№ 2262
гр. Варна , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501423 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.258-чл.273 ГПК Образувано по въззивна
жалба на КР. Д. С., чрез пълномощника адв. Г.А., срещу постановеното решение
№261128/06.11.2020г. на ВРС, 14 състав по гр.д.№4539/2000г., в частта, с която искът с
правно основание чл.108 ЗС, предявен от въззивника срещу Р.К. и Б. К. К. е отхвърлен за
разликата над 15 кв.м. реална част от 29 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2526.2251
между точки 1,2,3 и 4 на приложената на л.28 от делото скица и К.С. е осъдена да заплати на
ответниците 270,34лв. Разноски на сонование чл.78,ал.3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че ищцата е собственик на имот с идентификатор
10135.2526.2251 с площ от 430 кв.м. на основание договор за покупкопродажба и делба.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, ответниците са завзели и ползват без
основание реална част от имота с площ от 29 кв.м., заключени между тачки 1,2,3 и 4 на
приложената с исковата молба скица. В установителния диспозитив на решението, е прието
по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имота10135.2526.2251, като
границата с имот 10135.2526.22512 е посочена червена линия между точки 3 и 4 на скицата,
приложена към заключението от 14.05.2020г. на вещите лица Р.П и В.А. Твърди, че
посочената червена линия съвпада със западната граница на имота, както е посочено на
скицата на л.28 от делото и площта, заключена между точки 1,2,3 и 4 от тази скица е 29
кв.м., поради което поддържа становище, че е налице несъответствие между мотиви и
диспозитив на постановеното по делото решение. С обжалваното решение, постановено по
реда на чл.247 ГПК, съдът е приел, че такова не е налице и е оставил без уважение молбата
на К.С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 330120.07.20г. Твърди
също, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
1
изразяващо се в недопускане и включване в обхвата на задачите на СТЕ на своевременно
направени допустими и относими доказателствени искания, относно изясняване на спорни
въпроси по делото, изискващи специални знания. Излага се, че решението е неправилно и в
частта за разноските.
Претендира се отмяна на решение и уважаване на претенцията по чл.108 ЗС изцяло и
присъждане на разноските по делото.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на СТЕ със задача вещото лице, след
запознаване с доказателствата по делото и извърши замерване на място да установи и
нанесе имотната граница, съобразно действащия план, заетата от ответниците реална част от
имота на въззивницата, да даде заключение дали тя съвпада с площта, заключена между
точки 1,2,3 и8, отбелязани на приложената скица и защриховани в син цвят и какъв е
размерът на площта, заключена между точки 1,2,4 и 8 на приложената скица, защрихована в
син цвят. Искането е обосновано с допуснато от първоинстонционният съд процесуално
нарушение при събиране на доказателствата.
Въззиваемите Б. К. К. и Р. Н. К., чрез пълномощника си адв.Т.Д., с писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че решението
на ВРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Считат искането за допускане на СТЕ за преклудирано и
молят същото да се остави без уважение.
По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 284514/21.01.21г., подадена от Б. К. К. и Р.
Н. К. срещу разпореждане от 25.03.2021г., постановено по гр.д. № 4539/2019г., с което е
върната подадената от тях насрещна въззивна жалба вх. № 261814/10.11.2021г. Молят за
отмяна на разпореждането, като навеждат доводи, че постановеното допълнително решение,
срещу което е подадена въззивната жалба представлява неразделна част от първоначално
постановеното решение, насрещната жалба е подадена в срока за отговор на подадената
въззивна жалба и е допустима.
К.С. не е изразила становище по частната жалба.
Съдът, счита, че първо следва де са произнесе по частната жалба срещу разпореждането на
ВРС за връщане на насрещната въззивна жалба, тъй като това произнася ще определи
предмета на настоящото въззивно производство, поради което е и преюдициално по
отношение на същото.
След като се запозна с приложената към първоинстонционото дело преписка по подадените
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, както и оплакванията изложени в частната
жалба, настоящият съдебен състав намира че частната жалба е основателна. Производството
по гр.д. № 4539/2019г. е образувано по предявен от К.С. срещу Б.К. и Р.К. иск с правно
основание чл.108 ЗС относно реална част с площ от 29 кв.м. от имот 10135.2526.2251. С
2
решение № №3301/20.07.2020г., допълнено и поправено с решение № 26128/06.11.2020г.
съдът е приел за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственок на
имота, като границата с имот 10135.2526.2252 е посочена с червена линия между точки 3,4
на скицата към заключението на СТЕ от 14.05.2020г., която приподписана от съда
представлява неразделна част от решението, осъдил е ответниците да предадат на ищцата
владението на реална част с площ от 15 кв.м., повдигната в червен щрих и заключена между
точки 1,2,3 и 4 на приложената на л.28 от делото скица, при граници: от север-
10135.2526.1024, от юг-10135.2526.9580, изток-останалата част от имот 10135.2526.2251, а
по скицата на вещото лице Р.П от 05.12.2019г.- реалната част представлява повдигната в
жълта линия площ, заключена между т.4,5,7 и 1; отхвърлен е иска за осъждане на
ответниците да предадат на ищцата реална част с площ от 14 кв.м., представляващи разлика
между реалната част от 15 кв. м. за която иска е уважен и заявената с истковата молба площ
от 29 кв.м. Срещу постановеното по делото решение, частта, с която искът е отхвърлен и в
частта за разноските е подадена въззивна жалба от КР. Д. С.. Препис от същата е връчена на
ответниците на 29.12.2020г. На 11.01.2021г., ответниците са депозирали отговор на
въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. След извършена проверка, по реда на чл.263,
вр. чл.262 ГПК, първоинстонционният съд е приел насрещната въззивна жалба за редовна и
допустима и е връчил препис от същата на К.С., която е подала отговор. С обжалваното
разпореждане районният съдът е приел, че решение №3301/20.07.2020г. е съобщено на
ответниците на 30.07.2020г. и срокът за обжалване е изтекъл на 14.08.2020г., а жалбата е
подадена на 11.01.2021г., предвид на което е и върнал жалбата.
Съгласно чл.263, ал.2 от ГПК насрещна въззивна жалба може да бъде подадена в срока за
отговор на въззивната жалба. В случая препис от подадената въззивна жалба е връчен на
ответниците по делото на 29.12.2020г. и от този момент е започнал да тече срокът по чл.259,
ал.1 ГПК, която разпоредба е приложима и относно насрещните въззивни жалби на
основание чл.263, ал.2 ГПК. Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок.
Настоящият състав на съда намира за неправилен и незаконосъобразен извода на районния
съд за недопустимост на насрещната въззивна жалба. Въззивната жалба е подадена срещу
постановеното допълнително решение, кото е неразделна част от постановеното по делото
решение. Съгласно чл.263, ал.2 ГПК правото на насрещна въззивна жалба съществува и
може да бъде упражнено, когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде въззивна
жалба срещу неизгодната за него част от решението или подадената от него такава е била
въртната като нередовна, съответно оттеглена. Затова срокът за упражняване на това право
започва да тече от момента, в който въззиваемият получи препис от подадената от
въззивника жалба. Чрез нея се възстановява висящността на производството по отношение
на онази част от първоинстонционното решение, която е неизгодна за него. Законодателят
приравнаява предпоставките за упражняване на правото на насрещна жалба с тези на
въззивна жалба, като към тях се добавят и особени предпоставки за допустимост:
обжалваемо решение, подадена редовна и допустима въззивна жалба от насрещната страна,
висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно обжалване.
3
Следователно, когато насрещната въззивна жалба е редовна и допустима, тя поражда
суспензивен и деволутивен ефект, като възстановява висящността на производството
относно онази част от спора, която би приключила с влязло в сила решение, което е
неизгодно за въззиваемия. Института на насрещната въззивна жалба цели да установи
принципа на равенство между страните, като предостави възможност на въззиваемата страна
да упражни правото си на жалба срещу неблагоприятната за нея част от решението, дори да
е пропуснала срока за подаване на въззивна жалба. Обусловеността на насрещната въззивна
жалба от първоначалната въззивна жалба не касае нейния предмет.
По изложенитеи съображения разпореждането на районния съд, с което подадената от Р.К.
и Б.К. насрещна въззивна жалба е върната, следва да бъде отменено.
Районният съд е извършил проверка и администриране на насрещната въззивна жалба по
реда на чл.263 ГПК, поради което не се налага връщане за извършване на
съдопроизводствени действия.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са депозирани от лица, имащи право на
обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в
разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбите са допустими при
съответното прилагане на чл. 262, чл.263, вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във връзка с доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба, съдът
съобрази следното:
Искането за допускане на СТЕ с поставената във въззивната жалба на К.С. задача е
допустимо и следва да се уважи.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 270595/23.03.2021г., постановено по гр.д. № 4539/19г. на ВРС, с
което е върната наслещна въззивна жалба вх.№261814/10.11.2021г., подадена от Б.К. и Р.К..
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба подадена от КР. Д. С. и насрещна
въззивна жалба, подадена от Б.К. и Р.К.. срещу решение № 3301/20.07.2020г., поправено и
допълнено с решение №261128/26.11.2020г., постановено по гр.дело № 4539/2019г. по описа
на ВРС.
4
ДОПУСКА СТЕ със задача вещото лице, след запознаване с доказателствата по делото и
извърши замерване на място да установи и нанесе имотната граница, съобразно действащия
план, заетата от ответниците реална част от имота на въззивницата, да даде заключение дали
тя съвпада с площта, заключена между точки 1,2,3 и8, отбелязани на приложената скица и
защриховани в син цвят и какъв е размерът на площта, заключена между точки 1,2,4 и 8 на
приложената скица, защрихована в син цвят.
Определя депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ в размер на 300лв., вносим от
въззивницата К.С., като указва на същата, че следва да внесе определения от съда депозит по
сметка на ВОС – вещи лица, в седмичен срок от съобщението и да представи по делото
доказателства за внос на депозита в същия срок.
Вещото лице ще бъде определено от съда, в закрито заседание след представяне на
доказателства за внос на депозита.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 28.09.2021г. от 9,30 часа, за която дата
и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5