Решение по дело №6928/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6928/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „У.Б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 83928/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав срещу длъжниците В.С.Я. и Л.Т.Я., за сумите както следва: 76854,36 евро - представляваща главница по договор за кредит от 01.04.2008 г., ведно със законната лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 7379,52 евро - договорна лихва за периода 16.02.2017 г. – 28.11.2017 г. и сумата от 76,86 евро - такса. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника В.С.Я. договор за покупка на недвижим имот от 01.04.2008 г. е предоставил на първия ответник сумата в размер на 95 000,00 евро, като ответникът Л.Т.Я. е поел задължение да отговаря солидарно за всички вземания по договора. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски, като е спрял плащането им на 16.02.2017 г., поради което е изпратил до кредитополучателия и солидарния длъжник нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчени редовно на ответниците по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. При условията на евентуалност – при отхвърляне на исковата поради ненастъпване на предсочната изискуемост на кредита, твърди същата да е настъпила с връчване на исковата молба за отговор и иска от съда да осъди ответниците, солидарно, да му заплатят сумата от : 76854,36 евро - представляваща главница по договор за кредит от 01.04.2008 г., сумата от 7379,52 евро - договорна лихва за периода 16.02.2017 г. – 28.11.2017 г. и сумата от 76,86 евро – такси. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответниците В.С.Я. и Л.Т.Я. оспорват исковете. Оспорват настъпването на предсрочата изискуемост на главницата, като твърдят изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост да не са им връчени редовно. Правят възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца, като твърдят той да е начислявал възнаградителна лихва в размер по-висок от уговорения. Твърдят, че банката недопустимо е изменила в посока на увеличение лихвения процент по договора, като е прилагала променливи компоненти различни от уговорените. Твърдят, че размерът на главницата е неправилно изчислен, тъй като неправилно са отнесени извършените точни плащания. Оспорват да дължат претендираните такси, евентуално правят възражение за погасителна давност по отношение на това вземане. Правят възражение за прихващане за сумата в размер на по 1000 евро, всеки един от тях, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, представляваща надвнесен размер на дължима възнаградителна лихва за периода 01.04.2008 г. – 30.11.2017 г. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че между „У.Б.“ АД, в качеството й на кредитор и В.С.Я., в качеството му на кредитополучател и Л.Т.Я., като солидарен длъжник е сключен договор за ипотечен кредит на 01.04.2008 г., за сумата в размер на 95 000 евро. Съгласно чл. 4 от договора периодът на олихвяване е 16.04.2008г. – 16.03.2033 г., а годишният лихвен процент 6,70 %, формиран от сбора на базисен лихвен процент по т.10.3 и 10.4 по Условията по кредити на физически лица в размер на 4,359 % и надбавка от 2,341 % . На страница последна от договора страните са постигнали съгласие, че всички останалите условия на договора са описани в приложение 9А.4 Условия по програма „Кредитна протекция“, неразделна част от договора.

Според чл. 10.3.2 от Условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от Управителния съвет на банката, съответно от оторизирания от него орган, лихвен процент за кредити в съответната валута, който за креди в евро се определя от едномесечния EURIBOR равен на индекса заклъглен до третия десетичен знак публикуван на страницата на REUTERS в 11ч. централно европейско време два дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца, до деня предхождащ първия работен ден на следващия месец, включително. Според чл. 10.5 по кредити, изплащани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент за съответниия лихвен период се определя към датата на договора и остава такъв до нарастване на лихвения индекс най-малко с един процентен пункт до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената.

Според чл. 5.1.2 от договора за всяка следваща година се събира такса от 0,10 %.

Съгласно т.16.1 от Условията за усвояване и обслужване и изпълнение на задълженията по договор за кредит № 58/01.04.2008 г. банката може да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми при непогасяване в срок на анюитетна вноска съобразно погасителния план.

Според заключението на приетата по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза плащанията по договора са преустановени по отношение на вноска с падеж на и след 16.01.2017 г. Видно от отговор на задача три и таблица 3 от заключението общият начислен размер на договорната лихва за периода 08.04.2008г./датата на предоставяне на заемната сума/ - 16.02.2017 г. е в размер на 50 928,45 евро, която е равна на общо платената за този период, поради което не е налице незаплатена възнаградителна лихва към тази дата. Според експертизата след 16.02.2017 г. банка е начислила следните лихви /таблица 6 от заключението/ - за периода 16.03.2017 г. – 17.08.2017 г. – е начислена лихва за редовна главница; за периода от 16.01.2017 до 29.11.2017 г. – лихва върху просрочена главница по т. 4.2 от договора и за периода 16.01.2017 г. – 29.11.2017 г. лихва върху просрочена главница на основание т.4.3 от договора в общ размер на 7083,14 лева, от които незаплатени 6964,79 евро.

Според таблица 8 и 9 от заключението за периода 08.04.2008 г. – 01.04.2017 г. от банката са начислени такси по т. 5.1.2 от договора в размер на 769,27 евро, от които са погасени 692,41 евро и разликата е 76,86 евро.

Вещото лице в отговора си на задачите поставени от ответниците сочи, че от момента на сключване на договора за кредит до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е настъпила промяна в индекса Юрибор, като към момента на сключване на договора е бил 4,369%, а към 29.11.2017 г. – 0,371 %. В таблица 16 към заключението вещото лице е изчислило дължимата възнаградителна лихва по симулиран лихвен лист съобразно изменението на показанията на индекс EURIBOR на база един месец. Така изчислената възнаградителна лихва не съответства на начина, по който е уредено между страните нейното изменение, тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл. 10.5 от Условията по кредити на физически лица, че изменението в индекса трябва да е с повече от един процентен пункт до следващата аналогична промяна. На база данните относно промяната на индекс EURIBOR в заключението и на основание чл. 162 ГПК съдът направи собствено симулирано изчисление на дължимата лихва за периода от датата на сключване на договора до датата, на която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем – 01.04.2017 г. като изчислената при тази методика сума възлиза в размер на 22353,94 евро /към този момент реално платената и удържана от банката възнаградителна лихва е 50 928,45 евро/. За сравнение заключението на вещото лице по таблица 16 при симулирана възнаградителна лихва при съобразяване изменението на релевантния индекс, но без отчитане на промяна от +/- един процентен пункт за този периода е за дължима лихва от 20544,76 евро.

По въпроса относно значението на извършено от кредитополучателите надплащане на възнаграждителна лихва по договора за кредит, поради нейното неправилна начисляване от банката, по отношение наличието на предпостави за настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК. Решението е постановено по аналогичен правен спор по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за реално изпълнение на вземания на „У.Б.“ АД по договор за кредит, отпуснат на физически лица. В мотивите на решение при тълкуване Условията за кредити на физически лица ВКС е достигнал до извода, че изменението на променливата компонента на възнаградителната лихва следва да стане именно по метода посочен по-горе „ съобразно представения по делото лихвен лист при констатирано изменение на този показател с +/– 1. 00 % съответно се променя с тази му стойност и БЛП, оттук и ГЛП. За следващ период ГЛП се фиксира в така актуализирания размер, докато не настъпи ново изменение, което е отново с +/–1. 00 % променено спрямо последно актуализираното, т. е. не всяка промяна в едномесечния EURIBOR се отразява на договорената от страните възнаградителна лихва, а оттам и на обусловените от нейната стойност лихви за забава и наказателни лихви“. В решението е прието, че при достигане на извод за надвнесени суми по договора за кредит към датата на обявяване на предсрочната изискуемост същите следва да се прецени погасяват ли изискуемите към тази дата вземания, изчислени съобразно уговореното между страните с оглед преценката наличието на условията за настъпването й по т. 16.1 от условията за усвояване и обслужване на кредита. Също така е прието, че „Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Евентуално ако и към датата на връчване на преписите от исковата молба не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост /видно от заключението на допълнителната ССЕ, назначена от въззивната инстанция, има плащане на суми след получаването на поканите/, то с оглед приетото по ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС на изследване подлежат неизплатените вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо“.

Предвид изложеното, първо място следва да бъде изследван въпросът за наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на връчване на нотариалните покани на ответниците. Предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост са две – обективна – забава в плащането на анюитетни вноски, като с оглед правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД съдът намира, че необходима е забавата на поне три такива, и субективна – упражняване от страна на банката кредитор на правото за обяваване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжниците за това.

По отношение на обективната предпоставка съдът намира следното.

Към датата, на която ищецът твърди да е упражнил потестативното си право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /датата на връчване на нотариалните покани на 06.11.2017 г./ общият размер на платените суми по процесния договор за кредит, според заключението по таблица 12 е 69885,04 евро, от която 18145,64 евро - отнесена за погасяване на главницата 51 046,99 евро – за погасяване на договорни лихви и 692,41 евро – за погасяване на такси. Надвнесените суми от възнаградителна лихва по основното заключение са 30497.50 евро, а съдът достигна до извод за надвнесени 28 584,06 евро /50928,45-22343,94 = 28584,06/ – към. 01.04.2017 г. и 27638,46 евро - към датата на подаване на заявлението, която е няколко дни след дата на връчване на нотариалните покани /50928,45-23289,99 = 27638,46/ и 26 954,12 евро – към датата на подаване на исковата молба /най-близката до датата на връчване на исковата молба за отговор/. Според допълнителното заключение, сумата от 30 497,50 евро отнесена за погасяване на падежиралите анюитетни вноски съобразно симулирания от вещото лице погасителен план е достатъчна до погаси всички вноски с падеж до 16.01.2020 г. и отчасти вноската с падеж на 16.02.2020 г. Според изчисленията на съда по реда на чл. 162 ГПК надплатената сума е достатъчна да погаси вноски с падеж до 16.09.2019 г.

Така предвид заключението на вещото лице, преизчислено от съда на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че към датата на връчване на нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост на ответниците те не са били в забава, тъй като платеното от тях за погасяване на суми по процесния кредит е в по-голям размер от дължимото. Исковата молба е връчена за отговор на ответника – кредитополучател на 04.09.2018 г., поради което съдът намира, че и към този момент на се били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит.

За пълнота, с оглед оспорването на истинността на нотариалното удостоверяване на връчването на нотариалните покани на ответниците, във връзка с което е открито производство по чл. 193 ГПК, съдът намира, че следва да отбележи следното. На 18.09.2017 г. ищецът е предоставил за връчване от Нотариус Христина В.нотариални покани до ответниците, с които последните се уведомяват, че поради не плащане в срок на дължимите суми по договора вземанията по него се обявяват за предсрочно изискуеми. Нотариалната покана, изпратена до ответника В.С.Я. ***, като длъжностното лице, извършило връчването е посочено, че адресът е посетен на 26.09.2017 г. в 12ч., като същият се намира в многоетажна сграда в дворно място с ограничен достъп посредством домофонно-звънчева уредба, като след неколкократно позвъняване служителката не е намерила адресата или някой от домашните й е залепила едно уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на сградата и е пуснала друго такова в пощенската кутия с надпис Я.. Също така е посочено, че адресът е посетен на 14.10.2017 г. – събота, в 9 ч., както и на 19.10.2017 г., когато отново е залепено уведомление и у пуснато такова в пощенската кутия на адресата. От събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Б.Я. и Г.Г.не се обори при условията на пълно обратно доказване материалната доказателствена сила на тези два документа. Напротив, от показанията на връчителя Габриела Георгиева, които съдът кредитира като непосредствени, незаинтересовани, пълни и логични, се установява, че тя като лице, упълномощено от Нотариус В.е посетила адресите на ответниците на посочените дати и е извършела описаните действия по връчване.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница по процесния договор за кредит следва да бъде уважен за сумата от 5500.00 евро падежирала главница по вноски с падеж в периода 16.10.2019г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г., респ. първия следващ датата на падежа ден, в случай че тя е в почивен ден/ до окончателното плащане, изчислена с натрупване при месечна вноска от 500,00 евро и падежно число 16-то число на месеца.

Предвид изложеното относно наличието на надвнесени суми за процесния период искът за възнаградителна лихва, както и за годишни такси следва да бъде отхвърлен.

Предмет на възражението за прихващане са вземания на ответниците с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за надвнесена възнаградителна лихва за периода 01.04.2008 г. – 30.11.2017 г. Доколкото по искане на ответниците надвнесените суми за възнаградителна лихва за целия срок на договора са зачетени по-горе от съда като приспадане на изпълнението по договора за следващи анюитетни вноски то тези суми не могат да бъдат предмет на вземане, което да бъде прихванато втори път като процесуално възражение за прихващане.

По разноските:

Доколкото съдът достигна до правен извод, че към датата на предявяване на исковата молба ответниците не са изпадали в забава, а и след това те не са имали възможност за точно изпълнение на договора поради забавата на ищеца, като кредитор да им предостави погасителен план на анюитетните вноски съобразно с измененията в БЛП на възнаградителната лихва, то съдът намира, че ответниците не са станали причина за настоящия правен спор и отговорността за разноски по делото следва да бъде понесена от ищеца.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по ½ от сторените от тях разноски по делото общо в размер на 4361,66 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК: ******да заплати на В.С.Я., ЕГН: *********** и Л.Т.Я., EГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 2180,83 лева на всеки един от тях.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260538
Дата:	26 януари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия:	Илиана Валентинова Станкова

Дело:	20181100106928
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 май 2018 г.

Решение по дело №6928/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта