№ 254
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500181 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел
България“ ЕАД, против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 7739/01.11.2022, по ч.гр.д.№ 11403/2022, ПдРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от жалбоподателя против Д. Ж. В. за сумите от : 333,68лв. - неустойка при
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/26.01.2018г., изм. с Допълнително споразумение №
*********/30.01.2020г.; 288,15лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/05.03.2018г., изм. С
Допълнително споразумение № *********/06.02.2020г.; 276,87лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги№
*********/15.12.2018г., изм. С Допълнително споразумение №
*********/31.01.2019г.; 200,38 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/31.01.2019г., изм. С
Допълнително споразумение № *********/03.07.2019г.; 243,16лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/04.04.2019г.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие
на неравноправни клауза, свързани с начина на формиране на договорената
неустойка, който противоречи на чл.143, ал.5 от ЗЗП и накърнява добрите
нрави е неправилен. Посочва, че претендираната неустойка е ограничена до
не повече от три месечни такси, като в допълнение абонатът дължи и част от
стойността на ползваните отстъпки, или част от отстъпките за предоставените
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Счита, че
1
наличието на праг от три месечни абонамента не противоречи на добрите
нрави и не е неравноправна клауза, т.к. цели поне частично да компенсира
вредите за изправната страна по договора. Поддържа, че договорите са
индивидуално уговорени, поради което и не могат да се ползват от защитата
на ЗЗП, същите отговарят на изискванията да добросъвестност, не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, формирани са по ясен и недвусмислен начин. Счита, че са
неправилни и изводите за необосновано високо обезщетение чрез
неустойката. Счита, че неустойката има компенсаторен характер и не излиза
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции с
оглед защитимия интерес на кредитора. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че горепосочените суми съставляват неустойка, равна на цената на
самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен
месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е квалифицирана
като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, т.к.
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да изплати
необосновано висока неустойка. По отношение на неустойката за
предоставено лизингово устройство е приел, че клаузата, въз основа на която
е начислена е вероятно неравноправна. Посочил е , че при договорите за
лизинг, цената е уговорена при сключването му, като търсената неустойка
съставлява последващо увеличение на цената. По тези съображения е приел,
че клауза, предвиждаща дължимост на неустойка при прекратяване на
договора за лизинг в размер на разликата в цената на лизинговото устройство
по договора и тази, при която лизингодателят би го продал, е нищожна.
Заповедното производство е образувано по заявление на Йеттел
България ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Д. Ж. за множество суми, сред които и процесните,
съставляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за мобилни
услуги и за лизинг. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни
задължения, поради което и договорът е прекратен. При прекратяване на
договора по вина на потребителя, то последният дължи договорна неустойка,
която е в размер на всички оставащи стандартни / без отстъпка/ месечни такси
до края на срока на договора, но не повече от 3. Така заявителят претендира
сумата, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси по
отделните договори. По отношение на договорите за лизинг уговорената
2
неустойка е в размер на отстъпката в цената на предоставеното устройство.
Видно от представените договори за мобилни услуги между страните,
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни
абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания / Договор за мобилни услуги/, както и неустойка в размер на
отстъпката в цената на предоставеното устройство.
Настоящата инстанция намира, че тези клаузи за определяне размера на
договорната неустойка между страните може да бъде евентуално
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната
неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В процесните договори е предвидена
неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от
три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява
необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни
като пропуснати ползи в размер на стандартни месечни вноски, т.к. такива
операторът не би получил при изпълнение на договора.
По отношение сумата, съставляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, съдът намира следното : В заявлението е посочено, че
сумата представлява разликата между цената на устройството без отстъпка и
договорената цена. При договорите за лизинг, цената на лизинга не може да
бъде променяна едностранно, както и да има определяема цена под формата
на неустойка. Отделно от това при този вид договори не се прехвърля
собствеността, а лизинговата вещ подлежи на връщане в случай на
прекратяване на договора. Поради това клауза, предвиждаща дължимост на
неустойка при прекратяване на договора за лизинг в размер на разликата в
цената на лизинговото устройство по договора и тази, при която
лизингодателят би го продал, е нищожна. В тези случай неустойката би
следвало да обезщети собственика за овехтяването на вещта, но в случая тя е
ползвана възмездно, при което лизинговата вноска покрива това овехтяване.
Настоящата инстанция споделя напълно и изводите на заповедния съд
относно евентуалната нищожност на клауза в договора за лизинг, уреждаща
възможност да се дължи разликата между уговорената лизингова цена и
„стандартна“ цена на търговеца.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за двете посочени суми, т.к. основанието на което се
претендират представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски
договор, а за втората липсва и основание.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
3
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК
№ 7739/01.11.2022, по ч.гр.д.№ 11403/2022, ПдРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против Д. Ж. В. за сумите от :
333,68лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № *********/26.01.2018г., изм. с Допълнително споразумение №
*********/30.01.2020г.; 288,15лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/05.03.2018г., изм. С
Допълнително споразумение № *********/06.02.2020г.; 276,87лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги№
*********/15.12.2018г., изм. С Допълнително споразумение №
*********/31.01.2019г.; 200,38 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *********/31.01.2019г., изм. С
Допълнително споразумение № *********/03.07.2019г.; 243,16лв. - неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/04.04.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4