Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 246 Година 2019, 26.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд.……………...……..…граждански състав ………………………
На двадесет и девети
май .…..……….……… Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар
………………………..Жана Кметска…….......…………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…… ........………………………
като разгледа
докладваното от ………...………Радостина Калиманова……………
гражданско дело
номер ……… 723 ……… по описа за ……. 2018.….. година.
Производството по
делото е с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по
повод исковите претенции на Д.В.Г., ЕГН **********,***
против З.К.К., ЕГН **********,*** за осъждане на
ответната страна да му заплати сумата от 86496 лева, представляваща половината
от стойността на средствата, необходими за създаването върху предоставената под
аренда земеделска земя с площ от 121.844 декара, представляваща имот №108014, намираща се в землището на град Карнобат, ЕКАТЕЕ 36525, област Бургаска, местността „Ахмачевски път“ на овощна градина с 4557 черешови дръвчета
и капково напояване, с която сума ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищеца и заплащането на сторените
от него съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя
и ангажира доказателства.
Твърденията по
искова молба са, че на 14.04.1985 година ищецът и
ответницата сключили граждански брак, прекратен с постановеното по гражданско
дело № 351/2013 година по описа на Карнобатския
районен съд решение под № 99/18.05.2013
година. През 2002 година двамата решили да се занимават със земеделие, като
засадят и отглеждат овощни дървета. За тази цел в началото наели 35 декара
черешови градини, които били възстановени на ответницата и нейни роднини. На
следващата година, от трети лица наели още 65 декара черешови градини, като
впоследствие закупили голяма част от тях. По това време ищецът бил военнослужещ
и тъй като имало забрана в Закона за отбраната и въоръжените сили, не можел да
се занимава с такава дейност, поради което всички договори за аренда били
подписани от ответницата. Цялата дейност по организацията и обработката на
градините се провеждала лично и под негово ръководство, както и тази по
прибирането на реколтата и нейното транспортиране до пункта за изкупуване на
продукцията на клиента им „Куминянофрут“ ООД, а също
той уговарял и условията за реализация на продукцията. Регистрацията на З.К. като земеделски производител била по-късно и проформа
поради посочената по-горе забрана и по икономически съображения, тъй като при
кандидатстване по програмата САПАРД и други проекти
се изисквало доказване на опит като земеделски производител. Регистрацията на
ответницата не променила начина на работа, като тя основно се занимавала със
счетоводните документи и осъществяване на връзка с държавните институции.
В средата на 2002
година след проведен разговор с Д.З. ищецът определил парцел за създаване на овощна градина и уговорил лично
условията с това лице по сключване на договор за аренда. На 30.09.2002
година ответницата сключила с Д.Д.Х., А.Т.Х.и Д.Н.Х. договор за
отдаване под аренда на овощна градина с черешови трайни насаждения, с площ от
121.844 дка, представляваща имот №
108014 в землището на град Карнобат, с ЕКАТТЕ 36525,
област Бургаска, в местността „Ахмачевски път“,
категория на земята при неполивни условия - трета,
при подробно описани в исковата молба граници и съседи. Договорът бил сключен
за 12 години и в изпълнение на задълженията си по него - чл. 2, до 2004 година
те засадили 4557 броя черешови дръвчета. Цялата дейност по създаването на
новата овощна градина била извършена лично от ищеца и под негово ръководство и
по-специално определяне границите на парцела чрез фирма за земеразделяне;
подготовка на парцела за засаждане; изкопаване на ямките за засаждане на
дръвчета; закупуване на торове и натоварване на дръвчетата преди засаждане в
ямките; намиране на посадъчен материал - уговаряне на условия за закупуване и
доставка и съхранението им; създаване на организация и засаждане на 4557
дръвчета; намиране, закупуване и доставка на оградна
мрежа и колове за ограждане на градината и създаване на организация по ограждане
на градината с 1500 м. оградна мрежа; организиране на
охраната през първите четири години - назначаване, ръководство и контрол,
намиране и доставка на фургон за охранителите; изграждане на два броя навеси за
съхранение и обработка на продукцията; организиране обработка на дръвчетата
(окопаване, торене, пръскане, поливане, борба с гризачи и т. н.) с лично
участие в почти всяка една дейност. От началото на месец февруари до края на
месец август - септември ищецът ежедневно бил на градината, докато ответницата
се появявала там един - два пъти в годината, а след петата година, само когато
идвало време за брането на череши.
Съгласно Наредба
за базисните цени на трайните насаждения, периодът за встъпване в плододаване на черешово дърво бил пет години, с оглед на
което цената за превръщането на предоставената земеделската земя в черешова
градина с 4557 черешови дръвчета била в размер на 20000 лева. Стойността на
оградата, с която била оградена градината, фургона за охранителите и два броя
навеси бил 8000 лева. През 2012 година в черешовата градина била изградена
система за капково напояване на обща стойност
35222.03 лева, включваща материалите за изграждането - 20722.03 лева,
допълнително проучване на парцела за наличие на вода - 3600 лева, сондиране -
5000 лева, потапяща помпа „Грундфос“ - 2500 лева,
генератор 5.5 KW - 1800 лева и
високонапорна моторна помпа 2 цола - 1600 лева. Всички финансови средства,
използвани за създаването на тази черешова градина, били общи семейни, в това
число и изплатеното му обезщетение от 25000 лева при освобождаването му от
кадрова военна служба през 2003 година, която сума била вложена изцяло в
създаването на новата градина. Създаването на градината, разноските по
отглеждането и поддържане на трайните насаждения станали по време на брака му с
ответницата.
На 09.10.2009 година бил сключен нов договор с арендодателя Д.Н.Х. за аренда на същия имот, който към този момент бил с
променено предназначение и се водел овощна градина за срок от 15 години. В
договора било записано, че трайните насаждения били засадени от арендатора през
2004 година и техният срок на амортизация бил 25 години. Очаквали приходи от плодоползването
на насажденията за целия нормативно приет период на годност на трайните
насаждения, който за черешовите насаждения бил 25 години и с оглед датата на
засаждането им изтичал през 2029 година. След прекратяването на сключения между
тях гражданския брак ответницата продължила самостоятелно да поддържа и прибира
добивите от тази овощна градина, независимо от това, че създаването й било
осъществено със семейни средства и изключително със средства на ищеца. С оглед
на това, ответницата неоснователно се била обогатила за негова сметка със
сумата на извършените от тях подобрения, необходими за превръщането на
гореописаната земеделска земя в овощна градина с 4557 черешови дръвчета и капково напояване, които подобрения били в общ размер на
63222 лева, от която неоснователното обогатяване на ответницата възлизало на
сумата от 31611 лева.
Ответната по
делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор, към
който е представила и писмени доказателства. Със същия предявената претенция е
счетена за недопустима, изтъкнати са възражения относно неверни твърдения на
ищеца, изложени в исковата молба.
Оспорено е
твърдението на ищеца, че през 2002 година двамата решили да се занимават със
земеделие и наели 35 дка. Изтъква се в тази насока,
че през 1998 година на нея и на останалите наследници на прабаба и М.Т.П.им била възстановена собствеността върху земеделска
земя, която впоследствие била наета от нея в качеството й на наследник от тях
като превенция срещу предстоящата й безработица. Дейността започнала през 1998
година, а не през 2002 година. Оспорва като невярно и твърдението, че от трети
лица наели още 65 дка черешови градини. През 1998
година ответницата направила „проба“ с наследствения й имот №
275002, посочен по-горе, а от 1999 година се явявала на търг в Община Карнобат
за сегашните имоти № 275001, №
275003, № 275004, № 275005,
№ 275006, които тогава били остатъчен общински фонд и
така се оформил масив от над 100 дка. Към този момент
приходите от земеделие били необлагаем доход. Твърди, че посочения от ищеца размер
от 65 дка бил формиран от сумата на площта на имоти № 275001, № 275003 и № 275004, но и така посоченият той не отговарял на
истината. Поддържа все в горната насока, че с Д.З.разговори
не били провеждани. Той бил един от наследниците в имот №
275001, съседен на нейния наследствен имот № 275002,
като именно по този повод тя имала данните му, както и документите по
взаимоотношенията на наследниците в неговия имот и го познавала.
Изтъква се, че от
2001 година ищецът имал на свое име лозе, с което ако бил искал след
пенсионирането му през 2003 година можел да се регистрира като „земеделски
производител“. През посочената 2002 година с постъпленията от реколти те
закупили семейното жилище на ул. „Граф Игнатиев“ № 3а, което по декларация по ДОПК
било на името на ответницата заради произхода на средствата. Също през 2002
година бил разкрит депозит на името на ищеца в щатски долари за формиране на
резервен фонд с два подписа на разпореждане (на ищеца и на ответницата), а не
за личен депозит на негово име.
Счита за
пресилени твърденията за това, че „цялостната дейност по организацията и т. н.“
била осъществявана от ищеца. В тази връзка пояснява, че с „Куминянофрут“
ООД я била свързала нейна братовчедка, която имала с него контакти по работа. С
влизането в сила на Наредба № 3 от 1999 година тя се
била регистрирала като земеделски производител, като била кандидатствала само
по програма САПАРД.
Първият договор
за процесния имот бил от 09.10.2000 година. Градината
била създадена през 2003 година - между 10.10.2003
година и 06.12.2003 година, тъй като през стопанската
2002 - 2003 година на тогавашната нива бил отглеждан кориандър
предвид това, че на производителите на посадъчен материал им била необходима
една стопанска година за създаване на такъв. Ответницата лично била засадила
последното дърво, а приложеният от ищеца договор бил сключен след двегодишни
преговори, водени от нея със собственика за удължаване срока на договора с
оглед припокриване срока на договора с амортизационния срок на насаждението.
Посочва, че от 2000 година с ищеца
нямали общо по документи имущество.
Оспорена е на
следващо място стойността на засадените 4557 броя дръвчета. Сочи се, че до
засаждането им съгласно Приложение 1 към чл. 5, т. 1 от Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения, тя била 64116.99 лева (4557 бр. х 14.07 лв./бр.), в която
стойност били включени първите 6 операции, описани на стр. 2-ра от исковата молба. Към края на брака им, през месец май
2013 година, градината била 10-годишна. Унищожени били поради неправилна
обработка 1042 бр. дървета. Стойността на насаждението била 169292.55 лева
(4557 бр. х 37.15 лв./бр.).
Унищожените дървета като „биологични активи“, съгласно посоченото приложение на
Наредбата към 2013 година били на стойност 38710.30 (1042 бр. х 37.15 лв./бр.) към 2013 година.
При разчет на добива 50 кг./дърво недобитата
продукция от унищожените „биологични активи“ била 52100 кг./година
(1042 бр. х 50 кг./бр.). До
края на амортизационния срок на насаждението (15 години спрямо 2013 година)
причинената загуба от недобита продукция до края на
амортизационния срок на насаждението възлизала на 781500 лева или 781500 кг. (15 год. х
52 100 кг.) х 1 лв./кг. нанесена щета на стопанството от недобита продукция.
Твърденията
досежно изграждането на оградната мрежа и плащането
на заплати на трима охранители, изложени в разглеждания отговор следва да се
разбират в смисъл, че те били направени с лични на ответницата средства и за
това ищецът нямал никакъв принос поради липса на финансови такива. Твърди в
тази насока, че няма спомен ищецът да е плащал посочените от него 8000 лева за
оградата. Отречено е наличието на два броя навеси - навесът бил един и не бил
за продукция, а по указания на „HVB Биохим“ АД бил изграден за съхраняване на
земеделска техника и инвентар. Оспорва се и твърдението за ръчни „обработки на
дърветата“ по съображения, че се работило с трактор „Ландини
Рекс 85“. Част от посочените ръчни обработки били извършвани веднъж на няколко
години. След засаждането се оказало, че не само 200 броя са „дивачки“, а и 200 броя са „вишни“, т. е. вместо посадъчен
материал „череши“ били засадени 10 дка с други
непредвидени видове.
Посочената капкова инсталация била изградена през 2012 година, за
която като „дълготраен материален актив“ ищецът не бил поискал съгласието на
собственика на земята и отказвал да разговаря с него. Посочените „потапяща
помпа „Грундфос“, генератор, високонапорна помпа и
други били действително закупени по време на брака от земеделски производител З.К.. След отстраняването на ответницата от семейното
жилище тези вещи били прибрани от ищеца и заключени в приземния етаж. За тях
ответницата подала жалба в РПУ - град Карнобат.
Във връзка с
изложеното в исковата молба за нейното присъствие в градината се изтъква, че
вместо нея там неотлъчно бил щатният работник Сали
Али Мустафа. Същевременно е оспорено поддържаното от ищеца за постоянното му
присъствие в градината за посочения в исковата молба период от време, като е
заявено и това, че при създаването на градината ответницата отсъствала само за
периода между 27.10.2003 година до средата на месец
ноември 2003 година поради престоя й в МБАЛ - град Бургас като придружител на
дъщеря им.
Сочи се, че
спестяванията не били техни общи - те представлявали възпроизводство на аванса
срещу реколта, получена от нея през 2000 година, тъй като тя била собственик на
имотите, раждащи продукцията. Нейния принос на средства възлизал на сума в
размер на над 1000000 лева.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване
на изразените от страните становища и по-специално липсата на оспорване от
ответната страна на твърденията по искова молба в тази им част следва да се
приеме за доказано, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто сключен на 14.04.1985 година граждански брак е бил прекратен с влязло
в сила решение от 18.05.2013 година по гражданско
дело №351/2013 година. Установява се също така, че по
време на така съществувалия между тях брак двамата бивши съпрузи са създали
овощна градина въз основа на сключен от единия от съпрузите договор за аренда,
който договор продължава действието си и след прекратяване на брака.
По-специално на основание сключения на 30.09.2002
година между Д.Х., А.Х. и Д.З.от една страна и ответницата З. Г.
от друга страна като земеделски производител договор за аренда върху нива от
121.844 декара, находяща се в землището на град Карнобат, местност „Ахмачевски път“, представляваща имот №
108014 по плана за земеразделяне на град Карнобат е била създадена овощна
градина с черешови насаждения. Договора е бил сключен за срок от 12 години,
като в рамките на неговото действие са били засадени 4557 черешови дръвчета. На
09.10.2009 година е бил сключен втори договор за
аренда на същата земеделска земя, в който изрично е записано, че трайните
насаждения в имота са череши, които са били засадени през 2004 година от
арендатора по договора, т. е. от ответницата. Договорът е сключен за 15
стопански години.
По делото за установяване на наведените
твърдения е допусната и извършена комплексна агротехнико-оценъчна експертиза, вещите
лица по която в депозираното по делото и прието от съда заключение са посочили,
че са били засадени 4557 овощни фиданки, от които към изготвянето му 1205 броя
са сухи, счупени /изрязани/ и изкоренени, при което
положение годните за плододаване черешови дръвчета са
3352 броя. Посочено е, че разходите за
създаване на овощната градина са в размер на 64116.99 лева, тези за отглеждане
и поддържане в младенческия период 69175.26 лева или всички разходи по
създаване и отглеждане през младенческия период са 133292.25 лева. Оценката на
овощната градена към настоящия момент е 582425.75 лева. Ориентировъчната средна
цена на системата за капково напояване /без проучването за наличието на подземни води/ е 31500 лева. Стойността към момента на изграждането
на оградата, с която е оградена овощната градина, фургона за охранителите и два
броя навеси възлиза на сумата от 12570 лева.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства. Разпитан в съдебно заседание свидетелят К.Ю. твърди, че участвал от
началото на създаването на черешовата градина в село Соколово, от маркиране,
засаждане на череши. Ищецът бил този, който участвал тогава в тези дейности,
той им казвал какво да правят, той ги наемал и им плащал. Той лично участвал в
засаждането на черешовите дръвчета. Когато отишли на място, то вече било
обработено, като те започнали да маркират конкретното такова, на което щяло да
бъде засадено дръвчето. Той работил една седмица, през който период от време не
бил виждал ответницата да идва в градината, като мисли, че тогава тя работила в
банка. Заявява, че имало хора, които носели дръвчетата до градината, но не знае
кой им бил възложил извършването на това. Свидетелят Р.Р. също познава ищеца от времето, когато той отишъл в село Соколово да търси
работници. Тогава той се събрал с други момчета, направили групичка и на другия
ден започнали работа. Това било през 2004 година. Година и половина работил там
като пазач. Сочи, че в началото градината била една нива. След това се направили
дупки, заградили я с мрежи, сяли дръвчета, торили и я
копали. Ищецът им давал задачи всеки ден, той им плащал за извършената работа. Не
бил виждал З.К. в градината, освен вечер, когато
идвала с ищеца там. Последният бил с тях през цялото време - идвал сутрин да ги
вземе и вечер ги връщал в селото. Както фургона, така и всичко на градината -
колове, мрежа донесъл ищеца. В градината имало изградени навеси, но той самият
не знае кога и как са правени, тъй като това било станало след като напуснал.
Предявеният иск, съобразно дадената от съда квалификация,
определена в съответствие с твърденията по искова молба, е с правно основание чл.
59 от ЗЗД. За неговото успешно провеждане е необходимо да бъдат налице
предпоставките на правната норма - трябва да е налице обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, както и взаимна връзка и обусловеност между тях, т.
е. обогатяването на едното лице да е за сметка на другото. Трябва обедняването
и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие.
Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД е връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи
факти. При хипотезата на ал. 1 неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг
иск, с който да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен
- той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички
случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
нито въобще с друг иск. В чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три конкретни
различни фактически състава, а чл. 59 от ЗЗД има предвид отделен общ и субсидиарен на тях фактически състав. В тежест на ищцовата
страна е да установи, че е намаляло имуществото и и на каква стойност е
обедняването, че ответникът се е обогатил и размера на обогатяването му,
връзката между обедняването и обогатяването на ответника.
Съдът намира, че в настоящото производство не се
установяват предпоставките на чл. 59 от ЗЗД - наличие на обедняване на ищеца и
неговият размер, както и обогатяването на ответницата и неговия размер, а също
и връзката между тях. Ищецът твърди, че средствата, с които е изградена
овощната градина са от получени заплати, от изплатено му обезщетение в размер
на 25000 лева, спестявания и суми от продажбата на продукцията. От всичко
вложено в нейното създаване се твърди половината да са негови средства с
посочения по-горе произход. Тук е необходимо да се отбележи, че съобразно
посочения в исковата молба произход на средствата същите безспорно не
съставляват „семейни средства“, а са такива индивидуална собственост на всеки
едни от двамата бивши съпрузи - доходи от дейността като земеделски
производител, съответно такива от положен труд по съответно правоотношение и
получена след прекратяването му обезщетение. В тази връзка следва отново да се отчете,
че искът следва да бъде доказан с всички възможни доказателствени средства както
по основание, така и по размер. Такива, както бе посочено по-горе, са
ангажирани от ищеца, но при тяхната преценка не би могло да се приеме, че
правнорелевантните за делото факти са доказани при условията на пълно и главно
доказване, каквото на същия е указано, че следва да проведе. На първо място
следва да се посочи, че липсват представени каквито и да са писмени
доказателства в тази насока и в частност такива, от които да се установява влагането
от негова страна на средства в създаването на градината. Тук е необходимо да се
изтъкне също така, че липсват представени от ищеца каквито и да са
доказателства за получавани от него доходи, а още по-малко за някои от вида на
описаните в обстоятелствената част на исковата молба. От ангажираните гласни
такива безспорно не би могло по какъвто и да е начин да се заключи, че през
целия сочен от него период от време той е реализирал приходи, а още по-малко да
се установи какъв е бил евентуално техния размер, както и че те са послужили и
са били употребени за постигане на сочената от него цел. Всичко това мотивира
съда да приеме поради горното, че този факт е останал напълно недоказан. Съдът
намира, че от събраните гласни доказателства също не се установява правнорелевантния факт на участие на ищеца в създаването на
овощната градина чрез соченото от него влагане на средства за закупуване на
необходими за нейното функциониране вещи и осъществяване на дейности в тази
насока, съобразно тяхното описание в исковата молба. В тази насока трябва да се
отбележи на първо място, че наличието на овощната градина в съответно състояние
е доказан и неоспорен факт, но напълно недоказано е това да е станало и в
резултат на влагането на парични средства, съответно осъществяване на
определени дейности в тази насока от страна на ищеца по поддържания от него
начин.
В заключение, съдът намира, че от събраните и ангажирани
по делото доказателства не се установява наличието на твърдяното от ищеца неоснователно
разместване на имуществени блага както по основание, така и по размер, поради
което и исковата претенция като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото и предпоставките на
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна разноски не следва да
бъдат присъждани, тъй като преди всичко липсва надлежно отправено в тази насока
искане, а и освен това каквито и да се доказателства такива реално да се били
направени от нея, за да възможно тяхното възлагане в тежест на другата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 59 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Д.В.Г.,
ЕГН **********,*** против З.К.К., ЕГН **********,***
за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 86496 /осемдесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и шест лева/ лв., представляваща
половината от стойността на средствата, необходими за създаването върху
предоставената под аренда земеделска земя с площ от 121.844 декара,
представляваща имот №108014, намираща се в землището
на град Карнобат, ЕКАТЕЕ 36525, област Бургаска,
местността „Ахмачевски път“ на овощна градина с 4557
черешови дръвчета и капково напояване, с която сума
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно изплащане.
Решението е постановено при участието на В.Д.Г., ЕГН ********** *** и М.Д.П., ЕГН ********** *** като
трети лица-помагачи на страната на ищеца по делото.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: