№ 1946
гр. В., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110106970 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск от Б. П. П. Ф. С.А, П. Ф., рег. № *** чрез Б. П. П. Ф.
С.А, клон Б., ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., жк. „М. 4”, Б. П.., сграда
14 срещу Д. ЯС. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., кв. М., *** за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 3517,28лева, представляваща незаплатена главница по
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD
- 17146886/05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 29.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
211,92лева - възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. до 06.08.2020г.; 96,73лева -
мораторна лихва за периода 06.08.2020г. до 17.12.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 262630/30.12.2020г. по ч.гр.д. № 16799/2020г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен в евентуалност с осъдителен
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати
сумите, както следва: 3517,28лева, представляваща незаплатена главница по договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -
17146886/05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 29.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
211,92лева - възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. до 06.08.2020г.; 96,73лева-
мораторна лихва за периода 06.08.2020г. до 17.12.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
05.07.2019г. с ответницата е сключен от разстояние договор за потребителски кредит CARD
- 17146886. Сключването е осъществено чрез попълване на заявка на уебсайта на ищеца. На
потребителят е предоставена преддоговрна информация за ГЛП и ГПР. С натискане на
бутона „заяви кредит“ потребителят е насочен към страницата, където е попълнил лична
информация, след което се е съгласил с ОУ. След одобряване на кандидата за предоставяне
на кредит, на посочената от него електронна поща се изпращал линк до официалната
страница на ищеца, където заявителят се отвеждал до „зона за документи“. При отваряне на
линка потребителят получавал парола. Изпратена на моб.тел.,същата била валидна две
1
минути, за достъп до „зона документи“, където потребителят следвало да се запознае с ОУ
на кредита и при съгласие да маркира „Прочетох ОУ и се съгласявам с тях“. След
изразяване на съгласие с ОУ, следвало натискане на бутон „продължи“, а в следваща стъпка
потребителят следвало да „прикачи“ снимка на личната си карта и да продължи напред. По
този начин ответницата извършила всички действия за отпускане и скл. на договора за заем.
В стъпка 4 – „подпиши“, ответницата е потвърдила скл. на договора. Съгласно последният,
кредиторът издал на потребителя кредитна карта Мастъркард. Чрез карата се извършвала
идентификация на кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия
кредитен лимит. На 02.09.2019г. ответницата се възползвала от предвидената в чл.4 от
договора възможност и е усвоила чрез функционалността покупка на изплащане по кредит
CREX-17146864 за закупуване на стоки и услуги на изплащане. Договорен е ГЛП и ГПР,
като падежът по кредита бил на 1-во число от месеца. На 01.02.2020г. ответницата
преустановила редовното обслужване на кредита. На тази дата е извършено последното
плащане. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, вкл. всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава, предвид на което на 12.08.2020г. на ответницата била изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем. За събиране на вземането
си, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, издадената заповед по което е била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя интерес от търсената защита. В евентуалност
заявява осъдителен иск за същите суми, в случай че съдът приеме, че вземането не е
изискуемо. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 10.11.2021г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Ищцовото дружество с молба по хода на делото е направило искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 16799/2020г. по описа
на Районен съд- В., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице
е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410
ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, вследствие на
предоставената кредитна карта и усвояването на сумата от ответницата, респ. относно
размера на дълга. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по
делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание,
2
така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Основателността на главния иск е пречка по разглеждане на заявения в евентуалност
иск.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са 164,19лв. платена ДТ за исковото производство. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направени са такива в общ
размер на 126,50лева, от които 76,50лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение. Или
общият размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от 390,69лева, които
следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца Б. П. П. Ф. С.А, П. Ф., рег. № *** чрез Б. П. П. Ф. С.А, клон Б., ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. С., жк. „М. 4”, Б. П.., сграда 14 съществува вземане
срещу ответника Д. ЯС. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., кв.М., *** за сумите,
както следва: 3517,28лева, представляваща незаплатена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -
17146886/05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 29.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
211,92лева- възнаградителна лихва за периода 01.02.2020г. до 06.08.2020г.; 96,73лева -
мораторна лихва за периода 06.08.2020г. до 17.12.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 262630/30.12.2020г. по ч.гр.д. № 16799/2020г. по описа на
ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. ЯС. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С.А, П. Ф., рег.
№ *** чрез Б. П. П. Ф. С.А, клон Б., ЕИК ****, сумата от 264,19лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. ЯС. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С.А, П. Ф., рег.
№ *** чрез Б. П. П. Ф. С.А, клон Б., ЕИК **** сумата от 126,50лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 16799/2020г. по описа на ВРС съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4