Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1167 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на П.В.П. чрез пълномощника си адвокат Н.Т. против решение № 1847 от 02.05.2019 г., постановено по гражданско
дело № 10993 по описа за 2018 г. на седми състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен предявеният М.В.В. в качеството й на майка и законен представител на
детето П.П.В. срещу въззивника иск за
изменение размера на
определената с решение № 2742 от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 15182/2010 г. на Районен съд – Варна, издръжка, дължима от П.В.П. в полза на
детето П.П.В. за разликата над 300 лева до присъдените
800 лева, считано от
подаване на исковата молба /18.07.2018 г./, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
член 150 от Семейния кодекс /СК/, както и е осъден въззивника да заплати на М.В.В. сумата от 300
лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от
1 152 лева, представляваща дължима държавна такса по изменения размер на
издръжката, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита се, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че
бащата получава трудово възнаграждение само шест месеца в годината, а следва да
издържа и настоящото си семейство, състоящо се от съпруга и две малки деца,
както и да плаща месечни вноски по погасяване на банков кредит. Същевременно е
ноторно известно, че издръжката в Германия, където живее въззивникът, е в
значително по-висок размер от тази в България поради стандарта на живот там.
Отделно от това спрямо бащата има и предявен иск от пълнолетния му син за издръжка.
Не е отчетено, че майката получава доходи като търговец, пенсия и детски
добавки, а пълнолетния не живее в едно домакинство с нея. Също така се излагат
доводи, че с такъв висок размер на присъдената издръжка се облагодетелства
майката на детето.
Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на иска за
разликата над 300 лева до 800 лева.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва и се желае потвърждаване на решението с
подробно изложени аргументи.
В съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа това
становище. Претендират се и разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че с
решение, постановено по гр.д.№ 15182/2010 г. по описа на Районен съд - Варна,
ответникът като баща на детето П. е бил осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 120 лева. Сочи се, че от влизане в сила на решението на 14.07.2011 г.
е настъпило изменение в обстоятелствата относно живота, здравето на детето и
неговата майка, както и в личния и професионален живот на бащата. Твърди се, че
здравето на майката понастоящем е влошено, като й е била поставена диагноза
„параноидна шизофрения“. След направен опит за самоубийство през 2013 г. същата
била на постоянно лечение с медикаменти, била е и хоспитализирана. Това й състояние
й създавало трудности в полагане грижи за детето. Когато здравословното
състояние й позволявало, работела като маникюристка, от което реализирала
минимални доходи. В отглеждането на детето разчитала на помощта на по-големия
му брат, понастоящем 19-годишен студент и родителите си. По отношение на детето
се излага, че през 2015 г. му е поставена диагноза „остър нефрит“, „периферна
вегетативна невропатия“, наложили престоя му в болница. Същата и следващата
година преболедувал от пневмония, отново с хоспитализация. Въпреки детската си
възраст вдигал високо кръвно и през 2018 г. отново бил хоспитализиран. Като
вероятна причина за всичките му заболявания се сочи да е поведението на баща му
и неговата дезинтересираност. Твърди се, че здравословното му състояние изисква
направата на разходи по поддържане на хранителен и медикаментозен режим,
придружаването му по болници. Детето имало желание да спортува и да тренира
планинско колоездене и кикбокс, които му потребности майката и родителите й
нямали възможност да задоволят. Също така се излага, че имал нужда от адекватни
дрехи и обувки, компютър, телефон. Сочи се, че бащата на детето рядко
комуникирал с него, предимно по интернет. Живеел в Германия, където е създал
ново семейство, и работел като капитан на кораб. Споделял на децата си в
България, че получава висока заплата, живеел богато и посещавал скъпи курорти с
новото си семейство. Похвалил се, че си е купил голям апартамент и огромна къща
в Германия.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен за размера над сумата от 200 лева. Не оспорва следните факти и
твърдения: че е баща на детето П., както и че със съдебно решение по гр.д. №
15182/2010 г. е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 120 лева месечно.
Оспорва твърденията на майката, че реализира доходи в минимални размери,
доколкото същата е собственик и управител на търговско дружество. Посочва, че
след развода семейното жилище е било предоставено на майката на децата, но
същата се установила да живее при родителите си заедно с децата, поради което
отдавала семейното жилище под наем и предвид постигнато помежду им съгласие
наемът се получава само от майката и ползван за подпомагане издръжката на
детето.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна с
писмена молба са изразили становище за основателност на исковата претенция, а
по отношение размера на издръжката предоставят преценката на съда.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че М.В.В. и П.В.П. са родители на детето П.П.В., роден на *** г.;
2/ Че с влязло в сила решение № 2742 от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№
15182/2010 г. по описа на ВРС, бащата П.В.П. е осъден да заплаща в полза на
детето П. месечна издръжка в размер на 120 лева;
3/ Че детето П.
е ученик в прогимназиален клас;
4/ Че бащата
получава трудово възнаграждение от 9 000 евро месечно;
5/ Че
майката е собственик на капитала на „Арт студио 1“ ЕООД;
6/ Че бащата
е родител и на детето В., пълнолетен, от брака си с М.В., и на децата П., роден
на *** г., и А., роден на *** г.;
7/ Че от
определяне на предходната издръжка е изминал период от осем години;
8/ Че бащата
се е установил да живее във Федерална република Германия.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Към настоящия момент детето П. е
на почти тринадесет години и от момента на присъждане на първоначалната
издръжка през месец юли 2011 г. са изминали осем години, което безспорно се
свързва с нарастване на възрастта на детето, а от там и с увеличаване на
разходите по отглеждането му – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни
пособия и др. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер,
при който да служи не само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите
му, но също и такива за занимания, свързани с неговите специфични потребности
съобразно възрастта и интересите му. От ангажираните по делото писмени доказателства
се установява, че детето често боледува и многократно е било хоспитализирано с
различни диагнози - остър тубулоинтерстициален нефрит, идеопатична периферна
вегетативна невропатия, пневмония с неуточнен причинител, атипична лицева болка,
главоболие от тензионен тип. Освен това е установена алергия към домашен прах и
полени, като му е поставена диагноза астма с преобладаващ алергичен компонент. Въз
основа на така събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че
детето е често боледуващо и в резултат на това се налага и по-често да се
купуват лекарствени медикаменти. Също
така следва да бъде отчетено, че П. е в пубертетна възраст и се появява необходимостта
му от самостоятелен социален живот и задоволяване на нови интереси, освен
нужните типични неща за всеки човек /образование, придобиване на знания, храна,
дрехи, транспорт, учебници, помагала, хобита/.
С оглед
изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице първата
предпоставка за изменение на вече определена издръжка, а именно – изменение на потребностите на детето.
Според
задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха
били задоволени, ако родителите живеят заедно. Член 59, алинея 5 от СК изрично
разпорежда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на
детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжка родител.
Майката е
декларирала собственост върху идеална част от апартамент в град Варна, доход от
около 300 лева месечно от извършвана свободна професия /маникюрист/, пенсия по
болест в размер на 240 лева месечно, около 35 лева детски надбавки. Майка е и
на детето В., понастоящем пълнолетен. В подадена за 2017 г. декларация по ЗКПО
е декларирана 2179,13 лева данъчна печалба на дружеството „Арт студио 1“ ЕООД,
чийто собственик на капитала е. От служебни бележки за 2017 г. и 2018 г. е
видно, че за 2017 г. няма получени дивиденти, а през 2018 г. е разпределена
печалба от 3000 лева. С решение на ТЕЛК от 18.12.2017 г. майката е
освидетелствана за срок от три години с определен процент неработоспособност 75
% и водеща диагноза „афективни разстройства“, общо заболяване „биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод - смесен“. Като противопоказни условия
на труд са вписани психическо напрежение. На въпрос, допуснат по реда на член
176 от ГПК, е отговорила отрицателно да получава месечен наем от съсобственото
с ответника жилище, като е обяснила, че жилището се обитава от нейна позната с
ангажимент по неговото поддържане.
Установено е
безспорно от приетите пред първата инстанция писмени доказателства, че понастоящем ответникът има ново семейство и деца,
родени съответно през 2015 г. и 2017 г. Бащата чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, проведено на 20.11.2018 г. пред първата
инстанция, е направил признание на факта, че е трудово ангажиран и получава
възнаграждение от около 9 хиляди евро месечно, като изплаща кредит от 370 хиляди
евро. Установил е трайно местоживеенето си с новото си семейство в Германия.
Наведеният във въззивната жалба довод, че бащата получава такъв размер на
месечно възнаграждение само през 6 месеца от годината противоречи на изрично
направеното пред първата инстанция изявление за получаван размер на месечно
възнаграждение в размер на 9 000 евро, което изявление съдът следва да
цени по реда на член 175 от ГПК като съдебно признание на факт, тоест с оглед
на всички обстоятелства по делото.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и
се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има
предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От значение
е и кой полага непосредствените грижи на родителя за децата. При определяне на
конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия
издръжка, за който по делото се установява, че получава високо трудово
възнаграждение – над 30 пъти по-голямо от минималната за страната работна
заплата към настоящия момент /560 лева/ и също толкова пъти по-голямо от това
на майката /575 лева/, която полага и непосредствените грижи за детето. Доводите
на въззивника, че стандартът на живот и съответно разходите за издръжка в
Германия са по-високи са релевантни, но следва да бъде отчетено, че доходът от
трудово правоотношение на бащата е на висока стойност не само за България, но и
за Германия. От официално обявената статистика за Европейския съюз е видно, че
средния годишен доход за ФРГ е 24 000 евро, а при заплата от 9 000
евро месечно само П., без да се вземат пред вид доходите на съпругата му,
годишният му доход е 108 000 евро. Следва да се наблегне, че въззивникът съобразно
изложените от него твърдения е направил разходи за закупуването на къща в
Гелмания, за която е изтеглил банков кредит на значителна стойност /не е ясно
от изявлението на пълномощника на П. дали размерът на целия кредит е
370 000 евро или оставащата за погасяване сума по кредита е в този
размер/, навеждайки, че дължимите месечни суми за погасяване на банковия кредит
изключват възможността му да заплаща по-висока месечна издръжка за детето от
предходен брак над 300 лева. Това поведение на ответника граничи с абсурдността
и противоречи на изложените от него твърдения. На първо място въззивникът не е
представил никакви доказателства за имущественото му състояние, включително и
за разходите си, а на следващо трябва да бъде отбелязано, че ако приемем, че за
всяко непълнолетно дете въззивникът дължи издръжка от 400 евро, то оставащата
му сума е в размер на 7 800 евро месечно, която сума е достатъчно голяма
за издръжката на семейството му, дори и в Германия, без даже да се отчита, че
майката на другите му деца също има задължението да ги издържа. Тоест, алиментните
задължения, които ответникът има към други свои деца не биха могли да ревизират
вече направеният извод за наличие на достатъчно възможности у ответника, за да
заплаща издръжка за детето П. в размер на 800 лева. В този ред на мисли следва
да бъдат отчетени и обстоятелствата, че въззивникът е собственик и на недвижими
имоти – закупеният чрез кредит в Германия и съсобственият с майката, както и,
че изплащаните от ответника задължения към кредитни институции са ирелевантни
за спора по делото и не го освобождават от задължението му да осигурява
издръжка за детето П..
По разноските
С оглед изхода на спора и
на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде постановено въззивникът да
заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция в
размер на 300 лева за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1847 от 02.05.2019 г.,
постановено по
гражданско дело № 10993 по описа за
2018 г. на седми състав на
Районен съд – Варна, в частта, с
която е уважен предявеният М.В.В. в качеството
й на майка и законен представител на детето П.П.В. срещу П.В.П. иск за изменение размера на
определената с решение № 2742 от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№
15182/2010 г. на
Районен съд – Варна, издръжка, дължима от П.В.П.
в полза на детето П.П.В. за
разликата над 300 лева до присъдените 800 лева, считано от
подаване на исковата молба /18.07.2018 г./, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание член 150 от Семейния кодекс, както и е осъден П.В.П.
да заплати на М.В.В. сумата от 300 лева, представляваща сторени в
производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 1 152 лева, представляваща дължима
държавна такса по изменения размер на издръжката, на основание член 78, алинея
6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.П. ЕГН ********** *** да заплати на М.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.