Р Е Ш
Е Н И Е № 184
гр.Кюстендил, 26.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №182/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ АД със седалище и адрес
на управление *** обжалва решение №122/25.05.2022г. на ДРС, постановено по АНД
№1080/2021г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна
на решението, респ. отмяна на НП.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №122/25.05.2022г. на ДРС, постановено по АНД
№1080/2021г., с което е потвърдено НП
№233/27.09.2021г. на директора на РИОСВ – София. „Т.Б.д.“ АД *** е санкционирано
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
80 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване изискванията на ЗАНН
относно процедура, срокове и форма на АУАН и НП, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна. Приел е, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, както и че размера на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението и
засегнатите обществени отношения.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
Производството пред ДРС е започнало по
жалба на „Т.Б.д.“ АД ***/27.09.2021г. на директора на РИОСВ
– София. Прието е от фактическа страна, че на 26.03.2021г. дружеството не е
изпълнило задължението си по условие 9.3.1 от КР №45-Н4/2019г. – всички емисии
на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния
въздух организирано през изпускащите устройства /ИУ №2 и №4/. На сочената дата
е установено, че в експлоатация са ЕК №1 и ЕК №3. При оглед от производствената
площадка е установено наличието на неорганизирани емисии от сградата на котелен
цех /има излизане на пара от пробив в изпарителната част на работещия ЕК 1,
която увлича прах, натрупан по различни повърхности в цеха, и излиза в околната
среда от отвори на сградата/ и от неуплътнени участъци в довеждащия газоход на
ЕК 1 в участъка между ИУ №1 и СОИ 1. За констатирано нарушение по чл.123в, т.2
от ЗООС е съставен
е АУАН №88/29.04.2021г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Правилен е изводът на районния съд за
законосъобразно проведена процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП в срока
по чл.34 от ЗАНН. Изложени са ясно и безпротиворчево съставомерните факти и
обстоятелства с оглед извършената
проверка и констатациите от нея; административното нарушение е описано с
обективните и субективните му елементи, като правилно е скрепено с нормите на
чл.123в, т.2 и чл.164, ал.1 от ЗООС.
След анализ на доказателствения материал
по делото касационният съд намира изводите на въззивния съд за доказаност на
административното нарушение за съобразени с материалноправните норми. Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на доказателствата. Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за неизпълнение на условията в КР №45-Н4/2019г., а
именно на условие 9.3.1 – всички емисии на вредни вещества
от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано
през изпускащите устройства. Конкретните
фактически обстоятелства по обвинението са свързани с констатациите от
извършената проверка за неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на емисии
от две различни места. КП №ККФОС-СГ-18/26.03.2022г., като официален документ, е
с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила
и ведно с гласните доказателствени
средства установяват по безспорен начин твърдяното нарушение. Следователно
правилно дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност по
чл.164, ал.1 от ЗООС за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
КАС
намира за законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и наложеното
наказание „имуществена санкция“ в размер на 80 000 лв. Законът предвижда
наказанието да се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите,
предвидени за извършеното нарушение /от 10 000 лв. до 500 000 лв./,
като се отчитат тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая АНО е наложил
наказание над минимума по чл.164, ал.1 от ЗООД, като е съобразил високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние в конкретния случай, вида
на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението и цялаостното
поведение на нарушителя при спазване на ЗООС. Тези изводи се споделят от КАС,
доколкото следва да се отчитат целите по чл.2 от ЗООС и спазването на
принципите за опазването на околната среда по чл.3 от ЗООС.
Като
е достигнал до идентични прави изводи за законосъобразност на НП, въззивният
съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в
сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №122/25.05.2022г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1080/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: