О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
123/14.2.2019г.
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
В закрито
заседание в следния състав:
Председател : Иваничка
Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Яна Панева
като разгледа докладваното от съдия
Славкова
ВЧНД № 1441 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по протест на прокурор в
РП-Варна срещу определение № 7133 /04.12.2018г. на ВРС, 5-ти състав,
постановено по ЧНД № 3967/ 2018г., с което е отменено постановление на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 807 / 2016г. по
описа на V РУ МВР Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.206 ал.1 от НК и върнато за доразследване.
В
протеста се моли за отмяната на определението на първостепенния съд като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, на първо място
за недопустимост на първоначалната жалба срещу постановлението на прокурора,
като се счита, че тя е просрочена.
Второто оплакване е досежно незаконосъобразност на определението на съда
по същество, като се изтъква – първо, че са обсъждани доказателства и
доказателствени средства, допустими и събрани по реда на НПК и на второ място
че е обоснован в достатъчна степен правният извод за липса на състав на
престъпление. Иска се от въззивния съд да се отмени определението на РС-Варна и
да се потвърди акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Въззивният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Досъдебното
производство е било образувано срещу неизвестен извършител, при
преценка за наличие на законен повод и достатъчно данни след подадена жалба от тогавашния собственик
и управител на дружество „Н. Б. Х.“ и извършена полицейска проверка. В жалбата,
а в последствие и в свидетелските показания се твърди, че И. М., към датата на
подаване на жалбата- управител на дружество „Р.Х.“, а към инкриминиранат дата-
управител на Н. Б. Х., е извършила
действия по обсебване на движими вещи, които владеела или пазела.
Първоначалната проверка е била извършена полицейски орган с оглед твърдяни
данни за самоуправни действия - престъпление от общ характер по чл. 323 ал.3 от НК. В хода на воденото разследване е било установено, че дружеството “Н. Б. Х.“ е бил наемател на
хотел „Ч.“ в к.к. Св.св.Константин и
Елена във Варна. Негов наемодател било дружеството Софсток, с което бил сключен
писмен договор за наем на хотела, със срок до края на летния сезон 2015г- до
30.09.2015г.Договорът включвал стандартни клаузи, включително и такива относно
наличното оборудване в хотела, относно климатизация на хотела/ за сметка на
наемателя и в полза на възложителя/ и др.
След приключването на горния
договор за наем бил сключен такъв с друго дружество – Р.Х., но представлявано
от предходния управител на Н. Б. Х. - И. М., от 26.02.2016г със срок от три
години -
до 31.10.2018г. Собственикът на дружеството- първоначален наемател на
хотела всъщност претендира, че И. М. е възпрепятствала достъпа до различни
вещи, собственост на дружеството, още в периода от 2014 до 2015г., като е
попречила на собственика да ги владее и ползва, като е сменила патрона на
входната врата на хотела. Оплакването също така е било, че собственика на
дружеството, след приключване на сезона е нямал достъп до хотела.
Всички тези оплаквания са били
предмет на разследването в рамките на проведено досъдебно производство. Крайния
извод на прокурора е, че не е налице престъпление от общ характер, като е
приел, че оборудване и инвентар на хотел ч.
е бил приет и ползван от новия наемател съобразно договор за наем и
съответните протоколи за предаването им, както и че липсват разпоредителни
сделки с това имущество, което води до извод на липса на данни за престъпление
по чл. 206 от НК.
Постановлението на прокурора, обжалвано от лице с право на жалба-
представител на ощетеното ЮЛ, като е било отменено от първоинстанционния съд
като незаконосъобразно и необосновано, с мотиви, че не са извършени всички
необходими процесуално-следствени действия, не са събрани по надлежния ред
необходимите доказателства, за да се направи преценка за наличие или не на престъпление. Дадени са конкретни указания за
събиране на писмени доказателства- договори и приложения към тях между
дружествата Н. Б.Х.и С., както и между Р.Х. и С.
Въззивната инстанция счита, че протестът е допустим, оплакванията в
него- основателни, с изключение на тези в частта относно недопустимост на
жалбата на представителя на ощетеното ЮЛ пред първоинстанционния съд. Районният
съд е дал пространно отговор на въпроса за допустимостта на жалбата и тези съображения се споделят от настоящата
инстанция. Още с предходно определения на същия състав на ВОС е посочено кому е
следвало да се съобщи за постановлението на прокурора с оглед изпълнение на
задълженията по чл. 243 ал.4 от НПК,
съответно РС е счел, че без
наличие на данни кога е съобщено на настоящия управител на дружеството- Г.П.,
без съмнение лицето с активна процесуална легитимация, то жалбата следва да се
разгледа, като подадена в срок. Не така стои въпросът обаче с мотивите на съда
по същество. Те не се споделят от настоящия състав на съда, доколкото в тях,
разгледани на плоскостта на дадените указания не се съдържа отговор на въпроса,
част от предмета на доказване ли са търговските
взаиомоотношения между трите отделни дружества, изясняване на
облигационните отношения между тях и как по този начин ще се разследва състава
на престъпление по чл. 206 от НК или друг такъв против собствеността.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и
сл. от НПК
е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, чрез преценка дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно,
при спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Без да се прави подмяна на вътрешното убеждение на прокурора,
се извършва съдебен контрол по
спазването на закона от прокурора, при
упражняване на неговите правомощия в качеството му на водещ разследването в досъдебната фаза на процеса, включително и правилността на мотивите му на определен етап
от разследването да прекрати наказателното производство. За да даде указания по
събиране и проверка на доказателства, съдът е счел, че по делото след проведеното разследване все
пак са налице данни за престъпление, което следва да се разследва с оглед
принципното положение за разкриване на обективната истина.
Принципно е възможно да има осъществени състави на престъпление по НК при
наличие на сключени граждански и/или търговски договори. В конкретния случай, с оглед
оплакванията на представителя на ощетеното ЮЛ е трябвало да се изследват
конкретните взаимоотношения между дружеството и управителят на това дружество
към инкриминираната дата- И. М., защото именно за този период се отнасят твърденията
за вещи, собствени на дружеството, за които се претендира нарушено право на
собственост от страна на М., в качеството й на управител на хотела /респ. управител на дружеството към този
момент, видно от справка ТР/. С други думи, разследването, след неговото
образуване с оглед престъпление по чл. 206 от НК- обсебване е следвало да се
насочи към това кои вещи са били във владение на М. и конкретните действия,
които биха могли да се субсумират под състава на този текст, а не по принцип да
се изследват последващите договори за наем и т.н. Вярно е, че всъщност
жалбподотателят има претенции за вещите, впоследствие вероятно останали в хотела, чийто наемател той не е бил след
31.10.2015г., които претенции би следвало да се отнасят към дружеството-
наемодател и са вещноправни и/или облигационни
отношения между двете дружества.
В крайна сметка те биха могли да
имат отношение към горното оплакване, но
на определен етап от разследването следва да се направи преценка не се ли касае
за недопустима наказателно правна защита на правото на собственост, само с
оглед налични твърдения за данни за престъпление против собствеността, като се
неглижира възможно търсене на
гражданскоправна защита на правото на собственост по облигационен или
вещен исков ред.
В този смисъл са верни изводите на прокурора в атакуваното
постановление. То, макар и твърде лаконично, дава достатъчно ясен отговор за виждането на
прокуратурата за липса на състав на
престъпление по НК – впрочем въпрос на който е можело да се отговори още при
приключване на предварителната проверка.
На второ място, без значение за крайната цел на разследването са
дадените указания, затова и не са необходими, тъй като те се отнасят единствено
и само до наемните отношения и съдържанието на договорите, тяхното изпълнение и
други детайли, които трудно биха имали отношение към изследване на субективна
страна на евентуален състав на престъпление против собствеността - кой и на
какво правно основание е владеел вещи и
дали се е разпоредил противозаконно с тях. Престъплението е резултатно, а прекият
умисъл е елемент от състава на
престъплението и подлежи на доказване в наказателния процес, за разлика от
гражданското право, където вината се предполага до доказване на противното. В атакуваното постановление са дадени крайните отговори на релевантните
въпроси, като един от основните е / наред с този за прекия умисъл на лице или
лица/ – дали е налице противоправно
своене на вещи. Последното е изведено изрично като основна характеристика на
изпълнителното деяние по чл. 206 от НК, и то за да се обърне внимание на
хипотези при които е възможно да има своене на вещи, но това своене да е
напротив- правомерно. В настоящия казус са налице и множество други подлежащи
на изследване и оценка юридически факти- търговските и наемни отношения с общо
три отделни дружества, представлявани от различни лица в отделни периоди от
време, но те биха били предмет на друга защита. В крайна сметка се касае за
нарушено право на собственост, което следва да се защити по друг ред, но не и
със средствата на наказателноправната защита.
Що се касае до основния наведен аргумент - както в определението на РС,
така и във възражението пред настоящата инстанция срещу протеста на прокурора,
а именно- трайната съдебна практика относно принципно възможното противозаконно
своене не само чрез разпореждане, но и чрез отказ да бъде върната вещта, то не
е относимо към процесния казус. Твърдяното
изпълнително деяние е теоретично възможно и е възприето от съдебната практика. Цитираната постановка –
че недвусмисленият отказ да се върнат вещите, предоставени на правно основание
осъществяват обсебване чрез бездействие
/вероятно се има предвид Р № 608/91г на І н.о. с докл. Н.Ф. и възприето
като трайна съдебна практика в множество последващи решения на ВС и ВКС/, но не
се отнася до конкретния случай. Споделя се виждането на прокурора във въззивния
протест, с което коректно се посочва, че се касае в цитираните решения за вещи,
предадени за ползване с конкретно уговорен срок, в отличие от тук обсъжданите отношения
между собственик и управител на дружество и отношения наемател-наемодател.
Поради тези съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
са били извършени всички необходими
действия в рамките на проведеното разследване с оглед разкриване на обективната
истина, то се явява достатъчно пълно, така че да се направи извод за наличие
единствено на отношения, защитими по гражданскоправен ред. Крайният извод на
прокурора, че липсва състав на
престъпление против собствеността или друг по НК, с правно основание чл. 24
ал.1 т.1 от НПК е правилен и законосъобразен. Предвид
това настоящият състав счита, че протестът
е основателен и определението на ВРС, с
което е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да се отмени като незаконосъобразно, а
постанолвението на прокурор от ВРП за прекратяване на казателното прозиводство
да се потвърди и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 7133 на ВРС 5-ти състав,
постановено на 04.12.2018г. по ЧНД № 3967 / 2018г.,
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ВРП от 22.06.2018г. за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 807/2016г. по описа на V
РУ на МВР – Варна.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: