МОТИВИ към присъда по
НЧХД № 123/2011г. на ДРС
Срещу подсъдимите Т.Г.Й. *** и С.Г.Й. *** е подадена тъжба от П.Г.И. ***, с която срещу
двамата е предявено обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 НК
Съгласно изложеното
в тъжбата и уточненията към нея, частният тъжител отглеждал
животни. На 18.07.2011г., през деня, изгубил в гъсталак крава и теле. Търсил ги
целия следобяд и намерил кравата, но телето не успял. Срещнал свой познат,
който му казал, че телето било прибрано в с. ***, общ. Дряново, в дома на Г. Т.
Й.. Частният тъжител заедно с Н.П.М. и Т.Й.М. отишли до дома на Г.Й.. Последният
бил отвън. Частният тъжител го попитал къде му е телето. През това време от
дома на Й. излезли съпругата му С.Г.Й. и синът му Т.Г.Й. и започнали да удрят с
юмруци и ритници тъжителя, който бил седнал на предната дясна седалка в
автомобила на М., като искали да го свалят от автомобила. Т.Г.Й. хванал
тъжителя за дясната ръка, започнал да я извива и тъжителят усетил остра болка
от разкъсване на кожата си. Същевременно го ритал по краката. С.Й. му извивала
лявата ръка и го дращела по ръцете. Това продължило около 4-5 минути. През това
време Н.М. се разправял с Г.Й., но като забелязал какво се случва с тъжителя се
намесил, казал на С. и Т.
Й. да спрат, избутал ги и затворил вратата на автомобила. След това тъжителят и
двамата му приятели си тръгнали. Цялата дясна ръка на тъжителя била в кръв,
двете ръце в раменете го боляли силно. Обадили се в полицията и в бърза помощ.
Н.М. закарал тъжителя до “Бърза помощ”, където го превързали, тъй като много
кървял. На следващия ден се освидетелствал при съдебен лекар, който констатирал
нанесените му увреждания. Раните му били
дълбоки и ходил около 6-7 пъти на превръзки. Раменете и сега продължавали да го
болят. Започнал да страда от безсъние, изпитвал страх от нова саморазправа, тъй
като бил възрастен човек и по никакъв начин не можел да възпре ново нападение. Всички
тези обстоятелства довели до чувство на вътрешно напрежение и постоянен страх,
тъй като се чувствал застрашен от нова саморазправа и проява на агресия от сем.
Й.. Това бил втория случай когато семейство Й. му нанасяли побой. Подадал и жалба в РПУ Дряново.
В уточняващо допълнение към тъжбата, тъжителят твърди, че на 18.07.2011г. в
с. ***, общ. Дряново, Т.Г.Й., чрез нанасяне на удари и използуване на физическа
сила, му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в болки в дясното рамо и причиняване на разкъсно-контузни рани на
дясната ръка - наранявания
на нивото на лакътя и под лакътя, както и в областта на китката на дясната
ръка, със забелване на епидермиса
/кожни ламба/ предимно в посока отдолу-нагоре по ръката, три наранявания в областта на
лакътя, външно-странично, с дължина по около 4-5см, с неравни ръбове, като
забелването на епидермиса било с ширина по около 2см., под лакътя - две по-малки наранявания от същия
вид в областта на китката, по
тръбната повърхност на дясната гривнена става с размери по около 1-1,5 см ,
като областта на раните и по тръбната повърхност на предмишницата в средната й
част, имало кръвонасядания с морав цвят, заемащи по голяма част от повърхността на
кожата /с ширина по 4-6см/ и силна болезненост по предмишницата-престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за което
престъпление да бъде осъден, като му се наложи справедливо наказание.
На 18.07.2011г. в с. ***, общ. Дряново, С.Г.Й., чрез
извиване на ръце и използуване на физическа сила, му причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в болки и
страдание, в следствие на травми на лявата ръка - 5 малки ранички с леко
дъговидна форма с тъмночервени корички и с размери по около 0,4см., намиращи се
от външно-страничната повърхност на лявата предмишница в горната и трета, и единични повърхностни охлузвания
и петнисто кръвонасядане с бледоморав до морав
цвят, умерен оток
в областта на левия лакът, спонтанна палпаторна болезненост в долната
трета на мишницата - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за което
престъпление да бъде осъдена и да й се наложи справедливо наказание.
Прави се искане частният тъжител да бъде конституиран като граждански ищец,
като претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от тъжителя болки страдания и психически стрес както
следва: 2500лв. от Т.Г.Й.
и 2000лв. от С.Г.Й..
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане от
23.04.2012г. е даден ход на тъжбата на П.Г.И.
срещу Т.Г.Й. и С.Г.Й. за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 НК.
В хода на
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане, предявеният с
тъжбата гражданския иск от частния тъжител П.Г.И. срещу подсъдимия Т.Г.Й.
за сумата от 2 500 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди,
настъпили от твърдяното престъпление, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В хода на
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане, предявеният с
тъжбата гражданския иск от частния тъжител П.Г.И. срещу подсъдимата С.Г.Й. за сумата от 2 000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди, настъпили от твърдяното престъпление, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на
предявените и приети за съвместно разглеждане граждански претенции, както и при
изразеното от негова страна желание за това, тъжителят П.Г.И. е конституиран като
граждански ищец в наказателния процес.
Подсъдимите
заявяват, че са получили препис от тъжбата и разбират предявеното срещу всеки
от тях обвинение. Дават обяснения по фактическата обстановка на деянията, в
които са обвинени, като не се признават за виновни.
От цялостната преценка
на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимите,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Частният тъжител е
на 75г. и живее в с. ***, общ. Дряново.
Подсъдимите са майка и син и живеят в с. ***, общ. Дряново. Двете села са на разстояние от около километър.
На 18.07.2011г.
частният тъжител извел на паша в района между двете села своите две крави и
теле и кравите на св. М., като по-късно през деня животните навлезли в гъсталак
и се загубили, като тъжителят тръгнал да ги търси. Св. М. разбрал за това от
съпругата на тъжителя и отишъл да му помогне. Срещнал го по пътя, като двамата
се върнали до дома на тъжителя в с. *** и с автомобила на последния се насочили
към поляната, където пасяли животните, преди да се изгубят. Там се разделили и
тръгнали да търсят животните. Не ги намерили и се върнали обратно в с. ***.
През това време
изгубеното теле на тъжителя стигнало до с. *** и навлязло в двор на съседен, с този на семейството на подсъдимите,
имот. Св. Г.Й., съпруг на подсъдимата Й. и баща на подсъдимия Й., вързал телето
и позвънил в полицията, тъй като и преди се било случвало тъжителят да изтърве
животните си.
Междувременно св. М.
отново тръгнал да търси животните и срещнал св. Г.Й.. Последният като го видял, спрял автомобила си, отишъл при него и го
информирал, че е вързал телето и е извикал полиция. През това време двете крави
на тъжителя излезли от гората и св. М. ги подкарал към дома на тъжителя. По
пътя срещнал св. М., който се прибирал в дома си в с. ***, и му разказал, какво
се е случило с телето. Малко по-късно св. М. и св. М. се качили на автомобила
на последния - марка “Опел Кампо” с рег. № *** и тръгнали да търсят телето. На разклона за с. *** срещнали тъжителя и
съпругата му, обяснили им къде се намира телето им, и тъжителят и двамата
свидетели тръгнали с автомобила към дома на св. Г.Й.. Автомобилът управлявал
св. М., тъжителят бил на седалката до шофьора в дясно, а св. М. се качил в
каросерията на автомобила. Като стигнали до с. *** спрели на около 5-6м. от
дома на подсъдимите и видели от лявата страна на автомобила, от към шофьора, да
идват св. Г.Й. и синът му подс. Т.Й.. Тъжителят отворил вратата на автомобила,
излязъл наполовина от него, като стъпил с единия крак на пътя и ги попитал къде
му е телето. Започнала разправия между тях, като подс. Й. минал пред автомобила
и застанал от дясната страна до вратата
на тъжителя. През това време от къщата излязла подс. С.Й. и двамата със
сина й – подс. Т.Й. се нахвърлили върху тъжителя през отворената врата на
автомобила. Тъжителят се прибрал навътре в автомобила, при което подс. Й. го
хванал с две ръце за дясната ръка, около лакътя и под него, като започнал да я
извива и да го дърпа навън, а подс. Й. се пресегнала и го хванала за лявата
ръка, като го драскала с нокти и дърпала навън, с цел да го изкара от
автомобила. В тази ситуация, подсъдимата била влязла в автомобила до кръста,
тъй като дърпала тъжителя за по-отдалечената от вратата лява ръка, а
подсъдимият бил застанал до майка си. Св. М., като видял какво се случва,
хванал подсъдимата за ръката и се развикал да спрат. Двамата подсъдими
продължили да викат на тъжителя и до го дърпат за ръцете. В този момент, в
следствие на употребената от подс. Т.Й. физическа сила, целостта на кожата на
дясната ръка на тъжителя се нарушила и потекла обилно кръв. След като видял
кръвта подс. Т.Й. пуснал тъжителя, а през това време св. М. успял да избута
подс. Й. извън автомобила и да затвори вратата. След това тъжителят и
свидетелите М. и М. се отправили към полицейското управление, където подали
сигнал за случилото се. Дежурният, след като видял, че от ръката на тъжителя
тече кръв, ги упътил към “Бърза помощ”, където св. М. откарал тъжителя да го
превържат. На следващия ден тъжителят посетил д-р Я.К., който след преглед му
издал съдебномедицинско удостоверение за констатираните телесни
увреждания.
Във връзка с подадения сигнал от св. Г.Й., че телето на тъжителя е навлязло
в чужди имот, както и с подаден ден по-късно – 19.07.2011г. сигнал от подс. Й.,
че на 17.07.2011г. дъщеря й е била подгонена от безстопанствено пуснати крави,
е била образувана преписка вх. № 2469/19.07.2011г. по описа на РУ “Полиция” –
гр. Дряново. Спрямо тъжителя П.Г.И., на осн. чл. 55 ЗМВР, е било съставено
разпореждане на полицейски орган, да не оставя без надзор и да не пуска
домашните си животни – крави и телета, в земеделски земи и имоти, които не са
негово собственост.
Във връзка с подадена на 19.07.2011г. жалба от тъжителя П.Г.И., че
подсъдимите са го нападнали, е била образувана преписка вх. № ***/19.07.2011г.
по описа на РУ “Полиция” – гр. Дряново.
Спрямо подсъдимите Т.Г.Й. и С.Г.Й. са били съставени
АУАН № 296 и №297 от 04.08.2011г. за нарушение на раздел ІІ, чл. 2, т. 1 от
Наредба № 1 на ОбС – Дряново.
От заключението на назначена по делото съдебномедицинска
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че
в резултат на възникналият на 18.07.2011г.
инцидент, на тъжителя П.Г.И.
са били причинени следните увреждания: три по-големи наранявания със
забелвания на епидермиса и две по-малки - по горната трета на дясната
предмишница и лакът, две наранявания c частично забелване на епидермиса в долна трета на
дясната предмишница (гръбна повърхност на гривнената става); дълбоко охлузване
в зоната на кръвонасядането външно над десния лакът; големи кръвонасядания по
дясната предмишница и десния лакът, включително и над него; малки ранички,
повърхностно охлузване и петнисто кръвонасядане по горната трета на лявата
предмишница; оток в областта на лакътя на лявата; болка в долната част на
лявата мишница и болки в раменете.
Нараняванията по дясната предмишница са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК). Кръвонасяданията по дясната предмишница и лакът са довели до
болка и страдание.
Малките ранички, охлузването по лявата предмишница и отокът с болезненост
на левия лакът са довели до болка и страдание. Субективните оплаквания от болки
в раменете се преценяват като болка и страдание.
Процесът на възстановяване от нараняванията на дясната предмишница е
свързан с периодична смяна на превръзки, в течение на около 2 седмици, и продължава общо около 3-4 седмици.
Останалите увреждания са с период на оздравяване около 7-10 дни, като за
по-големите кръвонасядания на дясната предмишница около 10-14 дни.
По механизъм уврежданията на дясната предмишница и лакът отговарят да са
резултат от силно стискане и триене, извиване на ръката, при което се получава
дърпане на повърхностния слой на кожата в посока с извъртане навън и надолу
-довело до разкъсване и повърхностно забелване на епидермиса с кървене. Според
вещото лице допълнителен фактор към това може да е повишената влажност на
кожата - от изпотяване в топлото време. По-дълбоко засегнатите меки тъкани в
част от нараняванията може да се дължи от въздействие на върхове на пръсти или
нокти. В областта на нараняванията няма следи от въздействие на твърди
повърхности - предмети или релеф от терен. Кръвонасяданията по общ механизъм се
получават при удар или натиск върху меките тъкани, при което се разкъсват
най-малките кръвоносни съдове и екстравазиралата кръв пропива в тъканите в
увредената зона. При въздействие на нокти се получават и характерни дъговидни
ранички или охлузвания с размери обичайно по около 0,5см - такъв вид имат
уврежданията на лявата предмишница. Кръвонасяданията на лявата предмишница и
лакът могат да са резултат от стискане с ръце (пръсти). Оток може де се получи
при удар по меките тъкани на широка повърхност. При възрастни хора кожата е
слабо еластична и по-слабо захваната за подкожната тъкан, а последната е с
по-рехава структура. Съответно покривните тъкани са по-податливи на механични
въздействия и по-лесно се получават травми, а травмите при една и съща сила са
по-ясно изразени.
Според заключението на вещото лице уврежданията са получени в рамките на
около 24 часа от момента на прегледа, който е извършен около 10-11 часа на
19.07.2012г.
Видно от приложените справки за съдимост, подсъдимите не са осъждани.
Изложената фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н.П.М., Т. Й.М.,
частично от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Г. Т. Й.,
Т.П.Т., Б.Т.Т. и Н.В.Д., от заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза и писмените доказателства по делото.
В така посочените свидетелски показания са налице съществени противоречия
относно обстоятелството дали при възникналата разправия пред дома на
подсъдимите, последните са имали физически контакт с тъжителя и в часност да са
го дърпали за ръцете, при което са му причинили твърдяните увреждания.
Пред съда се явиха две групи свидетели:
1. Св. Н.П.М. и св. Т. Й.М.,
приятели на частния тъжител, които са категорични, че такова дърпане за
ръцете на тъжителя от страна на подсъдимите е имало и именно като резултат от
това са получените увреждания.
2. Св. Г. Т. Й. – баща на подс. Т. Й. и съпруг на подс. С.Й., и св. Т.П.Т.,
Б.Т.Т. и Н.В.Д., близки и познати на семейството на подсъдимите, които твърдят,
че между тъжителя и подсъдимите е имало само разправия, завършила без физически
контакт между тях и упражнено насилие върху тъжителя от страна на подсъдимите.
Съдът, като обсъди показанията на двете групи свидетели и ги съпостави с
писмените доказателства по делото - заключението на приетата по делото
експертиза и изисканите полицейски преписки, прецени, че следва да кредитира с
доверие показанията на първата група свидетели, подкрепящи извода, че
подсъдимите са упражнили насилие върху тъжителя, като подс. Й. го е дърпала за
лявата, а подс. Й. за дясната ръка, в следствие, на което са му нанесли
твърдяните увреждания.
Съображенията за това са следните:
На първо място показанията на тези свидетели относно механизма на
получаване на уврежданията кореспондират напълно със заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. При разпита на вещото
лице д-р. Я.К., същият е категоричен, че
увреждането на дясната предмишница, изразяващо се в нарушаване на целостта на
кожата именно по този начин, е сравнително рядко срещано и е предизвикано от
силно стискане, триене, извиване на ръката, при което е получено дърпане на
повърхностния слой на кожата в посока навън и надолу, като посоката на
забелване на епидермиса показва посоката, в която са действали силите. Това
нараняване - разкъсване и отлепване на епидермиса в една посока, се получава
по-лесно при възрастен човек, какъвто е тъжителят, като допълнителен фактор се
явява и влажността на кожата, тъй като повърхностния слой на епидермиса залепва
по-плътно. В конкретния случай, видно и от обясненията на св. М., денят в който
се е случил инцидента, е бил много горещ. На следващо място, според вещото
лице, размерът на самите увреждания, съответства на пръсти на ръка, а синините
по засегнатите меки тъкани, могат да се получат в зоната на по-силен натиск,
което може да е от пръсти и нокти. На следващо място охлузванията на лявата
ръка, според вещото лице, са характерни за причинени от нокти, но не и от
предмети или от одраскване от тръни и храсти, при което се получават друг вид
увреждания.
Показанията на св. М. са логични, последователни и непротиворечиви относно
това как точно са получени уврежданията от тъжителя и отговарят на обективните
находки на нараняванията по частния тъжител. Показанията на св. М. се подкрепят
от показанията на св. М. относно начина, по който са причинени уврежданията на
тъжителя и кореспондират напълно със заключението на вещото лице относно
механизма на причиняване на уврежданията.
На следващо място тези свидетели са посочени от тъжителя като очевидци и
разпитани във връзка с образуваните преписки на РУ “Полиция” – Дряново. Втората
група свидетели, с изключение на св. Г.Й., подал сигнала във връзка с телето на
тъжителя, нито са били разпитвани, нито посочени като свидетели на инцидента от
двамата подсъдими по образуваните преписки. Същите са посочени като такива,
едва на фазата на съдебното производство и съдът счита, че с показанията си
целят единствено да подкрепят тезата на подсъдимите, като техни приятели и
познати, че не са извършили твърдяното престъпление.
Показанията на тази група свидетели си противоречат относно факта защо и
как всички са излезли на улицата. Според св. Н.Д. всички излезли, защото чули,
че навън спряла кола и тогава започнала разправията. Според св. Т.Т. и св.
Б.Т., те излезли след като чули, че навън имало разправия. Св. Г.Й. заявява, че
всички излезли на улицата, защото чули по шума, че идва тежкотоварен джип и
свидетелят като длъжностно лице – кметски наместник излязъл да види какво
става, тъй като това бил края на пътя. Показанията на този свидетел
противоречат и на нормалната житейска логика, че всеки път, когато пред дома му
мине автомобил, той излиза на улицата за да провери какво става, още повече, че
автомобилът не е спрял пред входната врата на къщата, а 5-6 метра преди нея.
По тези съображения съдът не кредитира с доверие показанията на втората
група свидетели относно факта, че подсъдимите не са упражнявали никакво
физическо насилие върху тъжителя и, че при пристигането си пред дома на Й.,
тъжителят вече е бил с кръв по ръцете. Никой от тези свидетели или подсъдимите
не е възприел пряко факта, че същият се е издраскал, докато е търсел животните
си в гората, като това са единствено техни съждения и предположения и
категорично се опровергават от показанията на първата група свидетели, че до
пристигането пред дома на Й., тъжителят не е имал никакви наранявания или кръв
по ръцете.
Обясненията на подсъдимите, че не са дърпали частния тъжител за ръцете,
следва да се разглеждат предимно като защитна версия, доколкото се опровергават
от другите доказателства по делото – показанията на първата група свидетели и
заключението на съдебномедицинската експертиза относно механизма на получаване
на тези наранявания.
Съдът счита
доводите на защитата на подсъдимите, че не е доказано точно кога е извършено
деянието, за несъстоятелни. Независимо, че св. М. заявява, че това се е случило
на 17.07.2011г., св. М. твърди, че е било на 18.07.2011г., а свидетелите от
втората група заявяват, че не могат да си спомнят точната дата, същата се
установява от изисканите полицейски преписки, от които е видно, че сигналът за
телето на тъжителя е подаден от св. Г.Й. на 18.07.2011г. Същата дата е отразена
и в съставените спрямо подсъдимите Т.Г.Й. и С.Г.Й. АУАН № 296 и № 297 от 04.08.2011г. за
нарушение на раздел ІІ, чл. 2, т. 1 от Наредба № 1 на ОбС – Дряново.
Не може да бъде споделен доводът, наведен от защитата, че двамата
подсъдими не могат да влязат едновременно в автомобила, с оглед
телосложението им, и да дърпат тъжителя едновременно за ръцете. При проведения
на 23.05.2012г., по реда на чл. 155 от НПК, оглед от съда на лекия автомобил марка
“Опел Кампо” с рег. № ***, с който тъжителят и св. М. и св. М. са били по време
на инцидента, безспорно се установи, че това е възможно. Автомобилът е с
двуместна по-широка кабина, тип джип, с открита каросерия в задната част, като
височината на автомобила от нивото на земята е по-голяма отколкото при другите
автомобили. При отворена предна дясна врата и с оглед пространството около
предната дясна седалка на автомобила, е напълно възможно двама човека, и то с
физиката на подсъдимите, да се намират до кръста във вътрешността на автомобила
и да дърпат за ръцете тъжителя по описания във възприетата фактическа
обстановка начин. Това се потвърждава и от показанията на св. М., който
заявява: “...С. и Т., който беше заобиколил вече и застанал вдясно на вратата, нападнаха бай П., като С. го дърпаше за лява
ръка, а Т. за дясната ръка. Щяха да ми изкъртят вратата на пикапа като го
натиснаха.”
По посочените съображения съдът прецени, че следва да приеме описаната
фактическа обстановка, върху която да изгради своите правни изводи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното
от правна страна:
По отношение на подсъдимия Т.Г.Й.:
Съдът счита, че по безспорен и категоричен начин по делото се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.Г.Й. е осъществил състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с
частната тъжба.
От обективна страна
– на 18.07.2011г. в с. ***, общ. Дряново, чрез използване на физическа сила
причинил на тъжителя П.Г.И., лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на дясната ръка - на нивото на лакътя и под
лакътя, както и в областта на китката на дясната ръка, със забелване на епидермиса и кръвонасядания, които
представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тъй като са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болки и страдания, с което е извършил престъпление по
чл.130 ал.1 от НК. Увреждания са получени, след като
подсъдимият е дърпал тъжителя за дясната ръка и са в пряка и непрекъсната
причинна връзка с тези му действия.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасни
последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал противоправността на
своето поведение, предвиждал е причиняването на разстройство на здравето на
П.Г.И., като е съзнавал, че с издърпването на ръката на тъжетеля, с оглед
неговата възраст, могат да се причинят и по-тежки увреждания и в него е бил
налице пряк неопределен умисъл за нанасяне на телесни повреди (независимо от
какво естество) и е целял настъпването на такова разстройство.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на подсъдимия Т.Й. от наказателна отговорност. За извършеното от
него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От деянието не са настъпили имуществени вреди.
При определяне на размера на административното наказание, съдът приема като
смекчаващи обстоятелства чистото до момента съдебно минало на дееца, както и
фактът, че животните на подсъдимия, безстопанствено пуснати предния ден, са
подгонили сестрата на подсъдимия. Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което съдът намери, че на Т.Г.Й. следва да бъде наложено,
при превес на смекаващите вината обстоятелства, административно наказание
"глоба" в минималния размер от 1 000лв.
По отношение на подсъдимата С.Г.Й.:
Съдът счита, че по безспорен и категоричен начин по делото се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимата С.Г.Й. е осъществила състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
От обективна страна
– на 18.07.2011г. в с. ***, общ. Дряново, чрез използване на физическа сила и
извиване на ръце причинила на тъжителя П.Г.И.,
лека телесна повреда, изразяваща се в травми на лявата ръка - малки ранички с леко дъговидна форма, единични повърхностни
охлузвания, кръвонасядане и оток в областта на левия лакът, довели до причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето, с което е
извършила престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Уврежданията не са довели до разстройство на здравето, а единствено до причиняване на болки и страдания и са в пряка
и непрекъсната причинна връзка с действията на подсъдимата – дърпане и извиване
на ръката на тъжителя.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасни последици и е искала те да настъпят. Подсъдимата е съзнавала
противоправността на своето поведение, предвиждала е причиняването на болки и
страдания на П.Г.И., като е съзнавала, че дърпането и извиването на ръката му,
със сигурност ще му причинят болки и страдания, като е целяла настъпването им.
Становището на настоящия съдебен състав е, че с деянието
си подсъдимата не е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл.130
ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение с частната тъжба. От заключението
на съдебномедицинската експертиза се установява, че получените от частния
тъжител увреждания на лявата ръка, причинени от подсъдимата, се изразяват само
и единствено в причинени
болки и страдания, но не са довели до разстройство на здравето,
поради което не може да се приеме, че е с деянието си подсъдимата е осъществила
състава на престъплението
по чл.130 ал.1 от НК. По изложените съображения съдът призна
подсъдимата за невинна в това, да е причинила на тъжителя лека телесна повреда, довела до разстройство на здравето и я оправда по първоначално повдигнатото
й с частната тъжба по-тежко обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.130, ал.2 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева.
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на подсъдимата С.Й. от наказателна отговорност. За извършеното от
нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
От деянието не са настъпили имуществени вреди.
При определяне на размера на административното наказание, съдът приема като
смекчаващи обстоятелства чистото до момента съдебно минало на подсъдимата,
както и фактът, че животните на подсъдимия, безстопанствено пуснати предния
ден, са подгонили дъщеря й. Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което намери, че на С.Г.Й. следва да бъде наложено
при превес на смекаващите вината
обстоятелства административно наказание "глоба" в минималния размер
от 1 000лв.
По гражданските искове и разноските:
Поради признаване на
подсъдимия Т.Г.Й. за виновен в нанасяне на лека телесна повреда на частния
тъжител П.Г.И., съдът счете, че е доказана основателността на иска на частния
тъжител и граждански ищец П.Г.И.. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт по отношение на личността на ищеца. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания. Съдът по реда на чл. 52
от ЗЗД, като използва критерия за справедливост, продължителността на
страданията и начина на причиняване на уврежданията, намери, че следва да
репарира тези морални вреди със сумата от 1 000 лв., като в останалата част - до
пълният предявен размер от 2 500.00лв., предявеният от П.Г.И. граждански иск
против Т.Г.Й., съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради признаване
на подсъдимата С.Г.Й. за виновна
в нанасяне на лека телесна повреда на частния тъжител П.Г.И., съдът счете, че е
доказана основателността на иска на частния тъжител и граждански ищец П.Г.И..
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение на
личността на ищеца. Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. На
гражданския ищец са причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпените
от него болки и страдания. Съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, като използва
критерия за справедливост, продължителността на страданията и начина на
причиняване на уврежданията, намери, че следва да репарира тези морални вреди
със сумата от 600 лв., като в останалата част - до
пълният предявен размер от 2 000.00лв., предявеният от П.Г.И. граждански иск
против С.Г.Й., съдът отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите Т.Г.Й. и С.Г.Й. да заплати направените по делото от частния тъжител П.Г.И.
разноски в размер на 325.00лв.
Всеки един от подсъдимите следва да заплати и 50 лв. по сметка на ДРС, представляващи
държавна такса върху уважените граждански искове.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :