№ 1213
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100501523 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 262673/
04.03.2022 г. на М. З. П., ЕГН **********, от гр. Варна, против решение №
260073/08.02.2022 г., /поправено с решение № 260304/07.06.2022 г./,
постановено по гр.д.№ 875/2021г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя осъдителен иск срещу ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, за заплащане на
сумата от 22 762.03 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение, цялото в размер на 35 498.72 лева, по застрахователна полица №
192436Q0196/2019 г. за имущество, вследствие настъпило на 25.12.2019 г.
застрахователно събитие - пожар в къща в с.Осеново, общ. Аксаково, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 25.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното съдебно решение. Оспорва решаващия извод
на съда за нищожност на процесния застрахователен договор, поради липса
на съгласие при сключването му, тъй като застрахованото имущество не е в
достатъчна степен индивидуализирано, което счита, че е в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал. Като се позовава на практиката
1
на ВКС и образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС
твърди, че в случая неправилно съдът е приложил служебно последиците на
нищожността при липса на въведено възражение от ответника в
законоустановения за това срок. В тази връзка са наведени оплаквания за
допуснати нарушения при докладването на делото и разпределението на
доказателствената тежест между страните. Твърди, че възможността за
позоваване на липсата на съгласие като порок, водещ до нищожност на
сделката, е предоставена единствено на заинтересованата страна, а
застрахователната полица № 192436Q0196/2019 г. е останала неоспорена от
ответника в процеса, който в писмените си бележки изрично посочва, че
прекратяването на договора е в изпълнение на задължителните указания на
КФН. Сочи, че сключеният между страните договор отговаря на всички
предвидени в чл. 345 от КЗ съдържателни изисквания, както и на основният
определящ елемент за действителността на застраховката, а именно
наличието на застрахователен интерес, който е свързан с правото на
собственост върху застрахованото имущество. Жалбоподателят излага, че
коректно е попълнил преддоговорната информация и декларацията за
приемане на Общите условия, с което недвусмислено е изразил своето
съгласие за сключване на застрахователния договор, чиито предмет е
домашно имущество – недвижима вещ и намиращите се в нея движими вещи,
собственост на застрахования, намиращи се на адрес в с. Осеново, общ.
Аксаково. Сочи, че квадратурата на имота също е коректно посочена според
изискванията на застрахователя за определяне на застрахователна стойност на
застрахованите вещи като лимит на отговорността му. Счита, че с
конклудентните си действия застрахователят е признал валидността на
сключения помежду им договор, както и е отказал да изплати
застрахователно обезщетение без да прави възражения за валидност на
полицата. Оспорва възприетите от първоинстанционния съд критерии за
действителност на полицата, съответно за индивидуализация на
застрахованата сграда, както и необходимостта от извършване на опис на
намиращите се в нея движими вещи предвид частичния характер на
претенцията, само за стойността на недвижимото имущество. Сочи, че в
застрахователната полица следва да се попълнят само адрес и квадратура на
имуществото, обект на застраховане, което в случая е сторено, а правото му
на собственост е доказано от представените по делото писмени доказателства
– нотариални актове, разрешение за строеж и актове за степен на завършеност
на сградата. По отношение на адреса на застрахования имот се сочи, че в с.
Осеново няма улици и отбелязването на селото представлява пълния
административен адрес. Изложено е, че към момента на сключване на
процесния договор никъде в съдържанието на полицата няма отделено място
за по-пълно описание на застрахованото имущество освен чрез адреса му, а
едва през 2020 г. по указание на КФН ответното дружество въвежда в
програмата си при попълване на застрахователната полица „прозорец“ за
допълнително описание на имуществото, отново в графата „адрес“. Моли за
2
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения частичен иск,
както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ЗК „УНИКА“ АД, представлявана от юриск. В. М.,
в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че правилно
първоинстанционният съд е констатирал служебно противоречие на
застрахователния договор с императивна материалноправна норма,
вследствие на което е приложил последиците на нищожността му, с което не е
нарушен принципът на равнопоставеност между страните, а е приложен точно
законът. Твърди, че предметът на процесния договор не е определен, както и
че липсва идентичност между застрахования обект и погиналата при пожара
сграда, тъй като застрахованата по полицата къща е с площ 280 кв.м., а
съгласно представените документи за увредената сграда в строеж същата е с
площ 463.68 кв.м. Сочи, че ищцата притежава и други сгради в землището на
с. Осеново, а самата тя посочва, че по полица № 192436Q0199 застрахованата
сграда е с площ 350 кв.м. В допълнение въззиваемото дружество твърди, че от
проведената пожаро-техническа експертиза и крайният акт на досъдебното
производство се установява, че лицето причинило пожара е действало по
непредпазливост, като са констатирани и редица неспазени изисквания за
пожарна безопасност – липса на пожарогасител, наличие на газов уред в
близост до камината и лесно запалими материали. Сочи, че липсата на надзор
на камината, в която е имало открит огън на дървесни материали, към
момента на процесното застрахователно е в нарушение на чл. 40, ал. 1, т.7 от
Наредба 8121з647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите. Като се позовава на т.4.3 от
Общите условия към полицата твърди, че застрахователят не обезщетява
щети, причинени от или вследствие на поставяне на избухливи, запалителни
или открити източници на огън в близост до застрахованото имущество, без
знанието и съгласието на застрахователя. По силата на т. 4.1 от ОУ сочи и че
не подлежат на обезщетяване щети, причинени от или вследствие на
умишлени действия, груба небрежност или неполагане на дължимата грижа
от застрахования или членовете на неговото семейство, също негови
служители/работници, наематели. Поради изложеното, твърди, че
застрахованият не е положил грижата на добрия стопанин, като вземе
необходимите мерки за опазване на застрахованото имущество. Моли за
потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв.
Станев поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете
инстанции. Подробни доводи развива в подадена в срок писмена защита.
В открито съдебно заседание представител на въззиваемото дружество
не се явява, но депозира молба, с която оспорва доводите на въззивника по
съображенията, изложени в подадения отговор на въззивната жалба, моли за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
3
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата
М. З. П., ЕГН **********, срещу ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК
*********, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 22 762.03 лева /след
допуснато изменение в размера на предявения иск с протоколно определение
от 02.11.2021 г. по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС/, представляваща част от
застрахователно обезщетение, цялото в размер на 35 498.72 лева, по
застрахователна полица № 192436Q0196/2019 г. за имущество, вследствие
настъпило на 25.12.2019 г. застрахователно събитие - пожар в къща в
с.Осеново, общ. Аксаково, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.01.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С постановеното по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС, 31-ви състав, решение №
260073/08.02.2022 г., /поправено с решение № 260304/07.06.2022 г./,
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията изцяло като
неоснователна.
Tвърденията на ищцата са, че на 24 декември 2019 г. е сключила
застрахователен договор за имущество със ЗК „УНИКА“ АД, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 192436Q0196, продукт „У дома и
щастлив“, със срок на застраховката от 00:00 ч. на 25 декември 2019 г. до 24
ч. на 24.12.2020 г. Застраховката на имуществото е съгласно пакет „Престиж“,
и включва движимо /оценено на 35 000 лева - застрахователна сума/ и
недвижимо имущество - къща /оценено на 112 000 лева- застрахователна
сума/, с покрити рискове от пожар и токов удар. Застрахователната полица
касае собствена новопостроена къща от 280 кв.м. и имуществото в нея,
находящи се в ПИ с идентификатор 54145.30.40, в землището на с. Осеново,
общ. Аксаково. Размерът на застрахователната премия е 218.51 лева, платима
на четири вноски, първата от които – 62.27 лева е внесена при сключване на
договора на 24.12.2019 г. Постройката, обективирана като застраховано
недвижимо имущество в процесната полица, е собственост на ищцата по
силата на еднолично притежаваното от нея право на собственост върху имота,
в който е построена, по силата на НА №156, т. LXXXII, д.№ 17559/2011 г. с
вх.рег.№ 29156 и НА № 200, том LXXI, д.№ 15425 с вх.рег.№ 29543 от
27.10.2017 г. Сочи се, че къщата е завършена още през 2018 г. и притежава
всички необходими строителни книжа - разрешение за строеж, акт - образец
15 и технически паспорт, без удостоверение за ползване.
Изложено е, че на 25 декември 2019 г., около 13 ч., в къщата е
възникнал пожар, за който на ищцата е съобщено по телефона от лицето,
което наглежда имота в свободното си време и е подало сигнал на тел.112.
4
При пристигането си на мястото на събитието, ищцата и близките й заварили
две коли на пожарна безопасност, чиито екипи вече локализирали пожара и
през следващите около 40 минути окончателно го изгасили с тяхно
съдействие. След настъпване на застрахователното събитие, ищцата
своевременно уведомила ответника за него, който образувал щета №
19262430004 още на 25 декември 2019 г. По щетата са извършени два огледа,
резултатите от които са оформени в два констативни протокола, в които
подробно са описани настъпилите вреди от пожара: Констативен протокол за
оглед от 28 декември 2019 г., извършен от вещо лице Е.В. и Констативен
протокол за оглед от 09 януари 2020 г., извършен от представител на
застрахователя- Димитър Ценев и две вещи лица, като в протокола е
отбелязано, че мястото на събитието не се нуждае повече от допълнителен
оглед. С официално писмо, с изх. № 8170420 от 27 февруари 2020 г. ЗК
„УНИКА“ АД изразява становище, че не са налице основания за ангажиране
отговорността му като застраховател по процесната полица, като са изложени
съображения за това. Срещу получения отказ ищцата възразила с писмо,
изпратено до ЗК „УНИКА“ АД и получено от дружеството с техен входящ
номер 720520 от 06 април 2020 г. С отговор от 04 май 2020 г. ответното
дружество потвърждава позицията за отказ от отговорност във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Посочено е, че единственият мотив за отказ от изплащане на
обезщетение и неангажиране отговорността от страна на застрахователя са
твърденията му, че застрахователното събитие пожар е възникнало в сграда,
която не е покрита от застрахователната полица, т.е. е в строеж и като такава
представлява недвижимо имущество, изключено като предмет на
застраховане по общите условия към договора. Ищцата излага, че още с
констативния протокол от 09 януари 2020 г. са й поискани и е представила
всички актове, касаещи степента на завършване на строителство. Представила
е и акт- обр.15 за сградата, от който е видно, че къщата е в завършен вид още
през 2018 г. и по нея не се извършват СМР. По повод постановения отказ за
изплащане на обезщетение ищцата подала жалба до Комисията за финансов
надзор, в който изложила всички факти и помолила, след разглеждане на
случая, КФН да изрази становище и да окаже съдействие съгласно всички
нейни компетенции. При опит да направи четвърта последна вноска по
застрахователната полица на 14.10.2020 г. ищцата узнала, че договорът е
прекратен едностранно от ЗК „Уника“ АД.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
5
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо. Жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Видно от представената по делото застрахователна полица №
192436Q0196 от 24.12.2019 г. между страните е сключен договор за
комбинирана застраховка „У дома и щастлив“ за обект основна сграда в с.
Осеново с разгъната площ от 280 кв.м. и движимо имущество на същото
място, оценени съответно на 112 000 лева сградата и на 35 000 лева
имуществото при лимит на отговорност 5 000 лева и застрахователна сума за
едно лице в размер на 2 000 лева и 10 бр. застраховани лица, като е
договорено и застрахователно възнаграждение в размер на 218.51 лева,
платимо на четири части. Срока на валидност на застраховката е от 00:00 ч. на
25.12.2019 г. до 24:00 ч. на 24.12.2020 г. Ищцата е приела изрично условията
на застраховката: Общи и специални условия на застраховка „Имущество“ и
ОУ на застраховка „Злополука“ от 20.04.2016 г., представляващи неразделна
част от договора, съгласно приложеното към полицата потвърждение за
приемане и съгласие от 24.12.2019 г.
Съгласно представеното копие от нот. акт от 27.10.2017 г. ищцата е
придобила собствеността върху 6 бр. недвижими имоти в землището на с.
Осеново, м-ст „Суха чешма“, а от издаденото от МВР, Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, РД - Варна, удостоверение
се установява, че на 25.12.2019 г., е възникнал пожар в къща с адрес
с.Осеново, м-ст „Суха чешма“, обл. Варна, потушен с два пожарни
автомобила.
Ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно
събитие, видно от уведомление за настъпила вреда по процесната полица от
28.12.2019 г., като по него ответникът е образувал щета № 19262430004 и е
изготвил констативен протокол за настъпилото на 25.12.2019 г.
застрахователно събитие. Изготвен е и втори протокол от 9.01.2020 г., като и
двата протокола са съпроводени с описи на вредите.
Ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение по
образуваната щета със следните аргументи, изложени подробно в
представено по делото писмо с изх.№ 8170420/27.02.2020 г. до ищцата: Сочи
се преимуществено липсата на годен обект на застраховане съгласно т. 1.1.4.3
от ОУ към договора, тъй като съгласно представените към претенцията
документи (копие на акт № 14) , сградата се намира в етап на завършеност
„груб строеж“ и няма издадено разрешение за ползване, а в същото време е
обитавана в разрез с изискванията на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Предвид липсата
на достатъчна индивидуализация на обекта на застраховане, както и
наличието на други притежавани от ищцата сгради в землището на с.Осеново,
застрахователят счита, че не е ясно коя сграда е застрахована по процесната
6
полица. В отказа е посочено ,че има съществено несъответствие между
площта на сградата по застрахователната полица - 280 кв.м. РЗП и площта на
изгорялата сграда - 463.68 кв.м. РЗП. Посочени са и нарушения на правилата
за пожарна безопасност при експлоатация на камината, от която е възникнал
пожара. В отговор на постановения отказ на застрахователя ищцата е
изпратила писмо до него, в което потвърждава липсата на разрешение за
ползване за застрахования обект.
Представен по делото е акт образец 15 от 10.08.2018 г. за установяване
годността за приемане на строежа, съгласно който строежът на „Жилищна
сграда с басейн“ , находяща се в УПИ XII-11,12 = ПИ 030040 по КВС на з-ще
с. Осеново, общ. Аксаково, е завършен. Застроената площ на сградата е 280.56
кв.м, а разгърнатата застроена площ – 463.68 кв.м. съгласно разрешение за
строеж № 157/21.10.2013 г.
По делото е изискано и приложено НОХД № 2354/2021 г. на ВРС,
XXXVI с-в, образувано във връзка със застрахователното събитие и
приключило с влязла в сила присъда, с която Красимир Николов Бурджиев е
осъден за непредпазливото причиняване на пожара.
Обстоятелствата около възникването на пожара са предмет на
проведена съдебна пожаро-техническа експертиза, заключението по която се
приема за обективно и компетентно дадено и съгласно което пожарът е
възникнал след като части от горящите материали в камината, намираща се в
къщата, сочена като обект на застраховане, са изпаднали върху близко
намиращите около нея запалими материали.
От проведената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
е прието и неоспорено от страните се установява, че сумата, необходима за
възстановяване на вредите по къщата от пожара (мероприятия по почистване
и извозване на отпадъци, СМР без инсталации и инсталации) е в размер на 22
762.03 лева.
Спорният по делото факт е този относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, по което страните са постигнали съгласие
относно за застраховане на увредения при пожара на 25.12.2019г. обект, както
и възможността съдът служебно да се произнесе по този въпрос.
Консенсуалните сделки, каквато представлява и договорът за
застраховка на имущество се считат за сключени, когато страните постигнат
съгласие по отношение на предмета на сделката. Съществено съдържание на
застрахователния договор са неговия предмет и цената на застрахователната
услуга, които следва да са ясно и недвусмислено уговорени, за да се приеме,
че е налице постигнато съгласие за сключване на конкретния договор.
Настоящият състав счита, че процесният договор за застраховка на
имущество няма еднозначно определен предмет, поради което не може да се
приеме за валидно сключен. Обектът на застраховане по процесната полица е
индивидуализиран единствено като вид (основна сграда и движимо
имущество), населено място, в което се намира (с. Осеново) и разгърната
7
застроена площ (280 кв.м.), която не отговаря на РЗП, съгласно представеното
от ищцата разрешение за ползване. За да се приеме, че е постигнато съгласие
за сключване на определена сделка преценката се извършва към момента на
нейното сключване. Последващото индивидуализиране на увредения от
застрахователното събитие обект чрез представяне на документи за
собственост и строителни книжа по образуваната щета не може да санира с
обратна сила липсата на изразена конкретна воля относно предмета на
договора към момента на неговото сключване. Посочените документи биха
изпълнили успешно функция по индивидуализация на предмета, в случай, че
представляваха приложения към договора за застраховка, единствените
приложения към който са общите условия, потвърждение за тяхното
приемане и анализ на изискванията и потребностите на клиента, в който е
посочено единствено, че се касае до домашно имущество на ищцата.
Липсата на индивидуализиран предмет на договора за застраховка е
посочена като пропуск при сключването му и от КФН в изпратено до
ответното дружество писмо, приложено по делото. Ирелевантни за
възникване на облигационната връзка между страните са причините, поради
които договорът е сключен без пълното описание на неговия предмет. В
рамките на свободата на договаряне страните могат сами да определят
съдържанието на договора, но абстрактното посочване на предмета му в
случая се равнява на липса на такъв, при което всяка от страните може да се
позове на този факт.
Относно възможносттите на съда да констатира служебно посочения
порок на сделката, без релевирано възражение от заинтересованата страна
следва да бъде отговорено положително, тъй като в случая се касае до
непълнота на сделката, която препятства изначално възникването на
правоотношение между страните от целения тип, при това произтича пряко от
съдържанието и формата на сделката, която не отговаря на императивното
изискване на разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 2 от КЗ, уреждаща
съдържанието на застрахователния договор. Изложеното е в духа на
възприетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС от 27.04.2022 г., съгласно които: „Независимо от спецификата на
предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от
факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните
трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от
които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии.
Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на
договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай
правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.“ С оглед
изложеното, на още по-силно основание съдът следи служебно дали са
спазени общите предпоставки за сключване на сделката, каквато е
конкретното обозначаване на предмета й в съдържанието на договора.
Липсата на насрещни волеизявления, насочени към ясно и недвусмислено
определен предмет по взаимно съгласие на страните препятства обвързващото
8
действие на договора за застраховка. Последният порок е от такова естество,
че ако бъде игнориран на практика поставя и съда в невъзможност да
изследва както преддоговорната коректност на съконтрагентите, така и
изпълнението на самия договор, който практически е с неиндивидуализиран
предмет. Същото е от особено значение, доколкото ответникът трайно
възразява, че полицата се отнася за друг имот на ищцата в същото село, а не
за конкретната увредена вещ, предвид датата на сключване на
застрахователния договор - 24.12.2019 г., началния срок на покритието – 00:00
ч. на 25.12.2022 г. и датата, на която е настъпило твърдяното
застрахователното събитие – 25.12.2022 г.
При установена липса на валидно застрахователно правоотношение не
следва да се обсъждат останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на застрахователя - наличие на застрахователно покритие за съответния обект
и събитие, причинна връзка между събитието и настъпилите вреди и техния
размер.
За пълнота може да се посочи, че къщата, индивидуализирана чрез
представените по повод уведомлението за щета документи, не е сред
изключенията от застрахователно покритие по т.1.1.4.3 от ОУ към договора,
тъй като от представения по делото акт за установяване годността на строежа
(акт образец 15) се констатира, че същата е завършена и строителните работи
са приключени. Разрешението за ползване (акт образец 16) не е въведено като
изискване за застраховане нито с действащите към момента на сключване на
застраховката ОУ, нито с впоследствие променените по повод указанията на
КФН и представени пред въззивната инстанция актуални общи условия.
Обитаването на къщата без разрешение за ползване в нарушение на
изискванията на ЗУТ не може да обуслови основание за отказ за изплащане
на обезщетение. Отделен въпрос е доколко поведението на лицето виновно за
пожара, съгласно влязлата в сила присъда по НОХД № 2354/2021 г. на ВРС,
задължителна и за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, е в
съответствие с изискванията на застрахователното покритие съгласно общите
условия към договора (т.4.1 и т.4.3), с оглед установената в наказателното
производство връзка между него и ищцата по повод възложените му от
последната дейности в прилежащото към сочения като застрахован имот
стопанство.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на
районния съд относно липсата на възникнала облигационна връзка между
страните по делото, претенцията на ищцата се явява неоснователна и
правилно е отхвърлена, поради което съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Разноски се следват на въззиваемата страна съобразно отправеното
искане и представения списък. В случая се претендира юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя в
9
дължим размер от 200 лева на основание чл. 25, ал. 1 от НПП, вр.чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260073/08.02.2022 г., /поправено
с Решение № 260304/07.06.2022 г./, постановено по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС,
ХХХI-ви състав.
ОСЪЖДА М. З. П. ЕГН ********** от *********************, да
заплати на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18,
сумата от 200 (двеста) лева, представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 25,
ал. 1 от НПП, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10