И. изразява недоволство и се иска
отмяна изцяло на първоинстанционното решение, при което е прието заключението
на вещото лице и са поставени в дял делбените имоти съобразно установените
квоти между съделителите. Сочи се, че въззивницата не е била редовно уведомена
по правилата на ГПК за проведеното на 30.01.2020 г. съдебно заседание и по този
начин е била лишена от възможността да вземе участие в съдебното производство,
като за самата дата тя е била и в невъзможност да се яви, тъй като имала
здравословен проблем, който не й позволявал да участва в заседанието. Сочи се
също, че на въззивницата й е станало известно от другия съделител Х.Г.Х., че
при предходното съдебно заседание на 20.11.2019 г. съдът е отложил делото,
поради неизготвена съдебно-техническа експертиза, без да е посочил нова дата,
при което е било абсолютно необходимо тя да получи призовка от съда за
определената нова дата на съдебното заседание по делото, което не е било
сторено.
По горните съображения се моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да върне делото на ЦРС за разглеждане от фазата преди
изслушване на съдебно-техническата експертиза и постановяването на делбените
квоти. Направено е доказателствено искане за даване на възможност за
представяне на удостоверение за семейно състояние от общината.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С.Г.К. и К.С.К.,
подаден чрез пълномощник адв.Д.С.. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се моли за нейното отхвърляне, за което са изложени
съображения. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Х.Г.Х., представляван в процеса чрез
назначен по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител адв.Р.Д., не се взема
становище по жалбата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Т.Г.Х., не се взема становище по
жалбата.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
По доказателственото искане на
въззивницата съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване
становищата на страните.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1780/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от М.Г.И.,
както и постъпилия писмен отговор от С.Г.К. и К.С.К..
По доказателствените искания съдът ще
се произнесе в съдебното заседание след изслушване на становищата на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.