№ 157
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200287 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Кристияна 346“ ЕООД, депозирана чрез адв. Д.М. от
АК-Русе, против Наказателно постановление /НП/ № 38-0002262 от 11.12.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с
което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена
административна санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1,
предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и
на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв.
Д.М., който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива в пледоарията си.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 04.02.2021 г., а жалбата е подадена на 08.02.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 05.11.2020 г., около 10:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят А. К. в
присъствието на Д.Д., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“-Русе,
извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Кристияна 346“
ЕООД, притежаващо лиценз № 10403 за извършване на международен обществен
транспорт на товари, валиден до 28.04.2028 г., издаден от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на извършената проверка свидетелят К. установил, че при управление на
товарен автомобил Рено, категория N3, с рег. № СВ7166МА, оборудван с дигитален
тахограф, Р.Л. – служител на транспортното предприятие, не е ползвал нормална
дневна почивка от най-малко единадесет последователни часа в 24-часов период от
предходна дневна или седмична почивка, която е приключила в 02:18 часа на
01.08.2020 г. За периода от 02:18 часа на 01.08.2020 г. до 02:18 часа на 02.08.2020 г.
Р.Л. ползвал нормална дневна почивка от десет часа и 28 минути, като намалението е с
32 минути. Дневната почивка е трябвало да започне не по-късно от 15:18 часа на
01.08.2020 г. и да приключи в 02:18 часа на 02.08.2020 г. За периода от 12:16 часа на
27.07.2020 г. до 02:18 часа на 01.08.2020 г. Р.Л. е ползвал три намалени дневни
почивки, което Лисичков не е сторил. Свидетелят К. приел, че така констатираното е
2
следствие от обстоятелството, че транспортното предприятие не е организирало
работата на водача Р.Л. по начин, че да е в състояние да спазва въведените с Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. изисквания относно времето на управление и почивките на
работното и извънработното време. В тази насока свидетелят К. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за допуснато нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, който бил
подписан от представител на дружеството без възражения. Такива не били депозирани
и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на
основание чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наложил на дружеството-превозвач
административна имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 280710/05.11.2020 г., НП № 38-0002262 от
11.12.2020 г., 2 листа електронна контролна лента, 9 броя разпечатки от дигитална
карта, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. К., които
съдът кредитира изцяло.
От приложените по делото 5 броя разпечатки от дигитална карта се установява,
че от 02:18 часа на 01.08.2020 г. до 02:18 часа на 02.08.2020 г. Р.Л. ползвал нормална
дневна почивка от десет часа и 28 минути. Следва да се посочи, че така изложеното не
се оспорва от дружеството-жалбоподател.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати
3
съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до
незаконосъобразност на НП № 38-0002262 от 11.12.2020 г.и съответно е основание за
отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за
краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда
задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които
са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на
работа и почивки.
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се наказва с
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно
да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО
следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за
работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата
на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да
обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно
предприятие.
В процесния случай не е налице спор касателно обстоятелството, че в хода на
проведената комплексна проверка на „Кристияна 346“ ЕООД е установено, че водачът
Р.Л. е работил в нарушение на изискванията за нормална дневна почивка от единадесет
часа. Същевременно както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е
посочено единствено, че „транспортното предприятие не е организирало работата на
4
водача…“, като остава напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо
повече от материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на
свидетеля К. става ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия
за събиране на доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко да е установено,
че има такъв изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на
правилата за работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към
момента на съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са
разполагали с доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно
поведение на превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта
му, касаеща налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на
предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по
безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само
датата касателно действията на Р.Л., като съответно липсва дата за допуснатия от
превозвача пропуск в организацията на работата, а това е достатъчно самостоятелно
основание за отмяна на наказателно постановление.
В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на
съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда
за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за
2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за
2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за
2016 г.
С оглед на гореизложеното и доколкото както в АУАН-а, така и в НП се
установи, че липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
съдът счита, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Кристияна 346“ ЕООД е
било представлявано от адв. Д.М. от АК-Русе, като в тази връзка е направено и искане
на присъждане на разноските за процесуално представителство. Видно от приложения
по делото договор за правна помощ /л. 26/ дружеството-жалбоподател е заплатило
5
сумата в размер на 300 лева за процесуално представителство в брой. С оглед на
направеното от АНО възражение за прекомерност искането за присъждане на
направените от „Кристияна“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, следва да се уважи изцяло,
доколкото същото е в рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 38-0002262 от 11.12.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с
което на „Кристияна 346“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена
административна санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1,
предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и
на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, да
заплати на „Кристияна 346“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6