№ 97547
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110120017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: *********, чрез адв. А. Н.,
уточнено с молба от 20.05.2022 г. и молба от 07.06.2022 г. против Л. А. С., с ЕГН:
********** с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 800 лв.,
представляваща непогасена главница по индивидуален договор за потребителски кредит №
********** от 23.12.2021 г., сумата от 39,28 лв., представляваща непогасена част от такса за
експресно разглеждане, сумата от 105 лв., представляваща стойност на разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13
от договора, както и разноските по делото в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса и в
размер на сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
С уточнителна молба от 20.05.2022 г. и от 07.06.2022 г. (с идентично съдържание)
дружеството - заявител е отправило искане да не бъде присъждана сумата от 105 лв., заявена
в първоначалното искане, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение на
претенцията за това вземане.
По отношение на останалата част, съдът намира, че искането на заявителя следва да
бъде отхвърлено в частта, в която се претендира вземане в размер на сумата от 39,28 лв.,
представляваща непогасена част от такса за експресно разглеждане, както и разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, предвид следните съображения:
По отношение на вземането в размер от 39,28 лв.:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Изясни се, че основанието, от което заявителят [фирма] претендира вземанията си е
сключен договор с длъжника Л. С. за предоставяне на потребителски паричен кредит от
23.12.2021 г., поради което възникналото въз основа на него облигационно правоотношение
се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от
12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
1
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че сумата от 39,28 лв. представлява просрочена
такса за експресно разглеждане по договора и погасителния план към същия, а в
депозираните по делото уточнителни молби, че се касае за останалата непогасена част от
таксата, чийто общ размер възлиза на сумата от 159,28 лв.
В представения към заявлението индивидуален договор за потребителски кредит №
********** от 23.12.2021 г. е уточнено, че тази такса е дължима за предоставяне на
допълнителна и незадължителна услуга – при нарочно искане от страна на
кредитополучателя за експресно разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както
и, че същата гарантира експресна обработка на кандидатурата му в срок до 20 минути от
постъпването му при кредитора в случай, че искането за кредит е постъпило в работен ден,
респ. разглеждането му с приоритет на следващ работен ден.
С оглед описанието, направено от заявителя и начина, по който е предвидена в
процесния договор, съдът достига до извод, че услугата за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит по същността си представлява такса, свързана с усвояване
на кредита, поради което събирането и е забранено по силата на сочената разпоредба на
ЗПК.
Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя
недействителност на договора за кредит в частта относно такса „за експресно разглеждане“
за приоритетно одобряване и отпускане на кредита поради противоречието и с чл. 21, ал. 1
ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, което обуславя отхвърляне на
заявлението по отношение на вземането в размер на сумата от 39,28 лв., представляваща
останалата непогасена чрез плащане част от таксата.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение:
Изясни се, че процесното заявление съдържа искане за издаване на заповед за
изпълнение и за сторените по делото разноски в общ размер от 325 лв., от които 300 лв.
претендирани като адвокатско възнаграждение. Заявлението е подадено от [фирма], чрез
пълномощника му адв. А. Н., като към същото е приложено единствено пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 25.03.2022 г. за учредена в полза на адв. Н.
представителна власт спрямо дружеството – заявител, в т. ч. съгласно т. 5 да представлява
същото пред съда с правото да завежда граждански дела срещу длъжници на [фирма], да
подава молби за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК, да подписва и
да получава от името на упълномощителя необходимите документи.
Съдът намира, че по делото обаче липсва доказателство, удостоверяващо реалното
уговаряне и заплащане на така претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 300 лв. В пълномощното е цитиран договор за събиране на вземания, който не е
приложен от заявителя и за съда съществува неяснота относно обстоятелството какъв е
предметът на този договор и конкретно включва ли уговорено възнаграждение в сочения в
заявлението размер в полза на адв. А. Н. за процесуално представителство по делото.
Същевременно липсват и платежни документи, удостоверяващи заплащането на адвокатско
възнаграждение – в брой или по банков път, такова не е отразено и в приложеното към
заявлението пълномощно.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само
тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В мотивите на решението
изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
2
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането, а когато не е задължително или уговорено
по този начин, плащането следва да бъде удостоверено в договора или в друг документ. В
случая, от приложените към заявлението материали не може да се установи, че е уговорена
и платена конкретна парична сума, респ., че се касае именно за уговорено между страните в
конкретен размер адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу
длъжника Л. С. и за неговото реално заплащане.
Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: *********, чрез адв. А. Н., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Л. А. С., с ЕГН: ********** за
вземането в размер на сумата от 39,28 лв., представляваща непогасена част от такса за
експресно разглеждане по индивидуален договор за потребителски кредит № ********** от
23.12.2021 г., както и за вземането в размер на сумата от 300 лв., представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3