№ 162
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, образувано по жалба на АТ. М. М. срещу
постановление от 22.07.2020г. по изп.д. №20158/2014г. на ДСИ при СРС, III отд., 17 уч-к, с което
на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК е прекратено изпълнителното производство, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 01.07.2013г. по гр.д. №6062/2009г. на СРС, 81 с-в, издаден за
режим на лични отношения между жалбоподателя и детето А.А. М..
Оплакванията в жалбата са, че съдебният изпълнител не е извършил ефективни действия за
изпълнение на режима на лични отношения, за който е издаден изпълнителният лист, освен това
констатациите в обжалваното постановление, че жалбоподателят след 28.06.2018г. не е искал
извършване на изпълнителни действия, са неверни, тъй като след посочената датата са подавани
искания за съдебна защита на жалбоподателя и детето, освен това преди издаване на
постановлението за прекратяване не е изискано становище от жалбоподателя и детето.
Искането е обжалваното постановление да бъде отменено, а изпълнителното дело да бъде
възложено на друг съдебен изпълнител.
Жалбата е неоснователна.
Процесното изпълнително дело е образувано по молба на жалбоподателя за принудително
изпълнение на задължение за предаване на дете по смисъла на чл. 528 ГПК.
Цитираната разпоредба регламентира специални правила за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължението, които включват: 1) изпращане на покана до
длъжника за доброволно изпълнение на задължението в определените с режима на лични
отношения време и място; 2) налагане на глоба на длъжника за неизпълнение на задълженията му
1
чл. 528, ал. 2 ГПК да заяви в тридневен срок от получаване на поканата съгласие за предаване на
детето или обстоятелствата, които препятстват предаването на определените време и място; 3)
искане от съдебния изпълнител за съдействие от органите по чл. 528, ал. 4 ГПК за предприемане
на мерките, посочени в разпоредбата; 4) налагане на глоба на длъжника за неизпълнение на
задължението за доброволно предаване на детето на определените време и място; 5) действия по
принудително отнемане на детето от длъжника със съдействието на органите по чл. 528, ал. 5 ГПК.
Всяко от описаните действия е в компетентност на съдебния изпълнител, но може да бъде
надлежно извършено при съответно искане от взискателя, по чиято молба е образувано
изпълнителното дело (чл. 426, ал. 2 ГПК), тъй като предприемането на изпълнителни действия по
чл. 528 ГПК без заявено искане от взискателя би представлявало недопустимо нарушение на
общия принцип на чл. 6, ал. 2 ГПК.
От документите по процесното изпълнително дело се установява, че последното искане на
жалбоподателя за предприемане на действия от съдебния изпълнител за принудително изпълнение
на правата на жалбоподателя по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, представлява молба с вх. №7918/28.06.2018г.
Цитираната молба е уважена от съдебния изпълнител, който е изпратил покана до
длъжника за доброволно предаване на детето на посочените в молбата дати и места (с молба от
02.07.2018г. длъжникът е заявил съгласие за изпълнение на задължението на датите и адреса,
посочени в поканата), но от значение за законосъобразността на обжалваното в настоящото
производство постановление за прекратяване на изпълнителното дело е обстоятелството, че в
период от повече от две години след молбата от 28.06.2018г. жалбоподателят не е подал искане за
извършване на нови действия по чл. 528 ГПК по изпълнителното дело (изпращане на нова покана
по чл. 528, ал. 1 ГПК или предприемане на мерки по чл. 528, ал. 3 – 5 ГПК поради неизпълнение на
задължения на длъжника, произтичащи от връчената покана), което в пряко приложение на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставя прекратяване на изпълнителното производство.
Твърденията в жалбата, че в посочения двугодишен период са подадени искания за съдебна
защита на правото на лични отношения между взискателя и детето, не са подкрепени с
доказателства, но дори да са съответни на действителното положение, поначало не могат да
изключат приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на процесното изпълнителното
дело, защото основание за прекъсване на срока, предвиден в цитираната разпоредба, са именно и
само молби за извършване на действия по изпълнение на субективното право, за което е издаден
изпълнителният лист и за чието принудително изпълнение е образувано изпълнителното дело, не и
молби за образуване на съдебни производства за защита на права, пряко или косвено свързани с
това субективно право.
Възраженията в жалбата, че преди постановяване на постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело не е искано становище от жалбоподателя или от детето, спрямо което е
определен режим на родителски права съгласно съдържанието на процесния изпълнителен лист,
също не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, тъй
като прекратяването на образувано изпълнително дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва с изтичането на предвидения в разпоредбата срок и по силата на закона, а не като
последица от акта на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело (изрично в
2
този смисъл мотивите към т. 10 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г.
на ВКС, ОСГТК).
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АТ. М. М. срещу постановление от 22.07.2020г.
по изп.д. №20158/2014г. на ДСИ при СРС, III отд., 17 уч-к.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3