Определение по дело №726/2019 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2020 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на десети януари                                                           година 2020

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 726 по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от А.С.А. с ЕГН ********** *** в качеството му на настойник на малолетните Г.С.А. с ЕГН **********, С.С.А. с ЕГН ********** и А.С.А. с ЕГН ********** срещу протоколно определение на Добричкия окръжен съд от 10.10.2019г., постановено по т.д. № 88/2019г., с което производството по делото е спряно до приключване на НОХД № 414/2018г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изразяват несъгласие с извода на съда за наличието на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Т.д. № 88/2019г. на ДОС е образувано по предявен иск от пострадалите частни жалбоподатели с правно осн. чл.45 вр.чл.51 от ЗЗД вр.чл.429 ал.1 и ал.2 и чл.432 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 24.10.2017г. при управление на лек автомобил  „Мercedes ML 350“ с рег. №  ТХ 43 34 ХР с водач Атанас Генчев Алексиев и който лек автомобил е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „Армеец“ АД  по  силата на полица № BG/117001695688. Считат, че според постоянната практика на ВКС ГПК не предвижда задължителна доказателствена сила на издадените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд по предявения пряк иск срещу застрахователя не е обвързан от съдържащите се в тях констатации и с оглед на доказателствата по делото може винаги да приеме за установени различни факти, като това несъответствие при евентуална влязла в сила в последствие присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК. Позовават се на различния ред за реализиране на наказателната и гражданската отговорност на делинквента. Позовават  се и на съдебна практика съгласно която липсата на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд по силата на чл.300 ГПК, не е пречка за търсете на деликтна отговорност на извършителя по реда на ЗЗД. При липсата на влязла в сила присъда гражданският съд следва да установи всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя. Молят обжалваното определение да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици.

          В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството по т.д. № 88/2019г на Добричкия окръжен съд е образувано по предявен пряк иск от законните наследници на С.А.С., загинал в резултат на ПТП, осъществено на 24.10.2017г. срещу застрахователя на гражданската отговорност на  водача на автомобила, с който е извършено произшествието -ЗАД „Армеец“ АД. Срещу делинквента е постановена присъда по НОХД  414/18г. по описа на ДОС, която е обжалвана пред ВнАпС. След служебна справка в Системата за отдалечен достъп до делата от Варненския апелативен район настоящият състав установи, че към момента на произнасяне по частната жалба решението на апелативната инстанция по в.н.д. № 185/19г. е обжалвано пред ВКС.

По релевантния за процесния случай въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 316/24.06.2016г. по т.д. № 887/16г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 280/01.07.2019г. по ч.т.д. № 852/19г.на ВКС, І т.о. и др., съгласно която „предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.” Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика и счита, че е приложима към настоящия казус. При преценка за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да бъде установена идентичността между твърдяното противоправно деяние като причина за вредите, чието обезщетение се иска с предявения иск, и деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. При съпоставяне на твърденията в исковата молба – ПТП, настъпило на 24.10.2017г. по вина на водача на лек автомобил „Мercedes ML 350“ с рег. №  ТХ 43 34 ХР  А* Г* А* и който лек автомобил е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „Армеец“ АД  по  силата на полица № BG/117001695688, при което е причинена смъртта на бащата на ищците и повдигнатото обвинение по обвинителния акт, по който е образувано НОХД 414/18г. на ДОС - е признал подсъдимия А* Г* А* за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2017г. по главен път гр.Добрич – гр.Ген. Тошево, при управление на МПС – лек автомобил „Mercedes ML 350“, с рег. №ТХ 43-34 ХР, нарушил правилата за движение по пътищата по смисъла на  чл.5 ал. 1 т.1 и ал.2, т.4 от ЗДвП; чл.15 ал.1 от ЗДвП; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като  по непредпазливост причинил смъртта на две лица – С.А.С., с ЕГН ********** и Невим Амедова С., с ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Г* С.А., с ЕГН **********… тази идентичност безспорно се установява.

С оглед на това и цитираната съдебна практика настоящият състав споделя извода на Добричкия окръжен съд за наличието на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК – доказана  преюдициалност между двете дела, поради което намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Добричкия окръжен съд от 10.10.2019г., постановено по т.д. № 88/2019г., с което производството по делото е спряно до приключване на НОХД № 414/2018г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :