Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 5801 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П***” ЕООД, ЕИК *******
срещу Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1. иск по чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението –
28.12.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ВРС; 2) иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 89,59 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски **** от 22.12.2016г. за периода от 09.02.2017г. до
09.10.2017г.; 3) иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 465,66 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с договор за потребителски кредит № **** от 22.12.2016г.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 20.03.2017г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 22.12.2016г, по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит на ответника в размер на 500 лева, който е следвало да бъде
върнат в срок от 9 месеца. Сумата от 500 лева била предоставена на ответника по
банкова сметка ***.12.2016г. Съгласно чл.4 от договора длъжникът дължал
договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 89,59 лева. Съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл.15 от ОУ , длъжникът дължал и възнаграждение в размер на 465,66
лева. Пакетът от допълнителни услуги включвал разглеждане на искането за кредит
в най-кратки срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Погасителната вноска била
уговорена в размер на 117,25 лева с падеж всяко 9-то число на месеца.
Ответникът не направил нито една погасителна вноска по кредита, предвид което и
на основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, за което на длъжника било изпратено уведомление.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че е недопустимо включването
в производството на делото на претенции, които не са били предмет на издадената
заповед за изпълнение. Оспорва клаузите на договора като противоречащи на
добрите нрави и на императивните норми за съдържанието му. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представените от ищеца документи – договор за
потребителски кредит, декларация към него, споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, Общи условия, погасител план, искане за отпускане
на потребителски кредит са изключени от доказателствения материал по делото,
предвид че особения представител на ответника е оспорил положените за Ц.Г.Ц.
подписи върху същите документи и след изричните указния на съда ищецът не е
заявил дали ще се ползва от оспорените документи.
Останали като доказателства по делото са преводно нареждане за сумата от 500 лева,
преведена от ищцовото дружество по банкова сметка ***.12.2016г., извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **** и уведомително писмо до
ответника за обявяване на предсрочна изискуемост без данни същото да е
достигнало до адресата.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
В тежест
на ищеца по установителната
претенция е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор
за кредит, изпълнение на задълженията си по
него, както и размера на претендираната
главница. По осъдителната претенция в тежест на ищеца е да установи, че с договора
между страните е уговорено заплащането на договорно възнаграждение за ползване на предоставената
главница по кредита, както и размера и периода на дължимото договорно
възнаграждение. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задълженията си по договора (плащане, давност и т.н.).
Съдът намира, че не
се установи сключването на договор за потребителски кредит между страните,
доколкото това обстоятелство е спорно по делото и съдът е изключил от
доказателствения материал представените от ищеца писмени доказателства за
сключването на договора.
Предвид, че не се установи наличието на валидна облигационна
връзка между страните съдът намира,
че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П**** със седалище и адрес на управление *** срещу Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес:
*** иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено, че Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „П**** със седалище и адрес на управление *** сумата от 500 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **** от
22.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.12.2017
год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 19508/2017г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П**** със седалище и адрес на управление *** срещу Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес:
*** иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 89,59
лева, представляваща възнаградителна лихва по договор
за потребителски **** от 22.12.2016г. за периода от
09.02.2017г. до 09.10.2017г
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П**** със седалище и адрес на управление *** срещу Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес:
*** иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 465,66
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски кредит № ****
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: